Номер 126928.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502276 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1437/25.06.2020г. постановено по гр.д. № 1151/2020г. по описа на
БРС, съдът е уважил частично предявените от Д. Т. Ч. , ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх. Б, ет. 1, ап. 2 осъдителни искове, като е осъдил
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- град София, бул. "Ген. Н. Скобелев" №21, да
заплати на ищеца сумата 782,56 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., за положени общо 49,5 часа извънреден труд, която
сума е формирана по следния начин: 263, 32 лева за общо 30,5 часа извънреден труд
положени в периода от 17.02.2017 г. до 31.12.2017 г.; 338,26 лева за общо 37 часа
извънреден труд, положени в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., от които 90 минути в
празнични и почивни дни и 180,89 лева за общо 17,5 часа извънреден труд, положени в
периода от 01.01.2019 година до 30.06.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 782, 56 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020
година до окончателното й изплащане, КАТО предявеният иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер 782, 56 лева за положени 49,5 часа до пълния предявен размер от 3267,81
лева за 362,50 часа труд, като стойността от 3267, 81 лева за 362, 50 часа труд е
претендирана за целия исков период - от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г. Със същото решение,
ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 107, 76 лева – разноски по делото, като искането до пълния предявен
размер от 450 лева е оставено без уважение. Ответната дирекция е осъдена да заплати по
сметка на Бургаски районен съд и разноските за държавна такса за производството в размер
на 50 лв. и за възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда - 200 лева.
1
Недоволство от постановеното решение в отхвърлителната му част е изразил
ищецът Д. Т. Ч. , който чрез процесуалния си представител адв. Михов го е обжалвал.
Във въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като
постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила, както и поради необоснованост. Сочат се нарушения във фазата на събирането и
оценката на доказателствата като част от тях съдът приел въпреки настъпилата преклузия.
Конкретни възражения се излагат във връзка с приемането на Протокол с рег. №
856/21.02.2019 г., по отношение на който, съдът не открил производство по чл. 193 от ГПК,
въпреки оспорването му, но същевременно се бил позовал на това доказателство при
постановяване на решението. Изразява несъгласие с извода на съда, че заетостта на ищеца
преди и след дежурство била само половин час общо. От показанията на свидетелите се
установявали отделните дейности, които ищецът като главен надзирател бил извършвал при
встъпване и сдаване на дежурство. Смяната на нарядите била уредена в чл.314 и
следващите от ППЗИНЗС, предвиждаща, че след встъпването и сдаването двамата дежурни
са длъжни да се явят при началника за доклад. Прави се анализ на гласните доказателства, от
които според въззивника се установявало, че дежурните надзиратели след провеждането на
срещата с началника на затвора си тръгвали между 8.45 часа и 9.00 часа. Изразява
несъгласие с извода на съда, че по делото не било проведено пълно и главно доказване на
твърденията на ищеца за положен от него извънреден труд извън установеното работно
време по час и четиридесет и пет минути на дежурство. Прави се позоваване на практика на
Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на
Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията
на работното време/Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel/Norbert
Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov;
Решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Намира, че съобразно
даденото от СЕС тълкуване на нормите на цитираната директива, времето, в което
работнитък или служителят е длъжен да бъде на разположение на място , определено от
работодателя се счита за работно време.
Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и за уважаване на
предявения иск в пълен размер. Не прави доказателствени искания. Претендира за разноски,
за извършването на каквито не представя доказателства. В проведеното пред БОС съдебно
заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния й представител – ст. юрисконсулт Тодор
Чанев като в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания от въззивника за неправилност
на решението, съдът намира следното:
2
Производството е образувано по повод предявен от Д. Т. Ч. , чрез адв. Михов, иск с
правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл. 187, ал.5 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от
20.02.2015 г./ изменен в хода на производството по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, за осъждане
на ответната Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на ищеца сумата от
3267.81 лева, представляващи възнаграждение за 362,50 часа положен труд извън времето за
дежурства, за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г. – деня преди предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане.
Ищецът заявява, че е държавен служител, заемал длъжност "инспектор трета степен"-
главен надзирател в затвор първа категория - Затвор Бургас. За исковия период е полагал
труд на 24 часови смени /дежурства/, с начало на работния ден 8,00 часа и край на работния
ден - 8,00 часа на следващия ден. Описва подробно какви служебни задължения следвало да
бъдат изпълнявани от него като дежурен главен надзирател при организация на
дежурството, а именно: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж;
след края на инструктажа се пристъпвало към встъпване и сдаване на дежурството,
съвместно с командира на отделение от предходната смяна като дейностите по сдаване на
дежурството включвали в себе си встъпване на новия дежурен; съвместна проверка на
наличността и документацията; съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и
отбелязване на всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени. След
тези действия, сдаващия дежурен изготвял писмен доклад до началника на затвора, в който
се вписвали всички резултати от изпълнението на служебните задължения. При
извършването на физическия отвод, сдаващото отделение отчитало пред дежурния главен
надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми.
С оглед изпълнението на посочените служебни задължения, ищецът твърди ,че като
дежурен главен надзирател се явявал на работното си място в 7,15часа, след което до 7,30
часа се привеждал в съответствие с изискването за униформено облекло и външен вид. От
7,30 часа се явявал на работното място, където съвместно със стария дежурен се запознавал
с обстановката, набелязвали се мерките за преодоляване на възникнали нередности, след
което в 7,45 часа участвал в инструктажа на надзорно-охранителния състав и в 8,00 часа
встъпвал в дежурство.
При приключване на 24 – часовото дежурство на следващия ден в 8,00 часа, първо
вземал участие в задължителния инструктаж, след което с встъпващия нов дежурен
извършвали дейностите по сдаване на дежурство, съставяне на доклади, отвода и приемане
на докладите от началника на затвора. Тези дейности ищецът твърди, че протичали до
9,00часа. Общото време по встъпване и сдаване на дежурството, които дейности се
извършвали извън времето на дежурство било един час и четиридесет и пет минути, което
не било заплащано от работодателя до 11.05.2019г. След тази дата било разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд да е 30 минути и да се включва в отработеното време. Ищецът твърди, че през
исковия период е бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън
дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното
3
време е заплащан само половин час, поради което претендира разликата за действително
отработените часове.
В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се,
че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се
явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед №
453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас било регламентирано определеното време
за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, поради което
твърдението в исковата молба, че същото не е признато за работно време, било
неоснователно. Ответната дирекция заявява, че това време било включено и заплатено като
отработено. Считано от 11.05.2019 г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН на
служителите, даващи наряд се заплащало допълнително възнаграждение за 30 минути към
всяко отработено 24 часово дежурство.
За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, както и заключение по съдебно – счетоводна експертиза.
От приложените по делото Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05-
78/09.04.2015 г. и Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на
правосъдието, се установява, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови 4 наряди по
утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън
установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в
ЗМВР.
Със Заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр. Бургас е определена
организацията и разпределението на работното време на служителите. Със Заповед
№Л2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г. на Главен Директор на ГД
"Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е определено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото
се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед
№ЧР-0511/30.01.2015 г. Със Заповед № 436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр.
Бургас е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор-Бургас и ЗО, да е при 24 и 12 часови
смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни
постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
От приетото по делото заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че за периода м.02.2017 г. – м.02.2020 г. за ищеца са
отчетени общо 211 броя положени 24-часови дежурства, от които положени по време на
официални празници – 14 дежурства. Вещото лице посочва, че за периода от 17.02.2017 г. до
01.07.2019 г. времето за извършване на дейностите преди и след дежурството не е отчитано
като отработено време и съответно не е заплащано. Считано от 01.07.2019 г. , на основание
Заповед №436 на началника на затвора Бургас от същата дата, е започнало отчитане и
4
заплащане на времето , необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от смяна или дежурство, като за 24- часовите дежурства това време
е определено на 30 минути. В заключението са направени изчисления относно средно
почасово възнаграждение, въз основа на получаваното от ищеца основно трудово
възнаграждение, увеличено със 150 % за извънреден труд като за 2017 г. същото е 8.54 лева
за час, за 2018 г- 9,02 лева за час, за 2019 г.- 10,04 лева за час и за 2020 г. -11 лева за час. Въз
основа на така определеното средно почасово възнаграждение, съдът в мотивите си е
преизчислил дължите суми, като е приел, че времето, през което ищецът е полагал труд
извън работното време е по 30 минути на дежурство.
По делото са разпитани двама свидетели, които изясняват как протичат действията по
приемане и сдаване на дежурство, като между показанията им съществуват разминавания
относно продължителността на отделните дейности. Свидетелят С., заемащ също длъжност
„главен надзирател“, посочва, че всеки ден един главен надзирател отивал на работа в 7.15
часа и си тръгвал около 9.00 часа на следващия ден. Преди началото на смяната времето
било разпределено по следния начин: от 7.15 часа до 7.30 часа всеки надзирател се
преобличал с униформерно обекло и се привеждал във форма; от 7.30 часа до 7.45 часа се
запознавал с оперативната обстановка /какво се е случило през изминалото денонощие,
проверка на картони и приемане на данни за лица, които трябва да се върнат от отпуск, за
лица, които са излезли от наказателната килия/. От 7.45 часа до 8.00 часа се провеждал
инструктаж, който се провеждал с участието на сдаващия и приемащия дежурството главен
надзирател, командира на отделението и отделението. Едно от задължителните неща по
време на инструктажа било изясняването на оперативната обстановка В 8.00 часа
застъпващия наряд приемал постовете в затвора – корпус и периферна зона, а главния
надзирател и командира на отделение приемали зоните с повишена сигурност. Смяната на
постовете продължавала до към 8.25 – 8.30 часа, и след като и последният постови от
сдаващия наряд слезел от дадения пост, отстъпващият наряд се освобождавал. Св. С.
посочва, че след отвода на отстъпващия наряд, главния надзирател влизал в дежурната стая
и пишел рапорт до началника, след което около 8.45 и двамата главни надзиратели – от
отстъпващия и от приемащия наряд влизали при началника на затвора за даване на рапорт.
Понякога по време на дежурството имало събрана документация, която трябвало да се
остави в деловодството, което отнемало от 5 до 7 минути.
Другият разпитан свидетел –Д. М., на длъжност началник сектор „Надзорно-
охранителна дейност“, посочва, че един инструктаж продължавал около 5- 7 минути, до
максимум 10 минути, като не му е известно в колко часа отиват на работа главните
надзиратели, както и дали отиват направо облечени с униформи или цивилни. Действията
по подготовката за смяна, явяването и провеждането на самия инструктаж се извършвали в
рамките на 10 минути. Смяната на постовете, към която се пристъпвало след провеждане на
инструктажа приключвала до около 8.15 -8.20 часа, с което отстъпващият наряд приключвал
работа. Също посочва, че след смяната на постовете, главният надзирател се явявал при
началника на затвора да докладва приключване на дежурството, но заявява, че докладите се
пишели по време на самото дежурство – късно вечерта, или рано сутринта, а не след смяната
5
на постовете. Обемът на доклада бил около 20 реда и се попълвал във формуляр, разделен на
три. По време на почивни и празнични дни смяната приключвала с отвода на отстъпващия
наряд, тъй като главния надзирател нямало пред кой да докладва.
След преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че
инструктажът, в който участието на главния надзирател е задължително, започвал в 8.45
часа. Съответно след приключване на 24-часовото дежурство, за дейностите които ищецът
извършвал на заеманата от него длъжност било необходимо време от 15- 20 минути. Приел
е, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че действително
отработеното време, за всяко едно от положените през исковия период дежурства, е в
рамките на един час и четиридесет и пет минути. С оглед на което е приел, че отработеното
време за всяко 24- часово дежурство, в което ищецът изпълнява служебни задължения по
приемане и сдаване на дежурство и попада извън времето на смяната от 8 часа до 8 часа на
следващия ден, е в рамките на тридесет минути. Това е и времето, което е установено със
Заповед №Л-2788 от 14.06.2019г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, в частта й относно затвора в Бургас и Заповед № 436 от 01.07.2019 г.,
издадена от началника на Затвора в Бургас. Въз основа на определеното със заключението
средно почасово възнаграждение по години, районният съд е изчислил дължимото
възнаграждение за положените от ищеца общо 211 дежурства, като е приел, че за период от
01.07.2019 г. до 16.02.2020 г. претенцията следва да се отхвърли, тъй като отработеното
време от 30 минути извън установеното работно врем в този период е изплатено на ищеца.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, изложено във въззивната
жалба за необоснованост на решението и за допуснати процесуални нарушения, във връзка
със събирането и оценката на доказателствения материал. Районният съд правилно е
обсъдил и ценил събраните по делото гласни доказателства, въз основа на което е направил
извод, че липсват категорични и убедителни доказателства, подкрепящи твърденията на
ищеца, че при всяко дежурство, същият е отработвал допълнително час и четиридесет и пет
минути, извършвайки различни дейности по подготовка, приемане и сдаване на
дежурството. Точно противният извод може да бъде направен след анализа на свидетелските
показания, които макар и да обобщават установената практика по сдаване и приемане на
дежурства, изясняват, че времето, което отнемат тези дейности е много по – малко от
посоченото от ищеца. Става ясно, че надзирателите не са длъжни да отидат по – рано от
установеното време за инструктаж, за да се преоблекат и за да се запознаят с обстановката,
тъй като могат да отидат на работа и униформени, а запознаването с обстановката всъщност
е задължителна част от самия инструктаж. Времето, в което същите са длъжни да присъстват
на работното си време, приведени във вид и форма за изпълнение на служебните им
задължения е времето, в което започва самия инструктаж.
На следващо място правилно съдът е приел, че необходимото време по сдаване на
дежурство след положено дежурство е в рамките на 15-20 минути, което включва и времето
по докладване пред началника на затвора. По отношение на времето, необходимо за
извършване на този доклад, във въззивната жалба се съдържа оплакване, че съдът
неправилно е приел, че същото се включва в рамките на общо признатите 30 минути на
6
дежурство. Въззивният съд намира, че същото е неоснователно и не се подкрепя от
събраните доказателства. На първо място, следва да се отбележи, че в исковата молба
липсват конкретни твърдения относно времето, в което започва този доклад и неговата
продължителност, липсват подробности и относно формата, реда и начина, по който се
извършва. Същевременно от показанията на свидетелите се установява, че докладът се
изготвя в писмена форма, каквото впрочем е и изискването на чл. 314, ал. 4 от ППЗИНЗС:
„Сдаващият дежурството главен надзирател, командир на отделение и дежурен по арест
докладват писмено за резултатите от изпълнението на служебните задължения“. Свидетелят
М. посочва, че обичайната практика е тези доклади да се изготвят по време на самите
дежурства /вечерта или рано сутринта/, и че същите представляват формуляр, като обема на
текста, който се попълва е около 20 реда. В ППЗИНЗС не е предвидено извършването и на
устен доклад или рапорт, което да изисква допълнително време, извън предвиденото в
правилника писмено докладване. Свидетелят С. на свой ред посочва, че дейността по
докладването на началника отнема около 5 – 7 минути.
На свой ред, нито в ППЗИНС, нито в издадените заповеди за определяне на
необходимото време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство, не е предвидено, че доклада на главните
надзиратели пред началника на затвор се извършва извън определените 30 минути за
дежурство. Поради което правилно районният съд е приел, че и тази дейност, осъществявана
от главните надзиратели /какъвто е бил и ищеца/, следва да се извършва в тези 30 минути.
Обстоятелството, че инцидентно, при някои от дежурствата, този доклад може да отнема
повече време, поради наличие на особени ситуации, не променя извода, че в общия случай,
същият се извършва в рамките на посочените 30 минути. Твърдения обаче за такива
конкретни доклади с по – голяма продължителност не са изложени в исковата молба, нито
пък се установяват от събраните доказателства.
С оглед изложеното, и въз основа на извършен собствен анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият въззивен състав намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд. Въззивникът не излага възражения за допуснати нарушения
във връзка с доклада по делото и разпределянето на доказателствена тежест, съответно не
ангажира пред настоящата инстанция нови доказателства, в подкрепа на твърденията си за
по – голяма продължителност на действително отработеното време от ищеца от
установените от съда 30 минути.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за правилни и правните
изводи, изложените от първоинстанционния съд.
Ищецът е държавен служител в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
осъществява дейности по изпълнение на наказанията в затвора в Бургас. С оглед на това
същият попада в тази категория държавни служители на ответната дирекция спрямо които се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерство на
вътрешните работи, по силата на препращата норма на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС.
Специалната уредба, съдържаща се в чл. 16а, ал. 1 от Правилника по приложението на
ЗИНСЗ урежда по идентичен със ЗМВР начин въпросите относно нормалната
7
продължителност на работното време, а именно 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график.
Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи
в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл.
16е от ППЗИНЗС дава изброяване на това какво включва отработеното време, а именно
работните часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно
време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението); времето за провеждане на професионално обучение и времето на дежурство.
При липса на аналогична норма като тази на чл. 185, ал. 5 от ЗМВР, предвиждаща, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съдът, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНСЗ е приел същата за приложима,
като съответно е изяснил какви дейности се извършват извън работното време и каква е
тяхната обща продължителност.
Същевременно ППЗИНЗС съдържа регламентация на дейностите, които осъществява
нарядът в арестите, състоящ се от дежурен главен надзирател /каквато длъжност заема и
ищеца/, дежурен командир на отделение и надзиратели. Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС
назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, облечени в установената униформа и снаряжение и в
спретнат външен вид. Разпоредбата на чл. 308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно
съдържанието на инструктажа, като е предвидено, че инструктиращия следва да обяви
резултатите от изпълнението на служебните задължения през изтеклото денонощие и да
изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице
от наряда и определи реда за тяхното изпълнение. С оглед цитираната разпоредба, съдът
намира за неоснователно твърдението на ищеца, според което в периода от 7.30 часа до 7.45
часа, преди инструктажа встъпващия дежурен надзирател се запознавал с обстановката
съвместно с отстъпващия от смяна. Подобно задължение за дежурните главните надзиратели
не е предвидено в ППЗИНЗС. Напротив, в чл. 314, ал. 1 от ППЗИНЗС /ред. ДВ, бр. 20 от
07.03.2014 г./, изрично регламентира, че в определеното за смяна време новият дежурен
главен надзирател, командирът на отделение и дежурният по арест встъпват в изпълнение
на служебните задължения. При встъпването проверяват наличността на документацията и
се запознават с оперативната обстановка.“ В ал. 4 на чл. 314 е предвидено, че „след
встъпването и сдаването двамата дежурни служители се явяват при началника за доклад“,
който както вече бе изяснено е в писмена форма.
На основание чл. 16 б и чл. 16 е от ППЗИНЗС, началника на затвора в град Бургас е
издал Заповед № 453/14.08.2014г., с която е определено, че началото на ежедневните
инструктажи на наряда в затвора е 15 минути преди началото на работното време, което е
8
8.00 часа за 24 – часовите смени. В т. 14 от същата е посочено, че за отработените часове над
установената нормална продължителност на работното време за отчетния период се изготвя
протокол до 10 –то число на месеца, следващ отчетния период от началника на група и
утвърден от началника на затвора. Предвидено е, че работното време и положеният труд над
нормативно установеното работно време следва да се отчита съгласно разпоредбите на
Заповед №ЧР-05-170/03.04.2014 г. на Министъра на правосъдието. По делото ищецът не
ангажира доказателства за отчетени през процесния период от време часове на положен труд
извън нормативно установеното работно време, по реда и начина, предвиден в цитираните
заповеди, а се излагат единствено твърдения, които не са конкретни за отделните дежурства,
и в подкрепа на които не бяха ангажирани убедителни доказателства.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези
изложени от първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание чл. 272 от
ГПК, въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение като правилно –да се потвърди.
При този изход по делото, право на разноски има въззиваемата страна, която обаче не е
отправила искане, нито е представила доказателства за извършване на такива, с оглед на
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1437/25.06.2020г. постановено по гр.д. № 1151/2020г.
по описа на БРС, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9