Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … април 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на шести декември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 2905
по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.
3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********,
срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, в която се твърди, че притежава обект за
производство на ел.енергия- ВЕЦ „Шипково“ в с.Шипково, общ. Т. с мощност 2720
кВ/ч. Твърди, че е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника
с договор от 12.05.2008г. Твърди, че на 14.10.2008 г. обектът е въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-50/14.10.2010 г.Твърди, че на
01.12.2010 година е сключил договор с „ЧЕЗ Е..Б.“ АД за изкупуване на
ел.енергия; че цената за изкупуване е определена от ДКЕВР, преференциална, в
размер на 188,29лв/МВтч без ДДС. Твърди, че по искане на операторите на
електропреносната и електроразпределителните мрежи с Решение №
Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определил временни цени за достъп, дължими
ежемесечно, според което ищецът попада в раздел седми, т.1 от решението за
вятърни електроцентрали и временната цена за достъп е в размер на 18,83лв без
ДДС. Твърди, че за периода от 18.09.2012г. до 30.06.2013 г. са издадени 10 броя
фактури на обща стойност 66 399,02 лв. с ДДС- временна цена за достъп, издадени
от ответника, платена от ищеца стойност. Твърди, че с Решение № 4025/21.03.2013
г. на ВАС по адм. дело №12423/2012 г., потвърдено от 5-членен състав на ВАС с
Решение №9484/25.06.2013 г. по адм.д.№6473/2013г. е отменен раздел седми, т.1 и
2 от решение № Ц-33 на ДКЕВР. Твърди, че ищецът е отправил покана до ответника
да възстанови тези суми, но ответникът е отказал да ги върне. Твърди, че
получената сума от ответника в размер на 66 399,02 лв. е получена на отпаднало
основание и подлежи на връщане, а за периода на забава - от 09.01.2014г. до
подаване на исковата молба има право на обезвреда в размер на 15 376,29 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
66 399,02 лв. с ДДС, представляваща заплатена временна цена за достъп до
мрежата на ответника, на основание решение на КЕВР, сумата от 15 376,29
лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
09.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и да му присъди
разноските по делото.
В срока за отговор ответникът възразява по основателността
на исковете и твърди, че не е налице основание за връщане на получената от него
сума, тъй като е налице договорно основание за разместването на имущественото
благо. Твърди, че налице е и законово основание за това. Излага доводи за
характера на сключения между страните договор, а именно, че е възмездна сделка
и са налице трайно установени търговски отношения между двете дружества. Твърди,
че не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, а е налице на договор,
изпълнението по който е периодично. Предпоставя, че преустановяване на
договорката връзка ще има действие занапред, поради което няма основание да се
търси вече платеното по действащия договор. Счита, че не е и основание да се
приеме, че договорът е прекратил действието, поради това, че ответникът не е
във виновно неизпълнение на същия. Оспорва и основателността на акцесорната
претенция. Моли съда да отхвърли исковете и му присъди разноските.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 12.05.2008 г. страните в настоящото
производство са сключили договор № Р300001849/2008 г. за присъединяване на обекта на
ищеца „Вятърни генератори УПИ I-22405 и УПИ II-22401 за вятърни генератори, с. Шипково,
община Т.“ за производство на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа на
ответника. Уговорено е, че производителят на електрическа енергия се задължава
да плати цена за присъединяване, която се прихваща от стойността на
съоръженията за присъединяване, чиято собственост ищецът следва да прехвърли на
ответника възмездно.
С договор № 80-ДП от 16.05.2008 г.
страните в настоящото производство са уговорили осигуряването от страна на
ответника на достъп до електроразпределителната му мрежа и пренос на
електрическата енергия, произведената от съоръженията на ищеца. Съгласувани са
и техническите параметри на предоставяне на услугата. Ответникът измерва
произведената и потребена електрическа енергия със средства за търговско
измерване, като за целта се изготвят и подписват двустранно протоколи за
отчетените стойности. Уговорено е, че производителят заплаща на
енергоразпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната
мрежа на произведената/потребена електрическа енергия по цена, утвърдена от
ДКЕВР, на база измерените количества потребена и/или произведена електрическа
енергия. Дължимите суми се заплащат на ответника или на упълномощено от него
лице – краен снабдител или търговец, съгласно договор за продажба на
електрическа енергия. Разпределителното дружество издава фактура за дължимите
суми с период на фактуриране съгласно нормативните разпоредби.
По делото е представено разрешение за
ползване на процесните вятърни генератори в с. Шипково, издадено от РДНСК –
Ловеч на 14.10.2008 г.
На 01.12.2010 г. ищецът е сключил
договор с „ЧЕЗ Е..Б.“ АД за срок до 31.03.2024 г., по силата на който продава
на третото лице електрическа енергия. Ежемесечно се изготвя двустранен протокол
за отчетената през месеца електрическа енергия. Купувачът заплаща закупената
електрическа енергия до 12-то число на месеца, следващ отчетения.
С Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г.
ДКЕВР на основание чл. 21 ЗАЕИБ е определила, считано от 01.04.2011 г.,
преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници, а именно вятърни електрически централи, работещи до
2 250 часа, в размер на 188,29 лв./МВтч.
С Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. ДКЕВР на основание
чл. 32, ал.4, чл. 30, ал.1, т.13 и чл. 21, ал.1, т.8 от ЗЕ във вр. с пар. 197,
ал.2 от ЗИД на ЗЕ е определила, считано от 18.09.2012 г., временни цени за
достъп до електропреносната или електроразпределителните мрежи на редица
дружества, измежду които е и ответникът, които да бъдат заплащани ежемесечно от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. За
вятърни електроцентрали работещи до 2250 часа, чиито преференциални цени са
определени с решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, е определена цена за
достъп в размер на 18,83 лв./МВтч.
По делото са представени протоколи за
отчет за произведената електрическа енергия от ВтЕЦ „Шипково“ за всеки от
месеците от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г. включително, които са подписани от
страните по настоящото дело и в които са посочени данни за общото количество
енергия.
По делото са представени и десет фактури за периода
30.09.2012 г.-30.06.2013 г., издадени от ответника на ищеца за заплащане на
такса достъп до електроразпределителната мрежа, на стойност 1797,94 лв. за
30.09.2012 г., 6069,62 лв. за 31.10.2012, 6945,70 лв. за 30.11.2012 г., 7392,01
лв. за 31.12.2012 г., 13 782,41 лв. за 31.01.2013 г., 7307,16 лв. за
28.02.2013 г., 9388,32 лв. за 31.03.2013 г., 5637,50 лв. за 30.04.2013 г.,
5560,74 лв. за 31.05.2013 г. и 2517,62 лв. за 30.06.2013 г. Общата стойност на
фактурите е в размер на 66 399,02 лв. с ДДС.
Видно от представените по делото извлечения от банкова
сметка ***-ищец в „Ю. и Е.Д.Б.“ АД същият е направил банкови преводи към
ответника с основания плащане за достъп до електрическата му мрежа на
15.11.2012 г. в размер на 7867,56 лв., на 12.12.2012 г. – 6945,70 лв., на
14.01.2013 г. – 7392,01 лв., на 13.02.2013 г. – 13 782,41 лв., на
13.03.2013 г. – 7 307,16 лв., на 11.04.2013 г. – 9 388,32 лв., на
13.05.2013 г. – 5 637,50 лв., на 12.06.2013 г. – 5 560,74 лв. и на
11.07.2013 г. – 2 517,62 лв.
С решение № 4025 на ВАС, IV о., от
21.03.2013 г., постановено по адм.д. № 12423/2012 г., е отменено решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел VII, отнасяща се за вятърни
електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010 от
30.03.2011 г. на ДКЕВР.
С решение № 9484 на ВАС, 5-членен с-в, от 25.06.2013 г.,
постановено по адм.д. № 6473/2013
г. (влязло в сила), е оставено в сила процесното решение № 4025/21.03.2013 г.на
ВАС, IV о., по адм.д. № 12423/2012 г., като са и отхвърлени жалбите на ДКЕВР
и „Е.П.-М.“ АД.
Ищецът с писмо от 08.01.2014 г., връчено
на ответника на 09.01.2014 г., е поискал от последния да му посочи начин, по
който ще му бъдат възстановени удържаните такси за достъп до електроразпределителната
мрежа за периода 10.2012 г.-06.2013 г., които са отменени с процесните решения
на ВАС.
На 18.01.2016 г. помощник-нотариус С.С.
при нотариус Д.С. с рег. № 267 е
удостоверил връчването на същата дата на ответника на нотариална покана от
ищеца, с която последният дава 10-дневен срок на електроразпределителното
дружество да му върне сумата от 66 399,02 лв. заплатена като временна цена
за достъп на основание отмененото решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
е производител на електрическа енергия и собственик на фотоволтаична инсталация
с фотоволтаични модули, която е присъединена към ЕРМ на ответника с договор от 12.05.2008 г. Като за това е сключен договор от
същата дата.
Не се спори, че за процесния период ответникът е изпълнил задължението си
по договора от 12.05.2008 г. и е осигурил на ищеца достъп по
електроразпределителната мрежа, а ищецът е заплатил на ответника сумата от
66 399,02лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
дружеството за периода септември 2012 г. -юни 2013 г.
Временната цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Ч.Р.Б."
АД е определена с решение на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила решение на
ВАС.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, ако оспореният административен акт бъде
отменен или изменен, съдебното решение има действие по отношение на всички.
Процесното решение на ДКЕВР няма характер на подзаконов нормативен акт, поради
което по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, в която е предвидено действие занапред само на съдебно решение, с което се
отменя подзаконов нормативен акт. Влязлото в сила съдебно решение, с което се
отменя решението на ДКЕВР като индивидуален административен акт има
конститутивно действие, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените
с него правни последици, като това действие се простира по отношение на всички.
/ Решение № 13906/24.10.2013. на ВАС по адм. д. № 8022/2013 г., Решение № 14644
от 07.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/13 г. /
В този смисъл са и постановените по чл. 290 от ГПК и представляващи
задължителна практика решение № 212 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 2956/2014
г., I ТО и решение № 155 от 11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2611/14 г., II ТО. В
мотивите на последното решение ВКС е приел, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен
индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие.
Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при
отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и Р.от временните цени, но
не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са
били определени.
В посоченото решение ВКС е приел, че
тъй като дължимите цени за предоставяне на услугата достъп подлежат на
административно регулиране единствено от ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1, т.
13 от ЗЕ, определената от този регулаторен орган цена за достъп е част от
същественото съдържание на договорното отношение, но този елемент от договора
не е подвластен на волята на страните по договора. Правното действие на
решението на ДКЕВР, с което се определя цената за достъп обуславя и правното
действие на клаузата за цената, поради което задължението на производителите на
електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на
електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент- договор за достъп и административноправен-решение на
ДКЕВР за определяне на цена за достъп. Липсата на административноправния
елемент означава и липса на основание за начисляване на производителя на цена
за достъп.
С оглед изложеното, съдът приема, че вземанията на ответника за цена за
достъп за процесния период са отпаднали с обратна сила.
Ищецът е заплатил сумата от 66 399,02лв. на отпаднало основание,
поради което ответникът дължи връщането й.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл ІІІ от ЗЗД е основателен.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 15 376,29лв., за периода
09.01.2014 г. до 19.04.2016 г.
В случая ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поканата е получена от ответника на 09.01.2014
г./лист 92 от
делото/, поради което последният дължи обезщетение за забава, което е в размер на претендираната сума от
15 376,29лв, в който размер искът за обезвреда следва да се уважи.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен.
По разноските.
Ищецът е направил искане за тяхното
присъждане и е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който общият им размер
е сумата от 6 303,85лв, представляващи заплатена държавна такса в размер
на 3 271,01лв и адвокатско възнаграждение в размер на 3 032,84лв, за
които са представени доказателства, че са реално извършени.Разноските следва да
бъдат присъдени на страната, по правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Б.М. Бизнес Център, да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 66 399,02лв., получена
на отпаднало основание временна цена за достъп за периода септември 2012 г. -
юни 2013 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.04.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Б.М. Бизнес Център, да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** , сумата от 15 376,29лв, обезщетение
за забава върху главницата от 66 399,02лв за периода 09.01.2014 г. до 19.04.2016 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Б.М. Бизнес Център, да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 6 303,85,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: