Решение по дело №1174/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260092

 

гр.Сливен, 21.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1174 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 1 от 10.03.2020 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за неговата отмяна.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.344, ал.1, т.1 от  КТ.

Ищецът Н.Р.Н., ЕГН: ********** *** чрез адв. Г.Х. ***, твърди, че работел по трудов договор при ответника „СТЕФ 83” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 19, вх. В, ап. 17 от 22.03.2019 г.  на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”. Заявява, че размера на работната му заплата от м. април 2019 г. бил 4095 лв., като било видно, че този договорен размер на заплатата му бил получавал два пъти, като за м.11 и м. 12 2019 г. не бил получавал възнаграждение. Управителят на ответното дружество С.В. бил образувал срещу него дисциплинарно производство и бил поискал писмени обяснения от същия, които се били отнасяли до автомобил, който същият никога не бил управлявал. Заявил в писмените си обяснения до работодателя, че дните за които се били отнасяли били неработни и че неговото работно място не било в с. Воденичене, а се било намирало по седалището на фирмата в гр. Сливен. Заявява, че не бил нарушил по никакъв начин разпоредбите на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и Заповед № 1 от 10.03.2020 г. била незаконосъобразна, тъй като била издадена въз основа на докладна записка, която не била сведена до знанието на работника и служителя. Не било изпълнено и изискването на чл. 195, ал. 1 КТ и заповедта не била мотивирана. Твърди, че не му било и заплатено обезщетение за неизползвания от  него годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ. Цитира практика на ВКС относно определяне на дисциплинарното наказание с оглед тежестта на извършеното нарушение и всички обстоятелства при които същото е било извършено. Заявява, че той не се бил явил на работа поради липсата на задължителна застраховка и неявяването му по никакъв начин не било причинило вреди на ответника. Счита, че дисциплинарното му наказание му било наложено, тъй като дружеството не желаело да му заплати полагащите му се трудови възнаграждения.

Моли на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът да признае уволнението му за незаконно и да го отмени като такова, като на основание чл. 224, ал. 1 КТ ответното дружество бъде осъдено да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2925 лв. Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът-работодател не е депозирал отговор на исковата молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на адреса по седалището на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на уведомление. В законоустановения срок писмен отговор по делото не е постъпил. В първото съдебно заседание, за което ответникът е редовно призован същият не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е изготвен докладът по делото, е редовно връчен на страните, като е била разпределена доказателствената тежест. С определението за насрочване на делото изрично са били указани последиците по чл. 238 от ГПК на страните.

В първото съдебно заседание ищецът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание, не е взел участие в производството по никакъв начин и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

 Същевременно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че предявените искове са вероятно основателни. Отделно от това, главният иск е с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, като изцяло в тежест на ответната страна е да установи, че уволнението е законосъобразно извършено, което в случая не е направено.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.  

Ищецът претендира направените разноски, които възлизат на сумата от 450,00  лева – платено адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък за разноски. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 3, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на  сумата от 147 лева , от която 30 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и  117 лв.  държавна такса за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.

 

 

 

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

 ПРИЗНАВА уволнението на Н.Р.Н., ЕГН: ********** ***, извършено със Заповед № 1 от 10.03.2020 г. на управителя на „СТЕФ 83” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 19, вх. В, ап. 17 от 22.03.2019 г., с която трудовото му правоотношение се прекратява на основание чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ    ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА „СТЕФ 83” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 19, вх. В, ап. 17 от 22.03.2019 г. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Н., ЕГН: ********** *** сумата от  2925,00 лева,  представляваща обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 22.03.2019 година до 12.03.2020 година,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.04.2020 година, до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 450,00 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СТЕФ 83” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 19, вх. В, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС сумата от 147 лева - държавна такса върху уважените искове.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: