№ 692 / 7.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
07.11.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД –. МОНТАНА, ІV –. ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 10.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.
Ищците, С.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, от свое име и от името на Г.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са предявили иск срещу А. съд –. Видин, представляван от А. Г. –. А. ръководител, относно нарушени права, уреждащи равенство в третирането.
В исковата си молба сочат, че на Общо събрание на съдиите от АС-Видин, проведено на 12.09.2017 година е било взето решение по всички дела, по които двамата ищци по настоящото дело са страни по делата, образувани в съда, всички съдии да се отвеждат, обстоятелство, нарушаващо компетентността на общото събрание на АС съгласно чл.92 ал.2 от ЗСВ, принципите и правилата залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Сочат, че има налични пълно отводи общо 12 на брой, извършени по адм.дело № 142/18 г. и адм.дело № 156/2018 г., като предполага да има и други, за които не им е известно. Тези отводи не са им били съобщени своевременно, съгласно изискването на чл.138 ал.1 АК и са в нарушение на процедурата по чл.23 ГПК, тъй като отвод, постановен при условията на чл.22 ал.1 т.6 ГПК може да бъде поискан само от страна в съдебното производство, но не и по преценка лична на съдията.
На основание чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация молят съда:
Да установи нарушения на равенство в третирането във връзка с нормата на чл.128 ал.2 АПК, указваща възможността на всеки български гражданин от района на АС-Видин да предяви своите искове в областта на компетентността му, съгласно чл.128 ал.1 АПК, като нарушение на равенството в третирането, установено и с нормата на чл.2 ГПК, когато се налага производството да се реализира по реда на ГПК по искове за обезщетение на вреди.
Тези действия преграждат пътя на завеждане от тяхна страна дела за оспорване на индивидуални административни актове на административни органи от района на АС-Видин и на ИАА на административни органи, които имат териториална структура в района на съда, съгласно чл.133 ал.1 АПК; прегражда пътя на завеждане на дела за оспорване на общи административни актове по седалището на органа издал оспорения общ А. акт, намиращо се в района на съда, чл.133 ал.3 АПК; прегражда пътя за завеждане на дела за оспорване на нормативни актове, засягащи техни права като граждани и като членове на структура на гражданското общество, чл.186 ал.1 АПК и особено прегражда пътя за завеждане на дела, представляващи искове за обезщетения, чл.133 ал.5 АПК.
Недопустимо е за всяко едно дело в рамките на местната подсъдност посочена по-горе да се унижават и да им бъде нанасяна неследваща се имуществена и неимуществена вреда за завеждане и разглеждане на делата в административни съдилища извън района на АС-Видин.
Налице е и дискриминация по отношение на признаците лично и обществено положение, увреждане и имотно състояние, визирани в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., както и посочените по-горе признаци от АПК и ГПК и най-сетне достъпа до правосъдие, гарантиран от договорите на Европейския съюз и Хартата на основните права в Европейския съюз.
Това е неизчерпателно представяне на факти въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация и ответната страна следва да докаже, че принципа на равното третиране не е нарушен, изискване на чл.9 от ЗЗДискр.
Да се осъди ответника да преустанови незабавно нарушенията, да възстанови положението преди нарушенията, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Това означава незабавно да се преустановят последващи отводи по заведени вече дела или по дела, които предстоят да бъдат заведени; да бъдат оттеглени направените незаконни отводи, извън процедурата по чл.23 ГПК и връщане за разглеждане от АС-Видин на административни дела № № 142/2018 г. и 156/2018 г.;
Да се осъди ответника да им заплати обезщетение за вреди, както следва:
- имуществени вреди и пропуснати ползи –. за разходите за разглеждане на делата по които са отведени съдии от ответната страна и разглеждащи се в района на други административни съдилища; ангажирано време за пътувания за явяване на открити съдебни заседания и запознаване с материали по делата и др., чийто размер на са в състояние да посочат. До края на първото по делото съдебно заседание ще вземат отношение за размера;
- неимуществени вреди, в размер на 150 000.00 лв., представляващи обезщетение за нанесените болки и страдания и засягане нравствената, психическа, психологическа и емоционална сфери на двамата, отчаянието от нежелание за прилагане на общностното право, довело да изключване на района на АС-Видин от европейското пространство на правосъдие, провъзгласено от чл.9 на ДЕС и чл.20 от ДФЕС; отчаянието от недопустим произвол и безнаказано поведение на българските магистрати, решаващи съдби на хора с актовете, постановени по делата, които разглежда.
Прави предложение за сключване на спогодба по реда на чл.234 ГПК, с оглед да се избегнат многобройни нови проблеми в хода на производството и с оглед бързина и процесуална икономия.
Ответникът, А. СЪД –. ВИДИН, в срока, предвиден за отговор взема становище чрез А. ръководите и Председател на АС-Видин А. Г..
Сочи на недопустимост и неоснователност на депозираната от г-н С.М. (от свое и от името на г-жа Г.М.) искова молба срещу А. съд Видин.
Счита исковата молба за нередовна, подадена в нарушение на чл.127, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ГПК.
Липсва изложение на обстоятелствата, на които се основават исковете и в частност –. липса описание на вредоносно действие, чиято противоправност се иска да бъде установена, в какво се изразява то, на какво основание е противоправно, как засяга то ищците и какво се иска да бъде присъдено като размер на обезщетение. В исковата молба е налице противоречие и неяснота на изложените обстоятелства, въз основа на които се основава претенцията и петитума.
Посочените нередовности са налице и по отношение на осъдителната претенция, в частност претендираните имуществени вреди, посочени като „разходите по разглеждане на делата, по които са отведени съдии от ответната страна и разглеждащи се в района на други съдилища, ангажирано време за пътувания за явяване на открити съдебни заседания и запознаване с материали по делата“.
Нередовна е претенцията и по отношение на предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като там се сочи само една сума - 150 000 лева, без да е конкретизирана повече. Видно от исковата молба обаче е, че е предявена от двама ищци, като както имуществените вреди, така и неимуществените такива, следва да бъдат конкретизирани за всеки един от тях поотделно.
Така представеното общо описание не позволява да ангажират защитата си съобразно фактически и доказателствено индивидуализирана претенция.
Освен това сочи, че процесната искова молба не съдържа изложение на сравними сходни белези, така че да бъде упражнена преценка, респективно да бъде депозирано възражение от ответника относно наличието на сравнимо, съпоставимо третиране и установяване неговата неравноправност, в рамките на установителен за наличието на дискриминация, иск.
Разпоредбите на чл.4, ал.2 и ал.3 доразвиват дефиницията на понятието дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. в две изпълнителни форми - пряка и непряка. И в двата случая императивно изискване е наличието на сравними и съпоставими обстоятелства, за да бъде преценено наличието на разликата в третирането и оттам - неговата индивидуална, субективна, „деликтна“ проявна форма.
Липсата на изложение и въобще твърдение за наличие на сравними обстоятелства и сходни белези, налага извода за нередовност на иска на основание чл.127, ал.1, т.4 от ГПК имплицитно свързан с чл.71, ал.1 от 3ЗДискр. И чл.4 от ЗЗДискр.
Липсата на подобно изложение в обстоятелствената част на иска ограничава обхвата на защитата на ответника.
От изложението в исковата молба става ясно, че тя е подадена по електронен път, подписана с електронен подпис на С.С.М.. От връчената им искова молба не става ясно дали електронния подпис, с който е подписана исковата молба е такъв, който е на физическото лице С.М., с оглед факта, че подаденото писмено изявление от него е в лично качество, от него и в качеството му на пълномощник, като баща на другата ищца. Ако въпросният електронен подпис не е негов личен, а на организация, която представлява или на трето лице, то това също е нередовност на исковата молба.
Сочи, че АС-Видин не представлява легитимен ответник.
Проявата на дискриминация се изразява в лично, субективно отношение, изразяващо се в неравноправно третиране на дадено лице, поради наличието на защитен белег, носител на който е дискриминираното лице /арг. чл.3 вр. чл.4 ЗЗДискр. Пренесено на плоскостта на настоящият казус, респ. на депозиран от съдия отвод по дело, дискриминацията следва да се осъществи от съответния съдия, отвел се от съответно дело или дела, но не може да бъде осъществена от целия съд.
Решение на общото събрание на съдиите от даден съд не може да обхваща процесуалното поведение на магистратите в съдебно заседание / било то открито или закрито/. Нито може да го разисква и обуславя. От една страна общото събрание по чл. 93 от ЗСВ не разполага с подобна компетентност. От друга страна - отводът е личен акт, с който магистратът обявява лични основания за без/пристрастност при разглеждане на конкретно дело с оглед конкретна страна - участник в производството. В този смисъл дали даден съдия изразява пристрастие, респ. дали даден съдия е склонен да дискриминира е въпрос относим към поведението на отделен магистрат, но не и на съда, като цяло.
Възразява срещу допустимостта на иска по следното съображение:
Решението на ОС на съдиите в АС Видин, видно от текста на чл.93 от ЗСВ, но преди всичко - видно от текста и на Протокола на проведеното ОС, няма задължителен характер. Същото е със съвещателен характер и в този смисъл същото не може да бъде източник на правнообвързващо поведение така, че да се ангажира съдебна отговорност за дискриминация, като следствие от твърдяната „правна обвързаност“.
Не на последно място следва да се има предвид обстоятелството, че както решението на общото събрание, така и направените от съдиите отводи по някои дела, по които страни са били настоящите ищци, са предизвикани именно от тяхното поведение и отношението им, в продължение на години и по множеството дела, образувани в настоящия съд, по които те са били страни, в лично качеството или като представители, заедно или поотделно, и които дела, съдиите от АС Видин са разгледали и са се произнесли с надлежен съдебен акт.
Процесният иск въвежда една превратна законова и фактическа фикция, което обуславя и началната му недопустимост, както с оглед страните, така и с оглед предмета на производството. Предявеният иск има невъзможен установителен предмет екс леге и де факто, поради което моли съда да бъде оставен без разглеждане.
Правораздавателен орган не може да бъде ответник в производство за установяване на дискриминация. Дискриминационното отношение спрямо една от страните в съдебното производство, на езика на правото се нарича - нарушаване равенството в процеса. И подлежи на установяване по друг производствен ред. Депозирането на отвод е правораздавателен акт по движението, по хода на делото. И като всички актове по хода, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се контролира посредством крайният, завършващ производството акт.
Равното третиране в съдебния процес е принцип възпроизведен и в ЕКПЧОС, поради което и до установяване нарушение на конвенцията, окончателният съдебен акт е законосъобразен и не може да бъде източник на вреди, независимо с какъв характер.
Забраната за дискриминация е материалноправна норма - принцип на пьрвичното право на ЕС закрепена в чл.10 вр. чл.18 и чл.19 от ДФЕС, както и в установеният с ЕКПЧ правен ред. Практиката на СЕС също е категорична, че дискриминацията е принцип, който съдът прилага служебно във всеки спор, с който е сезиран. В този смисъл, твърдението, че един съдебен акт е дискриминационен представлява твърдение за неправилност на окончателен съдебен акт. Ако съдебният акт е дискриминационен, то съдът не е изпълнил задължението си служебно да следи за спазването на принципа на не - дискриминация.
В този случай твърдението за наличие на дискриминация означава незаконосъобразност на постановените от съда актове. Материалната незаконосъобразност на съдебния акт е самостоятелно отменително основание и не може да бъде контролирана, нито предявяване в инцидентен процес с друг предмет.
Да се установи дискриминация в резултат от съдебен акт, означава А. орган да наруши силата на присъдено нещо на този окончателен съдебен акт. И това възражение засяга, както недопустимостта, така и неоснователността на жалбата.
СЕС експлицитно е формулирал в своята практика, че с цел да се гарантира стабилността на правото и на обществените отношения, следва, че съдебните решения станали окончателни след изчерпване средствата за обжалване или сроковете предвидени за това, не могат да бъдат оспорени.
В цитирано решение на Съда е подчертано, че съюзното право не налага на националните съдилища да се отклоняват от процедурните си правила с цел да преразгледат едно влязло в сила съдебно решение, обхванато от сила на пресъдено нещо, дори когато изглежда, че същото е в противоречие със съюзното право.
Да се установи дискриминация по висящо производство, означава съд от системата на общите съдилища да се произнесе по законосъбразност /макар и частична, но опорочаваща целия процес/ на акт на съд от системата на административните съдилища.
Обективно съединеният иск, с който се иска от съда да постанови „преустановяване на нарушението, да възстанови положението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения“ е с невъзможен предмет.
Не съществува съд, който да може да вмени на друг съд задължение да разгледа дело, по което вече съдът е постановил отвод. Последното би означавало, въпреки заявената от конкретния съдия - докладчик пристрастност, той да проведе производство и да се произнесе, в нарушение на разпоредбата на чл.22 от ГПК, според която съдия, за който са налице основания за отвод не може да участва като такъв по делото.
Счита, че описаното от ищеца поведение на ответника - АС Видин, не може да бъде съставомерно по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. От една страна, защото общите събрания на съдиите по чл.93 от ЗСВ нямат правопораждащ и правнообвързващ ефект по отношение на поведението на магистратите при разглеждане на дела, а само вътрешно-организационен за дейността на съда, характер и като следствие - не може т.нар. „сговор“ да бъде осъществен, нито от обективна, нито от субективна страна.
На цитираното от ищците събрание съдиите са запознати с поредните писания на г-н М., съдържащи твърдения и квалификации за некомпетентност на съдиите в АС Видин, взетото „решение“ се явява и такова с емоционален и декларативен характер, и по никакъв начин не е повлияло на вътрешното убеждение на всеки един от съдиите, постановили определения за отвод по конкретните дела. В определенията на всеки от съдиите - докладчици, дори и да е споменато въпросното решение, то никъде не е самостоятелно основание за отвод.
Следва да се посочи, че това отношение на ищците по отношение на АС Видин продължава от години, през който период в съда са били образувани и разгледани около 50 бр. дела. Във връзка с неговото процесуално поведение са му налагани и глоби на основание чл.89,т.3 от ГПК за обида и неуважение към съда.
От друга страна - защото по силата на чл.22 от ГПК отводът е акт, свързан с личността на съдията и личността на страните, именно този личностен елемент, можещ да доведе до проява на субективизъм, е ограничен от законодателя чрез способа на отвод по искане на страни или служебно от съда. В този смисъл едно решение за отвод е строго лично, респ. твърдението за колективен отвод, като колективна проява на дискриминация е неоснователно. И не може да бъде съставомерно осъществено, като изпълнителен способ.
Именно по силата на чл.22, ал.1,т.6 от ГПК, отводът е израз на недопускане на дискриминация, което на езика на правото означава нарушаване на равенството на страните в процеса, поради лични съображения на съответния магистрат. Отводът е контратеза на дискриминацията, правен институт именно въведен, за да не се допуска дискриминация, на езика на правото - нарушаване равенството на страните. Депозирайки отвод, съответният съдия сам обявява наличието на обстоятелства, пречещи му да прояви обективен подход към спора.
Липса на защитен белег.
Нормата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. изрично изброява защитените белези, по които е забранено осъществяването на дискриминация. Ищците не посочват нито един защитен белег, позволяващ анализ по същество на твърденията за дискриминация. Посоченото от него „лично и обществено положение, увреждане и имотно състояние“ е бланкетно посочено и не среща опора в конкретно твърдение.
Обстоятелството, че едно лице е поставено в по –. неблагоприятно положение от друго, само по себе си не е основание да се предположи, че е налице дискриминация. Необходими са и други обстоятелства, сочещи на това, че това третиране се дължи на някой от защитените признаци по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр.
Оспорват исковете и по размер.
Относно претенцията за неимуществени вреди:
В своята задължителна практика по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е имал възможността да се подчертае, че неимуществените вреди подлежат на доказване. Въпросът за доказване на дадена претенция, предполага поне съществуването и като твърдение. Така предявеният иск не обективира дори бланкетно твърдения относно това налице ли е вреда, характера и, отношението на ,,деликвента" към вредата, причинно- следствената връзка и последиците.
Относно претенцията за имуществени вреди.
Както бе посочено и по - горе в настоящия отговор, тя не е конкретизирана, поради което и няма как да бъде взето адекватно становище в тази връзка.
Евентуалното бъдещо конкретизиране на такъв иск, в хода на висящо производство е недопустимо.
Нещо повече, на доказване подлежат както неимуществени вреди, така и имуществени такива, включително и по размер. Непосочването на такъв води до нарушаване на правото на защита, на която и да е страна.
Становище по доказателствата и доказателствените искания:
Предвид липсата на конкретизация на предявените искове възразява по направените искания за представяне на доказателства от ищците, поради това, че от исковата молба не става ясно по какъв начин и в кои случаи страните твърдят, че спрямо тях е осъществена дискриминация, както и каква е връзката между твърденията за дискриминация и доказателствените искания.
Възразява и за начина, по който се иска представянето на доказателства с исковата молба.
Заявява, че освен исковата молба, не са им връчвани каквито и да било доказателства.
С оглед твърденията на ищцовата страна, следва да се посочи, че не е изпълнено и изискването на чл.129, ал.2 от ГПК, според което в исковата молба следва да се посочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях, както и да бъдат представени всички писмени доказателства.
Претендират направените в хода на производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че в периода 2009 година до 26.09. 2019 година пред А. съд Видин са образувани 44 производства, по които страна е С.С.М., в качеството му на жалбоподател и /или пълномощник на Г.С.М.. Делата с № № 142/2018 г.; 156/2018 г.; 157/2018 г.; 317/2018 г.; 324/2018 г.; 325/2018 година; 330/2018 г.; 258/2019 г., 170/2019 г. и 175/2019 г. са прекратени поради невъзможност да бъдат разгледани в А. съд Видин след отвеждане на всички съдебни състави. Същите са изпратени на Върховен А. съд за определяне на компетентен за разглеждането им друг А. съд.
Установено е също така, че в А. съд Монтана са образувани производства по изпратени дела за разглеждане от А. съд - Видин, след направени отводи на съдиите от същия съд, със страни С.С.М. и Г.С.М., общо 8 (осем) броя административни дела по компетентност, както следва: Адм. дело № 639/2018 г. по описа на АС - Монтана, респективно Адм. дело № 330/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 12/2019 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 156/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 506/2018 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 142/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 622/2018 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 324/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 634/2018 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 325/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 611/2018 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 157/2018 г. по описа на АС –. Видин; Адм. дело № 321/2018 г. по описа на АС - Монтана, респ. Адм. дело № 170/2019 г. по описа на АС –. Видин и Адм. дело № 322/2019 г. (по описа на АС - Монтана), респ. Адм. дело № 175/2019 г. по описа на АС - Видин.
Не се спори и относно обстоятелството, че на 12.09.2018 година е проведено общо събрание на съдиите от А. съд Видин, на което са обсъдени твърденията на Г.М. и нейния пълномощник С.М., като е взето единодушно становище съдиите да се отвеждат от всички дела с участието на тези две лица. За това решение е съставен и Протокол № 5 от 12.09.2018 година, приложен и приет по делото, л.34-36.
Установено е също така, че след това решение, постъпилите жалби в АС Видин от ищците в настоящият процес и образуваните производства съдиите от съда са се отвеждали с нарочни актове и посочени в тях мотиви за направените си отводи.
Спорен е въпросът, основателни ли са претенциите на ищците?
Съгласно чл. 4 ЗЗДискриминацията, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Определението за "пряка дискриминация" е дадено в чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Според цитираната разпоредба "пряка дискриминация" е всяко по-неблагоприятно третиране на едно лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравнително сходни обстоятелства. „Неблагоприятно третиране” по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр. (в редакцията до изм. –. ДВ, бр. 105 от 2016 г. ") е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
Протичането на производствата по ЗЗДискр., както по А., така и по съдебен ред, е изключително точно и подробно уредено от законодателя, който ясно, еднозначно и конкретно е дефинирал параметрите му както от обективна, така и от субективна страна /адресати, субекти, предмет/. Прочитът на съответните разпоредби не подлежи на разширително тълкуване, с оглед разписаната в чл. 2 цел на закона - да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията. Така забраната за дискриминация е регламентирана с императива на чл. 4 от ЗЗДискриминацията.
По-нататък са детайлно дефинирани двете форми на дискриминация, признати от правната норма –. пряка и непряка, като за „Пряка дискриминация” е обявено „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.”, а за „Непряка дискриминация” –. „поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.„
Така това представлява правната рамка, в която съдът, във всяко отделно производство, следва да постави заявените и установени факти, за да прецени налице ли е тъждество в конкретния случай със законовите изисквания, и съответно - да приеме, че е налице осъществен акт на пряка или непряка дискриминация. Свързващият фактор, обосноваващ извод за такава, е най-общо казано разлика в начина, по който ищецът твърди, че е третиран и този, по който се третират други лица в същото или сходно положение, като обуславящ разликата критерий следва да е някой от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци.
Производството по искове по чл. 71 от ЗЗДискр. е поставено на рационална и формална основа, като съгласно чл. 9 се въвеждат подлежащите на установяване елементите на твърдяното правоотношение и се разпределя тежестта на доказване. Страната, която твърди, че е дискриминирана, е длъжна да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
В обобщение –. правопораждащите факти са: да е налице конкретно третиране /чрез действие или бездействие/ на правен субект от кръга, очертан в чл. 3 от ЗЗДискр., да е налице поне един или повече съпоставими случаи на третиране по идентично правоотношение, да е налице обективна разлика в третирането, тя да е в недвусмислено неблагоприятна посока спрямо този субект, да е осъществен поне един признак, предмет на защита по ЗЗДискр., непопадащ в изключителната норма на чл. 7 и да е налице причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак/ци, като настъпването на конкретна вреда не е задължителен елемент от фактическия състав на приложимата специална правна норма, а нейното доказване по вид, размер и произход от дискриминативния акт във всеки един случай е възложено на ищеца.
Законодателят е приел par excellence, че самото поставяне на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, обективира вредоносен резултат за тези лица. Тоест –. дори без да се доказва наличие на друга вреда –. е нормативноустановена увреждащата неправомерност на диференцирания подход към дадено лице или група, обвързан от защитен признак.
Приведени към настоящия спор, горните условия не намират своето проявление.
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. –. за установяване на нарушение на правата на ищците по същия закон, основано на признаците лично и обществено положение, увреждане и имотно състояние; искане да се преустановят незабавно нарушенията, да се възстанови положението преди нарушенията, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и претенциите за обезщетение за имуществени вреди –. неконкретизирани и неимуществени вреди, в размер на 150 000.00 лв., представляващи обезщетение за нанесените болки и страдания и засягане нравствената, психическа, психологическа и емоционална сфери на двамата, отчаянието от нежелание за прилагане на общностното право, довело да изключване на района на АС-Видин от европейското пространство на правосъдие, провъзгласено от чл.9 на ДЕС и чл.20 от ДФЕС; отчаянието от недопустим произвол и безнаказано поведение на българските магистрати, решаващи съдби на хора с актовете, постановени по делата, които разглежда.
За да може да бъде проведен успешно иск с правно основание чл.71 ал.1 и сл. от Закона за защита от дискриминация в тежест на ищците бе да докажат, че по отношение на тях е извършен някакъв дискриминационен акт от страна на ответниците, заедно или поотделно, като отграничи и конкретизира формите на извършена по отношение на тях дискриминация. Съобразно разпоредбата на чл. 9 от закона в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Ответник по делото могат да бъдат лицата извършили или съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация /чл. 8 от закона/. В този закон, предметният обхват на който е уреждане защитата срещу всички форми на дискриминация и държавното съдействие за нейното предотвратяване /чл. 1 от Закона/, е проекция на въздигнатия с Конституцията на Република България принцип на равенство на всички граждани пред закона и недопускане на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние /чл. 6 ал.2 от основния закон/, които са основополагащи при дефинирането на понятието дискриминация. Същевременно, чл. 14 от ЕКПЧ въвежда изискване към подписалите я държави и в частност към българската, ратифицирала я по надлежния ред чрез обнародването й в ДВ, бр. 80/2.10.1992 г., да осигури упражняването на правата и свободите в нея без всяка дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или друг някакъв признак.
От представените писмени доказателства се установява, че период от 10 години в А. съд Видин са образувани 44 производства от ищците в настоящото такова.
Личното непосредствено впечатление на настоящия докладчик по делото е, че ищецът С.М. е с богата култура, ерудиран, с много и задълбочени знания в различни сфери, включително и на правото, но само тези обстоятелства не са достатъчно основание да се приеме, че така заявени претенциите, без да са установени по какъвто и да било начин и с достатъчно и убедителни доказателства, са основателни.
Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той, в случая двамата ищци са жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, т. е че е налице равно третиране. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. Обстоятелството, че едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение от друго, само по себе си, не е основание да се предположи че е налице дискриминация.
В конкретният случай съдът изхожда не от субективни, а от обективни критерии, когато преценява, че в даден случай е или не е налице дискриминация. При успешно доказване от ищеца на наличието на поведение на ответника, обективно годно за доведе до засягане на достойнството на лица по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, за последния възниква задължението да докаже, че неговото поведение не засяга принципа на равно третиране. По въпроса за доказателствената тежест е налице произнасяне на ВКС, обективирано в Решение № 511/27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 587/2009 г., III ГО.
Ищците не успяха да докажат факти при условията на пълно и главно доказване факти, които да сочат към вероятността, че са третирани неравноправно.
Обстоятелството, че съдиите от А. съд Видин на общо събрание, проведено на 12.09.2018 година са преценили, че следва да се отвеждат от производствата, в които участват ищците в това производство, не е основание на съда да приеме, че спрямо тях е осъществен акт на дискриминация. Това решение в най-голяма степен е провокирано от поведението на ищеца и преценките му за некомпетентност на съдиите, неразбиране и не прилагане на правото. От приетите определения на съдиите от А. съд Видин относно направените от тях отводи са вписани конкретни мотиви за това. За да обезпечат, че делата ще бъдат разгледани и решени безпристрастно, в чл.22 ГПК са разписани 6 основания за отвод на съдията. Налице ли е едно от тези основания, съдията е длъжен и сам да се отстрани –. чл.22 ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ГПК отводът е акт, свързан с личността на съдията и личността на страните, което е изцяло личностен елемент, можещ да доведе до проява на субективизъм, на предубеденост и пристрастност и по този начин е ограничен от законодателя именно чрез способа на отвод по искане на страни или служебно от съда. Решението на съда за отвод е строго личен и индивидуален акт, който не подлежи и на обжалване. Твърдението за колективен отвод, като колективна проява на дискриминация е неоснователно. Това решение на общото събрание на съдиите от 12.08.2018 година не може да бъде съставомерно осъществено, като изпълнителен способ.
По силата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, отводът на съдията е израз на недопускане на дискриминация, което означава не нарушаване на равенството на страните в процеса, поради лични съображения на съответния магистрат. Отводът е контратеза на дискриминацията, правен институт именно въведен, за да не се допуска дискриминация и да не се нарушава равенството на страните. Депозирайки отвод, съответният съдия сам обявява наличието на обстоятелства, пречещи му да прояви обективен подход и безпристрастност към спора. Както се посочи вече, не е достатъчно да се установи само по себе си някакво неблагоприятно третиране на определено лице /каквото в случая няма/, необходимо е да се докаже кумулативно, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от конкретно и относително определени, но определяеми признаци, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а това, че даден признак е именно причината за неблагоприятното третиране, следва да е непререкаемо. Така по настоящия спор не се установява и доказва защитен белег, попадащ в универсалния /материален и персонален/ обхват на закона и станал причина за нарушаване от страна на ответника на абсолютната забрана за пряка или косвена дискриминация спрямо ответника, проявена чрез нееднаквото му и по-неблагоприятно третиране от други лица, за които са налице сравними сходни обстоятелства.
В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация е неоснователен.
От изхода на този обуславящ иск се явява неоснователен и иска по чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр.
Относно иска за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.
По делото не се ангажираха никакви доказателства в тази насока от страна на ищците. Не се установи конкретен размер на претърпените имуществени вреди. Липсва и причинната връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди. Имуществените вреди следваше да се установят с годни писмени доказателства, което в процеса не бе сторено. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, причинените морални страдания и т н. Сочените доводи за нанесените болки и страдания и засягане нравствената, психическа, психологическа и емоционална сфери на двамата, отчаянието от нежелание за прилагане на общностното право, довело да изключване на района на АС-Видин от европейското пространство на правосъдие, провъзгласено от чл.9 на ДЕС и чл.20 от ДФЕС; отчаянието от недопустим произвол и безнаказано поведение на българските магистрати, не бе установено в процеса. Само твърденията на ищците не са достатъчни, за да се приеме, че са претърпели горните вреди, които следва да бъдат справедливо овъзмездени. Не ангажирането на гласни доказателства в тази насока и невъзможността на съда да приеме, че действително така са се почувствали и състоянието им е било такова, а и поради липсата на причинна връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди налага извода на съда да отхвърли и тези претенции.
При този изход на делото, в тежест на ищците са и разноските, направени в хода на процеса от ответника, съобразно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 71, ал, 1. т. 1, и т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията, предявени от С.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, от свое име и от името на Г.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx срещу А. съд –. Видин, представляван от А. Г. –. А. ръководител, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 3 ГПК С.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx и Г.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на А. съд –. Видин, представляван от А. Г. –. А. ръководител, сумата в размер на 1 200.00 лв., представляваща сторени разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: