РЕШЕНИЕ
№ 4497
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110152389 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ФИРМА, представлявано от
изпълнителните директори спрямо ФИРМА, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори.
Ищецът твърди, че по застраховка Каско на МПС с полица № 18—
0300/332/5002380 със срок на валидност от 11.12.2018г. до 10.12.2019г. е
изплатил на застрахования по нея лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег.
№ ********* сумата от 32 670,18 лева като обезщетение за имуществени
вреди на застрахования от случило се на 15.05.2019г., около 16:35ч., на АМ Т.
ПТП, при което водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, реализирал
ПТП, от което за застрахования при ищеца автомобил били причинени
материални щети. По повод на така изплатеното обезщетение и сключена
между водача на виновния автомобил ГО със застрахователя ФИРМА с
полица № BG/22/118001655892 със срок на валидност от 14.06.2018г. до
13.06.2019г., вкл. И датата на възникване на процесното ПТП и на основание
чл.411 от КЗ ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество,
1
встъпвайки в правата на пострадалия водач до размера на платеното му по
заявената щета.
Излага се, че за част от сумата ответникът е платил, а именно за 24
291,49 лева като за разликата от 6 208,66 лева като за неплатен остатък се
претендира решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата
сума – 6 208,66 лева – неплатен остатък от изплатено обезщетение, сумата от
953,72 лева вземане за мораторна лихва за периода от 04.03.2020г. до
07.09.2021г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Не се спори по наличието на
застрахователно правоотношение по ГО с ЛА, както и по датата и мястото на
възникване на ПТП-то, по наличието на валидна имуществена застраховка за
увредения автомобил, както и за изплащането на ЗО. Твърди, че процесната
претенция е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния
размер на вредите, а именно сумата от 24 291, 49 лева, както и че заплащане
на обезщетение над платената сума би било недължимо и би довело до
неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Поддържа, че след
изплащане на обезщетението на ищеца, не е последвала нова покана за
допълнително плащане от същия, поради което твърди, че не е дал повод за
завеждане на настоящото дело. Оспорва твърдението, че действителният
размер на вредите на процесното МПС е над изплатената от ответника сума.
Оспорва иска за лихва като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на
исковете и ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Страните нямат спор по фактите досежно случилото се застрахователно
събитие, вината за настъпването му и неговия механизъм, наличието на две
застрахователно правоотношения към датата на възникване на събитието – по
застраховка Каско на МПС с полица № 18—0300/332/5002380 със срок на
валидност от 11.12.2018г. до 10.12.2019г. и по застраховка ГО по полица с №
BG/22/118001655892 със срок на валидност от 14.06.2018г. до 13.06.2019г.,
2
вкл.
Не се спори и досежно заявената при ищеца щета по повод случилото
се с № 0300-19-777-592849 и платеното по нея обезщетение в размер на
32037.10 – л.39, определено като тотална щета от застрахователя – ищец като
в този смисъл са и представените доказателства - преписка по щета с № 0300-
19-777-592849 и талон за дерегистрация на лек автомобил ‚Фолксваген
Джета“ с рег. № ********* – л.37 от делото.
Не се спори и това се установява от регресни претенции – л. 40 от
делото от ищеца до застрахователя ответник, че е била отправена покана,
връчена на 03.02.2020г. за заплащане на сумата от 32 670.18 лева по щета с №
0300/19/777/502849 – процесната, както и че по тази покана е постъпило
плащане в размер на 24 291.49 лева от 21.05.2020г. от страна на ответника
като застраховател по ГО, сключена с виновния за случилото се събитие
товарен автомобил.
Спорно между страните е действителната стойност на увредения
автомобил към датата на събитието, както и начинът за определяне на
застрахователното обезщетение.
В тази връзка съдът е събрал и изслушал заключение по САТЕ, което
съдът кредитира като дадено от лице с нужните за изследваната област
знания и без заинтересованост от изхода на спора.
От заключението по САвЕ се установява, че действителната стойност
на ЛА „Фолксваген джета“ с рег. № ********* към датата на събитието,
определена по сравнителен метод, е в размер на 32 705 лева. Стойността,
нужна за ремонт на процесния автомобил, е в размер на 43 399.26 лева. Или с
тези мотиви вещото лице заключва, че е налице тотална щета тъй като
стойността за ремонт е по – висока от неговата пазарна такава. Запазените
части по товарения автомобил по данни на ищеца вещото лице е определило
на стойност от 6541 лева, което е дало основание на вещото лице да даде
стойност на обезщетението след реализиране на запазените части в размер на
26164 лева.
При тези факти съдът намира искът за доказан и основателен, но само
за част от претендираното обезщетение – за сумата от 1872.51 лева като
неплатен остатък по исковата щета. Тази стойност съдът приема на основание
даденото от вещото лице заключение след приспадане на запазените части по
3
автомобила, но в процента стойност от 20 %, а не като реализирани на пазара
запазени части с цена от 6541 лева при следните мотиви на съда:
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. За действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка –арг. от чл. 400 от КЗ. Или в конкретния казус действителна средна
пазарна стойност на застрахованото от ищеца МПС към датата на събитието
следва да се възприеме определената от вещото лице стойност от 26164 лева,
което е резултат от стойността на дължимото обезщетение по действителната
стойност на увреденото МПС – 32 705 лева след приспадане на запазените
части, но не по тяхна реализирана продажна цена – което обстоятелство не се
установи по делото, а по тяхна прогнозна продажна цена, дадена от вещото
лице в размер на 20 % от стойността на автомобила – или 6541 лева. От тази
сума следва да се приспадне платеното от ответника с платежно нареждане от
21.05.2020г. обезщетение по регреса – 24 291 лева, след което дължими
остават 1872.51 лева по възстановяване на претендираното от ищеца –
застраховател обезщетение.
Основателна е и претенцията за законна лихва от датата на сезиране на
съда до окончателното й заплащане, както и претенцията за присъждане на
обезщетение за забава от датата на изтичане на срока за доброволно плащане
на основание чл.412, ал.1 и 3 от ГПК или 04.03.2020г. – 30 дневен срок за
доброволно плащане от датата на поканата –до датата на подаване на исковата
молба – 08.09.2021г. На основание чл.162 от ГПК съдът определя нейния
размер от 288.16 лева – виж https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
За горницата до пълните претендирани размери и по двата иска същите
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
4
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 426 лева като редуциран сбор съобразно уважената част от
исковете за съдебно-деловодни разноски за ДТ от 286.50 лева, 825.74 лева за
възнаграждение на адвокат и 300 лева за възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски, които са в размер на 139 лева, което е редуциран сбор от 100 лева
за възнаграждение на вещо лице и 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ ФИРМА, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните
директори да заплати на ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ФИРМА, представлявано от изпълнителните директори сумата от
1 872.51 лева като неплатен остатък от регресно вземане за платено
обезщетение в размер от 32 670.18 лева, изплатени по застраховка „Каско на
МПС“ с полица № 18—0300/332/5002380 със срок на валидност от
11.12.2018г. до 10.12.2019г. за лек автомобил „Фолксваген джета“ с рег. №
********* и щета № 0300/19/777/502849 във връзка с ПТП, настъпило на
15.05.2019г., около 16:35ч., на АМ Т. между лек автомобил „Фолксваген
джета“ с рег. № ********* и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
застрахован с гражданска отговорност при ФИРМА, ЕИК ****** по полица с
№ BG/22/118001655892 ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 08.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер
от 6 208.66 лева и
ОСЪЖДА на основание чл.86 от КЗ ФИРМА, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните
5
директори да заплати на ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ФИРМА, представлявано от изпълнителните директори сумата от
288.16 лева – обезщетение за забава върху главницата от 1872.51 лева за
периода от 04.03.2020г. до 08.09.2021г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до 953.72 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори да заплати на
ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ФИРМА,
представлявано от изпълнителните директори на основание чл.78, ал.1 от
ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 426 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
ФИРМА, представлявано от изпълнителните директори да заплати на
ФИРМА, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от изпълнителните директори на основание чл.78, ал. 3 от
ГПК сумата от 139 лева – съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6