РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 22.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
ЧЛЕНОВЕ: Т.М.
М.С.
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдия М. въззивно гражданско дело № 226 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на §2, ал.2 от ГПК във вр. чл.196 и сл. от ГПК
(отм.)
Постановено е решение № 671/ 02.12.2008 година на Ловешкия районен съд, по гражданско дело № 1396/ 2006 година по описа на същия съд, с което е отхвърлен, предявеният от „Балкан” АД – Ловеч, против Р.С. ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в град Ловеч, ж.к. „Здравец”, жилищен блок 211, вх. Г, ет.5, ап.20, със застроена площ от 71 кв.м., застроен върху държавен парцел І, кв. 10 по ПУП-ПРЗ на град Ловеч, и за предаване на владението му, на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие. С решението и отхвърлен и предявеният от С. насрещен установителен иск за собственост върху същия имот по силата на правна сделка (договор за покупко-продажба), както и предявеният от нея установителния иск за собственост по силата на придобивна давност в периода 17.07.1992 година до завеждане на иска.
Постъпила е въззивна жалба от „Балкан” АД, град Ловеч, в частта, с която е отхвърлен, като недоказан, предявеният от тях иск за собственост срещу Р.С., като молят да бъде отменено в тази част и уважена исковата им претенция. Считат, че изводът на съда, че не е доказано правоприемство между МК „Балкан”, на когото е предоставен за оперативно управление процесният апартамент, и „Балкан” АД, както и липсата на доказателства за преобразуването на дружеството и дали процесният апартамент е предоставен на преобразуваното дружество е неоснователен. Изтъква, че на първо място са се легитимирали като собственици с представения нотариален акт, неоспорен от другата страна. Освен това сочат, че правното основание, на което са придобили собствеността е чл. 17а от ЗППДОП (отм.), по силата на който при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването са предоставя в собственост на тези дружество. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Подадена е въззивна жалба и от Р.С.С., която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея установителни искове за собственост. Моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено решението на районния съд в атакуваната част, като бъде уважена исковата й претенция по чл. 108 от ЗС, както и на основание чл. 431, ал.2 от ГПК (отм.) бъде отменен нотариалният акт за собственост на ищеца. Изтъква, че на 23.11.1991 година сключила с „Балкан” АД – Ловеч, споразумение за закупуване на ведомствено жилище в процес на изграждане (процесният апартамент), като до 10.01.1992 година била задължена да внесе 20 000 лева, като задатък, а крайната цена да бъде определена от ОНС – Ловеч. Твърди, че е внесла тази сума и с настанителна заповед, влязла в сила на 17.07.1992 година е настанена в процесния имот, като купувач. Счита, че от този момент владее имота и го е придобила по давност. Позовава се и на придобивна сделка – покупко-продажба по реда на чл. 120 от НДИ (отм.)
В съдебно заседание за „Балкан” АД – Ловеч се явява адв. П. Ц., който моли да бъде уважена жалбата и отменено решението РС – Ловеч в атакуваната част по съображенията, изложени в жалбата. Моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Относно въззивната жалба на ответника, изразява становище, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представя подробни писмени бележки.
Въззивника Р.С. се явява лично и с адв. В. Г., поддържа подадената от нея жалба и моли да бъде уважена, а жалбата на другата страна счита за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения в тази насока и моли в този смисъл да бъде постановен съдебен акт, като й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. 1396/ 2006 година по описа на Районен съд – Ловеч и представените във въззивното производство писмени доказателства, както и от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, за установено следното:
По повод на молба от ОЗ”Балкан” – Ловеч до ИК на ГНС – Ловеч е взето решение № 306/ 1973 година за отстъпване право на строеж върху петна на бл. 211 и бл.212 в ж.к “Маркс-Енгелс” Ловеч на ОЗ “Балкан” за строителство на ведомствени жилища.
Със Заповед № 0-157/ 23.04.1988 г. на ИК на ОбНС – Ловеч е отстъпено право на строеж върху държавна земя в ж.к. “Маркс-Енгелс” – Ловеч в полза на ЕПЖБ – 211 на МК “Балкан” – Ловеч за построяване на пететажен жилищен блок, състоящ се от пет секции по 32-ро ПМС.
С протокол, образец 16, комисия, назначена със заповед № 10/ 03.06.1992 година на РИТСК – Ловеч е въвведен в експлоатация обект „Трафопост” към ЕПЖБ 211 в ж.к. „Здравец”.
С протокол, образец 16, комисия, назначена със заповед № 15/ 02.07.1992 година на ръководителя на РИТКСК – Ловеч е приет обект ЕПЖБ „211”, вх. „В”, вх. „Г и вх. „Д” – без част отопление и вертикална планировка, в ЖК „Здравец”(бивш „Маркс-Енгелс”) – Ловеч. В протокола като инвеститор е отбелязано АД „Балкан” – Ловеч.
През
С разпореждане № 6/ 21.03.1986 година на Бюрото на МС е разпоредено преобразуване от 01.04.1986 година Научно-производственото търговско обединение “Балканкар” в Стопанско обединение “Балканкар” като юридическо лице, което включва в своя състав и Комбинат “Балкан” – Ловеч, Институт по възли и агрегати за транспортно машиностроене – Ловеч, База за развитие и внедряване от Комбинат “Балкан” – Ловеч. Впоследствие със заповед № РД-159/ 28.04.1986 година на СО “Балканкар” от 01.05.1986 година към Комбината “Балкан” – Ловеч се образуват Машиностроителен завод – Ловеч, на основата на МК “Балкан” – Ловеч, Завод за леки автомобили на основата на обособено производство в МК “Балкан” – Ловеч, Завод за инструменти и специализирано техническо оборудване на основата на обособено производство в МК “Балкан” – Ловеч и пр.
От 01.01.1987 година с решение №1/ 30.01.1987 година на Бюрото на МС са преобразувани (реорганизирани) като отделни юридически лица предприятия, включени в съставна на стопанските обединения, стопанските комбинати и други организации, като новообразуваните (реорганизираните) приемат активите и пасивите по баланси към 31.12.1986 г. на организациите на основата, на които се образуват. Към СО “Балканкар” София се образува Технологичен комбинат “Балкан” с Институт за възли и агрегати за транспортно машиностроене със седалище Ловеч, въз основа на машиностроителния завод, Завода за леки автомобили, Завода за инструменти и специализирано технологично оборудване и Института за възли и агрегати по транспортно машиностроене, всички в Ловеч, от Комбината “Балкан” в Ловеч, със същия предмет на дейност.
С решение № 50/ 30.03.1989 година на МС въз основа на чл.11, ал.3, т.1, б.”а” от Указ № 56 за стопанска дейност се образуват фирми с държавно имущество и прекратява обединенията и предприятията съгласно приложен списък. С решението е образувана фирма с държавно имущество с наименование “Балмо” – Ловеч с имущество на прекратените Завод за леки автомобили от състава на Технологичния комбинат “Балкан” Ловеч от СО “Балканкар” и сервиза за леки автомобили “Москвич” Ловеч, което включва съответната част от активите и пасивите по баланса им към 31.01.1989 година, както и другите им права и задължения.
Въз основа на този акт на МС и молба на временно управляващия фирмата е постановено решение № 19/ 04.04.1989 година на ЛОС по ф.д. № 19/ 1989 година с което е регистрирана ДФ “Балмо”.
С решение № 153/ 29.09.1989 година на МС е прехвърлено безвъзмездно по реда на чл. 13 от Указ № 56 за стопанска дейност Технологичния комбинат “Балкан” с Института за възли и агрегати за транспортно машиностроене – Ловеч, от фирма “Балканкар” – София във фирма “Балмо” – Ловеч и допълнен предмета на дейност.
Със заповед № РД-17-44/ 21.06.1991г. на Министерство на индустрията, търговията и услугите, изменена със заповед № РД-17-742/ 05.08.1991 г., ДФ “Балмо” – Ловеч е преобразувана в акционерна фирма с наименование “Балкан-Ловеч”, град Ловеч, която поема активите и пасивите на фирма “Балмо” – Ловеч по баланса й към 31.05.1991 година. Промяната е вписана с решение от 15.08.1991 година на Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 19/ 1989г.
Със Заповед №
РД-17-38/ 08.02.1994 година на Министерство на промишлеността е преобразувано
Еднолично акционерно дружество “Балкан” – Ловеч в еднолично дружество с
ограничена отговорност “Балкан”, което поема активите и пасивите на
преобразуваното дружество. Промяната е вписана с решение от 17.03.1994 година
на ЛОС. Впоследствие със заповед № РД-17-184/ 28.08.1995 година на Министерство
на промишлеността дружеството е преобразувано в “Балкан” ЕАД – Ловеч и вписано
с решение от 25.09.1995 година по ф.д. № 19/
Със Заповед № РД-17-184/ 28.08.1995 г. на Министерство на промишлеността е преобразувано „Балкан” ЕООД – Ловеч в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Балкан” ЕАД – Ловеч. Преобразуването е вписано с решение от 25.09.1995 година по ф.д. № 19/ 1989 година на ЛОС.
С решение от
17.04.1997 година на ЛОС по ф.д. № 19/
От съдебно-техническите и съдебно-икономическата експертизи се установява, че за ЕПЖБ 211 съществуват строителни книжа и строителството е законно. Датата на въввеждане на процесния имот в експлоатация е 15.01.1993 година. Имотът е данъчно деклариран на името на „Балкан” АД – Ловеч. В активите на дружество е заприходен по балансова сметка 203 – сгради от 08.02.1995 година, като дружеството няма данъчни задължения по отношение на имота.
Представена е Заповед № 1285/ 22.12.2005 година на Областен управител – Ловеч на основание чл. 78, ал.1 от ЗДС, връзка с решение № 28/ 15.03.2004 година по гр. д. № 260 по описа за 2003 година на ЛОС и по повод молба с вх. № З-1905/ 28.11.2005 година от изпълнителния директор на „Балкан” АД – Ловеч, за отписване от актовите книги и предаване на „Балкан” АД – Ловеч на няколко недвижими имота, от които и апартамент № 20, вх. Г, със застроена площ от 71 кв.м.
На 13.12.2006
година е съставен констативен нотариален акт за собственост № 100, т. ХІ, рег.
№ 1098, н.д. № 1318/
Не се спори между страните по делото, че Р.С.С. е работила в ищцовото дружество. На 08.08.1988 година между страните е сключен договор за наем на процесния апартамент, с право на изкупуване. Р.С.С. е била настанена в имота, като ведомствено жилище с настанителна заповед на Изпълнителния директор на АД „Балкан – Ловеч”, считано от 17.07.1992 година.
Със споразумение от 23.11.1991 година АД „Балкан” – Ловеч е дало съгласие С. да изкупи определения от комисията по разпределение на жилища към дружеството апартамент № 20 във вход „Г” на строящия се ведомствен ЕПЖБ 211 в ж.к. „Здравец” след приемане на обекта с протокол образец 16. Уговорено купувачът да внесе по сметка на жилищния блок сумата от 20 000 лева съответно до 06.12.1991 година – 10 000 (неденоминирани) лева и до 10.01.1992 година още 10 000 (неденоминирани) лева, които ще бъдат приспаднати от окончателната стойност на жилището, определена от ОбНС – Ловеч. Съгласно споразумението, неспазването на срока за двете вноски се счита за отказ от закупуването на жилището. Цялата цена на жилището следвало да бъде в срок от 12 месеца след съобщаването на оценката, в противен случай същото ще бъде отнето по законен ред.
От представеното уведомително писмо е видно, че сумата от 20 000 лева е внесена от Р.С. на 17.07.1992 година, т.е. след определения в споразумението в срок.
С протоколно
решение № 25/ 15.01.1993 година от заседание на Съвета на директорите на при АД
"Балкан -Ловеч" е решено жилищен блок 211 да се продаде на реална
цена на работници и служители на дружеството, определени от специално назначена
тристранна комисия.
На 01.06.1993 г. с
оценителен протокол на комисия, назначена със Заповед № 725/ 12.06.1992 г. на
Кмета на Община - Ловеч, е определена стойността на апартамент № 20, бл. 211,
вх. Г, ет. 5, със засторена площ от
На 10.02.1993 година Р.С. с молба-декларация до Кмета на Община Ловеч е поискала да й бъде продаден апартамента № 20, в ж.бл. 211, вх. Г, ет.5, жк „Здравец”. Към молбата е приложено и съгласие от АД „Балкан – Ловеч” от 08.02.1993 година за закупуване на ведомственото жилище.
Със Заповед № 637
от
На 07.06.1993 г. С.
е декларирала писмено, че желае да закупи процесния имот на определената цена.
Впоследствие с
молба от 08.06.1993 г. е поискала от кмета на Община Ловеч да се извърши отново
оценка на жилищния имот, тъй като счита, че така определената оценка е завишена
значително. Тази молба е оставена без уважение, видно от писмо изх. № РД 1553/
21.06.1993 година.
По делото е
приложен договор за продажба на държавен имот по реда за Наредбата на
държавните имоти от
Със Заповед №
У-00179/ 13.06.1993 година, връчена на 13.07.1993 година, е прекратено
трудовото правоотношение на Р.С.С., считано от 13.07.1993 г. на основание чл.
325, т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок.
С определение от
22.12.1993 г. на Районен съд - Ловеч, постановено по гр.д. № 1400/
Представено е
решение № 261/ 26.04.1999 г. на РС-Ловеч, постановено по гр. д. № 614/
По делото е приложена покана, изх. № 255/ 12.03.2005 година от страна на ищцовото дружество до ответника за освобождаване на процесния недвижим имот.
С искова молба от 05.12.2006 година съдът е сезиран с иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по отношение на Р.С. ***, че “Балкан” АД – Ловеч е собственик на апартамент № 20, вх.”Г” в ЖБ 211, ж.к. “Здравец”, град Ловеч, и бъде осъдена да им предаде владението.
От приложените по делото писмени доказателства, цитирани по-горе се установява, безспорно, че “Балкан” АД –Ловеч е правоприемник на Обединени заводи ”Балкан” и Машиностроителен комбинат “Балкан”.
Видно от представените решение № 306/ 30.12.1973г., заповед № 157/ 23.04.1988г. е разрешено и започнало строителство на ведомствени жилища - блок 211 и 212 в ж.к. „Маркс – Енгелс” (сега „Здравец”) на съответните заводи, на които ищецът е правоприемник. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че при изграждането на бл. 211 са били спазени нормативните изисквания, действали по това време.
С АДС № 3368/ 10.02.1993 година проценият имот е актуван като държавен и предоставен за оперативно управление на МК „Балкан” – Ловеч. Отписан е от актовите книги и предаден на въззиваемото дружество съд заповед № 1285/ 22.12.2005 година на Областен управите на Област Ловеч.
Съгласно чл. 2, ал.4 от Закона за държавната собственост, се изключват като държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била единствен собственик на вложеното в тях имущество. При действието на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) по силата на който при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото е видно, че недвижимият имот, предмет на спора е бил държавна собственост и се предоставен за оперативно управление на МК „Балкан” – Ловеч, видно от АДС от 1993 година. При преобразуването на държавната фирма “Балмо” – Ловеч в акционерна фирма с наименование “Балкан – Ловеч” със заповед № РД – 17-44/ 21.06.1991г. на Министъра на Индустрията, търговията и услугите не е предвидено друго относно имуществото. От приложените по делото счетоводни справки, акт за приемане и предаване на основни средства се установява, че от м. VІІ 1993 година имотът заприходен към баланса на дружеството в сметка 203 „сгради”. В този смисъл процесния апартамент, собственост на държавата е преминал в преобразуваното съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество търговско дружество “БАЛКАН – ЛОВЕЧ” ЕАД. От приложените решения на регистърния съд се установява безспорно, че правоприемник на това дружество е ищецът в настоящото производство.
Р.С.С., като ответник
по ревандикационния иск е заявила собствени права върху процесния имот, като е
поискала да се признае за установено, че те е собственик на процесния имот на
две основания съединени при условията на евентуалност – по силата на правна
сделка и по давност.
От доказателствата
по делото се установява, че Р.С.С. е подала молба до кмета на Община Ловеч за
продажба на държавен имот, представляващ апартамент № 20, бл. 211, вх. Г, ет.
5, находящ се в ж. к. "Здравец", град Ловеч, по реда на Наредбата за
държавните имоти (отм.). Имотът е оценен съгласно Наредбата за базисните
пазарни цени на недвижими имоти, издадена е заповед на кмета на Община Ловеч, с
която и изразено съгласие за продажба, изготвен е и договор за
покупко-продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, в
който е индивидуализиран процесния имот и е посочена цената - 146 803,00 лв.,
съгласно оценката на комисията. Договорът е подписан само от продавача - Община
Ловеч, чрез Кмета, като няма подпис на купувача. От данните по делото е видно,
че С. е оспорила оценката на имота и е поискала ново оценяване, но същото й
било отказано.
При тези данни не е
налице валидна сделка, поради което правото на собственост не е придобито от
въззивника Р.С.. При продажба на държавен жилище имот по реда на глава 15 от
НДИ (отм.), за да бъде завършен сложния фактически състав на
покупко–продажбата, освен заповед Кмета на Общината за сключване на договора, е
необходимо, съгл. чл. 121, ал. 2 от НДИ (отм.), да бъде внесена пълната цена на
жилището, след което се подписва договора по ал. 1. В конкретния случай това не
е станало, поради което не е осъществено и твърдяното придобивно основание.
Не е осъществено и другото придобивно основание, на
което се позовава С., а именно – давностно владение при условията на чл. 79 от
ЗС. За да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС следва лицето,
претендиращо право на собственост върху чуждия имот, да е упражнявало
фактическа власт върху конкретната вещ за период по - дълъг от 10 години явно и
необезпокоявано, да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта своенето
на вещта. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства не
се установява по безспорен начин, че Р.С. да е превърнала държанието на имота
във владение, това владение да е несъмнено -да е осъществено по начин, който
ясно да разкрива, че държи вещта като своя, както и да е явно – намерението за
своене да е достигнало до собственика и да е демостнрирано по отношение и на третите
лица. Настоящият състав не приема доводите на процесуалния представител на
въззивника С., че тя е осъществявала владение върху имота и водените спорове между страните не прекъсват
давността, тъй като били облигационни. От данните по делото е видно, че
дружеството е предявявало претенции и като собственик на имота, а и С. не е
оспорвала това му качество и няма данни да е изявявала претенции за собственост
върху имота. Като начало на давностно владение се сочи издаването на Заповед от
17.07.1992 г., но видно от същата на Р.С.С. е разрешено да се настани в процесния
апартамент като наемател. В този смисъл не може да се обоснове начало на
давностно владение, тъй като ползването на имота е започнало въз основа на наемно
правоотношение, прекратено през 1995 година по съдебен ред. Установява се само
качеството на С. на държател, но не и на владелец, а по делото липсват данни
дали и кога, това държане е преминало във владение, за да сложи началото на
давностно владение върху процесния имот. При тези съображения претенцията на Р.С.
за придобиване на собственост въз основа на давностно владение при условията на
чл. 79, ал.1 от ЗС е неоснователна и недоказана.
При тези съображения ревандикационният иск се явява основателен и доказан и в този смисъл решение от № 671/ 02.12.2008 година на Ловешкия районен съд, по гражданско дело № 1396/ 2006 година по описа на същия съд, следва да бъде отменено и вместо него уважен, предявеният от „Балкан” АД – Ловеч, против Р.С.С., иск по чл. 108 от ЗС по отношение на процесния недвижим имот. В останалата част решението, като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса следва да бъде осъдена Р.С. да заплати на
„Балкан” АД – Ловеч направените по делото разноски в размер на сумата от 52
лева, представляваща д.т.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 671/ 02.12.2008 година на Ловешкия районен съд, по
гражданско дело № 1396/ 2006 година по описа на
същия съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Балкан” АД – Ловеч, против Р.С. ***, иск с правно основание чл.
108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в град Ловеч, ж.к. „Здравец”,
жилищен блок 211, вх. Г, ет.5, ап.20, със застроена площ от 71 кв.м., застроен
върху държавен парцел І, кв. 10 по ПУП-ПРЗ на град Ловеч, и за предаване на
владението му, на основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие,
като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.С., ЕГН **********,***, че „БАЛКАН” АД – Ловеч,
БУЛСТАТ *********, град Ловеч, бул. „Мизия” № 1, е собственик на основание
преобразуване и приватизация на държавно предприятие на следния недвижим имот:
апартамент № 20, находящ се в град Ловеч, ж.к. „Здравец”, жилищен блок 211, вх.
Г, ет.5, ап.20, със застроена площ от 71 кв.м., застроен върху държавен парцел І,
кв. 10 по ПУП-ПРЗ на град Ловеч, като осъжда
С. да предаде владението върху
горния имот на „БАЛКАН” АД - Ловеч.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА Р.С.С., с горните данни, да
заплати на „БАЛКАН” АД – Ловеч, с горните данни, съдебно-деловодни разноски в
размер на 52 (петдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от върчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.