РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Раднево, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100516 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иС. молба на С. И. А., действащ
чрез особения му представител адв. М. М., срещу Д. И. М., с която се иска
съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно
основание е чл. 127, ал. 2 СК.
Производството е образувано по иС. молба на С. И. А., чрез адв. М. М.,
срещу Д. И. М.. Ищецът твърди, че с ответника живели на семейни начала и
от съвместното им съжителство били родени четирите им деца – С. С. А., И.
С. А., М. С. А. и Б. С. А., които били малолетни лица към момента. Твърди, че
грижи за всички деца полагал само той, като му помагала неговата майка и
баба на децата. Твърди, че не полага труд по постоянен трудов договор, но
работи сезонна работа, за да осигури прехраната на семейството. Твърди, че
живее заедно с децата в с. С.., предстои нов отоплителен сезон, децата
тръгнали на училище, което налага повече разходи. Твърди, че ответницата не
се интересува от децата, не ги е виждала и чувала от повече от 1 година, не
полага грижи за децата и не дава никаква издръжка. Твърди, че с ответницата
живели заедно до 14.09.2022 г., а понастоящем тя излежавала присъда в
Затвора в гр. Сливен. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от
съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на
родителските права спрямо децата и да се определи местожителството на
децата при него, да се определи режим на лични отношения на майката с
децата и да бъде осъдена майката да плаща на децата издръжка в размер на
1
300 лв. месечно за три от тях и в размер на 250 лв. месечно за едно от тях,
считано от подаване на исковата молба, както и издръжка за минало време за
четирите деца в размер на по 300 лева месечно, считано от 14.09.2022 г. до
завеждане на иска.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. И.
М.. Ответницата се явява в откритото съдебно заседание и взема становище за
неоС.телност на молбата за съдействие.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за
установено по релевантните за спора факти следното:
С протоколно определение от 14.11.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с
№ 408 от 10.10.2023 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал
на ищеца, че следва да докаже, че от съвместното съжителство между
страните са родени четирите деца, тяхната възраст, че ищецът отглежда и се
грижи за децата от 14.09.2022 г. в с. С.., че страните не живеят заедно от
14.09.2022 г., че ответникът е в Затвора в гр. Сливен и има възможност да
дава искана от ищеца издръжка за децата.
По делото са приети 4 бр. удостоверения за раждане от 26.04.2023 г. /л.
5, л. 6, л.7 и л. 8 /, от които е видно, че детето С. С. А. е родена на ******** г.
в гр. Стара Загора, детето И. С. А. е родена на ******** г. в гр. Стара Загора,
детето М. С. А. е родена на ******** г. в гр. Стара Загора и детето Б. С. А. е
родена на ******** г. в гр. Стара Загора от майка Д. И. М. и баща С. И. А..
По делото е приета като писмено доказателство регистрационна карта,
издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр. Раднево, от която е видно че
ищеца С. А. е регистриран като трайно безработен, с рег. № 10011449, дата на
регистрация 31.07.2023г.
По делото е приет социален доклад на ДСП-Раднево /л.67-68/, от който
е видно, че децата С., И., М. и Б. са деца родени от съвместното съжителство
на С. А. и Д. М.. След раждането на последната си дъщеря Б., г-жа М.,
заявява, на ниво родилен дом, че не желае да полага грижи за детето. На по-
късен етап променя решението си и съобщава, че ще се грижи за Б. в
семейната си среда. Предвид първоначално констатирания риск от изоставяне
на детето Б., спрямо детето е предприета мярка за закрила по ЗЗДетето. От
25.07.2023г., поради отпадане на риска за децата, случаите на момичетата в
ОЗД/ДСП-Раднево са затворени. Родителите на децата са живели заедно до
14.09.2022г., когато майката на децата влиза в затвора, където изтърпява
присъда и до момента. От влизането на Д. М. в затвора, основни грижи за
момичетата полага техният баща С. А. и тяхната баба по б.л. С.К.. Установява
2
се, че жилището, в което се отглеждат децата представлява едноетажна къща,
състояща се от три самостоятелни стаи, навес и външна баня и тоалетна,
намираща се в с. С.., ул. “Еделвайс“ № 24, общ. Раднево и е електрифицирано
и водоснабдено, обзаведено е с уреди и мебели от първа необходимост.
Хигиенните условия са на добро ниво. Бащата С. А. работи на частно в
строителният сектор, като месечното му възнаграждение зависи от
натоварването му, но въпреки това поддържа регистрация в ДБТ-Раднево.
Установява се също, че бабата на децата по бащина линия С.К. е трайно
безработна, но е поела грижите по децата и дома, а семейството са
категорични, че доходите им са достатъчни за задоволяване на ежедневните
нужди и плащане на режийните разходи. През учебната 2023/2024г. С. е
ученичка в четвърти клас при ОУ "Свети Свети Кирил и Методий” с. С.., И.
С. в трети, а М. в първи клас при същото учебно заведение. Децата редовно
посещават учебните часове и не допускат безпричинни отсъствия.
Момичетата са със закупени учебни пособия и материали по всички учебни
предмети. Участват активно в училищният живот, спазват училищните
правила за поведение. Винаги са добре облечени и в прилежен вид.
Присъствието на децата в училище е осигурено от тяхната баба, която ги
води сутрин и взема в следобедните часове след занималня от училище. Най-
малкото от децата - Б. все още не е записана, и не посещава детско заведение.
Децата са силно емоционално привързани към баща си и баба си Станка, като
към момента момичетата не поддържат контакт с майка си и нейните
роднини, тъй като те не проявяват интерес към тях. Децата са спокойни и
усмихнати, отсъствието на майка им не се е отразило негативно върху
емоционалното им състояние. Установява се също, че към момента
родителско сътрудничество е невъзможно, тъй като майката на децата е
лишена от свобода и решенията относно възпитанието на момичетата се
вземат изцяло от техният баща С. А..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. К.И.Р. и
св. И.Н. А., чиито показания са последователни, безпротиворечиви и
съответстват на писмените доказателства по делото. В показанията
разпитаният свидетел К.Р. посочва, че не знае и не познава ответницата Д. М.,
а ищеца С. А. познава от 2-3 години. Запознат е с факта, че С. има четири
деца, тъй като от една година му е предоставил къщата си в с. С.., за да живее
там с децата си, които отглежда, заедно с майка му. Заявява, че основно
ищецът полага грижи за четирите си деца, но разчита на помощта на
родителите си, които му помагат. Твърди, че познава и четирите деца на
страните, като уточнява, че най-малката им дъщеря е на 2 години и не ходи
все още на градина, а останалите три деца ходят редовно на училище, като са
във 2, 3 и 4 клас. Твърди, че изцяло С. се грижи за децата, с помощта на майка
3
му.
От показанията на втория разпитан свидетел И.Н. А., който е баща на
ищеца и дядо на малолетните деца е видно, че С. има четири деца и живее в с.
С.. заедно с четирите си деца и родителите си, като заявява, че тримата
възрастни се грижат непрекъснато за децата. Твърди, че той и ищецът
работят, че децата ходят на училище, а най-малкото си го гледат вкъщи.
Установява се от призоваването на майката, че същата е в Затвора в гр.
Сливен към момента за изпълнение на присъда с наказание лишаване от
свобода, като й оставали по нейни сведения още към година и половина от
наказанието.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху
децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на
който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да
постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях,
който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
4
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител
да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси, но този спор не възпрепятства това да се определи кой
от родителите да упражнява родителските права спрямо децата, съответно
личните отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4
СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона
правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията,
дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение №
58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712
от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“
по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко
дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на
личността.
5
От всичко изложено е безпротиворечиво установено по делото, че
майката от 14.09.2022 г. изтърпява присъда в Сливенския затвор, където ще
бъде още 1 година и 4 месеца. Бащата С. А. е този, който от посочената дата е
полагал грижи за децата, които се установява да са адекватни на възрастта на
децата. Това води на извод за прекъсната емоционална връзка между майката
и децата, съответно бащата да е по-пригоден родител да упражнява
родителските права спрямо четирите си малолетни деца. Отделно от това с
оглед обстоятелството, че майката е в затвора от 1 година и ще е там още към
година и половина, то е изначално невъзможно тя да упражнява родителските
права пряко в този период от време.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо децата
от бащата и местожителството на децата следва да е при бащата, в подкрепа
на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на
родителските права спрямо децата и при него на адреса в с. С.., община
Раднево, да се определи местоживеенето на децата.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съдът намира, че е напълно прекъсната емоционалната връзка между
майката и децата, като се установява, че от 1 година и 2 месеца те нямат
връзка помежду си. При установената липса на емоционална връзка по оста
майка-деца е логично и закономерно, че следва да се определи режим за
нейното възстановяване, в който смисъл режимът на лични отношения трябва
да удовлетвори това изискване.
Тъй като от известно време назад – 14.09.2022 г. и към настоящия
момент майката изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.
Сливен, където й е било връчено съобщение по делото, а по данни на майката
Д. М. до изтърпяване на наложеното й наказание „лишаване от свобода”
остава още 1 година и 4 месеца, то е подходящо да се осъществяват личните
отношения при ограничен режим и без преспиване. Такъв ограничен режим е
именно: майката да има право да вижда четирите си малолетни деца всяка
6
първа и трета седмица от месеца в неделния ден, считано от 10:00 часа до
18:00 часа, без преспиване. Съдът намира, че към настоящия момент не
следва да се предоставя децата през лятната ваканция на майката, тъй като
същата изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Сливен, а
това би се отразило негативно на психиката на децата, които от 14.09.2022 г.
не поддържат контакт с майка си. При установяване на възстановяване на
емоционалната връзка майка-деца, и след изтърпяване на наложеното й
наказание, майката би могла да поиска изменение на режима по реда на чл.
127, ал. 1 СК или по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Този
режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира необходимото за
възстановяване на емоционалната връзка между децата и майката, който
процес е труден и постепенен. За яснота, следва да бъде посочено, че така
определеният от съда режим може на общо основание да бъде изменян при
изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или
по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на децата. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на
издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление
на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се
вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение
при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му,
условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи
отделяне на допълнителни средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на децата С., И., М. и Б. да са по-
големи от обичайните. Видно от социалния доклад децата са нормални в
развитието си за възрастта си, първите три посещават училище в с. С..,
чувстват се добре и няма данни за наличие на специални нужди, извън
7
нормалните получавани досега.
Отчете се и изключителното поскъпване на стоките и услугите през
последната година, година и половина /официален ръст на инфлацията според
НСИ за период от 1 година е 5,8 % в периода октомври 2022-октомври 2023/.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от 01.01.2023 г. е в размер
на 195 лв. /780 лв. делено на 4/.
Затова съдът намира, че издръжките на децата: С., което е на 10 години
и половина, е около 400 лв.; И., което е на 9 години и три месеца, е около 400
лв.; М., което е на 7 години и 4 месеца, е около 400 лв. и Б., което е на 2
години и 2 месеца, е около 350 лв., с оглед възрастта и нуждите им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага
непосредствените грижи за децата, като се вземе предвид, че няма
доказателства по делото майката и бащата да получават месечен доход, а пък
майката пребивава в затвора от една година и ще е там още около година и
половина, съдът намира, че издръжките на децата следва да се поемат от
майката в размер около минималната издръжка за всяко едно дете, а до
необходимия остатък за техните нужди да се поеме от бащата, който ще
полага непосредствените грижи за децата. Тъй като майката няма доход и
пребивава в затвора, то е отново изначално ясно, че тя едва ли би осигурила
каквато и да било издръжка на децата.
Поради това ще се уважи искането за ежемесечна издръжка в размер на
200 лева на С., 200 лева на И., 200 лева на М. и 200 лева на детето Б..
Предявен е иск и за издръжки за минало време назад, за периода от
14.09.2022 г. до 31.08.2022 г., претендирани в размер на 300 лв. месечно за
всяко едно от децата - С. С. А., И. С. А., М. С. А. и Б. С. А.. С оглед
минималния размер на издръжката през миналата 2022 година в размер на
177,50 лв. /710 минимална работна заплата за 2022 г., а ¼ от нея е 177,50 лв./
и минималния размер на издръжката през настоящата 2023 година в размер на
195,00 лв. /780 минимална работна заплата за 2022 г., а ¼ от нея е 195,00 лв./,
то претендираният от ищеца размер от 300 лева за всяко дете, съдът намира,
че следва да уважи иска с правно основание чл. 149 от СК в размер от 200 лв.
за всяко дете и да се отхвърли до разликата до претендирания размер от 300
лв., съответно 250 лв. за детето Б..
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови
8
предварително изпълнение на решението за присъдените издръжки.
По разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на делото, съдът намира, че настоящото производство
като такова по спорна съдебна администрация, ищецът има право на разноски
съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, но тъй като такива не са поискани, с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес не следва да се
присъждат нему.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 25 лева, държавна такса върху определената издръжка на децата – 4 % от
тригодишните платежи върху размера на издръжката или общо сумата от
1152 лв., държавна такса върху размера на издръжката по чл. 149 СК в размер
на 368 лева, както и възнаграждение за особен представител в размер на 750
лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата С.
С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., И. С. А., ЕГН **********,
родена на ******** г., М. С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., Б. С.
А., ЕГН **********, родена на ******** г., на бащата С. И. А., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата С. С. А., ЕГН **********, родена
на ******** г., И. С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., М. С. А.,
ЕГН **********, родена на ******** г., Б. С. А., ЕГН **********, родена на
******** г., при техния баща С. И. А., ЕГН **********, на адрес: с. С..,
община Раднево, ********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Д. И. М., ЕГН
**********, с адрес за призоваване Затвора в гр. Сливен, с децата С. С. А.,
ЕГН **********, родена на ******** г., И. С. А., ЕГН **********, родена на
******** г., М. С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., Б. С. А., ЕГН
**********, родена на ******** г., както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца в неделния ден, считано от 10,00 часа до 18,00 часа, без
преспиване.
ОСЪЖДА майката Д. И. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване
Затвора в гр. Сливен, да заплаща на децата С. С. А., ЕГН **********, родена
на ******** г., И. С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., М. С. А.,
ЕГН **********, родена на ******** г., и Б. С. А., ЕГН **********, родена
на ******** г., чрез техния баща и законен представител С. И. А., ЕГН
9
**********, ежемесечна издръжка в размер на по 200 лв. /двеста лева/ за
всяка дете, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от 01.09.2023 г., с падеж до десето число на текущия месец, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата от присъдените размери от по 200 лв. месечно за всяко
дете до претендираните по 300 лв. месечно за децата С. С. А., И. С. А., и М. С.
А., а за детето Б. С. А. до претендирания размер от 250 лв. месечно.
ОСЪЖДА майката Д. И. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване
Затвора в гр. Сливен, да заплаща на децата С. С. А., ЕГН **********, родена
на ******** г., И. С. А., ЕГН **********, родена на ******** г., М. С. А.,
ЕГН **********, родена на ******** г., и Б. С. А., ЕГН **********, родена
на ******** г., чрез техния баща и законен представител С. И. А., ЕГН
**********, издръжка за минало на основание чл. 149 СК за периода от
14.09.2022 г. до 31.08.2023 г. в размер на по 200 лева (двеста лева) месечно за
всяко дете, или общо за периода и за всички деца сумата от 9200 лв. (девет
хиляди и двеста лева), ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените по 200 лв.
месечно за всяко дете до претендирания размер от по 300 лв. месечно за всяко
дете.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на определението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване Затвора в
гр. Сливен, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 2295,00 лв. (две
хиляди двеста деветдесет и пет лева), представляваща държавни такси, от
които: държавна такса за производството в размер на 25 лева, държавна такса
върху определената издръжка на децата – 4% от тригодишните платежи върху
размера на издръжката или общо сумата от 1152 лв., държавна такса върху
размера на издръжката за минало време по чл. 149 СК в размер общо на 368
лева, както и платено възнаграждение за особен представител в размер на 750
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10