Р Е Ш
Е Н И Е
№................./25.05.2021г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1959 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1959 по описа на Окръжен съд Варна за 2019г. е
образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ул.Околовръстен
път №260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя
Димитрова, чрез пълномощник адв. В.П. ***, с която срещу М.Т.Р. с ЕГН **********
и Т.Г.Р. с ЕГН **********,*** е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца, при условията на
солидарност в качеството си на длъжници по Договор за кредит продукт Нов Алфа
кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс
№1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към
него, сумите, представляващи част от общото задължение на дължниците, както
следва
-
71 580.86 EUR – част от главница в общ размер от 145 390 евро, дължима по
Договор за кредит №
129-249/2008 от 24.11.2008г. и анекси;
-
994.51 лева – дължими нотариални
разноски
-
законната
лихва върху главницата от 71 580.86 EUR, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми
има издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3079/2019г. на ВРС
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и
ремонт № 129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от
14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, сключени с М.Т.Р. с ЕГН **********
и Т.Г.Р. с ЕГН **********, като
кредитополучатели, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК *********, като кредитор, е предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 145 000 EUR, а
кредитополучателите са се задължили да ползват кредита съгласно уговореното в
договора, и да върнат предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в
договорения срок – до 2023 година.
Поради това, че кредитополучателите не са изпълнили задължението си да
погасяват кредита съгласно договореното като са допуснали 64 непогасени вноски
за главница, считано от 27.10.2013г. и 64 непогасени вноски за лихва, считано
от 27.11.2012г., банката е изпратила покани на длъжниците, редовно получени от
тях, с които ги е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че тъй като след получаване на
поканите, длъжниците не са предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и
ИЛ по реда на чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава
правния си интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предвид подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Сочи се, че до
настоящия момент изплащане на задължението не е последвало. Моли се за
установяване вземането по издадената заповед за изпълнение и присъждане на
разноски по делото. Въвежда се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Ответниците депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло иска като недопустим и
неоснователен. Оспорва се предоставянето на сумата и валидността на договора и
анексите. Твърди се нарушение на императивното правило на чл.58 от ЗПК. Сочи
се, че в договора и анексите е налице олихвяване и капитализиране на лихви,
представляващо забранен от закона
анатоцизъм. Твърди се нищожност на уговорката за право на кредитора да
променя лихвен процент и да събира наказателни лихви върху просрочени лихви,
както и да увеличава общото задължение чрез нови погасителни планове. Твърди се
наличието на неравноправни клаузи при договарянето, изразяващо се в правото на
банката да променя едностранно лихвения процент по субективна преценка въз
основа на неясни и неразбираеми критерии. Оспорва се като неравноправна
уговорката за право на предсрочна изискуемост, позволяваща на кредитора да лиши
потребителите от съществен за интереса им срок на ползване при наличие на
особено несъществено неизпълнение. При сключването на договора не са отправяни
конкретни предложения за условията на бъдещия договор, особено за определяне на
лихвата и допълнителните разходи. На кредитополучателите е предложен типизиран
продукт, като договора е подписан при унифицирани от доставчика условия.
Въвеждат се възражения относно
валидността на сключените анекси, като се твърди, че установяването на
нов дълг е по-неблагоприятно за кредитополучателя отколкото първоначалното
съдържание на договора. Доколкото сключените анекси не постигат целения ефект
са нищожни поради липса на основание, се въвежда възражение за погасяване на
задължението при прилагане на общата погасителна давност, т.к. банката не е
обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на повече от 6-7 години,
считано от последното плащане – 27.11.2012г. Настоява се за прекратяване на производството като
недопустимо, евентуално за отхвърлянето й като неоснователна.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията
на ответника. Счита за неясни твърденията относно предложен от банката
типизиран кредитен продукт. Твърди, че конкретните условия по договора са
индивидуално договорени. Въвежда се възражение за прекомерност на претендирания
адв.хонорар.
Ответниците подават отговор на допълнителната искова молба, в който поддържат вече
изложеното. Пояснява се, че предоговарянето на кредита с анексите не е ставало
по желание на ответниците, както и че гратисният период значително оскъпява
цялостното задължение. Конкретизира се, че неравноправното договоряне произтича
от неотчитане на индивидуалния интерес на ответника по отношение на променливия
компонент, санкциите за забава и допълнителните пращания на такси. Въвежда
се възражение за прекомерност на
претендирания адв.хонорар на процесуалния представител на ищеца.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от
сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 3079/2019г. по описа на Районен съд
гр.Варна, по което съдът е
издал Заповед № 1738/28.02.2019г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист.
Длъжниците М.Т.Р. с ЕГН **********, като
кредитополучател, и Т.Г.Р. с ЕГН **********, като солидарен длъжник, са осъдени да
заплатят при условията на солидарност,
следните суми, произтичащи от
Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. за покупка, строителство и
ремонт, изменен с Анекси от 11.01.2010г., 14.10.2010г. и 27.01.2012г. към него,
както
следва : сумата от 71 580.86 EUR – част от главница в общ размер
от 145 390 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното плащане на задължението;
сумата от 994.51 лева – нотариални разноски, както и разноски в
заповедното производство за внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение.
Вземането,
предмет на така посочените ЗИ и ИЛ е присъединено към образуваното пред ЧСИ №
892 изп.д. № 417/2019г. в резултат на прехвърляне на образуваното пред ЧСИ №
771 изп.д. № 867/2013г. Последното изп.дело е образувано от кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* срещу длъжниците по същия Договор за кредит № 129-249/2008 от
24.11.2008г. за вземане, присъдено по ч.гр.д. № 15901/2013г. по описа на ВРС, и
представляващо просрочени по кредита суми, без дълга по договора да е обявен за
изцяло предсрочно изискуем.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК всеки един от
длъжниците подава възражение против заповедта
за изпълнение, като съгласно
указанията на ВРС, в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.
От приложените в заповедното производство и
приетите в хода на исковия процес писмени доказателства, се установява, че въз
основа на Договор за кредит № 129-249/2008 от 24.11.2008г. страните са
постигнали съгласие Алфа Банка А.Е., дружество учредено и регистрирано по
гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление РГърция, гр.Атина (чийто правоприемник е “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********) да предостави на М.Т.Р. и Т.Г.Р. кредит в
размер на 145 000 евро с цел покупка на недвижим имот – жилищна сграда,
второстепенни стопански постройки и дворно място, находящи се в с.Здравец,
общ.Аврен, обл.Варна (чл.1). Кредитополучателят и солидарният длъжник
са се задължили да върнат заетата сума в срок от 13 години (чл.2), на 156 погасителни вноски, от които
последната изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план (чл.6.2).
За усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва, определена както следва : за първата година от срока
на договора в размер на 3.9 %, а за останалия период на погасяване на кредита –
плаващ лихвен процент в размер на 12 месечния EURIBOR плюс надбавка от 2 % (чл.4.1). Начисляването на наказателна лихва за
просрочие и предпоставките за предсрочна изискуемост на дълга са предвидени в
Общите условия, съответно чл.12 и чл.28 и чл.29 от същите, приложени по делото
и разписани от страните по договора.
Така в случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва
по кредита кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна на лихвения
процент, договорен между страните в съответния индивидуален договори/или
анексите към него, като в случай на кредит в чуждестранна валута, това е
лихвения процент, договорен в индивидуалния договор плюс надбавка от 2.5 %.
Предвидено, че при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е
погасителна вноска по кредита – лихва или главница в сроковете за плащане по
договора, банката има право да обяви остатъка от кредита за предсрочно
изискуем, в това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски.
Съгласно чл.9 от договора кредитополучателят
са задължава да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и
комисионни, съгласно действащата тарифа на банката, с която кредитополучателят
е запознат при сключване на договора, свързани със сключването и изпълнението
на договора, учредяването, подновяването и заличаване на обезпечението, вкл. и
разноските при принудителното изпълнение, застраховките и таксите.
Договорът е
изменен и допълнен с Анекс №1 от 11.01.2010г., с който е договорено вземането на банката по Договора за
кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна
главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в
редовна главница. Срокът за погасяване на дължимите суми към банката е удължен
до 11.11.2021г., включващ 12 месечен гратисен период, през който се заплащат
само лихвите. Прието е погасяването на кредита да се извърши на 130 равни
месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, като в случай на просрочие при издължаването на която и да е
погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси,
комисионни или разноски дължими по договора за кредит, кредитополучателят
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава обезщетение за
забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 %. Налице е нов
погасителен план.
Съгласно Анекс №2
от 14.10.2010 г. към Договор за кредит №129-249/2008г. Срокът за погасяване на
дължимите към банката суми по договор за кредит №129-249/2008 в размер на
145 510.11 евро се удължава до 14.11.2021 г. включващ 6 месеца гратисен
период, през който се заплащат само лихвите. Прието, че за усвоените суми от
кредита, кредитополучателят заплаща годишна лихва в следните размери : фиксиран
лихвен процент в размер на 5% за първите две години, считано от следваща
падежна дата по кредита 14.11.2010 г., при условие, че към тази дата са изплатени
всички дължими към същата дата суми по кредита. След изтичане на двугодишния
период кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на ЗМ EURIBOR, чиято стойност се актуализира на
същото число на всеки трети месец, считано от датата, на която изтича
двугодишния период с фиксирана лихва плюс надбавка в размер на 7,50 %. Прието
е, че кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление в размер на
0,06 % върху остатъчния размер на кредита, дължима ежемесечно, считано от
датата на първата погасителна вноска. Съгласно т.4 погасяването на кредита ще
се извършва на 133 месечни вноски - 6 вноски по време на гратисния период, през
който се дължат само лихвите, а след изтичане на гратисния период - 127 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е
дължима на 14.11.2010 г., а всяка следваща погасителна вноска е дължима на
същото число на всеки месец, до пълното погасяване на кредита, съгласно
погасителен план, неразделна част от Анекс №2. Съгласно т.5 в случай на
просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при
неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски дължими по
договора за кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми
за времето на забава обезщетение в размер на договорената лихва плюс надбавка
от 10 %. Съставен е нов погасителен план.
Съгласно Анекс №3
от 27.01.2012 г. към Договор за кредит №129-249/2008г., считано от 27.01.2012
г. към редовната и просрочена главница (в общ размер на 145 510,11 евро) се прибавя вземането на банката по
договора за кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и
наказателна лихва върху просрочена главница. Срокът за погасяване на дължимите
към Банката суми по договора за кредит се удължава до „........ 2023 г.,
включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Крайният срок на издължаване на кредита е „........ 2023 г.“ Погасяването на
кредита следва да се извърши на 120 равни месечни анюитетни вноски (от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, а всяка
следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец до
пълното погасяване на кредита, съгласно погасителен план, който се изготвя от
Банката и се предоставя на кредитополучателя след подписването на Анекса и
представлява неразделна част от него. L случай на просрочие при издължаването
на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и
да е такси, комисионни или разноски дължими по договора за кредит, кредитополучателят
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава обезщетение в размер на договорената
лихва плюс надбавка от 10 %.
Така в
съответствие с клаузите на трите анекса, неплатените
задължения към датите на споразуменията се преоформят служебно от банката чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит.
По искане на
ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и вмененото
му задължение да докаже иска по основание и размер по делото е назначена
съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение като изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания и при липса на данни за пристрастност към
страните по спора, съдът кредитира изцяло.
От заключението на ССчЕ се установява, че видно от банково извлечение за периода от
01.01.2008 г. до 20.05.2016 г. от съвместната разплащателната сметка в евро в
„Юробанк България"АД, IBAN *** М.Т.Р. с дата на транзакция 28.11.2008
г., референтен номер 249ZTRF08333001S, данни за операцията - контракт 249HL04083330121,
вид операция LDB - усвояване на кредит е усвоена сумата
в размер на 145 000 евро. С усвоената сума, постъпила по разплащателната
сметка в евро на ответника Р. в размер на 145 000 евро са извършени
транзакции с основание вътрешен превод в размер на 50 000 евро с получател А.Х.Н.и
превод в размер на 90 000 евро с получател Ч.В.с дата на операциите 28.11.2008
г.
Експертът
докладва, че през периода 11.12.2007г. до 28.05.2020г. за погасяване на
задълженията по договора за кредит и допълнителните споразумения длъжниците
лично или чрез трето лице са внесли общо сумата от 51 353.59 евро.
Констатира, че
постъпленията на парични средства от ответниците по сметка на кредита за
погасяване на кредитните задължения са преустановени с плащането от
28.02.2013г., извършено от разплащателната сметка на М.Р. в евро в размер на
245.09 евро за влизане в сила на ДС от 17.03.2014г., с което са погасени
платени от банката за сметка на кредитополучателя застраховки на обезпечението
по кредита. В съдебно заседание се пояснява, че с предпоследната вноска от
2 560 евро, направена на 30.11.2012г., са погасени вноските за лихви с
падеж 27.08., 27.09. и 27.10.2012г. Други плащания не са извършвани. Доколкото
е налице гратисен период по отношение плащането на вноски за погасяване на
главницата, за времето от 27.01.2012г. до 27.01.2013г. такива не се дължат.
Вещото лице
докладва, че именно поради непогасяване на договорената дата на дължимите
месечни вноски за главница и редовна лихва и плащането им със закъснение, са
извършвани промени в условията на договорните правоотношения, обективирани в
посочените по-горе анекси, съгласно които неплатените задължения към датите на
договора и споразуменията са преоформяни чрез напрупване към редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Така
банката е извършила операции с основание „автоматично усвояване на кредит“ след
увеличаване на договорения размер като в крайна сметка е формирала общо усвоена
главница в размер на 155 889.37 евро.
Като съобразява
присъдените със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15901/2013г. по описа на ВРС суми по главница за периода от 27.10.2012г. до
26.09.2013г., договорна лихва, наказателна лихва мърху просрочена главница и
такса за управление, вещото лице сочи, че съгласно записванията на банката към
18.01.2019г. е налица дължима главница – редовна и просрочена в размер на
145 390 евро, или налице са 64 броя неплатени месечни вноски.
На поставената
задача и след преизчисляване размера на дълга без прибавяне на просрочените
задължения за лихви и такси по всеки анекс според доклада на вещото лице към
дата 18.01. 2019г. размерът на дължимата главница към датата на последния анекс
възлиза на 134 500.63 евро.
С
покана-уведомление връчено лично на отв.Р. на 17.01.2019г., който е поел
задължението да предаде екземпляр от него и на адресата – Р., като съдлъжник,
банката им е съобщила, че поради настъпване на условията по чл.28.1 във
вр.чл.29.2 от ОУ към договора и чл.7.1 от Анекс №3 и непогасяване в срок на
паричните задължения по договора обявява целия дълг за предсрочно
изискуем.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по
договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и настъпилата и
обявена на длъжника изискуемост на цялото задължение. Ответникът следва да
установи правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си
възражения.
Установи се
допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение
от длъжниците в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска
в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Установи се, че страните са обвързани от
действието на валидно срочно облигационно правоотношение, произтичащо от
Договор за кредит продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт №
129-249/2008 от 24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от
14.10.2010г. и Анекс №3 от 27.01.2012г. към него, с
предмет предоставяне на парична сума срещу задължение за
връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.
Предвид заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните
счетоводна експертиза, сумата по кредита в размер на 145 000 евро е усвоена от
кредитополучателя на 28.11.2008г.
Не се твърди от ответниците и не се установи по делото разминаване в
целения от тях резултат – получаване на заемни средства за покупка на недвижим
имот преди и при сключване на договора както по отношение на предмета му, така
и в конкретиката на съществените елементи по договора - предмет на
договора, целта иусловията при които е отпусната заемната сума с оглед
възмездния характер на договора - възнаградителна и санкционна лихва, срок на
ползване, съответно - връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор
съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит. При
така констатираното,съдът приема,че договорът е породил валидно облигационно
отношение между страните. Неоснователно
възражението на ответниците за невалидност на договора за кредит, както и за
неусвояване на договорена сума.
С оглед
спецификата на облигационното отношение, от което произтичат претендираните от
ищеца права, то съдът е длъжен служебно да се произнесе относно наличието на
елемента от фактическия състав на заявената претенция, отнасящ се до
реализиране на предпоставката по чл.418, ал.3 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, което произтича от договор за б. кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискумост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния
случай се установява, на първо място, че са налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като към датата на
получаване на поканата – уведомление за обявяване на цялото задължение по
кредита за предсрочно изискуемо 17.01.2019г. ответниците-длъжници са в
просрочие по отношение на главница и договорна лихва със 64 броя месечни
погасителни вноски за периода от 27.10.2013г. до 17.01.2019г. На следващо
място, банката е изпълнила задължението да съобщи на кредитополучателите, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на
уведомление, получено от длъжника Р. – лично и с писмено поето задължение да
предаде екземпляр от уведомлението на съпругата – съдлъжник. Датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит предшества момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 25.02.2019г.
Установи се, че със сключените три анекса страните са постигнали съгласие за преструктуриране
неплатените задължения към датите на всяко едно от тях. Вещото лице по ССчЕ установява, че банката въз основа на анексите е
извършвала капитализации на просрочените задължения по пера – лихви (редовни и
просрочени), с оглед на което редовната главница по кредита е нараснала до
сумата от 155 889.37 евро.
Прибавянето на изтеклите лихви към
главницата, които по този начин са преобразувани в главница и върху тях са
начислявани лихви, е в противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Извършено е
капитализиране - преобразуване на лихви в главница, която на свой ред носи лихва.
Такава договорка е допустима, само ако законът изрично я допуска и по ред и
условия, определени в нормативен акт. Съгласно Търговския закон – чл. 294, ал.
2, е допустимо договаряне на лихва върху лихва, но процесния случай не е такъв.
Договарящи, от страна на кредитополучателя, са физически лица и договореното в
допълнителните споразумения преоформяне чрез натрупване върху главницата на
просрочени лихви и такси, в резултат на което се получава нов размер на
главницата, върху която се дължат договорна лихва и такси, е в нарушение на
закона и поради това, е нищожно. При съобразяване с установения от експертизата
размер на главницата без капитализация на лихви, съдът намира, че общия размер
на предсрочно изискуемата главница възлиза на 134 500.63 евро.
Договор за кредит за покупка на
недвижим имот има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12, б.Б (редакцията ДВ бр. 36/04.04.2008г.) от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът е
търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат
качеството на потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП,
възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. – процесният договор
попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят
приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.
Договорът за кредит не съдържа
клауза относно начина на изменение на лихвния процент. Такава е предвидена в ОУ
към договора, неразделна част от същия (чл.13). С оглед формулировката на
клаузата на чл.13 от ОУ, предвиждаща едностранно изменение на договорения лихвен процент при
непредвидени в договора основание, са неравноправни, както по смисъла на чл.143 т.10, така и по смисъла на т.12 от
ЗЗП.
Съгласно постоянната практика на
ВКС, предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на
принципа за добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните, и да е сключена във
вреда на потребителя. Уговорката в договор за б. кредит, в конкретния
случай – в ОУ към договора, предвиждаща възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент, въз основа на непредвидено в самия
договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП.
Очевидно е, че в случая не се
касае за индивидуално уговорена клауза. Както е прието в решение
№23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/14г. на ВКС, I т. о. и решение №98/25.07.2017г.
на ВКС по т. д. № 535/2016г., I т. о., ТК, при потребителски договор и
възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на доказване,
че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или
доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на
договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, търговецът или
доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза,
като само обстоятелството, че договорът, ОУ, е/са подписан/и е ирелевантно за
дължимата от съда защита на потребителя. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Не така стои въпроса относно промяната на лихвения процент,
договорен с анекс 2 и анекс 3, тъй като промяната е взаимноприета с
подписването на споразуменията.
При така установените
обстоятелства и предвид заключението на вещото лице се налага извода, че общия размер на предсрочно изискуемата
главница възлиза на 134 500.63 евро.
С оглед констатираното
наличие на непогасено задължение за главница по договора за кредит в размера,
установен с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът следва да
се произнесе по направеното възражение за погасителна давност, което предвид
предявяването на иска на 25.02.2019 (по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК) е частично основателно.
При условията на чл.110 ЗЗД и погасителна давност 5 години погасени са вноските по
главницата за периода от 27.10.2013г. до 25.02.2014г. Към 27.02.2014г.,
съгласно заключението на вещото лице, размера на главницата възлиза на
130 960.59 евро (приложение 4). Искът е предявен като частичен за сумата от
71 580.86 евро и като основателен
и доказан следва да бъде уважен.
Действително съгласно клаузата на чл.9 от
договора кредитополучателят е длъжен да заплаща всички нотариални, държавни и
банкови такси и комисионни, съгласно действащата тарифа на банката, с която
кредитополучателят е запознат при сключване на договора, свързани със
сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и
заличаване на обезпечението, вкл. и разноските при принудителното изпълнение,
застраховките и таксите. В тази връзка на ищеца са дадени указания да
конкретизира вида и характера на претендираните разноски в общ размер, както и
да представи доказателства да реалното им извършване. Доколкото с молба от
09.09.2020г. ищецът е посочил, че сумата представлява нотариални разноски за
подновяване на ипотеката и разноски по уведомяването за предсрочна изискуемост,
но не е конкретизирал сумата по основание и по пера, както и не е ангажирал
доказателства за извършване на разходите, то искът в тази част остава недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските :
В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение
№4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед резултата
по делото дължимите от ответниците разноски, сторени в заповедното производство
възлизат на 5951.51 лева, от които за ДТ и адв.хонорар, а пред исковия
съд – на 3097.88 лева, от които за ДТ и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
процесуалния представител на ответниците за всеки един от тях разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, определени при условията на чл.38, ал.2 от
ЗАдв и Наредба № 1 за минималните размери на адв.възнаграждения, съотв. за възражение
по чл.414 от ГПК – по чл.6, т.5 и за исковото производство – по чл.7, ал.2, т.5
от наредбата или по 0.35 лева и по 30.68 лева.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ответниците М.Т.Р. с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********,***
дължат на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност в качеството си на длъжници по Договор за кредит
продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 129-249/2008 от
24.11.2008г. и Анекс №1 от 11.01.2010г., Анекс №2 от 14.10.2010г. и Анекс №3 от
27.01.2012г. към него, сумата, представляващи част от общото задължение на
длъжниците, както следва
-
71 580.86 EUR – част от главница в общ размер от 130 960.59 евро, дължима по Договор за кредит № 129-249/2008 от
24.11.2008г. и анекси,
-
законната
лихва върху главницата от 71 580.86 EUR, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има
издадена заповед № 1738/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3079/2019г.
на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 994.51 лева – дължими
нотариални разноски.
ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********,*** да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност разноски в размер на 5951.51 лева (общо ДТ и адв.хонорар), направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3079/2019г. по описа
на РС Варна, включени в издадените в това производство Заповед №
807/20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.Р. с ЕГН ********** и Т.Г.Р. с ЕГН **********,*** да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност, разноски в исковото производство в размер на 3097.88
лева (общо ДТ и възнаграждение на вещото лице по
ССчЕ) на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор, да заплати на адв.К.Н.Т. разноски в
заповедното и исковото производство под формата на адвокатско възнаграждение
общо в размер на 62.06 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: