Р
Е Ш Е Н И Е
София, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4533/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от
Т.С.Т., ЕГН **********,***, чрез Адвокатско дружество „Л. и П.“, Булстат *******София,
п.к.1000, ул. „*******№*******,
против „С.С.“ ЕООД, ЕИК*******, МБАЛ „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, двете
дружества със седалище и адрес на управление:*** 104 и Х.Д. ***, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД солидарно за сумата 40 172,85
лв., от които: - 35 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неизпълнение на професионално задължение, - 5 172,85 лв. - мораторна лихва, считано от 18.01.2014
г. до завеждане на делото и законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 12.01.2014 г.
при игра на футбол ищецът получил травма /изкълчване, навяхване и разтягане/ на
долния ляв крайник. Още същата вечер посетил болница Пирогов, където установили
скъсване на менискуса. Поставена му била ортотично шина.
По - късно посетил УМБАП
Софиямед, където му била поставена диагноза предно и странично разкъсване на
връзка и менискус.
На 16.01.2014 г. му било
направено ЯМР изследване в медико- диагностична лаборатория - Р. ЕООД,.София.
Като служител на МВР, посетил
същия ден /16.01.2014 г./ МВР болница, където му били извършени изследвания и
му била поставена диагноза.
На 17.01.2014 г. посетил ответното
дружество - ДКЦ „С.С.“ ЕООД където бил прегледан от втория ответник д-р М. и
бил насочен към МБАЛ „С.С.“ ЕООД, където на 18.01.2014 г. му била направена
операция със спинална упойка от медицински екип ръководен от д-р М..
Ищецът поддържа, че по време на
операцията бил изпуснат във влагалното сухожилие на бедрото му откъм коляното
медицинско изделие „тунквер“ - малък тампон - марля с метален шев. Д-р М. му
казал по време на операцията, че това изпускане налага смяна на методите на
операция, което забавило същата с 3 часа.
След пет дни от болницата му било
съобщено, че се налага да бъде извършена повторна операция с цел изваждане на
медицинското изделие. Втората операция, по негови твърдения, траела около 3
часа и половина и била със спинална упойка. За тази операция на ищеца не бил
издаден документ и тя не била отразена и в издадената епикриза.
Поради оплаквания от незарастване
на раната от втората операция, оток и мускулна слабост, ищецът постъпил отново
в болницата – ответник на 13.02.2014 г., като бил изписан на 20.02.2014 г.
Тъй като оплакванията му
продължавали, след като първо посетил „Пирогов“, където му поискали епикриза, с
каквато не разполагал ищецът постъпил отново в МБАЛ „С.С.“ ЕООД, където, вместо
за му издадат епикриза за втората операция, бил опериран за трети път, този път
с извършена с пълна упойка.
Твърди, че и сега не се е
възстановил от травмите. Поддържа, че причинените му травми, болки и страдания
се дължат на неизпълнение на задълженията на ответниците, тъй като ответникът М.,
поради немарливо изпълнение на правно служебните си задължения при извършване
на първата му операция в МБАЛ „С.С.“ ЕООД, е станал причина да му бъдат
направени още две ненужни операции, причинили му проблеми със здравето, които
продължават и до настоящия момент.
Претендира двамата ответници
солидарно да му заплатят сумата 35000.00 лв. като обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно мораторна лихва 5172.85 лв., считано от датата на
увреждането - 18.01.2014 г., до подаване на исковата молба.
Представил е и е поискал прилагане на писмени
доказателства. Поискали са допускане на гласни и назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски.
Ответникът „С.С.“ ЕООД оспорва исковите претенции по
основание и размер.
Оспорва
фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.
Твърди, че болничното дружество
не е оказвало болнична оперативна помощ на ищеца, не го е настанявало при себе
си, не е извършвало описаните оперативни интервенции и манипулации, не е предоставяло
медицинска помощ на ищеца, поради което липсват основания за ангажиране на
отговорността му.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане
на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли
съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Х.Д.М. оспорва исковете по основание и размер.
Прави
възражение, че вземането за лихви е погасено по давност.
Оспорва фактическите обстоятелства,
които описват начин, по който е била извършена операцията на 18.01.2014 г.
Оспорва поведението на д-р М.
лично да има причинна връзка с цитирания в исковата молба малък тампон, останал
в зоната на сухожилието на бедрото по време на операцията на ищеца, с втората
операция и с трудното зарастване на раната.
Не оспорва факта, че ищецът е бил
настанен в МБАЛ С.С. ЕООД през месец януари 2014 г. за извършване на
операционна пластика на предна кръстна връзка на коляното поради травматично
разкъсване. Описва начина, по който се извършва такъв тип операция. Пояснява,
че, поради оправдания хирургичен и медицински риск при подобен тип манипулации,
е възможно тампонът да изпадне по време на освобождаване на сухожилието в
дълбочината на канала, което в медицинската практика не е изолирано събитие. По
тази именно причина, според ответника М., производствено в тампона е
интегрирана сребърна нишка, видима при рентгенологично изследване, с цел
определяне на местоположението му и отстраняването му от там чрез разрез на
кожата около 1 см.
Твърди, че при ищеца се е случило
именно това и не е налице увреждане на пациента извън обичайно необходимите и
оправдани хирургични манипулации.
Същественото, според този ответник,
обаче е, че изборът на друг вид операция се е случило във връзка с неодобряването
на сухожилието от операционния екип, поради наличието на данни във вида му,
които налагат обосновани съмнения в годността му за присаждане на мястото на скъсаното.
Именно това, а не изпадането на тампона е причина за преминаване към друг вид
операция - БТБ.
В случая, според отразеното в
отговора му, не са налице три операции, а две - първата за пластика на
сухожилието и втора - за изваждане на тампона, като първата включва два среза в
областта на коляното по метода БТБ.
Оспорва фактическите твърдения,
че раната от втората операция не е зараснала, като изразява становище, че това
в конкретния случай по-скоро се дължи на анатомичните особености на организма
на пациента, а не на извършените операции.
Оспорва да е участвал във втората
операция за изваждане на тампона.
Оспорва твърдението, че първият
ответник е възложил на втория лечението на ищеца.
Твърди, че ищецът е подписал
информирано съгласие преди извършване на операцията, поради което се е съгласил
с последиците от евентуалното усложнение на операцията.
Оспорва изложените от ищеца факти
за немарливо изпълнение на дейността от страна на д-р М.. Твърди, че по време
на извършване на операцията на пациента е направена пластика на скъсани връзки
по възможно най-добрия за пациента начин и методи с цел пълноценното му
оздравяване, който ефект практически бил постигнат в случая.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива. Поставил е въпроси на
поисканата от ищцовата страна експертиза.
В хода по същество моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Ответникът МБАЛ С.С. ЕООД оспорва предявените искове по
основание и размер. . Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите.
Независимо от възражението за изтекла погасителна давност, по същество,
оспорва всички фактически и правни основания, на които се основават исковите.
Оспорва твърдението на ищеца, че на 18.01.2014 г. е претърпял посочената от
него операция по посочения начин. Оспорва наличието на виновно поведение на
ответника М., или на което и да е друго лице при извършване на операцията, като
дав цялостна интерпретация на случая и заявява, че ищецът е претърпял не три, а
две операции. Оспорва факта, че раната от втората операция не е зараснала.
Твърди, че д-р М. не е участвал във втората операция.
Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на немарливо изпълнение на
правно - регламентирана дейност от страна на ответника М., а, според него – при
извършване на операцията е направено най – доброто за пациента.
Поставил е допълнителна задача на поискана от ищеца съдебно – медицинска
експертиза., присъединявайки се към въпросите на другите ответници.
Позовава се и на информираното съгласие от ищцовата страна.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан, с присъждане на разноски по списък.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника Х.Д.М.Д.О.з. ***, като първоначално твърди, че липсват доказателства за наличие на
застрахователно правоотношение между ответното болнично дружество и
застрахователя.
Впоследствие оспорва иска по основание и размер, като
заявява, че в хода на производството не се доказа неизпълнение на професионални
задължения или професионална грешка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на
12.01.2014 г. ищецът е получил травма на коляното, като в болница „Пирогов“ било
установено скъсване на менискуса. По – късно в УМБАП
Софиямед, му била поставена диагноза предно и странично разкъсване на връзка и
менискус, което се установило и от направеното на 16.01.2014 г. изселдване ЯМР в
Медико - диагностична лаборатория - Р. ЕООД,.София, както и в МВР болница.
Не се спори също
и, че на 17.01.2014 г. бил прегледан от ответника д-р М. в ДКЦ „С.С.“ ЕООД и бил насочен към МБАЛ „С.С.“ ЕООД, като и че там на
следващия ден - 18.01.2014 г. му била направена операция от медицински екип
ръководен от д-р М..
В показанията си свидетелката М.И.С., майка на ищеца, заяви,
че през 2014 г. при игра на футбол синът й получил травма – скъсани предни
връзки на коляното и му е била направена операция в Болница „Света София“. При
извършването на първата операция, след срязване на сухожилие и тампониране с
един тампон, сухожилието се върнало в крака. Според показанията й това наложило
смяна на метода на работа, но, въпреки че лекарският екип се е опитал да извади
тампона, синът й бил изписан на втория или третия ден с него. Това свидетелката
знае от доктора, с когото е говорила 10 – 15 минути след операцията. Изписали
го да се възстановява вкъщи, но наличието на тампона в крака му възпрепятствало
нормалното му възстановяване. Докторите им заявили, че за изваждане на тампона
им е необходима втора операция, но за това било необходимо технологично
медицинско време. Синът й чувствал болки, не можел да стъпва на крака си, бил с
патерици.
Втората операция, която му
направили около 20 дни след първата и тя била много дълга, продължила повече от
4 – 5 часа, защото изваждането на тампона били доста трудно. При втората
операция ответинкът д-р М., като видял трудностите при изваждане на тампона от
крака, напуснал операцията и бил заменен с друг лекар. След изписване от
болницата раната не заздравявала по нормалния начин, започнала да гнои, да
мирише, имало некроза, мъртви клетки. Ищецът не можел да се движи, приемал
обезболяващи. Купили един голям Ботуш, без който синът им не можел да ходи.
Вече загубили доверие в тази
болница, ищецът и родителите му потърсили други лекари, търсили различни начини
за заздравяване на крака, вкл. барокамери. Отишли в „Пирогов“, но им поискали
цялата документация о те отново се върнали при ответната болница. Там през
месец юни 2014 г. на ищеца била извършена трета операция, при която била
изрязана мъртва загнояла тъкан и раната била зашита отново. Операцията била с
пълна упойка.
По – нататък свидетелката заяви,
че, познавайки добре сина си, установява, че той и сега не върви по начина, по
който е вървял, след операциите не е карал нито ски, нито е правил каквито и да
е физически упражнения, по време на промяна на времето и при по – сериозно натоварване
на крака усеща болка. Според С.затрудненията в походката на сина й са се
дължали на комплекса от операции, които е претърпял и отрязаната мускулна маса,
като видимо и към момента се вижда колко е изрязано от крака му, а далаи има
мускулна маса или цикатрис, това свидетелката не може да каже.
По делото е
назначена съдебно – медицинска експертиза,
която даде отговор на следните въпроси, поставени от двете страни:
Въпроси, поставени от ищеца: 1/ След като прегледа медицинската и счетоводната документация на
ответника, да даде заключение дали ищецът е бил лекуван от ответника и в какво
точно се изразява лечението - какви процедури са били извършвани? 2/ Дали
изпускането на тунквер в коляното на ищеца може да доведе и дали е довело до
необходимост от последващи две операции за отстраняване на изпуснатите предмети
и да какви болки, страдания и неприятни психически преживявания е изпитвал
ищеца - техния характер и интензитет и продължителност.
Въпроси, поставени от ответниците: 1/ Правил но
ли е приложен методът БТБ по време на операцията на пациента и извършена ли е
тя съобразно правилата на медицинските стандарти и добрата медицинска практика,
както и колко среза се извършват на пациента по принцип при завършване на процесната
пластика? 2/ Изпадането на тампона ли е
причина за провеждане на операция по метода на БТБ, или тя е независим вид
операция от освобождаването на бедреното сухожилие, изборът за която се
определя от операционния екип? 3/ Колко време е продължила първата операция за
пластика на ставни връзки и какво е извършено по време на нея, както и
извършеното съответства ли на добрата медицинска практика и на медицинските
стандарти? 4/ В какво се изразява оперативната намеса по изваждане на тампона,
колко време отнема тази операция и какъв е размерът на среза при нея, както и
този на ищеца? 5/ Представлява ли разрезът за изваждане на тампона трайна
увреда на здравето на пациента, какви тъкани се засягат с него и какъв е срокът
за зарастването му? Засяга ли този разрез мускулатурата и осигуряването от нея
движение на крайника на ищеца? 6/ Изпадането на тампона представлява ли
оправдан хирургичен риск при извършване на този тип операции, зависи ли той от
поведението на екипа и може ли да се предотврати чрез действие или бездействия
на операционния екип? :8/ Налице ли са данни за причинна връзка между
поведението на хирургичния екип, извършил първата операция, и начина на
зарастване на раната от хирургичния срез? 9/ Какви са причините за бавното
зарастване на раната и налице ли са категорични данни в конкретния случай
коя/кои от тях е налице, както и въобще, че е налице бавно зарастване? 10/ След
провеждане на процесната операция по пластика на кръстни връзки, нормална
последица ли е наличието на оток и на мускулна слабост до пълното
възстановяване на пациента? 11/ Нужни ли са били всички извършени на ищеца
оперативни интервенции през 2014 г. по повод пластика на кръстни връзки на
коляното му?
Експертизата на вещото лице д-р М.М.,
изготвена след преглед на приложената медицинска, даде следното заключение:
Ищецът Т.Т. е лекуван от
ответника етапно в следната последователност: Медицинско направление от ДКЦ „С.С.“ ЕООД от 17. 01. 2014 г. с
консултация и препоръка за пластика на предна кръстна връзка. Приемане в ортопедичното отделение на МБАЛ „
Св. София“ ООД на 17. 01. 2014 г. с диагноза: „Остра предно - медиална
нестабилност на дясната колянна става. Придружаващи заболявания: алергия към
акарии, прах и полени.“ Подготовка и
провеждане на оперативно лечение на 18.01.2014 г. – „достигна се до лява
колянна става и се установи тотално разкъсване на предната кръстна връзка^ взе
се средна трета на Lig. Pat. Proprium /собственото сухожилие на капачката/ с костни блокчета от патела и тибия,
направиха се косни тунели в бедрото и в тибията и се извърши реконструкция на
предната кръстна връзка по метода ВТВ, шев, аспирационен дренаж, стерилна
превръзка.“ Проведена е медикаментозна
терапия: Цефазолин 2 х 2 гр и Зибор 3500 единици.
Последваща оперативна интервенция
за отстраняване на чуждото тяло /тупфера/, направена няколко дни след първата
при която е отстранено чуждото тяло. В отделение по физикална и
рехабилитационна медицина на МБАЛ „Св. София“ е постъпил на 13.02.2014 г. с
диагноза: последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник.
Състояние след пластика на предната кръстна връзка. Постъпва за рехабилитация с
оплаквания от ограничени движения, оток, слабост на бедрената мускулатура и
нарушена походка. Микробиологично изследване на секрет от рана в МБАЛ „ С.С. „
ЕООД от 13.06.2014 г. - Няма развитие на бактерии и кандида. Липсва аеробен растеж.
Попадането на тупфера в
синовиалното влагалище на м- семитендинозус
е станало при първоначалния опит за отпрепарирането му, което е извънставна
манипулация и се извършва под кожата, като тупферът никога не е попадал в
ставата /сухожилието е разположено над ставната капсула, няма проникване в
ставата/, и причината за това е откачането му от държащия го инструмент /кохер/.
Отстраняването на чуждото тяло /тупфера/ е направено на втори етап, раната е
секретирала, трансудат /микробиологичното изследване/ не е доказало бактериална
контаминация/ за известно време и е зараствала по вторичен начин с образуване
на по — груб цикатрикс. Наложило се е смяна на превръзките във връзка с по - продължителното
зарастване, според данните на ищеца около 4 -5 месеца, което се потвърждава и
от микробиологичното изследване от 13.06.2014 г. Не са представени медицински
документи за извършване на такива манипулации Страданията и неудобствата на
пациента са били свързани с провеждането на рехабилитация възстановяването на
обема и силата на мускулите на крайника и нормалната функция на коляното.
Целта на оперативното лечение при
скъсана предна кръстна връзка е да се замести с трансплантат, който е най -
близък по еластични свойства и здравина с естествената връзка, да се създадат
условия за добро зарастване на трансплантата към оформените канали и да се
възстанови функцията на ставата в пълен обем и за най- кратко време. Пластичното
възстановяване на предната кръстна връзка с транспантант от собственото
пателарно сухожилие е извършено по
медицински стандарт и правилата на добрата медицинска практика и е довело
до отлично анатомично и функционално възстановяване на лявата колянна става. По
принцип се извършват три кожни инцизии за хирургичните достъпи до структурите
на ставата.
По време на операцията екипът, базирайки
се на опит и познания и ръководен от постигане на целта на оперативното лечение,
е променил методиката на извършване на операцията, като е използвал част от
пателарното сухожилие за пластика на скъсаната връзка. Отличното анатомично и
функционално възстановяване потвърждава правилността на взетото решение от
операторите интраоперативно. Изваждането на тупфера е оставено за втори етап,
защото той е снабден с метален маркер за проследяването му и е разположен
извънставно /не е имало пряка опасност за ставата/.Тупферът е разположен по
хода на сухожилието на м. семитендинозус под кожата и фасциите и може да се
проследи рентгеноскопично. Кожната инцизия за отстраняването му е с дължина на
цикатрикса около 5 см. Времето за което е отстранен по документи не може да
бъде определено
Пластиката на предната кръстна
връзка е преминала през няколко основни етапа: - Отпрепариране и обработка на взетото
сухожилие; - Обработка на костните канали на тибията и на външния бедрен
кондил; - Поставяне на транспантата,
неговото натягане, фиксация и тестване на ставата; - Послоен шев и дренаж на ставата. Обикновено
продължителността на оперативната интервенция е около 1,5-2 ч. и е лимитирана
от поставения есмарх. В конкретния случай не може да се отчете точната
продължителност, поради липсата на анестезиологичен лист, в който се отразява.
Есмархът представлява турникет за притискане на
меките тъкани, включително кръвоносните съдове на крайника и спиране на
кръвоотока от наложената зона на есмарха за определен период от време. При
операцията на ищеца есмархът е можел да се ползва без рискове два часа, след
това е било необходимо прекъсване, след което отново е можел да се използва.
Експертът заяви, че липсват данни за по – продължително време на операцията и
тя,според него е направена в рамките на тези два часа. Избраният метод – от
съществуващите два, приложими към процесната операция /първата такава/ е
правилен.
Оперативният достъп за отстраняване на тампона
преминава през кожа, подкожие и фасция на задната мускулна група на бедрото и
през синовиалната обвивка на сухожилието. Целостта на сухожилието и функцията на м. семитендинозус не са
нарушени. В тази връзка не е имало трайно нарушение във функцията на крайника в
резултат на този достъп.
Според
експерта, откачането на тампона от зъбците на държащия го Кохер и
загнездването му около сухожилието представлява оперативен риск и може да се
получи по много причини - еластичността на рамената на Кохера и зъбците му,
еластичността на тъканта на тампона, съпротивлението на меките тъкани през
които преминава и др. Използването му е определено от необходимостта да се
отпрепарира добре оформен без наранявания присадък, подходящ за пластиката. Това
може да се случи на всеки оператор при много мекотъканни операции с
отпрепариране на сухожилия по миниинвазивен метод. Експертизата е приела, че
няма връзка между поведението на хирургичния екип, извършил първата операция, и
начина на зарастване на раната от хирургичния срез през който е отстранен
тампона.
Вещото лице прави извод, че
причините за бавното зарастване на раната са свързани с биологията на
засегнатите тъкани. При освобождаването на сухожилието се нарушава синовиалната
му обвивка, която произвежда синовиална течност, която се дренира през
повърхността на раната и зарастването става по - бавно. Не е доказана инфекция
на раната. Предразполагащ фактор за по - продължителна трансудация /отделяне на
трансудат/ е и провежданата антитромботична профилактика с нискомолекулярни
хепарини / Зибор/. След извършването на оперативната интервенция е нормално да
има хематоми и постоперативен оток на меките тъкани на ставата, функцията е
била нарушена и това е довело до инактивитетна хипотрофия на мускулите и лека
мускулна слабост. В процеса на възстановяване тези симптоми са отзвучали.
Експертизата заявява, че резултатите от лечението са
най - добри, когато болният и лекарят са в единство относно различните аспекти
на лечебната програма. Лекарят трябва да знае, какво очаква болният от
лечението, а болният - дали надеждите за благоприятно повлияване са реални. Целта на оперативното лечение при скъсаната предна кръстна връзка на Т.Т. с
трансплантат от пателарното сухожилие, който е най - близък по еластични
свойства и здравина с естествената връзка е постигната - налице е отлично
анатомично и функционално възстановяване на лявата колянна става. Направените
оперативни интервенции са били нужни и трябва да се разглеждат като етапи за
постигане на крайната цел.
Съдебно – медицинската експертиза не беше оспорена от
вещото лице и, приета изцяло от съда и той базира съдебния си акт на нея.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която, съгласно ал.
2 на чл. 45 ЗЗД, във всички случаи се предполага до доказване на противното. Когато
причинителят на увреждането докаже, че не е действал виновно, отговорността му на деликтно основание не би
могла да бъде реализирана.
Непозволеното увреждане е юридическият факт, от който
възникват, както имуществените, така и неимуществените вреди. Тези вреди
подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправно
поведение на дееца.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й.
Искът по чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или възложителят на
някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от
лицето, на което е възложена работата, при или по повод на тази работа, т.е.
тази отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 49 ЗЗД е увреждането да е причинено именно от лице, на което е възложено
изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или по повод на
тази работа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в този смисъл, обезпечително
-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно действие, тя не е
отговорност за лични действия, а такава за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия.
Възлагането на работата, посочено в разпоредбата на чл.
49 ЗЗД, може да се осъществи както от физическо лице, така и от юридическо
лице. Отговорността на юридическото лице – възложител на работата, произтича от
вината на натовареното с изпълнението й лице, а не се обуславя от наличието на вина
на възложителя. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. В този смисъл, лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата или да се позовават
на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В настоящия случай следва да се установи дали при
извършената в болницата – трети ответник МБАЛ „Св.
София“ оперативна интервенция от операционен екип с оператор втория
ответник д-р Х.М., са настъпили вреди за ищеца, съобразно нормата на чл. 45 ЗЗД, които вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
ответник е възложил работата на първия ответник, дали те са в резултат на неговото
противоправно и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между
това поведение и претърпените от ищеца вреди. Противоправността означава, че
деецът – вторият ответник, с действие или бездействие засяга чужди субективни
права /в случая тези на ищеца/, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие,
на вредоносния резултат от процесното деяние.
По - конкретно, с всички доказателствени средства следва
да се установи, дали ответната болница - МБАЛ „С.С.“
ЕООД, е възложила работа на оперативен екип, който /или лице
от който – в случая ответникът Х.Д.М./ с поведението си при или по повод
изпълнението на работата си, виновно е причинил вреди на ищеца.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже по категоричен начин наличие на противоправно поведение на медицинският
оперативен екип, част от който е ответникът М., при или по повод изпълнението на работа, че
тази работа им е била възложена от ответника, че ищецът е претърпял описаните в
исковата молба неимуществени вреди и че тези вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради
което ищецът не дължи да я доказва, в тежест на ответника по делото е да обори
презумпцията за наличие на вина, установена в тази норма.
По делото
безспорно се доказа, че ищецът е бил пациент в ответното болнично заведение МБАЛ „С.С.“ ЕООД. Извършен му е бил преглед
първоначално при първия ответник ДКЦ „С.С.“ ЕООД, назначено му е изследване, препоръчана му е операция и на 18.01.2014 г. оперативната интервенция - реконструкция на предната кръстна връзка по метода ВТВ, шев, аспирационен
дренаж, е изпълнена. Поставена е стерилна превръзка. Проведена е медикаментозна терапия: Цефазолин 2 х 2 гр и Зибор 3500 единици.
Между страните
не се спори също, а и това се доказва от събраните в хода на производството
доказателства, че вторият ответник М., който е осъществил първата от трите
операции на ищеца, се намира в трудово правоотношение с ответника.
Съдът счита,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност
със заключенията на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, се
установи, че ищецът е претърпял три операции – първата от които
осъществена от ответника д-р М.. Доказа се, че първата операция е била по повод
на увреждане, при поставена диагноза: „Остра предно - медиална нестабилност на
дясната колянна става. При оперативната интервенция се е достигнало до лява
колянна става и се установило тотално разкъсване на предната кръстна връзка,
взето е собственото сухожилие на капачката с костни блокчета от патела и тибия,
направениса костни тунели в бедрото и в тибията и е извършена реконструкция на
предната кръстна връзка по метода ВТВ, шев, аспирационен дренаж, стерилна
превръзка. След няколко дни е направена последваща оперативна интервенция за
отстраняване на чуждо тяло /тупфер/.Според вещото лице, както вече бе посочено,
изваждането на тупфера е оставено за втори етап, защото той е снабден с метален
маркер за проследяването му и е разположен извънставно /не е имало пряка
опасност за ставата/. От друга страна,
както посочват експертът, пластичното възстановяване на предната кръстна връзка
с трансплантант от собственото пателарно сухожилие е извършено по медицински стандарт и по правилата на добрата медицинска
практика и е довело до отлично анатомично и функционално възстановяване на
лявата колянна става.
Съгласно чл.79 3акона за здравето,
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на
чл.80 ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5, т. 4 Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Установените в чл. 81, ал.2 ЗЗ основни принципи на правото
на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска
помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на
лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на
чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, в областта
„хирургия” и с основните принципи на правото на медицинска помощ –
своевременност, достатъчност и качество.
С оглед на това, пред вид факта,
че увредите, в резултат на първоначално извършената му операция и последващата
такава, са в съответствие с Правилата за добра медицинска практика, при
постигане на утвърдените Стандарти, включващи в себе си основните принципи за своевременност,
достатъчност и качество при предоставяне на
медицинска помощ, в резултат на което, като заявява
в експертизата си вещото лице, се е достигнало до отлично анатомично и
функционално възстановяване на лявата колянна става.
При този извод на съда, формиращ
липсата на противоправност на деянието – извършената оперативна интервенция, не
може да бъде направено заключение, че понесените от ищеца вреди, изразяващи се
в болки, страдания и неудобства и трудното възстановяване за продължителен
период от време, са в резултат от действията на лекарите, от ответното болнично
заведение – МБАЛ „С.С.“ ЕООД, извършвали лечението му и в частност от действията на втория ответник – д-р
Х.М..
По изложените
съображения съдът намира, че, пред вид факта, че по делото не бе доказано
наличие на противоправно поведение, извършено от лекарския екип при лечението на Т.Т., което да е довело до причинените
му болки и страдания, описани подробно и установени с показанията на
изслушаната по делото свидетелка, липсват елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, визиран в нормите на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за
ангажиране отговорността както на третия ответник МБАЛ „С.С.“ ЕООД, така и на втория ответник Х.М. за претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Според ППВС №
9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Според Върховния съд
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи - до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО на ВКС,
за да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат
от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо
отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че
отговорността по чл. 45 и 49 ЗЗД не се презумира, като вината е само един от
елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се
презумира.
Пред вид факта, че не се доказа в хода на производството, че вредоносният
резултат в разглеждания казус за ищците е произтекъл от действието и/или
бездействието на лице от лекарския екип /втория ответник/ при третия ответник,
което да ангажира неговата отговорност, и в причинна връзка с тях, настоящият
съдебен състав приема основанието на предявения иск против тези двама ответници - МБАЛ „Света София“ ЕОД и Х.М. за недоказано. При тези съображения съдът счита, че предявеният срещу тях иск е неоснователен и недоказан и, като
такъв, следва да се отхвърли.
Що се касае
до предявената претенция срещу първия ответник ДКЦ „С.С.“ ЕООД, съдът я намира
за недопустима, пред вид факта, че в това заведение е извършен единствено преглед
на ищеца, поставена му е диагноза и той е насочен към операция, което, от своя
страна не би могло да ангажира отговорността на този ответник за евентуално
причинени на ищеца след евентуална оперативна интервенция вреди от трето лице –
в случая ответното болнично заведение МБАЛ „С.С.“
ЕООД. По тази причина производството по делото срещу този ответник следва да се
прекрати, като недопустимо.
При този
извод и изход на спора – поради недопустимост по отношение на първия ответник и
при липса на фактически състав на претендираното непозволено увреждане, съдът намира,
че не следва да бъдат обсъждани останалите възражения на ответниците,
включително и тези за изтекла погасителна давност.
С оглед
изхода на делото, на ответниците „С.С.“ ЕООД *** ЕОД следва да се присъдят
разноски, – адвокатско възнаграждение в размер, съответно: 4 800 лв. за „С.С.“
ЕООД и 6 000 лв. – за МБАЛ „С.С.“ ЕООД, както и 500 лв. – по 250 лв. за всеки от тях – депозит за вещо лице
съобразно представен списък.
На ответника Х.Д.М. не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не
са поискани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Т., ЕГН **********,***, чрез
Адвокатско дружество „Л. и П.“, Булстат *******, София, п.к.1000, ул. „*******№*******, иск против МБАЛ „С.С.“ ЕООД, ***
и Х.Д. ***, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД солидарно за сумата 40 172,85
лв., от които: - 35 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неизпълнение на професионално задължение, и - 5 172,85 лв. - мораторна лихва, считано от
18.01.2014 г. до завеждане на делото и законната лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 4533/2018 г. на СГС, I – 3 с-в против „С.С.“ ЕООД, ***, като НЕДУПОСТИМО.
ОСЪЖДА Т.С.Т. да заплати на МБАЛ „С.С.“ ЕООД и
Х.Д.М. разноски по делото, както следва: адвокатско възнаграждение 4 800 лв. за „С.С.“ ЕООД и 6 000 лв. –
за МБАЛ „С.С.“ ЕООД, както и депозит за вещо
лице 500 лв. – по 250 лв. за всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на трето лице –
помагач на ответника Х.Д.М.Д.О.з. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: