Решение по дело №9894/2013 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2611
Дата: 19 май 2014 г. (в сила от 19 май 2014 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20133110109894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, __.05.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

                                                       

при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 9894 по описа за 2013г.:

 

Производството по делото е образувано по предявен от ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София срещу Ц.Ж. по реда на чл. 422 ГПК иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Ц.Ж. дължи предаване на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”,  шаси WVWZZZ3CZ7P099771, двигател ВКР198807, рег. номер В 9990 КМ, цвят: кафяв, предоставен й по сключен договор за финансов лизинг А 1124/21.02.2008г., ведно със сторените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски в размер на 200 лв., за което е издадена заповед 1681/11.03.2013г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3067/2013г. на ВРС.

В исковата си молба ищецът ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД твърди, че по силата на сключен с Ц.Ж. договор за финансов лизинг А 1124/21.02.2008г. е предоставил за ползване на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, рег. номер В 9990 КМ, цвят: кафяв срещу задължение на лизингополучателя да заплаща възнаграждение, платимо на 60 месечни вноски. Поддържа се, че през месец март 2012г. лизингополучателят преустановил плащане на дължимото възнаграждение, поради което с нотариална покана, на осн. чл. 44 от Общите условия, договорът бил прекратен, а лизингополучателят е следвало за върне лизинговата вещ, което същият не е сторил.

Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с постъпилото в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражение срещу издадената в полза на лизингодателя вещ.

Ответникът Ц.Ж. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. не е депозирал писмен отговор. В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

Предвид изхода от спора и искането на ищеца за присъждането на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 970 лв., представляваща съдебно деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц.К.Ж., ЕГН **********,*** 9 ДЪЛЖИ на ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София предаване на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, шаси WVWZZZ3CZ7P099771, двигател ВКР198807, рег. номер В 9990 КМ, цвят: кафяв, предоставен й по сключен договор за финансов лизинг А 1124/21.02.2008г., ведно със сторените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/, за което е издадена заповед 1681/11.03.2013г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3067/2013г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

 

ОСЪЖДА Ц.К.Ж., ЕГН **********,*** 9 ДА ЗАПЛАТИ на ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: