№ 255
гр. Казанлък, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100089 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от В. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. ************, чрез пълномощника си Еднолично
адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, фирмено дело *************, представлявано от Д. М. М. -
Управител, срещу „*******" ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. *************, представлявано от РР.Н.Т. с правно
основание чл. 26, ал.- 1 ЗЗДу вр чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.
между нея и ответника бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние № ******. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 650 лева, срокът на договора - 30 дни, а размерът на погасителната
вноска - 790 лв., ГПР - 0%, а договорната лихва - 0 % (или 0 лв.).
В договора било уговорено, че дължала такса бързо разглеждане в
размер на 140 лв. Бил й предоставен погасителен план, съгласно който
дължала сумата в размер на 650 лв. главница, както сумата в размер на 140
лева - такса експресно разглеждане, като по този начин общото задължение
било 790 лв.
Сочи, че бил налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР
на ЗЗП, по отношение на който намирали приложение съответно
разпоредбите на ЗПК.
Счита, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер
на 140 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Сочи, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК *******рът може да събира от
1
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. В ал.2 на същия текст било предвидено, че
*******рът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление па кредита. Посочената такса не касаела
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се
отнасяла за действия по усвояването и управлението па кредита, част от
дейността па *******ра по предоставянето на кредита. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на *******ра при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне па кредит.
Сочи, че накърняването на добрите прави по смисъла па чл. 26, ал. 1,
преди. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип -
практиката на ВКС (Решение 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/20071., определение № 877 но т.д. № 662/2012г.
и др). Сочи, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа па справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка па другата.
Поради накърняването па принципа па „добрите нрави" по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достигало до значителна нееквивалентност па
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите па потребителя с цел извличане па собствена изгода на креди тора.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. съдът да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № ******, сключен между ищцата и
„*******“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, представлявано от РР.Н.Т., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, г. 10 ЗПК., евентуално па основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. с чл.11, чл. 19 31IK, чиято недействителност моли да бъде прогласена.
2. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, моли съда да провъзгласи нищожността па клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в
договора, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Не спори, че с ответника е сключен ИДПК ****** /******** г. при
условията, на който страните се уговорили отпускането на заем в размер, при
следните параметри на договора:
1. Общ размер на кредита: 650.00 лева
2. Лихвен процент по кредита: 0.00%
3. Годишен процент на разходите: 0.00%
4. Такса експресно разглеждане: 140.00 лева
2
5. Брой погасителни вноски: 1
6. Дата на падеж: 26.10.2022 г
7. Обща стойност на плащанията: 790.00 лева
8. Срок на кредита: 30
Не спори, че договорът породил валидно и обвързващо действие по
отношение на предоставената в заем главница. Не спори, че сумата е
получена от заемополучателя.
Сочи, че ищцата не е заплатила задължението си в срока по договора -
*************** г., на осн. чл. 8 и чл. 28, ал.4 от сключения от страните
ИДПК № ****** /******** г., били правени общо шест удължавания на срока
за крайното издължаване на сумите по заема, като с последния анекс от
13.01.2023 г., крайният срок за окончателно връщане на сумите по кредита,
бил уговорен на 25.01.2023 г. За всички удължавания, тя заплащала на
*******ра такси, уговорени с тарифата на дружеството. Изрично в чл. 4 от
всеки от приложените общо шест бр. анекса, страните се уговорили, че
„сумата по удължения кредит е равна на дължимата сума по главница и
капитализираната върху нея сума на такса „експресно разглеждане“ плюс
натрупаната към момента на удължаване лихва“. Уговорката на т. 4 от
анексите обвързвала страните, които са я сключили, като новационна спрямо
уговореното с договора за потребителски кредит. Уговорката за лихви била
валидна клауза, която почива на чл. 19 от ЗПК. Съгласно приложена справка
за ИДПК№ ****** /******** г, възнаградителната лихва за периода ползване
и продължаване на договора, изчислена по посочения в чл.4 от анекс № 1 -6
начин възлизала на 184,00 лв.
Съгласно чл. 34 от ИДПК, „Погасителните вноски покриват
компонентите на задължението в последователност разноски, лихви,
главница“.
С платежно нареждане от 12.03.2023 г. ищцата заплатила сума от 150
лв., като в платежното нареждане било записано „ви. По кред. ********** В.
И. П.“. Тази сума била отнесена за погасяване на начислената лихва за
просрочие по чл. 4 от всеки от шестте анекса- на падежите на подновяването,
описани по-горе, като след извършеното частично погашение по превода от
150 лв., остатъкът от лихва възлизал на 34,00 лв.-дълг към дружеството.
На ******* г., „*******“ ЕООД образувало заповедно производство по
чл. 410 от ГПК срещу П., приключило с издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 188 от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. 293
от 2024 г. По нея било видно разпореждане за плащане на парични
задължения по главница, лихва за забава и разноски в заповедното
производство. Такса експресно разглеждане, нито била плащана, нито била
претендирана там. Поради съобщение за постъпило възражение по чл. 414,
ал.2 от ГПК, подадено от длъжника, заповедният съд указал с разпореждане
от 11.03.24 г. на „*******“ ЕООД да предяви установителен иск за вземането
си, което предстояло.
Процесуалният представител на ответното дружество сочи, че исковата
молба била неясна и неконкретизирана /нередовна/ по заявените с нея
3
претенции. По иска с пр. осн. чл. 26 от ЗЗД, относно нищожност на целия
договор - отсъствали съображения по тази теза.
Намира иска за недопустим предвид отпадане на правния интерес.
Съгл. трайната съдебна практика, искът, който заявителят в заповедното
производство следвало да предяви при направено възражение от страна на
длъжника по реда на чл. 414 ГПК, бил установителен и това следвало от
разпоредбите на закона - чл. 422 и чл. 415, ал. 1 ГПК. Изменение на иска чрез
прибавяне на нови претенции не било допустимо /арг. от чл. 214 от ГПК/. В
заповедното производство тази цел се постигала с издаването на заповед за
изпълнение - изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Подаването на
възражение по чл. 414 ГПК било само пречка заповедта за изпълнение да
влезе в сила, която стабилизира действието си с постановяване на
положително установително решение за съществуване на вземането, т.е.
запазва действието си на изпълнително основание- в заявения обем. В този
смисъл са Опр. № 622/18.08.10 г. по ч. т. д. № 382/2010 г. на ВКС, 11 т. о.,
Опр. № 369/11.06.2009 г. по ч. т. д. № 384/2009 г. на ВКС, 11 т. о„ Опр. №
340/02.06.2009 г. по ч. т. д. № 276/2009 г. на ВКС, II т. о„ Р. № 454/03.06.2010
г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
Намира, че не е налице интерес и основание от установяване на факта за
валидността на тази отделна клауза от договора по реда на настоящето
производство, доколкото с това, длъжникът нямало да получи като последица
възможно защитимо в бъдеще притежание. *******рът вече определил обема
на своето вземане по договора, той не търсил тази такса от длъжника и към
момента, а и за вбъдеще не разполагал с право, интерес и основание да я
претендира от длъжника извън пределите на вече издадената заповед за
изпълнение. Длъжникът разполагал и с възражение по тази въпрос, което
може да упражни в производството по чл. 422 от ГПК, което е висящо.
Намира, че по настоящият иск е отпаднал правният интерес от воденето
му и производството следвало да се прекрати.
При условие на евентуалност, ако съдът намери, че настоящето
производство е допустимо, оспорва иска като неоснователен, доколкото
страните изрично уговорили и се съгласили, че в условията на продължаване
на ИДПК чрез подписване на общо шест анекса, споменати по-горе,
компонентът „таксата експресно разглеждане“ ще участва при формиране на
натрупаната към момента на удължаването лихва /чл. 4 от приложените
анекси/, което конклуденто действие, изразено от ищцата, доказвало, че
атакуваната клауза била валидна и я обвързвала както и че не нарушавала
„добрите нрави“.
Ако съдът намери, че искът за прогласяване на недействителност на
релевираната клауза „за такса експресно разглеждане“ от № ИДПК №
******/******** г„ предмет на настоящата претенция, е допустим и
основателен, моли съда да съобрази, че с поведението си, те не са дали
основание за завеждане на иска, поради които моли на осн. чл. 78, ал. 2 от
ГПК да не възлагане разноски в производството.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
4
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че са сключили договор за потребителски
кредит №****** от ******** г., с който на ищцата е предоставен паричен
заем в размер от 650,00 лева, при ГПР 0,00 %, лихвен процент по кредита –
0,00 %, такса експресно разглеждане – 140,00 лева и общо дължима сума в
размер на 790,00 лева. Уговорено е, че срокът на договора е 30 дни, с падеж
26.10.2022 г.
Представени са 5 бр. разписки: № *************** г., от които се
установява, че ищцата е превела в полза на ответника сумата на всяка една от
разписките в размер на по 112,82 лева с основание - "вноска удължаване с 15
дни". Представена е и разписка № 0200017915661054/13.02.2023 г., от която е
видно, че ищцата е превела в полза на ответника сума в размер на 150,00 лева
с основание „по КРЕД ********** В. И. П.“.
Представени са заверени копия от електронни писма от ответника към
ищцата от дати *********** г., с които я уведомяват, че кредит с №****** от
******** г. е с изтекъл падеж, както и че кредитът е необслужван над 120 дни
и е изискуем.
С отговора на исковата молба от ответната страна е представена
Справка от ******** г. по индивидуален кредит №****** от ******** г., от
която е видно: сума на предоставен кредит – 650,00 лева; сума за плащане
650,00 лева; погасено от заемополучателя – 150,00 лева, от които
възнаградителна лихва по 6 бр. анекси за удължаване – 184,00 лева и
остатъчни дължими суми – 34,00 лева. Представени са 6 броя анекси към
Договор за потребителски кредит №****** от ******** г. /от дати:
2**************** г./, от които е видно, че с подписването на всеки един от
тях срокът за погасяване на кредита се удължава с 15 дни, като
*******получателя заплаща за това сума в размер на 112,82 лева.
Останалите представени от ответната страна с молба вх. №
6101/25.04.2024 г. по описа на РС Казанлък писмени доказателства, съдът
намира за неотносими, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема
следното от правна страна:
Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно
правоотношение по силата на договор за потребителски кредит №****** от
******** г.., съгласно който "*******" ЕООД е предоставил на ищцата заем в
размер на 650,00 лева, която сума била изцяло усвоена на посочената дата.
Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата
основания за нищожност на конкретната клауза от договора за паричен заем,
които следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване
по делото.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
5
съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът
следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с
изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата
основания.
Ищцата оспорва действителността на клаузата от договора за
потребителски кредит, предвиждаща заплащане от *******получателя на
такса за експресно разглеждане в размер на 140,00 лева.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на *******ра да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в
тежест на *******получателя да заплати възнаграждение за услуга, която по
естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по
смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и
"експресно", е присъща на дейността по кредитирането, извършвана от
търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни
за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно как тази
допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената
за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се
включват в тази услуга.
Услугата по експресно разглеждане е пряко свързана с договора за
потребителски кредит, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и
свързаната с нея преценка за *******способността на заемополучателя. Тя е
била известна на *******ра към момента на сключване на процесния договор.
Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се
оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в
договора размер на ГПР от 0,00 % заблуждава потребителя, тъй като не
6
отразява действителния размер на разходите по кредита.
На следващо място клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая
поемането на задължение от страна на потребителя да заплати
възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би следвало
да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на *******ра. То
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към основното му задължение по договора, внася значително
неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в
явно нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК. Уговореното по този начин възнаграждение по договора за
кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства у потребителя се използва за явно
облагодетелстване на *******ра – в случая срещу правата, "предоставени" на
потребителя с посочената клауза, която по правило той не би следвало да
заплаща, при кредит в размер на 650,00 лева потребителят дължи
възнаграждение в общ размер на 140,00 лева. Налице е нееквивалентност на
насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката.
С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите
нрави на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане съдът приема, че на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
същата е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби,
а на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите
нрави. Поради това следва да бъде постановено решение, с което процесната
клауза бъде обявена за нищожна, но това не води до извода, че са налице
пороци, които да обуславят недействителност на сключения договор за
потребителски кредит. В този смисъл потребителския кредит №****** от
******** г., сключен между В. И. П., като *******получател и „*******“
ЕООД, като *******р, се явява действителен.
По въпроса за разноските в производството:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. М. от САК, за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в
производството. По делото е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, в
който е индивидуализирано възнаграждението на иска – 480 лева с ДДС,
което е в минимално предвидения размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС /сумата е с вкл. ДДС, т. е. без вкл. ДДС е 400,00 лева,
колкото е предвидена в цитираната Наредба. /.
7
Ответникът следва да бъде осъден за заплати в полза на ищцата и
сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса в
производството и 5,00 лева платена такса за съдебно удостоверение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК Районен
съд Казанлък.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес обл. ************, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „*******" ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *************,
представлявано от РР.Н.Т. иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване
на Договор за потребителски кредит № ****** от дата ******** г. за
недействителен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за
потребителски кредит № ****** от дата ********, сключен между
„*******" ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************, представлявано от Р.Н. и В. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. ************, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на 140,00 лева, поради противоречие със
закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК и поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*******" ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. *************, представлявано от Р.Н., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ *********, представлявано от Д. М. М. - управител, на основание чл. 38,
ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 480,00 лева с
ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „*******" ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. *************, представлявано от Р.Н., да заплати на В.
И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. ************ сумата в общ
размер от 55,00 лева, представляващи дължима държавна такса в
производството и такса за съдебно удостоверение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд С.З. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8