№ 10866
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивета М. Антонова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело №
20211110133147 по описа за 2021 година
Ищцата В. А. З. претендира ответникът З.А.Д. А.Б.” да бъде осъден да заплати на
основание чл.405 ал.1 от КЗ сумата от 1470,45 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение, дължима поради настъпване на застрахователно събитие по
покрит риск, а именно – увреждане на лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ 1709 АН,
предмет на имуществената застраховка и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
сумата от 71,89 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената
главница за периода 16.12.2020 г. – 09.06.2021 г.
Ответникът оспорва предявения иск, счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между уврежданията и описания в исковата молба механизъм за настъпване на
застрахователното събитие.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното :
Относно иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ
Основателността на предявения иск предполага ищецът при условията на пълно и
главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане
между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и
причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените към исковата молба
писмени документи, че лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ 1709 АН, собственост на
1
„ЛИОН РЕНТ-А-КАР“ ЕООД е предмет на договор за финансов лизинг, по силата на който
ищцата е лизингополучател.
По време на действие на договора за финансов лизинг, лизингодателят, в качеството
си на собственик на лекия автомобил, е сключил с ответника застрахователен договор по
имуществена застраховка с предмет – лизинговото имущество и валиден за периода
07.07.2020г. - 06.07.2021г.
Ищцата твърди, че на 04.12.2020г., по време на действие на застрахователния
договор между лизингодателя и ответника, е настъпило застрахователно събитие и са
причинени щети на лизинговото имущество, като неоснователно ответникът отказва да
изплати застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните, че към датата на твърдяното настъпване на
застрахователно събитие собствеността на лизинговата вещ не е била прехвърлена от
лизингодателя на лизингополучателя /ищеца/.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 342, ал.1 ТЗ с договора за лизинг
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу
възнаграждение. От самото определение е видно, че договорът за лизинг притежава
основните характеристики на гражданскоправния договор за наем и законодателят указва, че
за разглеждания договор се прилагат съответно разпоредбите на ЗЗД за наемния договор без
изрично изброените в чл. 347, ал.2 ТЗ. Лизинговият договор няма транслативен ефект и
собствеността на лизингованата вещ е за лизингодателя. Една от характерните особености
на договора за лизинг е възможността лизингополучателят да придобие собствеността върху
вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Придобиването на вещта е само
една латентна възможност, която може да се реализира само с нов акт – договор за
продажба, поради което вещта остава в собственост на лизингодателя до момента, в който се
придобие от лизингополучателя чрез продажбен договор.
С доклада по делото, на ищцата е указано, че в нейна доказателствена тежест е да
установи освен наличието на съществуващо правоотношение между страните по
имуществената застраховка относно описания в исковата молба обект/което не е спорно/,
така и че последният е собственост на ищцата.
В разглеждания случай застраховката е сключена между собственика на вещта –
лизингодателя и застрахователя. Ищцата не е собственик на застрахованото имущество, не е
страна, нито носител на права по застрахователния договор. Като собственик на автомобила
застрахован е лизингодателят и само това дружество е носител на правото на
застрахователно обезщетение.
Нито от представеното свидетелство за регистрация, нито от застрахователния
сертификат, се установява лизингополучателят да е легитимиран да реализира правата на
застрахования по договора за застраховка във връзка с настъпило застрахователно събитие.
От съдържанието на исковата молба по никакъв начин не може да се направи извод,
че лизингополучателят предявява правата на лизингодателя по реда на чл.134 от ЗЗД – няма
такива твърдения, поради което и не е конституиран като страна лизингодателят, нито е
дадена такава правна квалификация на иска.
Горното обосновава извода за неоснователност на заявената претенция.
Дори и да се приеме обратното, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства – писмени и САТЕ, не се установява с категоричност
посочените от ищцата увреждания да съответстват на декларираните в уведомлението за
щета. Видно от представената кореспонденция /която следва да се цени като косвено
доказателство/ във връзка с обезщетяване на процесните щети, ищцата е декларирала, че е
на паркинг, тъй като била подведена от съприкосновение с колче, което вероятно не
усетила. Съгласно заключението по САТЕ, уврежданията по процесното МПС, отразени в
2
описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП, като същевременно е посочено, че получените деформации /като вид,
характер и степен на увреждане/ могат да настъпят вследствие на сблъсък в колче,
предпазно заграждение или друг неподвижен предмет с остър ръб, т.е. липсва безспорно
установяване на наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и
посочения в исковата молба механизъм.
Предвид горното иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
Предвид неоснователността на претенцията по главния иск, то такъв е искът за
мораторна лихва до датата на подаването на исковата молба.
Относно разноските по делото
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ответника
и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, такива следва да му бъдат присъдени в размер на
598,68 лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК – л. 52 от делото, от които 175 лв.
внесен депозит за възнаграждение за вещо лице и 423,68 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. З., с ЕГН **********, с адрес гр. .......... срещу
З.А.Д. А.Б.“ АД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ........ иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за сумата от 1470,45 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по
застрахователно правоотношение, дължима поради настъпване на застрахователно събитие
по покрит риск, а именно – увреждане на лек автомобил „Пежо 208“, с рег. № СВ 1709 АН
на 04.12.2020 г., предмет на имуществената застраховка и иск с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД за сумата от 71,89 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
горепосочената главница за периода 16.12.2020 г. – 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА В. А. З., с ЕГН **********, с адрес гр. .......... да заплати на З.А.Д. А.Б.“
АД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ № 59 на
основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 598,68 лв. /петстотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4