Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.09.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7 457
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищцата – И.Д.А.
твърди, че на 04.08.2017г. около 23.20 часа на главен път I - 8 /гр.
Пазарджик – гр. Пловдив/, при км. 197+660 /на разклона за с. Мало конаре и с. Огняново/ е пострадала като пешеходец, блъсната
от неустановен лек автомобил. Произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието, при ясно и сухо време, без неравности по пътното платно. За
описаното е съставен констативен протокол за пострадали лица от 09.08.2017г.,
като е образувано и наказателно производство ДП №938/2017г. по описа на РУ на
МВР гр. Пазарджик и пр. пр. №2398/2017г. по описа на Районна прокуратура гр.
Пазарджик. Посочва, че в резултат на настъпилото ПТП са й причинени множество
увреждания, изразяващи се в политрамва, както следва:
- фрактура на таза от латерална
компресия с фрактури на раменната и пубисната кост
вдясно с отзяване на сакроилиачната
става в ляво,
- фрактура на втора метатарзална кост на дясно ходило, конквацация
/размачкване/ на дясното ходило със следи от грайфер на гума,
- фрактура на проксимална фаланга
на палеца,
- повърхностна травма в областта
на тазобедрената става и бедрото, охлузни натъртвания
по цялата дясна половина на тялото и на челото отляво, дълбоко охлузно нараняване върху областта на дясната хълбочна кост
и контузия на главата. След настъпване на ПТП ищцата по спешност е откарана и
приета в отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Пазарджик” АД, където
е хоспитализирана за периода 05.08.2017г. – 08.08.2017г. За възстановяването й
е проведено оперативно лечение на фрактурата на дясното ходило, чрез поставяне
на тарзални и метатарзални импланти /2 к. игли/. След операция е поставена стерилна
превръзка и гипсова имобилизация за обездвижване на
крайника. Извършено е закрито наместване на фрактурата на тазовите кости без
вътрешна фиксация. На 26.09.2017г. ищцата е
хоспитализирана повторно в същата болница за провеждане на втора оперативна
интервенция за отстраняване на металните импланти.
Болничното лечение е продължило до 01.10.2017г., като след изписването
пострадалата е била в нов период на временна нетрудоспособност. Лечението на
ищцата продължава и към момента в домашни условия, със спазване на определения
й режим и терапия, и провеждане на активна рехабилитация. Ищцата се оплаква и
към момента от ограничени и болезнени движения в областта на фрактурите,
мускулна слабост и затруднена самостоятелна походка. Налице е необходимост от
постоянна чужда помощ и човек, който да се грижи за нея и да й помага. Посочва,
че е определен изключително дълъг период на временна нетрудоспособност от
05.08.2017г. до 05.01.2018г. вкл., което възпрепятства ищцата от изпълнение на
служебните й задължения, невъзможност да се грижи за семейството си и да
осигурява финансови средства за издръжката си. Налице са усложнения и остатъчни
последици в състоянието на ищцата изразяващи се в груби оперативни белези във
видимата част на тялото й, които са с траен пожизнен характер и ограничен обем
на движенията в областта на травмите. Преживеният стрес от ПТП е станала
причина за множество негативни емоции, главоболие, проблеми със съня и
постоянни кошмари. Чувството на непълноценност и зависимост от околните пречат
на ищцата да продължи живота си такъв какъвто е бил преди катастрофата. Налице
е и тревожно – депресивно разстройство, изразяващо се в отказ от общуване с
околните, социална изолираност, продължаващ страх от моторни превозни средства
и от нови инциденти, чувство на зависимост от колоните и непълноценност.
Посочва, че освен неимуществени реди изразяващи се в болки и страдания
вследствие на получените травматични увреждания на ищцата са й причинени и
имуществени вреди изразяващи се в разходи за установяване на уврежданията в
размер на 40 лв. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди
ответникът да й заплати:
- сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със
законна лихва от 26.04.2018г. /датата, на която ответникът се е произнесъл по
отправеното искане на ищеца, с което последния не е съгласен/ до окончателното
й изплащане и
- 40 лв. – представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законна лихва от 26.04.2018г.
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца
е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – Г. Ф. в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е
признал следните факти:
- сезиране от ищцата относно
заплащане на обезщетение относно описаното ПТП и
- определяне от ответника на
сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с което ищецът
не е съгласен и не е изплатено.
Ответникът посочва, че
представения по делото констативен протокол е съставен изцяло по данни на
ищцата. Оспорва наличието на противоправно поведение
от страна на водача на неидентифицираното МПС, което да е в причинна връзка с претендираните имуществени и неимуществени вреди. Наведено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, като се твърди, че е пресичала на необозначено за
целта място, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение. Заявява, че с оглед на тъмната част на денонощието е
възприела светлините и шума на движения се лек автомобил и е можела да изчака
преминаването му, като едва тогава да предприеме пресичане на пътното платно.
Наведено е възражение и за прекомерност на предявената претенция. В последното
съдебно заседание е представен списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК. В определения от съда срок процесуалния представител
на ответника е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
ч.. 146, ал. 1 ,т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сезиране от ищцата относно
заплащане на обезщетение относно описаното ПТП и
- определяне от ответника на
сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с което ищецът
не е съгласен и не е изплатено.
На лист 8 от делото е представен
констативен протокол за пострадали лица №1006р – 6459 от 09.08.2017г. съставен
от дежурен ПТП при ОД на МВР – Пазарджик относно процесното
ПТП.
На страници 10 – 81 са представени
медицинската документация на ищеца: епикриза, история
на заболяването и втора епикриза. От първия документ
се установява, че ищцата е постъпила на 05.08.2017г. и изписана на 08.08.2017г.
с окончателна диагноза – счупвания, обхващащи гръдния кош, седалището, таза и
крайници /закрито/. Втората епикриза е относно
болничен престой за периода 26.09.2017г. – 01.10.2017г. Допълнителни медицински
документи са представени от ищцата с молба от 29.06.2018г. /страници 137 – 141
от делото/ и молба от 25.04.2019г. /страници 189 – 193 от делото/.
На
страници 108 – 109 е представено писмо от ответника, във връзка с предявената
претенция от ищеца на 28.12.2017г. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, в което са
посочени документите, които допълнително следва да бъдат представени от ищцата.
На същия ден 12.01.2018г. ищцата чрез свой представител е депозирала част от
поисканите документи /страница 109 от делото/. С писмо от 16.01.2018г.
ответникът отново е посочил, кои документи не са представени с посочената молба
и са изискани още в първоначалното му писмо. С молба от 18.04.2018г. са
представени и останалите изискани от ответника документи /страница 112 от
делото/. На 26.04.2018г. /страница 113 от делото/ ответникът е определил размер
на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, като е приел, че е налице съпричиняване в размер на 50 %.
По
искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение,
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него е посочено, че вещото лице е извършило
преглед на ищцата с направа на нови ренгенографии. В
заключението са посочени травматичните увреждания получени от ищцата в резултат
на настъпилото ПТП:
-
фрактура
на дясна пубисна /срамна/ кост на тазовия пръстен,
-
фрактура
на 2 – ра дясна ходилна
кост открито на дясното ходило,
-
открита
фрактура на проксималната фаранга на палеца на
дясното ходило,
-
контузия
на главата, което е довело до разстройство на съзнанието – зашеметяване,
объркване, сънливост, без загуба на съзнанието,
-
контузия
и охлузвания на тялото, крайниците и главата.
В
заключението са описани предприетите медицински действия: лечението по
отношение на тазовата увреда е консервативно – постелен режим, антикоагуланти и
вливания, лечението на дясното ходило – оперативно и с гипсова имобилизация за 30 дни. Зарастването на описаните фрактури
е за около 2 – 3 месеца, след което се провеждат рехабилитационни
процедури за около 2 месеца. При промяна на времето или по-голямо физическо
натоварване могат да се появят болеви симптоми, които
могат да се купират с физиотерапия,
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Вещото лице посочва, че от
извършения преглед се установява, че счупените кости на тазовия пръстен и
дясното ходило са зараснали анатомично, като има белег по повърхността на
дясното ходило от разкъсно – контузна
рана от ПТП.
По искане на страните по делото е
допусната съдебно авто – техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от тях и съдът кредитира като изготвено обективно и
компетентно. В него е описан най- вероятния механизъм на настъпване на процесното ПТП: при пресичане на пътното платно в посока от
ляво на дясно, считано по посоката на движение на неизвестното МПС,
траекториите на движение на пешеходеца и автомобила се пресичат и е настъпил
удар между тях, като най – вероятно предна лява гума е преминала през дясното
ходило на пешеходеца, след което тялото е ударено от страничното огледало на
автомобила. Вследствие на удара тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и в
дясно, като се е завъртяло около вертикалната си ос и е паднало на терена. Участъкът
на пътното платно е прав, хоризонтален, с три ленти в района на произшествието,
обозначени с пътни маркировки и обща ширина около 12, 50 метра. Относно
скоростта на движение на автомобила вещото лице е посочило, че от наличните
данни поделото същата не може да се определи. Вещото лице е определило, че при
скорост на движение 61, 34 км/ч водача е имал възможност да спре преди мястото
на удара. Същото е посочило, че пешеходеца е имал възможност да възприеме
фаровете на автомобила на не по-малко от 200 метра, а фаровете могат да бъдат
възприети на разстояние не по-малко от 300 метра.
По
искане на ищеца по делото е разпитан свидетеля Д.Д.А.,
която е очевидец на ПТП. Същата посочва, че преди да предприемат пресичане с
ищцата са се огледали многократно и са видели на много голямо разстояние фарове
на автомобил движещ се в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив. След като са
преценили, че могат да преминат, свидетелят и ищцата са предприели пресичане.
Ищцата е вървяла преди свидетелката на разстояние една ръка – една ръка и
половина. След удара ищцата се е завъртяла два пъти във въздуха върху самото
ляво рамо на автомобила и след това е паднала на близо 10 метра разстояние на
платното. Колата е била с много висока скорост, не е намалила, не е спряла и не
е имала стопове да светят отзад. Свидетелят посочва, че на този пътен участък
има ограничен за движение със скорост 60 км/ч. Свидетелят е отишъл да види
ищцата, тя не е можела особено да се движи, дрехите са й били съдрани отдясно и
се е опитала да я измести. С помощта на свидетелката и ищцата, която е лазела,
последната е изместена на островчето в дясната страна на платното. На място е
пристигнал с кола съпругът на свидетелката. Тя, заедно с една жена и един мъж
/от коли, които са спрели непосредствено след произшествието на мястото, за да
помогнат/, са качили ищцата в колата на свидетелката и са я закарали в
болницата в Пазарджик. Ищцата е била уж в съзнание, но не е знаела какво се е
случило. Свидетелят посочва, че в района няма пешеходна пътека. Свидетелят посочва,
че е шофьор и колата е била през цялото време на дълги светлини със скорост
може би по-висока и от 150 км/ч. Свидетелят посочва, че ударите са били в
дясно, като главата, ръката ,рамото и лакътя на ищцата са били ожулени и е било
кръв по цялата дясна половина на тялото – таз, седалище и бедро. След
изписването й от болницата ищцата е била в къщи на легло два месеца, без да
стане и е взимала много медикаменти. През това време дъщерята на ищцата се е
преместила при нея, за да може да се грижи за пострадалата. След това е
започнало раздвижване, рехабилитация и ищцата е ходила и на бани в Смолян.
Свидетелят посочва, че се е възстановила доколкото, че може да ходи на работа и
да се работи, но се движи по-бавно, не може да стои права, има постоянни болки
в гръбнака и гърба, за което взема постоянно лекарства. Ищцата е отсъствала
шест месеца след злополуката.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Ф.ът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Видно от законовата разпоредба, за да бъде
ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.
за изплащане на обезщетения на пострадали от пътно – транспортното произшествие
лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност
на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Настъпването на пътнотранспортното
произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства – събраните свидетелски показания на очевидец, авто- техническата експертиза и съдебно – медицинската
експертиза. Противоправното поведение и вина на
неизвестния водач се установяват от свидетелските показания и заключението на авто
– техническата експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че при движение с
разрешената скорост в този пътен участък водачът на автомобила е имал
възможност както да види пешеходеца, така и при своевременна реакция да спре
преди мястото на удара.
От
медицинската експертиза, както и от събраните свидетелски показания се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите.
Безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане
на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията. В случая следва да се вземе възрастта на ищцата – 44 години, вида и характера н а претърпените увреждания – три фрактури, както и контузии на главата, тялото и крайниците, възстановителния период – 5 месеца с оглед на заключението на вещото лице и съответния период на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност и претърпени две операции, като след първата ищцата е била 2 месеца на легло с необходимост от чужда помощ за ежедневието, обстоятелството, че след този период за ищеца са останали трайни последици изразяващи се в болки при промяна на времето и съответно при по-голямо физическо натоварване и икономическите условия в страната към датата на ПТП - то. Съдът не приема за установени по делото твърдените в исковата молба – груби оперативни белези по тялото /установява се само един в областта на единия крайник/, ограничени и болезнени движения в областта на фрактурите, мускулна слабост, затруднена самостоятелна походка, депресивни състояния, отказ от общуване, проблеми със съня, чувство на непълноценност и зависимост от околните, тъй като по отношение на последиците от физическите увреждания вещото лице, което е извършило и личен преглед на ищцата не съобщава за такива в заключението си, а по отношение на описаните емоционални преживявания не са ангажирани доказателства, от които да се установи. Напротив от разпита на свидетеля се установява, че ищцата след продължителния отпуск за временна нетрудоспособност, се е върнала на работа. Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 90 000 лв.
Ответникът в
срок е направил възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, тъй като същата е пресичала на необозначено място за това,
като въпреки, че е видяла фаровете на автомобила е предприела пресичане. С оглед на събраните по делото доказателства
съдът счита, че това възражение е основателно, тъй като от свидетелските
показания, както и от заключението на авто –
техническата експертиза се установява, че в този пътен участък не е имало
ограничения във видимостта и пострадалата е могла, а и тя не оспорва този факт,
че е видяла превозното средство преди удара. От посочените доказателства се
установява, че в близост на мястото на удара няма пешеходна пътека. В този
случай при предприемане на пресичане на пътното платно следва пешеходците преди да навлязат
на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това е и правната
норма, която не е съобразена от ищцата в конкретния случай. Действително
свидетелката описва, че многократно са се огледали преди да предприемат
пресичане, но тъй като са видели фаровете твърде далеч, са преценили, че ще
могат да извършат пресичане на пътното платно. Тоест направения от тях извод за
ситуацията не е съобразена с реалната ситуация и това следва да се отчете като
се приеме, че в случая е налице съпричиняване от
страна на пострадала в размер на 1/3.
При така изложените
мотиви следва предявеният иск да бъде уважен за сумата от 60 000 лв., като
над тази сума до предявения размер от 100 000 лв. искът се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди в размер на 40 лв. са представени по делото:
фактура №94384 от 08.08.2017г. издадена от МБАЛ –
Пазарджик за заплатена потребителска такса в размер на 17, 40 лв. за три дни и
фактура №96092 от 01.10.2017г. издадена от МБАЛ – Пазарджик за заплатена потребителска
такса в размер на 17, 40 лв. за три дни /това са двата периода на болничен
престой на пострадалата при които са извършени ортопедични операции/. С оглед
на описаното този иск следва да бъде уважен за сумата от 34, 80 лв., като над
тази сума до предявения размер от 40 лв. се отхвърли като недоказан.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
чл. 558, ал. 1 от КЗ относно Гаранционния Ф. се прилагат същите правила както
при застрахователите относно момента, от който се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от
по-ранната от двете дати: 15 работни дата от представяне на всички необходими
документи или 3 – месеца от завеждане на претенцията, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай, от представената по делото писмена кореспонденция размерена
между страните се установява, че на 18.04.2018г. ищецът е представил всички
изискуеми от ответника документи, като последния се е произнесъл по искането на
26.04.2018г. Предвид посочената правна норма чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ – 15
работни дни след представяне на всички изискуеми от ответника документи в
конкретния случай изтичат на 10.05.2018г. и от 11.05.2018г. ответникът е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение.
При така
приетото следва, че искането на ищеца следва да бъде частично уважено, като се
присъди върху определеното
застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди
и 34, 80 лв. – за имуществени вреди законна лихва, считано от 11.05.2018г. до
окончателното изплащане, като се отхвърли за периода 26.04.2018г. –
10.05.2018г. като неоснователно.
Относно направените по делото разноски
Ищцата
е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за настоящото
производство на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение от 07.08.2018г.
/страница 135 от делото/. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 2 570,
02 лв., от които 2 450 лв. – държавна такса съобразно размера на уважените
искове и 120, 02 лв. – част от депозита, заплатен от бюджета на вещите лица по
допуснатата авто – техническа и съдебно – медицинска
експертиза /на всяко вещо лице е заплатено по 100 лв. от бюджета на съда/.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане да бъде присъден адвокатски хонорар на
адвокатско дружество. Съдът констатира, че по делото е представено пълномощно
от ищеца в полза на конкретен адвокат, а не на адвокатско дружество, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца адв. Ц.В., на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лв., съобразно
уважената част от исковете.
В полза на ответното дружество, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 279,
92 лева, съразмерно отхвърлената част на исковете, като разноските на тази
страна в производството са: 250 лв. – депозит по допусната авто
– техническа експертиза, 250 лв. – депозит по допуснатат
съдебно – медицинска експертиза и 200 лв. – определено от съда юристконсултско възнаграждение.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК -********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Д.А., ЕГН-**********, със
съдебен адрес: *** - 13, офис 5 – чрез адвокат Ц.В. на основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
04.08.2017 г., за което е съставен констативен протокол за пострадали лица
№1006р – 9459 от 09.08.2018г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Пазарджик, причинено
от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата 34, 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ първия иск за сумата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от
100 000лв. и втория иск за сумата над 34, 80 лв. до предявения размер от 40
лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 26.04.2018г. –
10.05.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Ф., ЕИК -********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Ц.С.В., ЕГН-**********,
с адрес: *** - 13, офис 5 на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата от 2
630 лева.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН-**********, със
съдебен адрес: *** - 13, офис 5 – чрез адвокат Ц.В. да заплати на Г. Ф., ЕИК -********* със
седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 279, 92 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: