Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 888 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); ввр.
чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от
ЗИХУ (отм.); , чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ
(отм.) с цена на иска 380,00 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, чл.
45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ с цена на иска 21,05 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Р.П.-***против
Ц.К.Н., ЕГН**********,***, ***, в която
се твърди, че ***въз основа на подадено от нея заявление-декларация за
отпускане на целеви помощи е предоставена целева помощ за хора с увреждания по
смисъла на чл.44, ал.2 ЗИХУ/отм./ за следните помощни средства/медицински
приспособления и съоръжения/ : два чифта
ортопедични обувки с обща стойност в размер 380 лева. За на посочената сума
като целева помощ е издадена от Твърди, че за отпускане на посочената сума като
целева помощ е издадена заповед № *** от 15.05.2017г. Твърди, че срокът за
реализиране на целевата помощ, покупка и ремонт на помощни средства,
приспособления, и медицински изделия е 3-месечен от датата на съобщаване.
Твърди, че ***не е използвала по предназначение отпуснатата ѝ целева
помощ. същата не е представила в ***- Плевен в тримесечен срок
разходооправдателни документи- оригинална фактура, касов бон и
приемо-предавателен протокол, с които да удостовери изразходването на
отпуснатата ѝ целева помощ по предназначение- закупуване и получаване на
два чифта ортопедични обувки. Посочва, че съобразно чл.43б ППЗИХУ/отм./ лицата,
неизполвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на
помощта. Твърди, че със заповед №
Д-ЕН-ВС-8/30.03..2018 г. ***Социално подпомагане“ Плевен е разпоредил ***Ц.К.Н.
да възстанови сумата 380 лева главница затова, че не е използвала отпуснатата
ѝ и заплатена целева помощ по предназначение за закупуване на помощни
средства и сумата 21,05 лева - законоустановена лихва за забава при
неизпълнение на парично за период от 13.09.2017 г. до 30.03.2018 г. Твърди, че
до настоящия момент ***не е заплатила исковата сума на ищеца. Моли да бъде
признато за установено, че ***Ц.К. Н. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „А.З.С.П.“
С. със седалище и адрес на управление ***, представлявано от р.д.п.- ***,
БУЛСТАТ ***, сумата 380 лева главница , ведно със законната лихва, считано от
10.09.2019 г. до окончателното изплащане ; сума в размер 21,05 лева- лихва за
забава за период 13.09.2017 г. до 30.03.2019 г. Претендира направените
деловодни разноски в заповедно производство по ч. гр. д. № ***по описа на PC
Плевен , както и направените разноски в настоящето производство.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 17.09.2020
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 25,00 лв. за ДТ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Плевен държавна такса в размер на 75,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 41 от
ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.) ,
чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), по отношение на ответника Ц.К.Н., ЕГН**********,***,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Р.П.-***сумата 380,00 лева, представляваща стойността на неизползвана
по предназначение целева помощ за помощни средства/медицински изделия, в едно
със законната лихва върху сумата от 10.09.2019г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/11.09.2019г. по ч.гр.д.№***по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, по отношение на ответника Ц.К.Н., ЕГН**********,***,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Р.П.-***сумата 21,05 лева, представляваща лихва за забава
върху сумата от 380 лв. за периода от 13.09.2017г. до 30.03.2019г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № ***/11.09.2019г. по ч.гр.д.№***по описа
на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.К.Н., ЕГН**********,***, ***, ДА
ПЛАТИ на кредитора ***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Р.П***сумата от 25,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.***по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Ц.К.Н.,
ЕГН**********,***, *** ДА ПЛАТИ
по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 75,00 лева.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: