РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. гр. Хасково, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев.
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев. Административно
наказателно дело № 20235640200174 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. Г. Г. от град Хасково, чрез адв. М. Т. от
АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-000003 от
16.01.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
– „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй
като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон, водещи до необоснованост и
неправилност. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление на Началник - група Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения процесуален
1
представител – адв. М. Т. заявява, че поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена, като в хода по същество развива конкретни съображения в
подкрепа на изложените доводи и в подкрепа на искането за отмяна на
санкционния акт. Претендира разноски по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с
нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 16.04.2023 г., жалбоподателят М. Г. Г. управлявал лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ******* по път НК V1258, общ.
Хасково в посока от Ханче „Клокотница“ към град Хасково в дясно по посока
на движението. В същото време, свид. Х. С. С. управлявал лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ****, също в дясно по посока на
движението към град Хасково. Между тях се движел микробус, който в даден
момент подал „колегиално“ сигнал, че интензивността на движението
позволява движещият се отзад свид. Х. С. да предприеме маневра
изпреварване на микробуса. Свидетелят Х. С. предприел такава маневра и
навлязъл в лявата /насрещна/ лента за движение, но в този момент възприел,
че водачът на движещия се пред микробуса лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ц5“, с рег. № ********, управляван от жалбоподател М. Г. Г. вече бил
предприел маневра „завой наляво“, за да влезе в разклона за ресторант
„Сивата вода“, при което последвал удар в задна лява част на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, като в резултат превозното средство се
завъртяло и излязъл отляво по посока на движението извън пътното платно в
крайпътна отводнителна канавка. Лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“
също се завъртял, но останал в кръстовището, като предната му част заемала
половината лента за движение, както установили свид. К. М. М. и В. Ж.Д.,
2
двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР
– Хасково, на работа по това време били изпратени по сигнал от ЦСМП –
Хасково за лице, пострадало от пътно – транспортно произшествие. В
резултат били причинени телесни увреждания на жалбоподателя М. Г. Г. и
било образувано на същата дата – с първо действие по разследването – оглед
на местопроизшествие Досъдебно производство № 282/2022 г., по описа на
РУ на МВР – Хасково, пр. пр. № 1763/2022 г. на РП – Хасково, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния
кодекс. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза, на жалбоподателя М. Г. Г. било причинено трайно
затруднение за повече от 30 дни затруднение в движението на лявата ръка по
смисъла на 129 НК, дължащо се на счупване на лявата ръка. За изясняване на
механизма на настъпване на пътно – транспортното произшествие била
назначена съдебна автотехническа експертиза, като след депозиране на
писменото заключение на вещото лице било посочено, че и двамата водачи са
имали техническа възможност за предотвратяване на транспортното
произшествие. Въз основа на изявление на пострадалото лице и след като се
убедил в предпоставките за това, с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 12.12.2022 г., било прекратено наказателното
производство по Досъдебно производство № 282/2022 г., по описа на РУ на
МВР – Хасково, пр. пр. № 1763/2022 г. на РП – Хасково, а материалите,
съдържащи се в него били изпратени на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Хасково с оглед реализиране на административно – наказателна отговорност
по отношение на свид. Х. С. С. и М. Г. Г..
При издаване на наказателното постановление, станало на 16.01.2023 г.,
административнонаказващият орган, след описание на възприетата
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че „1)
предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без
да се съобразява с тях. ПТП“, с което виновно бил нарушил чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил
процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
3
свидетеля К. М. М., които макар и опосредени от показанията на други лица,
все пак излага впечатления относно механизма на процесното ПТП и
участниците в него. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от този
свидетел и относно обстоятелствата, свързани с действията му, развили се
след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП,
констатациите му при огледа на местопроизшествието и на показанията им,
свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента
и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал. Необходимо на това място е и уточнението,
че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН и не се налага анализ, във връзка с обвързващата доказателствена сила
на съставения акт за установяване на административно нарушение, че
въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в
случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. Все пак
принципно положение е, че в случаите на причинени пътни – транспортни
произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и
непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на
настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им
относно обективните находки и събраните данни от участниците в
съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен
контрол за тяхната обоснованост и правилност. Това става чрез анализ на
доказателствата в съвкупност, в която попадат и гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свид. Х. С. С., който е другият участник в
процесното транспортно произшествие и има преки и непосредствени
впечатления за механизма на настъпването му. Показанията му са логически
последователни и обективни дори в разкриването на неизгодни за него факти,
поради което се приемат от съда за достоверни и с анализа им в съвкупност са
основно средство за изясняване на цялостната картина по случая.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
4
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с глоба в
размер 150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението, а по силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При издаване на наказателното постановление, доколкото не е съставян
АУАН, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, допуснати при издаване на НП, които налагат на това
конкретно основание отмяна на санкционния акт. Издаденото наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, досежно
необходимите реквизити що се касае до описанието на визираното в него
нарушение и по – конкретно на т. 5 от цитираната норма, без да е ясно при
какви обстоятелства конкретно обстоятелства е настъпили транспортното
произшествие. Посочени в наказателното постановление са единствено датата
и мястото – конкретния участък от пътя и траекторията на движение на двете
превозни средства, както и вида на предприетата маневра от всеки от
водачите, без обаче да се съдържат твърдения маневрата от всеки от водачите
и конкретно тази, предприета от жалбоподателя, в отклонение от кои правила
за движение е извършена. Сочи се, че при маневрата „завой на ляво“, за да
влезе в разклона за ресторант сивата вода бил последвал сблъсък между
управлявания от жалбоподателя автомобил и този, управляван от свид. Х. С.
С., който бил предприел маневра изпреварване, и ако липсва неяснота за вида
5
на предприетата маневра, конкретно посочена, то липсва описание и
конкретизация какви правила са нарушени от жалбоподателя – предимство,
дистанция, предписание на пътни знаци и/или пътна маркировка, за да се
приеме, че не е съобразил поведението си с другите участници в движението,
респ. могъл ли е или бил ли е длъжен да стори това. По този начин, не става
ясно в какво се изразява изпълнителното деяние, което без никакво съмнение
затруднява и накърнява правото на защита на санкционираното лице, явяващо
се критерият, въз основа на който допуснатото процесуално нарушение
следва да се квалифицира като съществено. Цитираните разпоредби от ЗАНН
не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде
ангажирана отговорността му. В случая, по - съществено обаче е това, че
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност
за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без
наказващият орган да се е ангажирал с хипотеза кое задължение не е
изпълнено от страна на жалбоподателя, при извършване на маневрата. В
издаденото наказателно постановление, наказващият орган е вписал, че
деянието си жалбоподателят бил извършил: „1) предприемайки маневра,
създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.
ПТП“, с което виновно бил нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а отговорността е
ангажирана за нарушение, за което, с липсва въведено конкретно фактическо
описание. По този начин е допуснато процесуално нарушение, което с оглед
изложеното по – горе също следва да се квалифицира като съществено, а
оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество, което е
невъзможно предвид непреодолимия дефицит в изискуемото се по чл. 57
ЗАНН съдържание на НП за това в какво се изразява нарушението на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП при извършване на иначе конкретно посочена маневра.
За пълнота на изложението е необходимо все пак да бъде изтъкнато, че
от материалноправна страна, така посочената маневра се доказа, че е била
осъществена от жалбоподателя при управление на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № № СВ 7515 МХ, но липсват доказателства
това да е станало при действие на пътни знаци или пътна маркировка,
забраняващи я, а със скоростта на движение, установена от вещото лице по
6
автотехническата експертиза, макар и назначена по прекратеното наказателно
производство, но най – вече с гласните доказателства на разпитаните в хода
на настоящото производство и обективните находки за мястото на удара – в
задна лява част на превозното средство, управлявано от жалбоподателя става
ясно, че той вече е бил предприел маневрата първи по време. Следователно,
тъкмо в този момент – при предприемане той е следвало да съобрази
поведението си с движещите се зад него превозни средства – неустановен
микробус, насрещно движещите се, а преминаващи покрай него, тоест
изпреварващи е нямало. Затова маневрата е била предприета от
жалбоподателя безконфликтно, а едва след навлизането му в насрещната
лента за движение – правомерно, за да завие наляво, вече другият водач,
движещ се зад микробуса, преди да предприеме изпреварване – на микробуса
и евентуално на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е
следвало да прецени поведението си с местоположението на останалите
участници от пътя, за да не създаде опасност с така предприетата маневра, но
дори и след този момент е следвало свид. Х. С. С. адекватно да възприеме
създадената от самия него опасност с предприемане на маневрата и да я
предотврати, каквато техническа възможност е имал. Или, липсва доказано
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
жалбоподателя, които да са в причинно – следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат, още по – малко виновно негово поведение, поради
което наказателното постановление се явява и неправилно – основание за
неговата отмяна от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие с жалбоподателя, която е
близък на адв. М. Т.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или
на друг юрист, а съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
7
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, в
съответствие с фактическата и права сложност на делото, която не надхвърля
обичайната за този тип производства, при това е приключило в едно съдебно
заседание и без явяване на адвоката, но с изпращане на подробно писмено
становище, поради което, размерът на това адвокатско възнаграждение следва
да се определи по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. –
ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от
Наредбата. Съгласно т. 1 от първата от цитираните разпоредба, действаща
към датата на сключване на представения договор за правна защита и
съдействие /23.08.2021 г./ - за защита по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес до 1000 лв. – 400 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-000003 от
16.01.2023 г. на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. възнаграждение
за адв. М. Т. от АК – Хасково за процесуално представителство по АНД №
174/2023 г. в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. М. Т. Т., адвокат в
АК – Хасково, ЕИК, ЕГН: ********** сумата в размер на 400 лева,
представляваща възнаграждение, определено от съда за процесуално
представителство на М. Г. Г., ЕГН: ********** по АНД № 174/2023 г. по
описа на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР:/П.Н./
8
9