РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. К., 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - К.Бонка Венкова
Василева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600161 по описа за 2021 година
С Присъда № 10/22.06.2021 г., постановена по НОХД № 595/2021 г.,
К.йският районен съд е признал подсъдимия С. М. М., роден на * г. в гр.К.,
живущ в гр.К., неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на
24.07.2020 г. в гр.К., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества по
смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно
приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включени в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата:
коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни
проценти); коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама и съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.2 %
(тегловни проценти), поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с
1
чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е
наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с
периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 година, и „включване в програми за
обществено въздействие” за срок от 1 година.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а
именно - 0.36 грама парацетамол и 3 бр. опаковки от полиетилен, да бъдат
унищожени като вещи без стойност, както и е осъдил подс.С.М. да заплати
направените по делото разноски в размер на 903.19 лв..
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия С.М. – адв.Н. К. от АК - К., в която се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована тъй като е
нарушен закона и наложеното наказание било явно несправедливо.
Неправилно бил приложен материалния закон от прокурора, тъй като касаело
за престъпно деяние с правилна правна квалификация по чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК . С оглед на доказателствата по делото в
настоящия случай престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК представлявало маловажен случай, като била налице хипотезата на чл.93,
т.9 от НК. Стойността на държаното наркотично вещество била твърде ниска
коноп /марихуана, канабис/, с нетно тегло 0,32 грама и със съдържание на
активен наркотично действащ компонент /тетрахидроканабинол/ 8,3%
(тегловни проценти); и коноп /марихуана, канабис /, с нетно тегло 0,31 грама
и със съдържание на активен наркотично действащ компонент
/тетрахидроканабинол/ 5,2% (тегловни проценти), на стойност 30-40 лева.
Вредните последици от деянието били незначителни. Налице била много
ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние. От гледна
точка на обществената опасност на дееца следвало да се отчете поведението
му при задържането, съпроводено с оказване на съдействие на органите на
полицията. Налице били смекчаващи вината обстоятелства, а именно -
съдействието на подсъдимия, оказано в хода на досъдебното производство за
установяване на престъплението, декларираното съжаление за извършеното,
сравнително младата възраст на подсъдимия, полаганите от него усилия за
преодоляване на зависимостта си и вредните си навици.
2
При преценка на наличието на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9
от НК, районният съд следвало да направи задълбочен анализ на размера,
количеството и стойността на предмета на престъплението, както и да
прецени обществената опасност на деянието и вредните му последици. Съда
не се бил съобразил с данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. Извършеното от подсъдимия С.М.
деяние било съставомерно по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, във вр. чл.63, ал.1, т.5
от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Налице били
материално правните предпоставки по чл.78а от НК. Предвид
обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението деецът е
бил непълнолетен, налице били предпоставките за приложението на чл.78а
ал.6 от НК и на С. М. следвало да бъде наложено административно наказание
обществено порицание.
Моли, въззивният съд да измени Присъда № 10 от 22.06.2021 г. по НОХД
№ 595/2021 г. по описа на Районен съд К. като приложи закон за по леко
наказуемо престъпление и деянието бъде квалифицирано като маловажен
случай по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1, вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подс.С.М. поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения, както и поддържа направеното искане за
изменение на първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието
на подсъдимия като маловажен случай по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3, т.1, вр. с
чл.63, ал.1, т.5 от НК. Подсъдимият се присъединява към казаното от
защитника му и моли да му бъде наложено наказание „глоба“.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, тъй като направеното искане и изложените
за това доводи за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5,
вр. с ал. 3 от НК, като представляващ маловажен случай, не можело да бъдат
споделени. Извършеното деяние от подсъдимия не представлявало такова
деяние, което би могло да се отнесе към „маловажен случай“. С оглед
охранявания обект на обществени отношения, които били засегнати с
извършеното деяние, в никакъв случай не можело да се говори за липса на
вредни последици. Деянието било такова на просто формално извършване и
3
било безпредметно да се коментират дали са настъпили вредни последици
или някакви други вреди. Изложените във въззивната жалба обстоятелства,
които се призовава съда да възприеме, за да преквалифицира деянието като
маловажен случай намира за неотносими и неоснователно се предлагало
такива обстоятелства да мотивират преквалифициране на деянието. Счита, че
нямало никакво значение с каква цел е държано наркотичното вещество, за
лична нужда и употреба или с оглед на някакви други цели. Количеството на
установеното наркотично вещество, което е държал подсъдимия не било
голямо, но същото не било толкова незначително или пренебрежимо, което
би могло да мотивира възприемането на подобно деяние като маловажен
случай. На следващо място съдът следвало да прецени всички смекчаващи
отговорността обстоятелства и тяхната сила както и други такива, които имат
значение за преценка на личността на подсъдимия. В съдебния акт било
изложено правилно разбиране на кои от обстоятелствата налични за
личността на подсъдимия следва да бъдат възприети като смекчаващи и кои
като отегчаващи. Счита, че непълнолетната възраст на подсъдимият се
вземала предвид от закона при предлагане на наказанието, в рамките на които
следвало да бъде определено от съда и наличието на едни характеристични
данни, които описват подсъдимия още в непълнолетна възраст със значителни
случаи на извършени криминални деяния счита, че по никакъв начин не могат
да обосноват прилагането на маловажен случай така, както се иска във
въззивната жалба. По отношение на определяне на наказанието, съдът бил
направил правилна преценка, спазени били и изискванията на чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предлага обжалвания съдебен акт да се остави в сила.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице –
упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
4
Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на
глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по
чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е
установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, при
проведеното съдебно следствие, съдът не е провел разпит на свидетелите
посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното
самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства,
които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя
напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият С. М. М. е роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., български
гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
На 24.07.2020 г., около 22.40 часа, св.К. К. и св.Т. П. – служители на РУ-
К. към ОДМВР-К., били на обиколка с патрулен полицейски автомобил в
близост до бивш ресторант „И.“ в кв.„В.-П.“ на гр.К.. Те забелязали трима
младежи да стоят на паркинга до паркирани лек автомобил марка „С.“, модел
„И.“, с peг.№ ****, и бял микробус. При осветяване на младежите с фаровете,
единият от тях изхвърлил нещо до лекия автомобил, в пространството между
него и микробуса. Св.К. спрял автомобила и двамата служители слезли,
отишли при младежите, представили се и установили самоличността им.
Двама от младежите имали документи за самоличност – св.А. И. и св.Д. М..
Третият, когото св.К. видял да хвърля нещо, нямал документ за самоличност.
След справка с ОДЧ служителите установили, че това е подсъдимият С.М..
Полицаите забелязали на земята две топчета – едното, завито с червен
полиетилен, а другото, завито с прозрачен полиетилен, в което имало зелена
листна маса. На около метър разстояние от тях имало пакетче от прозрачен
полиетилен, съдържащо бяло прахообразно вещество. Служителите се
5
усъмнили, че в тези опаковки се съдържат наркотични вещества. При
проведената беседа лицата първоначално отричали да са изхвърлили трите
обекта на земята, но впоследствие подсъдимият признал, че двете топчета –
червеното и прозрачното, които били близо едно до друго, са негови и
съдържат марихуана. Относно пакетчето с бяло прахообразно вещество и
намиращо се на метър разстояние, св.Д. М. заявил, че съдържало амфетамин,
и че му го бил дал С.М.. Подсъдимият също потвърдил това. При извършения
оглед на веществени доказателства било установено, че топчето, завито с
червен полиетилен, съдържало зелена, суха листна маса – то било обозначено
като обект № 1. Съдържанието реагирало на марихуана при тестването с
полеви наркотест, а претеглено с аналитична везна, теглото му било 0.335 гр.
Опаковката му била обозначена като обект № 1.1. Другото топче, завито в
прозрачен полиетилен и намерено до обект № 1, 2 съдържало също зелена,
суха листна маса – то било обозначено като обект № 2. Съдържанието
реагирало на марихуана при тестването с полеви наркотест, а отчетеното
тегло било 0.318 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 2.1.
Пакетчето, намерено на около метър от обекти № 1 и 2, съдържало бяло
прахообразно вещество. Съдържанието реагирало на амфетамин при
тестването с полеви наркотест, а отчетеното тегло било 0.442 гр. Опаковката
му била обозначена като обект № 3.1. Подсъдимият С.М. бил задържан по
реда на ЗМВР за срок до 24 часа, със Заповед № 194733 -225/24.07.2020 г., за
времето от 22.45 часа на 24.07.2020 г. до 11.40 часа на 25.07.2020 г. Видно от
заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза,
веществото в представените за изследване обекти, е както следва: в обект № 1
– коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама, със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 %
(тегловни проценти); в oбект № 2 – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло
0.31 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 5.2 % (тегловни проценти); в обект № 3 – парацетамол,
който не е наркотично вещество. Наркотичните вещества били изразходени
при експертизата без остатък, а остатъкът от парацетамол бил приложен по
делото. От заключението на назначената съдебна психиатричнопсихологична
експертиза се установява, че подсъдимият С.М., макар и непълнолетен към
процесната дата, е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Според експертите, деянието не е
6
извършено поради увлечение и/или лекомислие. Подсъдимият С.М. нямал
издавани от Министерство на здравеопазването или от Министерство на
земеделието, храните и горите, разрешения за дейности с наркотични
вещества по реда на ЗКНВП.
Така описаната фактическа обстановка, се доказва по несъмнен начин,
както е посочил и първоинстанционният съд от събраните на досъдебното
производство доказателства - показания на свидетелите К. К., Т. П., А. И. и Д.
М., които съдът възприема изцяло като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си; обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство, в които той се признава за виновен; заключението по
извършена физикохимическа експертиза; заключение по изготвена съдебна
психиатричнопсихологична експертиза; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.07.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Протокол
за разпознаване на лица от 01.09.2020 г., ведно с приложен фотоалбум;
Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.07.2020 г., ведно с
приложен фотоалбум; Справка от 11.08.2020 г. на МКБППМН; Писмо от
04.08.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите; Писмо от
13.08.2020 г. на Министерство на здравеопазването; Заповед № 194733 -
225/24.07.2020 г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както и другите приети и приобщени по
делото писмени и веществени доказателства. Описаните доказателства
подкрепят изцяло направеното самопризнание на подсъдимия в съдебно
заседание по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е квалифицирал деянието, осъществено от подс.С. М. М., като престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК - на 24.07.2020 г. в гр.К.,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества по
смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно
приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включени в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата:
7
коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни
проценти); коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама и съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.2 %
(тегловни проценти), поради което го е признал за виновен в извършване на
това престъпление. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви
относно обективните и субективни признаци на деянието. Съдът е посочил,
че съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която
в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл.58а от
НК. Съобразил е също степента на обществена опасност на деянието, като е
приел, че е типична за този вид престъпления; степента на обществена
опасност на дееца е приел, че е занижена, предвид непълнолетието му към
процесната дата и необремененото му съдебно минало. Приел е, че в случая
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-
лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко и е
приложил разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК,
която била и по-благоприятна за дееца. Определил е на подсъдимия С.М. за
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, наказание
„пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1
година, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1
година.
Настоящата инстанция намира, че от приетата фактическа обстановка по
делото е безспорно установено наличието на обективния елемент от
разглеждания престъпен състав – държане на високорисково наркотично
вещество – коноп (марихуана, канабис) от страна на подс.С.М., на процесните
дата и място, без същият да е имал надлежно разрешително за това по
ЗКНВП. В тази връзка, въззивният съд споделя изцяло коментираните от
районният съд обективни признаци на описаното деяние, както и безспорно
установената субективна съставомерност на деянието – извършването на
същото от подсъдимият от субективна страна, при форма на вината - пряк
умисъл, поради което не е необходимо преповтарянето им.
8
Предвид данните по делото, въззивният съд обаче счита, че направеното
оплакване във въззивната жалба на защитника на подсъдимия - че
извършеното от подс.С.М. деяние представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93 т.9 от НК, е основателно.
Съгласно правната теория и съдебната практика, „маловажен случай” по
смисъла на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
тази преценка, правният извод на съда трябва да има комплексен характер.
Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление, липсата
или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца при извършване на деянието, вида и стойността на
предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на
дееца за обществото, както и личните му характеристични данни.
Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК, имащи за
предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани като
такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на защита
- обществените отношения, свързани с общественото здраве, както и с оглед
техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и в
насоченост към лица в незряла възраст и на общественоопасния резултат,
които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези
престъпления нелеки санкции. В тази връзка съдът съобрази, че държаното от
подс.С.М. наркотично вещество е в общо в размер на 0.63 гр.
(0.32гр.+0.31гр.), т.е., по-малко от 1 грам. В случая количеството на
наркотичното вещество следва да се отчита като изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, занижаващо съществено
обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Настоящата инстанция намира, че в разглеждания случай, с оглед
незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства, както и наличието само на едно отегчаващо обстоятелство –
лошите характеристични данни, извършеното от подсъдимия С.М. деяние
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
9
случаи на престъпления от този вид – противоправно държане на
високорисково наркотично вещество. Инкриминираното високорисково
наркотично вещество е изключително малко като количество – едва 0.63
грама коноп (марихуана, канабис), а безспорно в случая определящо за
правната квалификация на деянието е количеството на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието. Вредните
последици от деянието са незначителни, доколкото не са насочени към
застрашаване здравето на други лица, а единствено към здравето на самия
подсъдим. Не без значение е и факта, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият е бил непълнолетен, както и отчетеното от
първоинстанционния съд обстоятелството, че подсъдимият е съдействал за
разкриване на обективната истина - веднага е признал, че наркотичното
вещество е негово и е оказал пълно съдействие при разследването, както и
разкаяние и съжаление за извършеното.
Изложените по-горе обстоятелства позволяват да се направи извод, че
извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. В тази
връзка следва да се посочи, че в приложената по делото характеристична
справка за С.М., изготвена от полицейски инспектор, е отразено, че същият се
е водел на отчет в ДПС К. за извършване на противообществени прояви, но
през 2019 г. бил снет поради поправяне. Изложеното за ниската възраст и
обществена опасност на дееца, както и преценката на обществената опасност
на деянието, в случая изключително малкото количество на държаното
наркотично вещество, а именно – коноп, с общо тегло от 0.63 грама, прави и
обществената опасност на деянието изключително ниска, т.е. явно
незначителна, като наред с всички останали обстоятелства, описани по-горе в
решението относно липсата на вредни последици, както и с оглед на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства /отчетени в по-голямата си част и
от първоинстанционния съд/, налагат извода, че извършеното от
непълнолетния подсъдим С.М. деяние представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл.93 т.9 от НК. Или, настоящият състав намира, че като е
квалифицирал извършеното от подс.С.М. деяние по чл.354а ал.3 т.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
материалния закон, което следва да бъде отстранено от настоящата инстанция
10
в изпълнение на правомощията й на втора инстанция по същество, като
деянието бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по
чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК.
С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че по
отношение на осъщественото от подсъдимия С.М. деяние са налице всички
положителни предпоставки на чл.78а ал.1 от НК – за извършеното умишлено
престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК законът предвижда
наказание, по-леко от 3 години лишаване от свобода – наказание „глоба” до 1
000 лв.; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от осъщественото
от него престъпление няма причинени имуществени вреди, които не са
възстановени. Същевременно, не са налице пречките за приложение на чл.78а
ал.1 от НК, визирани в ал.7 на същият член, което прави освобождаването на
подсъдимия С.М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание без алтернатива. Такива предпоставки между впрочем са били
налице и при преценката за определяне на наказанието и от
първоинстанционният съд предвид, че след редукцията на наказанието по
чл.63, ал.1, т.3 от НК, за същото се предвижда „лишаване от свобода“ до три
години. При наличие на всички предпоставки за приложението на чл.78а,
ал.6, във вр. с ал.1 от НК, районният съд е бил длъжен да приложи института
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Като не е сторил това е допуснал нарушение на материалния
закон, тъй като не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен, а
именно чл.78а, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.
Описаното налага да бъде постановено решение, с което обжалваната
присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият С. М. М. е бил
признат за виновен в извършване престъпление по чл.354а ал.3 т.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което и на основание чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, е осъден на наказание „пробация” със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от 1 година, и „включване в програми за
обществено въздействие” за срок от 1 година, като деянието му следва да
11
бъде преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5, във вр.с ал.3 т.1, във
вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, за което и на основание чл.78а ал.1 от НК следва
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание. С оглед обстоятелството, че към
датата на извършване на деянието 24.07.2020 г. подсъдимият С.М. (роден на *
г.) е бил непълнолетен – на 17 навършени години, то следва да се приложи
разпоредбата на чл.78а, ал.6, във вр. с ал.1 от НК и да му се наложи наказание
„обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез прочитане на
присъдата по радио К.. Настоящата инстанция намира, че така определеното
административно наказание е справедливо и достатъчно за постигане на
целите на личната и генералната превенция на наказанието, посочени в чл.36
от НК, по отношение на подсъдимия - да се поправи и превъзпита същия към
спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредителновъзпиращо спрямо него, както и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. След
преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление, подс.С.М.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление
по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В останалата част, извън посочените наложителни изменения,
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна,
при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и не са налице основания за нейното изменяне
или отменяне, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й
част.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1
т.2 и т.4 и чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/22.06.2021 г., постановена по НОХД №
595/2021 г. по описа на К.йския районен съд в частта й, с която С. М. М. от
гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и във вр. с чл.58а, ал.4, във
12
вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и е осъден на наказание „пробация” със
следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, и
„включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл.354а ал.3 т.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК, в по-леко наказуемо престъпление по чл.354а ал.5, във
вр. с ал.3 т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК, и на основание чл.78а ал.6, във
вр. с ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по радио К., както и го признава за
НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13