Гр. Сливен, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Административен
съд - гр. Сливен на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
|
|
|
|
|
Административен съдия: Детелина Бозукова
|
|
|
|
|
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело номер 252 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
Производството е по реда на чл. 107 ал.4 вр. с чл. 144,
вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК.
|
|
|
|
|
Образувано е по жалба на С.Г.П. *** срещу акт за
установяване на задължение по декларация № №
П0-02002018092935-180-001/18.02.2019г., издаден на основание чл.107 ал. 3 от ДОПК, от инспектори по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 69/05.06.2019
г. на директора на ТД на НАП - Бургас. Иска се от съда да отмени оспорвания акт.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа заявената претенция, като
твърди, че актът е издаден в противоречие на материално-правни разпоредби на
българските закони – чл.40а ал.1 от ЗЗО, чл.108 ал.6 от АПК, чл.5, чл.6 и
чл.109 от ДОПК, както и на регламенти на Европейската общност – чл.11 т.1 и т.3
от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и чл.2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
|
|
|
|
|
Ответната страна - Директорът на ТД на
НАП-Бургас чрез надлежно упълномощения ст. юрисконсулт Ст. Д. оспорва
основателността на жалбата. Не представя допълнителни доказателства, извън
приложените към административната преписка. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
|
|
|
|
|
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд Сливен намира за установено от фактическа и правна страна следното:
|
|
|
|
|
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява
процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е основателна.
|
|
|
|
|
От фактическа страна по делото е установено, че във
връзка с докладна записка № ПО-02002018043083-999-002/06.11.2018 г. за
установяване по реда на чл. 107 от ДОПК на задължения за здравноосигурителни
вноски за периода от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. е
възложена проверка на С.П.. Поводът за установяване на задължения е във връзка
с констатации от извършена предходна проверка по установяването на факти и
обстоятелства, свързани със здравноосигурителния статус на С.Г.П., възложена с
Резолюция № П0-02002018043083- 0РП-001 / 27.04.2018 г. по подадени от нея
заявления по реда на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване. С подадените
заявления са заявени дата за напускане на Р България 29.05.2006 г. и дата на
завръщане в страната 12.10.2017 г. В проверката е констатирано, че за периода
от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. нормата на чл. 40а
от 330 е неприложима, тъй като лицето пребивава повече от 183 дни извън страната,
но в държави-членки на Европейския съюз.
С протокол № П0-02002018092935-ППД-001/15.02.2019 г. към това
производство са присъединени доказателствени
документи от предходно производство с УИН П0-02002018043083: документи и
писмени обяснения от С.Г.П. и писма - отговори от други контролни органи във
връзка с издадени искания. В цитираното приключено производство, във връзка с
издадено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ №ПО-02002018043083-040-001/ 02.05.2018 г., С.Г.П. е представила
с писмо вх. № 7949/05.06.2018 г. писмени обяснения и доказателствени
документи, сканирани в дигитален вид и изпратени като компютърни файлове на
технически носител от тип USB 2.0 Flash Drive, приложени към писмото. Въз основа на писмените
твърдения на лицето, подкрепени с копия на документи /международен паспорт,
фактури, квитанции, и други документи/ е установено, че през периода от 01.01.2016 г. до 16.05.2016 г. лицето пребивава в трета страна
/К./, но продължителността на пребиваването не надхвърля 183 дни. От 17.05.2016
г. до 12.10.2017 г. С.П. пребивава в страни членки на ЕС /Ф. и В./, предвид
което данъчни орган приема, че за определяне на задълженията за здравни
осигуровки при доказване на осигуряване ще са приложими разпоредбите на
Регламент /ЕО/ №883/2004 г. на Европейския парламент.
От 01.01.2007 г. във връзка с
присъединяването на Република България към Европейския съюз и прякото действие на
регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент /ЕИО/ №
1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72) са направени допълнения в ЗЗО.Съгласно
новата ал.2 към чл.33 от закона, в сила от 01.01.2007
г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за
координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване
в друга държава- членка. Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО:
"Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата,
въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за
социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети,
самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са
задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на
Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на
Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или
заменят". Съобразявайки цитираните норми органът по приходите приема, че следва,
че след 01.01.2007 г. българските граждани, които
пребивават над 183 дни през календарната година в друга държава-членка, държава
от Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Конфедерация Швейцария, да
упражнят правото си по чл. 40а от ЗЗО и да се изключат от здравно осигуряване в
България, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на
заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава- членка.
Лицата, подали заявление по чл. 40а от ЗЗО, спрямо които
впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга
държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК по силата на чл. 33, ал.2
от закона. За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са
били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка органът по
приходите приема, че е необходимо същите да представят в компетентната ТД на
НАП удостоверение, от което да са видни периодите на здравна осигуреност
съгласно правилата за координация на Регламент (ЕИО) № 1408/71. Приложими
формуляри за удостоверяване на актуалния здравноосигурителен статус на лицата
съгласно цитирания регламент са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121
и др., които са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния
език, на който са издадени.
От 1 май 2010 г. във връзка с новата нормативна промяна и нови
регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент
(ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 за
изясняване на здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани
здравно в друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за
времето след 01.05.2010 г. с нов вид формуляри - Al,
SI, Ul, Н 013 и др. Когато лицата, за които се
прилагат координационните правила на горепосочените регламенти, упражняват
трудова дейност на територията само на една държава-членка, не се издава
удостоверение за приложимото законодателство (Е 101, А1), тъй като за тях е
приложимо законодателството на държавата по трудова заетост и няма конфликт
между законодателства на две или повече държави-членки. В тези случаи, лицата
могат да удостоверят факта, че попадат в обхвата на чл. 33, ал.2 от ЗЗО пред
НАП, като представят други формуляри, издавани съгласно правилата за
координация на системите за социална сигурност по Регламент (ЕИО) № 1408/71 или
аналогичните по Регламент (ЕО) № 883/2004, Европейска здравна карта или друг
документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в
който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване
в тази държава-членка. Ако лицата след завръщането си в страната не разполагат
с документ, удостоверяващ, че за тях е била приложима схема за социална
сигурност на друга държава-членка, то те ще попаднат в кръга на задължително
осигурените лица по ЗЗО и ще дължат здравноосигурителни вноски, определени по
реда на чл. 40 от ЗЗО.
Предвид установените по отношение на С.П. данни от предоставените
писмени обяснения и документи от органа по приходите е изготвено второ ИПДПОЗЛ
№ ПО-02002018043083-040-001 / 27.04.2018 г. до С.П. за представяне на доказателствени документи за 2016 г. и 2017 г., издадени от
компетентни институции на държави-членки на Европейския съюз, удостоверяващи
периодите на осигуряване, периодите на пребиваване, периодите на осъществяване
на трудова дейност или периодите на получаване на обезщетения в държави-членки
на Европейския съюз.
В отговор на искането са били входирани
писмени обяснения-молба вх. № 8185 /11.06.2018 г., относно пребиваване, трудова
дейност и обезщетения. С представените писмени обяснения С.П. твърди, че не
притежава никакви доказателствени документи относно
пребиваване, издадени от компетентни институции на държави-членки на
Европейския съюз. Заявява, че не е осъществявала трудова дейност и не е имала
никакви приходи от никаква дейност,
докато е пребивавала в ЕС; не е получавала никакви парични или еквивалентни
обезщетения в ЕС и не е ползвала никакви здравни или социални услуги в ЕС. От
така констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства органът по
приходите приема, че П. се е възползвала от възможността, предвидена в чл.40а
от ЗЗО, преди влизане в сила на прякото действие на регламентите от 01.01.2007г., като е подала заявление за напускане на страната
по същия ред на закона. От подаденото заявление за завръщане и от допълнително
подадените документи в хода на проверката е установено, че за периода от
29.05.2006 г. до 31.12.2015 г., лицето попада в обхвата на нормата на чл.40а от ЗЗО и следва да бъде освободено от заплащане на здравноосигурителни вноски, но
за периода 2016-2017 г. нормата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима, тъй лицето
пребивава повече от 183 дни извън страната, в държави- членки на ЕС. За същия
осигурителен период органът по приходите приема, че не е представен документ,
удостоверяващ принадлежността на лицето към система за социална сигурност на
друга държава- членка в подкрепа на хипотезата на чл. 33, ал. 2 от 330. Органът
по приходите приема, съобразявайки чл. 33, ал. 1. т. 1 от ЗЗО, че П. попада в
кръга на задължително осигурените в НЗОК, като в информационния масив на НАП
няма данни за осигуряване на задълженото лице по реда на чл. 40. ал. 1. 2 и 3
от ЗЗО за цитирания период.
В резултат на представените доказателства и направените
заключения, в същото производство до лицето, в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 2 ал.6 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица,
както и самоосигуряващите се лица, е издадена покана
№ПО-02002018043083-999-001/26.09.2018г. за подаване на декларация обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на
здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл.
40. ал. 5, т . 1 от Закона за здравното осигуряване", с която лицето да
декларира, че следва да се самоосигурява по реда на
чл. 40. ал. 5 от ЗЗО, считано от 01.01.2016 г. Поканата
е връчена по пощата чрез обратна разписка на 05.10.2018 г. В указания
седемдневен срок от получаване на поканата, лицето е входирало
писмо-отговор вх. № 13909 / 12.10.2018 г., с което е заявило, че отказва да
подаде декларация обр.7, че счита данните в поканата
за неприемливи и умишлено подвеждащи към деклариране на неверни данни.
След като декларация обр. 7 не е
подадена в указания в поканата срок, приходният орган е пристъпил към
извършване на служебна корекция по реда на чл.107 ал. 3 от ДОПК на задълженията
за здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2016г.
- 05.11.2017г. С ИПДПОЗЛ № ПO-02002018092935-040- 001/15.01.2019 г. от П. са
изискани документи, издадени от компетентна институция на държава-членка за
периода 2016г.- 2017год. и/или документи удостоверяващи периодите на
осигуряване, периодите на осъществяването на трудова дейност или периодите на
получаване на обезщетения. Искането е връчено по електронен път на 17.01.2019
г. В указания срок е представено писмо-отговор с вх. № 783 /18.01.2019 г.., в което
С.П. сочи, че няма задължение да предоставя допълнителни документи. До издаване
на АУЗ същата не е подала декларация обр.7 за
деклариране на посочената дата във връчената покана за периода на неосигуреност
от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г., както и не
представя оправдателни документи за заверяване на здравноосигурителния му
статус.
На 18.02.2019 г. е издаден оспорения акт за установяване на
задължение по декларация № № П0-02002018092935-180-001/18.02.2019г., от инспектори
по приходите при ТД на НАП – Бургас, с който на оспорващата П. са определени
задължения по чл. 40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване за периода 01.01.2016
г. до 05.11.2017 г. в размер на 470.20 лева, както следва: За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. - дванадесет вноски по 16,80
лв., за периода от 01.01.2017 г. до 05.11.2017 г.- десет
вноски по 18,40 лв. и една вноска по 2.51 лв. В АУЗ е прието, че П. няма
подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2016 г, а в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. няма изчислени дължими здравноосигурителни вноски за довнасяне
от годишно изравняване на осигурителния доход и съгласно чл. 107 от ЗЗО за
невнасяне в срок на здравноосигурителните вноски се дължи законната лихва. За
невнесените в срок здравноосигурителни вноски по реда на чл.40 ал.5 от ЗЗО за
периодите от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. е определена
като дължима лихва по чл. 107 от ЗЗО в размер общо на 82.09 лв.
Актът е обжалван пред директора на ТД на НАП - Бургас, който
постановява потвърдително решение.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно
производство, оспорващата твърди, че разполага с документи от В., освобождаващи
я от здравноосигурителни вноски. В хода на съдебното производство същата
представя, в
заверен превод от английски език, кореспонденция със С. на Н. В. по Приходите и Митниците във В., относно
формуляр Al, като и представя писмо от 21.03.2019 г.,
ведно с формуляр U1.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при неспазване
на административнопроцесуалните правила за неговото
издаване и в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно чл.40 ал.5 от ЗЗО / в сила от 01.01.2013
г./ лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1. 2 и 3. са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък
от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/- до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния
доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни
вноски се внасят в срока за нейното подаване; 2. подават декларация в срок до
25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по
ред. определен с наредба.
На основание чл.2. ал.6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. самоосигуряващите се лица, които имат задължение за внасяне
на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване,
подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
декларация образец № 7 съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за
внасяне на здравноосигурителни вноски на това основание. В декларация образец №
7 се вписват: 1. имената по документ за самоличност, единният граждански
номер/личен номер на чужденец (служебен номер); 2. началната дата от периода,
за който възниква задължението за внасяне на вноски, и избраният осигурителен
доход на основание чл. 40. ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл.40 ал.6 от ЗЗО когато не е подадена декларация или
вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на
задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Аналогична е
разпоредбата на чл.107 ал. 3 от ДОПК. Според разпоредбата на чл. 109. ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по
този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал.1, т.2 от ЗЗО в редакциите, обн. в ДВ, бр.110/1999 г.
и бр.95/2006 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса
са българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно
живеят на територията на Република България.
Извършването на проверка на самоосигуряващото
се по смисъла на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване има за
цел да му се даде възможност да представи доказателства, да даде писмени
обяснения и да направи своите възражения, за да бъде гарантирано правото му на
защита. В конкретния случай жалбоподателката в
писмени обяснения заявява, че не е осъществявала трудова дейност и не е имала
никакви приходи от никаква дейност, докато е пребивавала в ЕС. Чл. 110 ал. 3 от ДОПК определя проверката като съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, с които се
установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски. Чл. 110 регламентира правомощията на
органите по приходите да извършват ревизии и проверки и се намира в глава
петнадесета "Данъчно-осигурителен контрол" и е преди чл. 112,
регламентиращ започването на ревизионното производство. Отделно от това.
съгласно чл. 45 и чл. 46 от ДОПК органът по приходите може да извършва насрещни
проверки и проверки по делегации в рамките на всяко едно започнало производство
по този кодекс.
В конкретния случай оспорващата П. сочи за периода от 01.01.2016 г. до 5.11.2017г., че пребивава повече от 183 дни
извън страната, но на територията на държави-членки на Европейския съюз, като до
приключване на проверката не представя документи относно пребиваване, издадени
от компетентни институции на държави-членки на Европейския съюз. Преди
издаването на АУЗД, при изискани от същата документи, издадени от компетентна
институция на държава- членка за периода 2016г.- 2017год. П. заявява, че не е
задължена да предоставя допълнителни документи и същите следва да бъдат
изискани служебно от органа по приходите. За коригиране на здравноосигурителния
статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в
друга държава членка на ЕС е необходимо да представят в компетентната
териториална дирекция или офис на НАП удостоверение, от което да са видни
периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент
ЕИО №1408/71.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата
са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия
полагат труда си („lex loci
laboris"). Лицата осъществяващи дейност като
заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на
законодателството на тази държава (основание чл.11(3)(а) от Регламент (ЕО)
№883/2004. Изключение от основното правило е предвидено в дял II от Регламент
(ЕО) №883/2004, в който са предвидени разпоредби относно запазване на
приложимото законодателство на изпращащата държава спрямо заетите лица. които
временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава
членка чл.12 ал.1. Тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания,
чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото
законодателство на изпращащата държава- членка. В случаите, когато с оглед
формиране на здравноосигурителен статус са представени документи, с които не е
определено приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо
лицата, органът по приходите е длъжен да провери дали лицето не е упражнявало
трудова дейност в Република България за периодите, удостоверени в
предоставените документи, за да се прецени дали не е налице трудова заетост в
две- държави членки, която да води до определяне на приложимо законодателство
по реда на чл.13 от Регламент (ЕО) №883/2004 или аналогичните разпоредби от
Регламент (ЕИО) №1408/71.
Приложимите формуляри за удостоверяване на здравноосигурителен
статус на лицата съгласно цитирания регламент са Е101, Е102, Е103, Е104, Е 106.
Е108. Е121 и др., които са стандартни образци, идентични като структура,
независимо от официалния език, на който са издадени, а от 01 май 2010г. за
изясняване на здравноосигурителния статус, българските граждани, осигурявани
здравно в друга държава членка, удостоверяват осигурителните си периоди за
времето след 01.05.2010г. с формуляри A1,S1,U1 и др.
Документи, издадени от компетентна институция на държава-членка за
периода 01.01.2016г. до 05.11.2017г. и/или документи
удостоверяващи периодите на осигуряване, периодите на осъществяването на
трудова дейност или периодите на получаване на обезщетения, С.Г.П. действително
не е представила в хода на извършената данъчна проверка. Такива не са били изискани
служебно и от данъчния орган. Но в жалбата до решаващия орган по чл.155 от ДОПК
оспорващата сочи, че е направила искания за издаване на формуляри А1 и U1 от
компетентните органи на В., съответно на 27.06.2018 г. и на 05.11.2018 г.
Такива документи – кореспонденция със С. на Н. В. по Приходите и Митниците във В.,
относно формуляр А1 и формуляр U1 за част от относимия
период - 22.05.2016 г. до 07.10.2017 г. се представят в хода на съдебното
производство. Същите удостоверяват период на осигуряване, от които може да се
направи извод, че П. подлежи на задължително здравно осигуряване съгласно
законодателството на В.. Така представените документи, издадени от компетентна чуждестранна
институция, не са били съобразени от данъчния орган, като същите съдържат данни
за осъществявана трудова дейност респ. удостоверяват периоди на осигуряване, поради
което съдът намира, че същите могат да послужат за корекция на
здравноосигурителния статус на лицето.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК определя като приложим процесуалният ред за
обжалване на ревизионните актове и спрямо тези актове, издавани на основание чл. 107 от ДОПК. Правомощията на съда при разглеждане и
решаване на административни дела с предмет обжалване на ревизионни актове по
ДОПК са ясно и изчерпателно регламентирани в чл. 160, ал., ал.
1 – 5 от ДОПК и спрямо тези разпоредби са неприложими разширителното
тълкуване и правоприлагането по аналогия. Ясно е посочено, че в случаите,
изрично посочени в ал. 3 на чл. 160 от ДОПК съдът след като отмени обжалвания акт връща
преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Цитираната разпоредба се отнася за случаи,
когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, което
не се отнася единствено за ревизионните актове.
По настоящото дело, вследствие на несъобразяване на органа по
приходите с представените нови доказателства, съдът не разполага с друг способ
да даде търсената защита, освен да постанови отмяна на акта. С оглед на
гореизложеното обжалваният АУЗ следва да бъде отменен. Тъй като в случая
произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК и естеството на акта не позволява решаването на
делото по същество, преписката следва да се върне на компетентният орган при ТД
на НАП Бургас за съобразяване с представените от С.П. нови доказателства за
здравноосигурителния й статус, искането за издаването на които е направено още
в хода на извършената проверка.
При този изход на делото, на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски. На основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, в полза на оспорващата П. следва да бъдат
присъдени разноски, поискани с жалбата в размер на 10, 00 лв. за държавна такса.
Същите следва да бъдат възложени на юридическото лице, в чиято структура се
намира органът, издал оспореният акт.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.П. *** Акт за установяване на задължение по
декларация № П0-02002018092935-180-001/18.02.2019г., издаден на основание
чл.107 ал. 3 от ДОПК от инспектори по приходите при ТД на НАП - Бургас, с който
на П. са установени задължения за здравноосигурителни вноски в общ размер на 470,
20 лв. главница и лихва за периода от 01.01.2016 г. -05.11.2017
г.
ВРЪЩА преписката на органа по приходите на ТД на НАП Бургас, за
провеждане на процедура и ново произнасяне в съответствие с дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона и при съобразяване с представените
доказателства.
ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да плати на С.Г.П. *** ЕГН ********** сумата
от 10, 00 лева (десет лева), представляваща разноски за настоящето
производство.
Решението на основание чл. 160 ал.6 от ДОПК не подлежи обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: