РЕШЕНИЕ
Номер 22128.10.2020 г.Град Габрово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Габрово
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
Секретар:Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20204200500322 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на особения представител на ответника по делото Д. К.
Д. против Решение №117/09.07.2020г. по гр.д.№891/2019г. на РС Севлиево, с което е
признато за установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на ищеца
Дайнърс клуб България АД сумата от 394,22лв. главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта Дайнърс клуб и предоставяне на кредитен
лимит от 06.10.2017г., както и сумата от 96,86лв., лихва дължима за периода 01.03.2018г.-
31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считато от 31.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и е отхвърлил иска за разликата над сумата от
96,86лв. до сумата от 96,90лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 28.05.2019г. по ч.гр.д.№576/2019г. по описа на Севлиевски
районен съд, жалбоподателката е осъдена да заплати сумата от 385лв. -разноски в
заповедното производство и сумата от 574,95лв. -разноски в първоинстанционното
производство и 74,99лв.-разноски в заповедното производство.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на принципа
на равнопоставеност на страните. Единствените актове между страните били договора и
протокола за предаване на картата и пин-кода, допълнени с извлечение от сметката. Всички
тези доказателства изхождали от ищцовата страна. Това, че ответницата е в неизвестност не
означавало, че тя се отказвала от интересите си, нито че щяла да признае доказателствата на
1
ищеца. заключението на вещото лице се основавало също на доказателства, изхождащи от
ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение.
Ответникът по жалбата - ищец по делото оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение и да присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответника-жалбоподател да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 394,22лв.-главница и лихва в размер
на 96,90лв. за периода 01.03.2018г.-31.05.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№576/2019г. по описа на Севлиевски
районен съд
С обжалваното предявеният иск е уважен отчасти.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
По делото било установено, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по договор за кредит, във връзка с подадено от ответницата заявление за
предоставяне издаване на кредитна карта Дайнърс клуб. На ответницата била предоставена
кредитна карта с лимит от 500лв. ответницата се била задължила да върне сумата, заедно с
уговорените в договора лихви. В договора били уговорени и лихвените проценти дължима
при забава. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза било
установено, че ответницата не е обслужвала редовно кредитната карта и не била
изпълнявала задълженията си по договора и общите условия. За покриване на разходите по
кредитната карта били извършени от нейна страна следните плащания : на 1901.2018г.-
86лв., на 28.02.2018г.-22лв., на 30.03.2018г.-22лв., общо били заплатени 129лв. Тъй като по
делото не било установено договора да е подновен, то с изтичането му на 30.09.2018г. е
настъпила изискуемостта на претендираните от ищеца вземания. Вещото лице било
установило, че дължимата главница по договора е в размер на 394,22лв., а дължимата лихва
е в размер на 96,86лв. за периода 01.03.2018г.-31.05.2019г.
Въззивният съд намира следното :
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и
въз основа на нея е обосновал правните си изводи относно дължимостта на исковите суми.
2
Изводите му изцяло се възприемат от настоящия състав.
Неоснователно е възражението на особения представител, че е нарушен принципа на
равнопоставеност в процеса, тъй като доверителката му не била участвала в производството.
Действително същата не е участвала в производството пред съда, но това е така, тъй като
ответницата по делото е променила адреса си и не е отразила това своевременно в
регистрите на съответната община. Направен е опит да се установи местоработата на
лицето, но съдът е установил, че към настоящият момент ответницата е напуснала
последното си работно място. Именно поради ненамиране на ответницата на същата в
съответствие с разпоредбата на чл.47 ГПК е назначен особен представител.
Неоснователно е и възражението, че решението на съда почивало единствено на
доказателства представени от ищеца. Напротив представените договор, общи условия и
протокол носят подписа на ответницата и доказват, че същата е поела съответните
облигационни задължения. Действително доказателствата относно плащането на дължимите
вноски се намират у ищеца, но в тежест на ответната страна е ако същата претендира, че е
платила исковите суми да представи съответните доказателства за това, което не е сторено.
Поради изложеното въззивният съд намира предявения иск за основателен, като
първоинстанционния съд правилно го е уважил. Обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
На ищеца по делото следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 300лв.
Тъй като жалбоподателят е бил представляван по делото от особен представител, на който
не е присъдено възнаграждение за настоящата инстанция и такова не е внесено от ищеца-
ответник, то ответника по жалбата следва да бъде осъден да заплати на особения
представител възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №117/09.07.2020г. по гр.д.№891/2019г. на РС Севлиево.
ОСЪЖДА Д. К. Д. , с ЕГН *** от с.Ш., общ.Севлиево да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.България №81 Г сумата от 300лв.(триста лева)- разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.България №81 Г да заплати на адвокат Н.А.Х. от АК Габрово, с
адрес гр.Габрово, ул.*** №* сумата от 150лв.(сто и петдесет лева) - възнаграждение за
3
особен представител пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4