Решение по дело №52854/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16330
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20221110152854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16330
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110152854 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.150 и
сл.Закон за енергетиката/ЗЕ/ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район *********
срещу двама ответника А. А. М., ЕГН **********, и Г. А. П., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес гр.София, ***********, чрез назначен особен представител/ОП/-адв.Т.
Н.Б., с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди
двамата ответника да заплатят при разделност на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сума в общ
размер на 3852,05 лева/лв./, от които 3058,93 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.5.2018г.-30.4.2020г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на искова молба в съда-30.9.2022г. до окончателното
изплащане на сумите, и 767,75 лв. - мораторна лихва за забава върху ТЕ от 15.9.2019г. до
19.9.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение/ДР/ в размер на
19,89лв. - главница за период 1.8.2019г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба в съда – 30.9.2022г. до окончателното изплащане на сумите
и 5,48лв.- мораторна лихва върху главница ДР за периода от 1.10.2019г. до 19.9.2022г., като
сумите са начислени за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.София, **********, с
аб.№ ******, и инсталация № *******, като сумите се разпределят между ответниците както
следва:
1/ за А. А. М. – за дължима част от 1/2 от всички дължими суми, от обща сума
3852,05лв. - сума в общ размер на 1926,03 лв., от които 1529,47 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.5.2018г.-
30.4.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на искова молба в съда-
1
30.9.2022г. до окончателното изплащане на сумите, и 383,87 лв. - мораторна лихва за забава
върху ТЕ от 15.9.2019г. до 19.9.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение/ДР/ в размер на 9,95лв. - главница за период 1.8.2019г.-30.4.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда – 30.9.2022г. до
окончателното изплащане на сумите и 2,74лв.- мораторна лихва върху главница ДР за
периода от 1.10.2019г. до 19.9.2022г.;
2/ за Г. А. П. - за дължима част от 1/2 от всички дължими суми, от обща сума
3852,05лв. - сума в общ размер на 1926,03 лв., от които 1529,47 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.5.2018г.-
30.4.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на искова молба в съда-
30.9.2022г. до окончателното изплащане на сумите, и 383,87 лв. - мораторна лихва за забава
върху ТЕ от 15.9.2019г. до 19.9.2022г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение/ДР/ в размер на 9,95лв. - главница за период 1.8.2019г.-30.4.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда – 30.9.2022г. до
окончателното изплащане на сумите и 2,74лв.- мораторна лихва върху главница ДР за
периода от 1.10.2019г. до 19.9.2022г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че двамата ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за спорния период описан в ИМ, за топлоснабдения имот
посочен в ИМ, находящ се на адрес - гр.София, **********, с аб.№ ******, и инсталация №
*******, в лично качество като собственици. Посочва, че съгласно действащите през
спорния период общи условия /ОУ/ от 2014г. е установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Дружеството ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на Т.С. на адрес:
http://toplo.bg/mmeHTH/ проверка на сметка. Твърди се, че двамата ответника не са
изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на доставената
топлинна енергия за посочения процесен период в ИМ и цената на услугата дялово
разпределение, като са изпаднали в забава и затова са начислени и лихви за забава върху
двете главници.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали отговор чрез назначения от съда особен
представител адвокат, като оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва се, че
ответниците не са нито собственици, нито ползватели на посочения апартамент с абонатен
номер, не са ползвали топлинна енергия в процесния имот, ищеца не е доказал какво
2
количество топлоенергия реално е ползвана в имота, и колко е доставена, нито е доказано,
че доставеното количество е било съобразено с температурите на околната среда. Твърди се,
че липсват доказателства за това общия топломер на сградата да е бил в метереологична
годност, и че не са представени доказателства дали и кога е бил проверяван дали измерва
точно. Прави се възражение за погасени суми по давност, но без да е конкретизирано дали
се оспорва, че всички суми са погасени по давност или част от тях.
Поради изложеното се иска отхвърлянето на исковите претенции изцяло.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената ИМ, оспорва отговора на ответника,
моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в производството.
В открито съдебно заседание двамата ответника, редовно призовани не се явяват
лично, представляват се от назначения им адвокат. Поддържа се ОИМ и възраженията.
Оспорва исковете и моли да се отхвърлят, а също така да се разгледа възражението за
погасителна давност.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Б., ЕИК *****, редовно
призовано, не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети копия на писмени документи, като доказателства, както следва –
молба-декларация за откриване на партида от отв.Г.А.П. от 22.10.2002г./л.10-11/;
удостоверение за наследници на Н.С.П., ЕГН **********/вдовица/, като това са
ответниците/л.12/; списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул.******,
като за ап.6 е вписана Н.С.П. /л.13/; писмо от СО-район Триадица от 16.3.2017г./л.14/; писмо
на СО от 6.6.2019г./л.15/; договор между СЕС и фирма „Б.” ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия от 14.10.2002г./л.16-19/; протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение, както и приложен към него списък на етажната собственост от
10.9.2002г./л.20-21/; съобщение към фактури от 31.8.2019г./л.22/, от 31.7.2020г./л.23-24/;
справка за дължими суми за аб.№ *******/л.25/; пълномощно за юр.к.на ищеца/л.26/;
Договор между „Т.С. и „Б.” ООД при ОУ от 9.6.2020г./л.27-33/; ОУ на ищеца публикувани в
пресата на 11.7.2016г./л.42/; молба с доказателства за внесен депозит за назначаване на
адвокат на двамата ответника от 21.3.2023г./л.99-100/; писмо от САК за определен особен
представител/л.115/; молба от 3-то лице помагач с приложени доказателства за отчети на
процесния ап.6/л.135-141/, писмо от СО-район Триадица, че имота не е общинска
собственост/л.189, л.196/; писмо от Агенция по вписванията/л.194/; писмо от СО-
НАГ/л.197/; писмо от СО-ДОП отдел ОП-Средец/Триадица с приложено към него
3
декларация по чл.14 ЗМДТ от 7.12.2006г. за процесния имот, от която е видно, че е подадена
от отв. А. А. М., и в която имота е деклариран за двамата ответници като наследствен за
всеки по 1/2ид.ч. и е представено у-е за наследници/л.198-206/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.142-153/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
неоспорена от страните, се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от
третото лице – помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените
документи. В спорния имот, за спорния период е изчислена консумация на максимална
мощност и за максимално количество за подгряване на топла вода, защото ответника не е
предоставил достъп за отчет на ФДР, като са съставени протоколи за липса на
достъп/представени с молбата на 3ЛП/. Сумата начислена за потребената топлинна
енергия/ТЕ/ за процесния период е 3068,60 лева, от които 1913,34лв. за отопление/вкл. за
сградна инст./ и 1155,26лв. за топла вода, като извършените измервания в АС/абонатна
станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за
абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ,
действащи през процесния период. В общата дължима сума не са включени начислените
лихви за забава, поради липсата на плащания от ответника. По данни от ФДР в процесното
жилище са монтирани 2 отоплителни тела, но без топломери, като уредите за процесния
период не са отчетени. За топлата вода е начислена за 1 брой обитател на процесния
апартамент.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.155-161/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
неоспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените суми за процесния
период възлизат на 3847,43 лева за ТЕ и ДР, и лихви. Няма данни ответника да е заплатил
дължимата обща сума за ТЕ, ДР и лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.79 и чл.86 ЗЗД във
вр.чл.149 и сл. ЗЕ.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за
процесния период.
4
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
двамата ответника са съсобственици на процесния имот, след като е наследен от майка им,
като отв. Г.А.П. е сменил партидата на свое име.
Оспорванията на двамата ответника, че не са абонати са неоснователни, защото са
съсобственици на имот в топлоснабдена сграда, има открита партида за процесния
апартамент при ищеца, както и има уреди в апартамента за ползване на ТЕ и ДР, то двамата
ответника се явяват абонат по смисъла на закона за процесния обект в процесния период,
поради което при ползване на ТЕ и ДР дължат заплащане. Собствеността за процесния имот
се потвърждава и от подадената декларация по чл.14 ЗМДТ, в която самите ответници са се
заявили като собственици по наследяване за по 1/2ид.ч. от имота за всеки от тях.
В разглеждания конкретен случай ответниците, в качеството си на съсобственик на
процесния топлоснабден имот и абонат, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153
ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни
отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период
при ОУ.
Възражението на ответниците, че не е имало валидно облигационно отношение с
ищеца остава недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР/ДКЕВР/. Няма
спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответниците,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
5
обстоятелствата досежно откриване на партида и начисляването на суми за топлоенергия по
тази партида през продължителен период от време и в исковия период, водят до извода за
качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма спор за откриване на партида
за абонат за процесния имот. В този смисъл ТР № 2/ 25.5.2017г. постановено по ТД №
2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност на
задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да се разгледа.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се причисляват
към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи
се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност. Относно лихвите
на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната погасителна давност. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на ОСГТК, вр. решения
111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение 173/28.20.2010г. по
ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се
прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца пред съда, в настоящия
случай това е датата 30.9.2022г., в който момент е била прекъсната давността. Давността
следва да се изчисли за три години назад.
В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е погасено за
дължими суми с падеж на плащания преди 1.8.2019г., т.е. обхваща период на доставена
услуга 1.5.2018г. – 30.7.2019г., защото ИМ е подадена в съда на 30.9.2022г. С оглед
изложеното съдът достига до извод, че погасена по давност е сума за главница ТЕ от
1686,63лв. съгласно приетото заключение на ССЕ за главница ТЕ и лихви.
При така установеното съдът намира исковете са частично основателни поради
частично погасени суми по давност. Сумите погасени по давност следва да се отхвърлят,
като съдът уважава възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника с
отговора на ИМ.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период.
Същевременно, доколкото ответниците, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, чиято стойност следва да се определи в размера изчислен от приетата ССЕ.
По отношение на лихвата за забава върху главница на ТЕ съдът приема, че се дължи
6
изцяло, защото падежът на задължението за заплащане на стойността на топлинна енергия
настъпва с изтичането на 45 дни след изтичане на отчетен период /съгласно чл.33, ал.1 от
ОУ на ищеца/.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху главницата за стойността
на услугата дялово разпределение/ДР/, съдът намира следното - в общите условия/ОУ/ на
ищеца няма установен специален режим за настъпването на изискуемостта на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение, поради което приложими са правилата на
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и в частност чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото няма
други данни за покана на ответника да заплати стойността на услугата дялово
разпределение/ДР/ освен подаването на ИМ пред съда. Затова искът за обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху стойността на услугата дялово разпределение за
процесния период (преди подаването на ИМ в съда) е изцяло неоснователен. Следователно
и лихвата върху ДР от 5,48 лева също е неоснователна, макар, че не е погасена по давност.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу двамата ответника са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и
частично отхвърляне за посочените суми в приетата ССЕ, като следва да се уважи главница
ТЕ в размер на 1372,30 лв. за период 1.8.2019г.-30.9.2020г., ДР-19,89, и лихва върху ТЕ за
размер от 419,73лв. за период 15.9.2019г. до 19.9.2022г., изчислена върху сумата на
дължимата главница като съдът извършва проверка с електронен калкулатор на НАП. Така
общата сума, за която следва да се уважат исковете за главници ТЕ и ДР, и лихва върху ТЕ е
1811,92лв.
За останалите суми исковете подлежат на отхвърляне.
Дължимите суми следва да се разпределят наполовина за всеки от двамата ответника
или това прави обща сума от 905,96лв. за всеки.
Останалите възражения на двамата ответника съдът счита, че са неоснователни и не
следва да се вземат предвид.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски 1528,22 лева в производството, от които 223,22 лева за
платена ДТ, 700 лева депозити за експертизи, 100 лева за юр.к.възнаграждение, 5 лева за
издадено СУ, 500лв. депозит за назначаване на ОП на двамата ответника. Съразмерно с
уважената част от исковете следва да се уважат разноски в полза на ищеца от 718,84 лева.
Всеки от двамата ответника дължи половината от разноските в размер на 359,42лв.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда/л.208 от делото/, като
ответниците не са възразили срещу списъка на ищеца.
На ответниците не се присъждат разноски, защото са представлявани от ОП и не са
сторили такива по делото.
7
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, и Г. А. П., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес гр.София, ***********, чрез назначен особен представител/ОП/-адв.Т. Н.Б.,
да заплатят при разделност на Т.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район *******, СЛЕДНИТЕ СУМИ – сума в общ размер на 1811,92 лева/лв./, от
които 1372,30 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 1.8.2019г.-30.4.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
искова молба в съда-30.9.2022г. до окончателното изплащане на сумите, и 419,73 лв. -
мораторна лихва за забава върху ТЕ от 15.9.2019г. до 30.4.2022г., както и суми за извършена
услуга дялово разпределение/ДР/ в размер на 19,89лв. - главница за период 1.8.2019г.-
30.4.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда –
30.9.2022г. до окончателното изплащане на сумите, като сумите са начислени за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.София, **********, с аб.№ ******, и
инсталация № *******, като сумите се разпределят между ответниците както следва:
1/ за А. А. М. – за дължима част от 1/2 от всички дължими суми, от обща сума
1811,92лв. - сума в общ размер на 905,96лв., от които 686,15лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.8.2019г.-30.4.2020г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на искова молба в съда-30.9.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, и 209,86 лв. - мораторна лихва за забава върху ТЕ от
15.9.2019г. до 19.9.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение/ДР/ в
размер на 9,95лв. - главница за период 1.8.2019г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба в съда – 30.9.2022г. до окончателното изплащане
на сумите;
2/ за Г. А. П. - за дължима част от 1/2 от всички дължими суми, от обща сума
1811,92лв. - сума в общ размер на 905,96лв., от които 686,15лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.8.2019г.-30.4.2020г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на искова молба в съда-30.9.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, и 209,86 лв. - мораторна лихва за забава върху ТЕ от
15.9.2019г. до 19.9.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение/ДР/ в
размер на 9,95лв. - главница за период 1.8.2019г.-30.4.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба в съда – 30.9.2022г. до окончателното изплащане
на сумите, на основание чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ поради погасяване по давност и като неоснователни и недоказани
предявените искове за разликата над обща сума от 1811,92лв. до предявената обща сума от
3852,05лв. за ТЕ и ДР, и лихви срещу двамата ответника, и за период на главниците от
1.5.2018г.-30.7.2019г./погасен по давност/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б., ЕИК *****, като трето лице-помагач
8
на страната на ищеца „Т.С..
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на Т.С., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район *******, СУМАТА от 359,42 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на Т.С., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район *******, СУМАТА от 359,42 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и 3ЛП, по възможност по
електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9