№ 188
гр. Ямбол, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Д.С.Л.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20222300100086 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.336 и сл. от ГПК, във вр. с чл.5 от ЗЛС.
Образувано е по искова молба, подадена от Окръжна прокуратура - гр.Ямбол, чрез
прокурора Д. Л. против Д. П. Д. от гр.*, с която се иска поставяне на последната под
запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи
сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор и подпомагане. В ИМ
е изложено, че след смъртта на дъщеря си ответницата останала да живее сама, като за нея
грижи полагали М. и Г.К., т.к. не била в състояние да се грижи сама за себе си. На
21.01.2022 г. след извършен преглед от лекар - психиатър, на ответницата била поставена
диагноза "Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало". Поради това се твърди, че
ответницата не може да води самостоятелен живот и да се грижи сама за себе си и за делата
си.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. П. Д., чрез
адв.П. К. от САК, в който е заявено становище за допустимост, а по същество - за
неоснователност на предявения иск. Оспорени са обстоятелствата, изложени в ИМ, както и
твърдението, че ищцата забравяла имена и дати, което било нормално състояние и не било
основание да се приеме, че страда от заболяване, което да доведе до поставянето й под
запрещение.
В о.с.з. по същество за ищеца се явява прокурор Д.Л., който поддържа иска и излага
твърдения, че са налице законовите изисквания за поставяне на ответницата под пълно
запрещение.
1
В о.с.з. по същество ответницата не се явява, но се представлява от адв. П. К. от
САК, която оспорва иска с твърдения за неоснователност и недоказаност, като претендира
отхвърлянето му.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд
намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка №19/2022 г. на ЯОП, се установява, че същата
е образувана от прокурор при ЯОП, след постъпил сигнал от А.Л.Г. с искане за започване на
производство по поставяне под пълно запрещение на Д. П. Д., като е възложено извършване
на проверка от РУ на МВР - Стралджа. Видно от приложения към преписката сигнал от
А.Л.Г. – съпруга на брата на ответницата, в същия освен, че е направено искане за започване
на производство по поставяне под пълно запрещение на Д. П. Д., е посочено, че А.Г. и Д. Д.
се виждали един-два пъти годишно и се чували по телефона. Когато се видяли през лятото
на 2020 г. Г. забелязала странности в поведението на Д.. В края на август 2021 г. при
посещение при Д. и дъщеря П., Г. забелязала, че състоянието на ответницата е доста
влошено, като последната говорила несвързани неща. Подателката на сигнала твърди, че
предложила Д. да бъде прегледана и да се вземат необходимите мерки, но П. казала, че Д.
категорично отказва да постъпи в болнично заведение. В сигнала се сочи, че през декември
2021 г. П. Г.а постъпила в болница, в много тежко състояние и в невъзможност да се грижи
за Д.. Г. заявява, че след проверка установила, че Д. живее в много лоши битови условия -
при липса на хигиена, недохранена, хранейки се с кучешка храна /гранули/, а леглото било
в непосредствена близост до печката на дърва и въглища, като съществувала опасност от
пожар. Подателката на сигнала допълва, че преди коледните празници през 2021 г. П. била
изписана от болницата, но била на легло и без възможност да става, да се обслужва и да се
грижи за Д., а последната не познавала дъщеря си. Твърди, че за ответницата се грижели М.
и Г.К., които споделили, че в определени моменти Д. проявявала агресия спрямо тях,
посягайки да ги удря с различни предмети. Сочи, че от различни лица било обяснено, че Д.
Д. не разполагала с парични средства, тъй като била ограбвана. В заключение е посочила, че
е в невъзможност да представи медицински документи, удостоверяващи психичното
заболяване на Д., а и е невъзможно да бъде доброволно настанена за изследване в болнично
заведение или да ѝ бъде извършен преглед.
Към преписката е приложена епикриза на П. Д. Г.а (дъщеря на ответницата, видно
от приложено у-ние за родствени връзки), удостоверяваща тежкото й здравословно
състояние, довело до смъртта й на 12.01.2022 г. Приложено е удостоверение за наследници
на П.Г.М. с изх. №1638/18.12.2012 г. на Община гр.Стралджа, от което се установява
родствената връзка на ответницата Д. П. Д. и А.Л.Г., като последната е преживялата съпруга
на брата на Д. - Г.П.Г..
В амбулаторен лист №100001 от 21.01.2022 г., издаден от Г.Г. – лекар - психиатър в
*, по отношение на Д. П. Д. след извършен преглед е посочено, че е с основна диагноза:
"Деменция при болестта на Alzheimer с ранно начало (G30.0i)", по време на прегледа е била
спокойна, дезориентирана за време и място, назначена й е медикаментозна терапия.
2
В находящите се в преписката сведения, дадени от А.Г., М. К., Г.К., В. Г. и Н.А.
тези лица са посочили, че Д. Д. проявява признаци на психическа нестабилност и има нужда
от грижи, тъй като не би могла да се грижи сама за себе си. В сведение, дадено от Х.Х. –
съсед на Д. Д., същия сочи, че през последните няколко месеца домът на ответницата се
посещавал редовно от нейни близки, които не допускали странични лица до нея, поради
което не може да предостави информация за нейното здравословно състояние.
Приложени са и амбулаторен лист №5879 от 25.09.2019 г., издаден от д-р Т.Г.,
установяващ оплаквания от артрозни промени и болки в колената, затруднени движения;
амбулаторен лист №3722 от 06.07.2020 г., издаден от д-р Т.Г., установяващ наличие на
гноен обрив на ръката; амбулаторен лист №945 от 08.07.2020 г., издаден от д-р К.Н.,
установяващ следното - палецът на дясната ръка с еритем и едем, с добре очертан активен
ръб, с топла при палпация кожа.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит
на ответника Д. П. Д., който се проведе в съдебната зала. При разпита на Д. се осъществи
контакт с нея на елементарно ниво - правилно отговаря на въпроса в кой град живее, но не е
ориентирана за дата и година, нито за възрастта си - заявява, че е на 50 години и не знае на
коя дата е родена. На останалите зададени въпроси отговаря многословно, но в повечето
случаи по същество невярно, като преимуществено не разбира какво я питат и говори
каквото е решила - напр. сочи, че живее с децата си, когато са там, иначе живее с колеги, а
после, че живее сама; заявява, че има само едно дете - момче; твърди, че все още работи,
като учителка, а след това, че работи в селското стопанство и получава заплата около 150
лв.; твърди, че В. Г. не го познава, а М. К. я е чувала.
По делото се събраха и гласни доказателства.
В показанията си св. В. Я. Г. сочи, че е бивш зет на Д., бил е женен за дъщеря П.
Г.а. Твърди, че роднините на ответницата я оставили без нищо, т.к. всичките имоти са
прехвърлени на А.Г.. Сочи, че Д. живее в гр.*, на ул.***, като за нея се грижи М. К.. Той
също живял в къщата на Д., но А.Г. го изгонила. Посочва, че състоянието на Д. чисто
физически е добро, но й се губят имената на хората на моменти, познава хората, но имената
им не знае. Твърди, че ответницата си ходи, чисти, готви, с тоалетната и в банята се справя
сама. Не знае сега дали ще се справи с готвенето, но може да си вземе нещо от хладилника.
Не е пазарувала от години, тъй като Г. и дъщеря се грижели за готвенето и пазаруването,
защото Д. била ангажирана, т.к. била председател на кооперацията в Стралджа. Сочи, че
пенсията на ответницата я взема А.Г., в която е и личната карта и последната плаща на М.
К. да гледа Д., като остатъка от сумата от пенсията го прибират те. Заявява, че Д. е
затворник, не я пускат да излиза навън, за да не се изгуби и каквото купят – това е.
Твърди, че от справка от Агенцията по вписванията е установил, че всички имоти на Д. са
дарени на А. на 18 и 19 април. Сочи, че той самият има лично имущество в къщата на Д., но
не го допускат и не знае какво става с вещите вътре. Твърди, че Д. му се оплаквала, че
"софиянци ще я уморят, не я оставят на мира". В заключение заявява, че за 25 години не са
си казали крива дума с Д., работили са заедно.
3
В показанията си св. М. К. сочи, че познава Д. от 50 години, т.к. била женена за брат
– Д.Д.. Твърди, че се грижи за Д., защото няма кой друг да го прави, дъщеря й починала
през м.януари. Свидетелства, че ответницата може сама да влезе в банята, да измете, да
легне, но да готви не може - свидетелката готвела и й слагала да яде. Не я пускат навън от
двора, тъй като се страхуват да не се изгуби. На моменти била много адекватна, но имало
моменти, когато се губи. С продукти и лекарства я снабдявала снаха й - А.Г., тъй като тя
получавала цялата пенсия на Д. – 1300 лв., идвала от София всяка седмица, пазарувала
продукти давала и 600 лв. месечно на К., за да гледа ответницата. Свидетелката сочи, че Д.
взема три вида хапчета, изписани от психиатър. Откакто починала дъщерята на Д., А.
идвала всяка седмица от София, като К. е чула да се разправят за земи и ниви. Заявява, че Д.
сама не може да се оправи в къщата, има моменти, в които била адекватна, а после ставала
неадекватна.
В заключението на вещото лице д-р Л. Д. по назначената съдебно - психиатрична
експертиза се сочи следното: Д. П. Д. ЕГН ********** от гр.* има глобарна деменция -
оглупяване - упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо
нормално интелектуално развитие на личността. Деменцията се дължи на органични
увреждания на мозъка - в случая може да се предположи, че деменцията е при болестта на
Алцхаймер. С напредване на възрастта, бавно и постепенно при нея настъпват паметови
нарушения, които вероятно първоначално затрудняват ежедневието й, но не пречат тя сама
да се справя с ежедневните си нужди. Началото на заболяването трудно може да се фиксира
по време. От всички данни по делото определено може да се направи извод, че
освидетелстваната най-малко от 3 години има груби мнестични отклонения, т.е. тя не
познава близките си, не помни имена, дати, тя самостоятелно не може да се справя с
обичайни неща. От данните по делото се установява и, че от около 2 години се налага
съпричастни хора да й организират живота и ежедневието, като последната година грижите
са денонощни. Освидетелстваната има нужда от контрол, надзор и обгрижване . Тя е
неориентирана за обичайни неща от живота, не познава близките си, сама не може да
домакинства, не може да организира ежедневието си, до пълна невъзможност да се грижи за
себе си. Деменцията като заболяване може да се определи като придобито слабоумие в
резултат на органични увреждания на мозъка. Деменцията, като състояние има напредващ
ход, т.е. оглупяването непрекъснато се задълбочава, до пълна невъзможност да води
самостоятелен, разумен, целенасочен живот. Към настоящия момент деменцията й е в тежка
степен. При тези тежки нарушения в паметово-интелектуалната сфера и мисловната дейност
тя не може обективно и адекватно да възприема заобикалящата я действителност. Предвид
наличното състояние, тя е неспособна сама да удовлетворява жизнените си потребности, да
задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила. Не е
способна сама да ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи и своите интереси
и да ги защитава.
Изслушана в о.с.з. вещото лице д-р Л. Д. поддържа даденото заключение, за което
сочи, че е изготвено след извършен личен преглед на освидетелстваното лице в присъствие
4
на близката й - А.Г. и на лицето, което я обгрижва в домашна обстановка - М.. Провела
разговор освен с освидетелстваното лице и с хората, които я придружават, защото
разговорът с освидетелстваната бил изключително труден, поради невъзможността й да
разбере задаваните въпроси и съответно да даде отговори на тях. Нейното състояние вещото
лице обективизирало като едно дементно състояние, което вече има напреднал ход и
диагностицирала глобарна деменция, което означава тежка деменция във всички сфери на
живота. Според в.л. че тя не може сама самостоятелно и разумно да се грижи за интересите
си, да защитава интересите си, да ръководи и да използва това, което има или това, което е
придобила. Това заболяване има единствено и само напредващ ход към влошаване. На това
ниво, когато вече е разградена паметово-интелектуалната сфера, не може да има
подобрение.
Заявява, че медицинските документи, които е проучила е един амбулаторен лист на
лекар - психиатър, защото тази жена физически не е имала проблеми и не е посещавала
медицински специалисти с профилактична цел, не е имала този начин на живот. Тя е
посещавала единствено и само медицински специалисти при остри състояния и те са
документирани с два амбулаторни листа от личния лекар. Потвърждава, че в заключението е
посочила, че Д. има придобито слабоумие, което означава, че интелектуално-паметовата
промяна е настъпила след нормално ментално функциониране. Тя е жена с образование, със
семейство, с добро функциониране на определен етап във връзка със служебни задължения,
така че изначално е имала високо интелектуално ниво, но на един определен момент от
живота този начин на функциониране се променя и това не е само в рамките на остаряващия
мозък, но и възможност за промяна от медицинска гледна точка - деменция, която може да
бъде от различен произход. Заключението е дала не само след преглед на освидетелстваната,
но и след запознаване с цялата документация по делото, с всички обяснения, показания и
въз основа на тях предполага, че началото на болестта е от 2-3 до 5 години.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството пред ЯОС иск е с правно основание чл.336 и сл. от
ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Искът е допустим, а преценен по същество – съдът го
намери за основателен.
Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни.
Ако общественият интерес изисква да се постави едно лице под запрещение, което
поради слабоумие или душевна болест е неспособно да се грижи за своите работи, както и
когато другите лица по чл.336, ал.1 ГПК бездействат, легитимиран да предяви този иск е
прокурорът - по свой почин или съответно след сезиране от всеки заинтересован, държавен,
съдебен или общински орган, включително и от кмета на населено място - в лично качество
или като орган на изпълнителната власт.
Съгласно посоченото в ППВС №5/79 г. и Решение №214/19.10.2015 г. на ВКС по
гр.д.№1619/2015 г., III г.о. чл.5, ал.1 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за
5
поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерий - слабоумие
или душевна болест. Под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите
работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под
запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето,
чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид,
да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето
може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси - т.5 на ППВС №5/1979 г.
Особеното в това производството се изразява преди всичко в задължението на съда да
разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска и след него ако съдът се
убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната психика да изслуша разпит на
близките му, на свидетели и да изслуша експертиза. Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за
поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е
наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава
болест да се грижи за своите работи. Двете изисквания трябва да са налице, за да се
постанови ограничаване дееспособността или обявяване недееспособността на лицето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
назначената експертиза се установи, че ответницата Д. страда от глобарна деменция -
оглупяване - упадък на умствено-паметовата дейност, настъпила след предшестващо
нормално интелектуално развитие на личността. Според вещото лице деменцията се дължи
на органични увреждания на мозъка - в случая може да се предположи, че деменцията е при
болестта на Алцхаймер. Вещото сочи, че началото на болестта датира от 2-3 до 5 години, от
когато според данните по делото ответницата има груби мнестични отклонения - не познава
близките си, не помни имена, дати, самостоятелно не може да се справя с обичайни неща.
От около 2 години се налага съпричастни хора да й организират живота и ежедневието й,
като последната година грижите са денонощни. Ответницата е неориентирана за обичайни
неща от живота, не познава близките си, сама не може да домакинства, не може да
организира ежедневието си, до пълна невъзможност да се грижи за себе си.
Така депозираното заключение от вещото лице - лекар психиатър съдът възприе,
като обективно и компетентно извършено на база наличните по делото документи, след
извършен преглед на ответницата и разговор с нея и хората, които са я придружавали - А.Г.
и М. К., независимо от направеното оспорване от пълномощника на ответницата.
Оспорването, заявено с аргумент за липса на медицински документи, касаещи състоянието
на ответницата, не се възприе от съда, т.к. по делото е установено съществуването само на
един медицински документ - амбулаторен лист от извършен психиатричен преглед на
ответницата, а и са налице данни, че последната е отказвала прегледи при специалист, като е
посещавала лекар само при остри състояния. Пълномощника на ответницата, заявявайки
оспорване на заключението на СПЕ не посочи наличие на медицински документи, които
съществуват, но не са приложени по делото, за да бъдат взети предвид от вещото лице, нито
поиска назначаване на допълнително или повторно заключение.
Ето защо съдът, възприемайки заключението на СПЕ, което се потвърждава разпита
6
на ответницата и свидетелските показания, изведе извод за наличие на медицинския
критерий - ответницата има глобарна деменция - оглупяване - упадък на умствено-
паметовата дейност, настъпила след предшестващо нормално интелектуално развитие на
личността, която се дължи на органични увреждания на мозъка.
Второто кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под
запрещение е наличието на правният критерий - то да не може да се грижи за своите работи.
За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и
да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите
работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установеният в него ред,
т.е. лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на
двата законови критерия по чл.5 ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от
слабоумие или /и/ душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с
оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод за доказаност и на
юридическия критерий - че ответницата не може да се грижи за своите работи и за делата си.
Впечатленията на съда са, че ответницата няма разумни съждения, не може да се справя в
обикновена обстановка с обичайни неща от ежедневието. Нейните дейности и възможности
са ограничени само до задоволяване на елементарни жизнени потребности, а преценката на
по-сложни ситуации въобще липсва. Съпричастни лица изцяло са поели грижите за нея, т.к.
има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието.
Тежките нарушения в паметово-интелектуалната сфера и мисловната дейност й пречат
обективно и адекватно да възприема заобикалящата я действителност, с оглед на което тя е
неспособна сама да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си
нужди и разумно да разполага с това, което е придобила. Според вещото лице към
настоящия момент деменцията на ответницата е в тежка степен, а т.к. тя като състояние има
напредващ ход, оглупяването непрекъснато ще се задълбочава, до пълна невъзможност да се
води самостоятелен, разумен, целенасочен живот. Всичко това сочи, че промяната на
личността на ответницата и силно нарушените й оценъчни способности я правят лесно
манипулируема. По делото в свидетелските показания на св.Г. се съдържат данни, че за
много кратък период от 2 дни - на 18 и 19 април 2022 г. ответницата се е разпоредила по
безвъзмезден начин с всичките си имоти (значително на брой), като ги е дарила на А.Г.. В
показанията си св.К. сочи, че същото лице - А.Г. се разпорежда и с пенсията на ответницата,
като веднъж седмично я снабдява с продукти и заплаща да бъде обгрижвана.
Всичко това навежда на извода, че за запазване на личните и имуществени интереси
на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение. Д. Д. има нужда
както от неотложно адекватно лечение, така и да бъде предотвратена възможността да
продължи да разпилява имуществото си.
Разпоредбите на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, задължава
държавите - страни по конвенцията, да предприемат необходимите мерки, включително
7
законодателни, за постигане на фактическо равенство на хората с увреждания като им се
осигури достъп и необходимата подкрепа за упражняване на техните права. Действащата
законодателна уредба в Република България не отчита изискванията на Конвенцията, но
привеждането на законодателството в съответствие с нея не може да се постигне с
неприлагането на разпоредбите на ЗЛС /Решение №12/17.07.2014 г. по к.д.№10/2014 г./ /,
тъй като интересите на лицата с психически увреждания вместо да бъдат защитени по-добре,
биха били накърнени поради лишаването им от действащата в момента социална защита.
С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответника Д. Д. бъде поставена под пълно запрещение.
Така мотивиран и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение Д. П. Д. с ЕГН **********, живуща в гр.*,
ул.****.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община
гр.Стралджа за учредяване на настойничество на лицето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8