№ 981
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503366 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от Рапид ЕООД срещу решение на СГС №
3856/30.05.19 г., постановено по гр.д. 2650/17 г. по описа на СГС. С него съдът е
уважил иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, предявен от М.Г. срещу
Рапид ЕООД за сумата 57 500 евро, дължима на база споразумение от 08.10.14 г.
Същото е сключено между ответника и Адвокатско дружество „С. и Д.“ и е цедирано
на ищеца. За забавено плащане през периода 01.03.16 г. – 19.12.16 г. се претендира
обезщетение за забава в размер на 4698.31 евро, а след това – до осъществяване на
плащането, се търси законната лихва.
С решението си СГС, като е приел, че соченото като правопораждащо основание
споразумение не е оспорено като автентичност от ответника и съдържа признание на
неизгодни за дружеството факти, е приел, че вземането в полза на цедента е доказано.
Заявената цесия от 18.10.16 г. е редовна и установява транслирането на вземането на
Адвокатско дружество „С. и Д.“ у ищеца – М. И. Г. – като цесионер. Цедентът е
уведомил длъжника на 20.10.16 г. за сключения договор за прехвърляне на вземане. В
договора има уговорка за разсрочено плащане с условия за отдаване под наем на 50%
от търговските площи от сграда, намираща се на ул. „Славянска“. За изискуемостта
съдът е приел, че на основание клаузите т.2 и т.3 от споразумението, предвиждащи, че
съгласието за разсрочено плащане на дълга на ответника не може да надвишава една
година от датата 01.03.15 г., при липса на изготвен график за плащане и поради това,
че уговорката има естество на отстъпка от страна на Адвокатско дружество „С. и Д.“,
има настъпила изискуемост за цедента, а на това основание – и за цесионера. Исковете
са напълно уважени, а ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
С въззивна жалба 88097/05.07.19 г. ответникът е оспорил правилността на
решението.
1
Според него ищецът не е доказал при пълно и главно доказване наличието на
правопораждащо правоотношение, по чиято сила е възникнало правновалидно
задължение за плащане. Доколкото това е регламентирано от чл. 175 ГПК, направеното
признание на факт следва да се анализира наред с останалите доказателства по делото.
Признанието не освобождава другата страна от доказване на правопораждащото
основание. Споразумението не визира индивидуализирани адвокатски услуги, за които
се дължи плащане и не може да се възприеме като извънсъдебно признание за
неблагоприятен факт. Твърди се, че не е изяснена правната същност на документа,
именуван „споразумение“ – като правопораждащо основание, или като писмено
доказателство, съдържащо извънсъдебно признание. Следват доводи за недоказаност
на извършени от цедента услуги, за които се претендира възнаграждение. Твърди се за
осъществено плащане (15 000 лв.) на извършена от цедента дейност, което не е
зачетено от съда. При доказано осъществяване на адвокатска дейност от неучастващо в
спора адвокатско дружество, съдът е направил погрешен извод, че това не е доказана
неизправност на цедента. Тъй като не е доказано изискуемо вземане на цедента,
договорът за цесия е недействителен. Липсват му предмет и основание. Отделно не е
доказано настъпването на изискуемост с оглед клаузите на договора. По делото е
приета техническа експертиза, приемаща, че магазинните помещения в офис-сградата
представляват „търговски обекти“. От тях само един е отдаден под наем. Доказаният
апорт на част от сградата към капитала на търговско дружество не отменя условието за
дължимост на възнаграждението в полза на цедента след продажба или отдаване под
наем на 50% от търговските площи. Предмет на апорта са офиси, а не магазини.
Представен е договор от 17.01.17 г. за отдаване под наем на търговска площ. Поради
това дори да се приеме, че е спазено условието за плащане, не би могло да се определи
момент на изпадане в забава, предхождащ момента на настъпване на изискуемостта.
С решение по делото № 83821.04.20 г. състав на САС е приел, че
споразумението, на база на което е цедирано вземане, има правноустановително, но не
правопреобразуващо действие и поради това ищецът е следвало да докаже
правопораждащите факти, на които основава претенцията си. Споразумението
удостоверява извънсъдебно признание за факти и следва да се преценява в съвкупност
с другите доказателства. Тъй като споразумението не визира за кои правни действия се
дължи посочения хонорар, а по делото има доказателства за отделни дейности, някои
от които са заплатени, съдът не може да достигне до извод за дължимост на сумата. На
това основание първоинстанционното решение е отменено, а исковете са отхвърлени.
С Решение по к.д. 2895/20 г. по описа на ВКС с мотив, че неправилно
въззивният състав не е зачел материалноправните последици на валидно сключен
установителен договор, като същевременно не са били изследвани възражения за
недействителност на цесията и за липса на изискуемост на вземането на цедента,
наведени от ответника, ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за
произнасяне от нов състав с оглед съображенията, разгърнати в касационното решение
относно същността на установителния договор.
Настоящият състав на САС, действащ като повторна въззивна инстанция,
прави следните изводи:
На л. 9 от първоинстанционното дело е класирано процесното споразумение.
Същото е сключено между Рапид ЕООД и АД „С. и Д.“.
Първата част от споразумението има установително естество. С нея страните
постигат консенсус относно обема и естеството на осъществена от Адвокатското
дружество работа в качеството му на изпълнител. С оглед на изявленията безспорни са
следните обстоятелства:
- изготвено от изпълнителя правно становище за проучване на вещноправния
2
статут на правото на собственост и възможните рискове във връзка с намерение на
възложителя да придобие недвижим имот с административен адрес ул. Славянска № 5
(индивидуализиран в споразумението),
- анализиране от изпълнителя на многобройни документи за собственост,
нотариални актове за покупко-продажба и договорни ипотеки, договори за делба,
записки и откази от наследство, съдебни решения, удостоверения за наследници,
удостоверения за отбелязвания по партиди на имота,
- хронологично проследена история на имота от 1898 г. до 2010 г., вкл.
установяване на собствениците, притежаваните от тях реални и идеални части,
- проучвания в архивни служби и сдобиване от там с документи
- правното становище е изготвено и предадено от изпълнителя без забележки
- участие на изпълнителя в срещи и преговори с продавачите и техните
юридически съветници,
- консултиране на възложителя за механизма на придобиване – чрез договор за
прехвърляне на акции, заместване в дълг,
- консултиране на възложителя относно съдържанието на договора и
съпътстващите документи,
- други съпътстващи придобиването на имота консултации.
С оглед двустранното подписване на документа в установителната му част,
следва да се приеме, че ответникът е съгласен с осъществяването от изпълнителя по
точен начин на действията, описани по-горе.
Втората част от споразумението е с диспозитивно естество. Нещо повече в т. 4
документът инкорпорира отделно договорно правоотношение. Според втората част от
договора възложителят (ответникът) поема задължение да заплати на изпълнителя
възнаграждение. Установителната част е нужна, тъй като правоотношенията между
страните са стари. Те не се съгласяват тепърва за обема и качеството на възложената
работа. Споразумението се подписва в момент, в който работата вече е извършена и
приета.
С втората част на договора се създава задължение за плащане за всички
установени в първата част вече осъществени от адвокатското дружество (наричано
изпълнител) дейности ан блок. Те следва да се възмездят с общата сума от 57 500 евро,
платима на вноски по график, предстоящ да се подпише (неподписан до момента на
предявяване на иска), като първото плащане е уговорено да не бъде по-късно от
01.03.15 г., ако са продадени или отдадени под наем 50 % от търговските площи в
сградата. Решено е, че разсрочените плащания не могат да са за по-дълъг период от 1
година, считано от 01.03.14 г. (по-вероятно 2015 г., доколкото в предходния пункт се
определя за срок за първо плащане 01.03.15 г.)
От осъщественото на основание чл. 20 ЗЗД тълкуване на общата воля на
страните следва, че плащането трябва да приключи в едногодишен срок от датата,
определена за първото плащане и към момента на приключване на плащането
последното е безусловно. Под условие е началото на плащанията, а краят – според
волята на страните – с обособяване на задължението в отделен пункт, е момент,
непоставен под зависимостта на условие.
Постигнато е съгласие, че върху сумите по разсроченото плащане не се дължат
лихви или други допълнителни плащания.
С оглед на горното съдът прави извод, че няма нищожност нито на
споразумението, нито на цесията. Каузата е трайната цел на една сделка (да се
придобие, да се надари, да се изпълни задължение…). Цесията е уговорена като
3
типичен възмезден договор и от гледна точка на цесионера договорът е сключен с цел
да се погаси дълг към прехвърлящия му своето вземане. Налице е редовно уведомяване
на длъжника и цесията е породила действие.
Основателността на главния иск обосновава основателност на акцесорния – за
присъждане на 4698.31 евро мораторна лихва от 01.03.16 г. до 19.12.16 г. и законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – на 01.03.17 г. до
изпълнение на задължението.
За първоинстанционното производство ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 8 828.96 лв., а за въззивното и касационното (при което съдът не
се е произнесъл по същество) - общо 13 962.99 лв.
Обстоятелството, че трети съдебен състав се произнася по съществото на спора
и достига до различни изводи, обосновава необосноваността на възражението за липса
на фактическа и правна сложност и неоснователност на направеното от въззивника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
Потвърждава решение № 3856/30.05.19 г., постановено по гр.д. 2650/17 г. по описа на
СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК срещу Рапид ЕООД да заплати на М.
И. Г. разноски в размер на 13 962.99 (тринадесет хиляди, деветстотин шестдесет и два,
0.99) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4