Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.08.2017
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав на двадесети юли 2017 година В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
Секретар Милка Тончева
разгледа докладваното от
Председателя
Т.д.н. № 25 по описа на съда за 2017 година,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „ЗАД” АД, гр. С., действащо чрез надлежно
упълномощените юрисконсулт Н.Б.и адв. Д.С.- САК, за
откриване производство по несъстоятелност на ответника „Б.Г.Г.”
ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.И.С. – на осн.чл. 625 от ТЗ.
Производството е образувано пред СГС- т.д. № 822/2017 г., като след
прекратяването му с влязлото в сила определение № 1268/24.02.2017 г., молбата
по чл. 625 от ТЗ е изпратена по компетентност на ОС-Търговище – на осн.чл. 613 от ТЗ.
В молбата се твърди, че между страните е сключен Договор за застрахователно
посредничество от 04.03.2015г. („Договора”), съгласно който ответникът (Б.) се
задължил да извършва застрахователно посредничество с цел сключване на
застрахователни договори между потребителите на застрахователни услуги и
Застрахователя (Д.Б.). От началото на м.09.2016 г. дружеството-посредник
започнало да забавя необосновано превеждането на застрахователните премии в
полза на Д.Б., въпреки че докладвало на застрахователя за сключване на
значителен брой полици „Гражданска отговорност”. Молителят твърди още, че след
многократни разговори, срещи и покани за доброволно изпълнение, отправени до
ответника, последният признал, че не е в състояние да изпълнява задълженията си
и не може да преведе премиите по сключени в периода от 05.12.2016 до 22.02.2017
г. 4297 броя застрахователни полици в общ размер на 1 615 133,48 лв.
Същевременно брокерът документално е създал валидно основание за застрахованите
лица да търсят и очакват застрахователна закрила по така сключените
застрахователни полици от името и за сметка на застрахователя, въпреки че
реално не е отчислил дължимата премия към Застрахователя. Към 22.02.2017 г.
задълженията на Б. към Д.Б. по сключените полици от името и за сметка на
застрахователя са в размер на 1 615 133,48 лв.
и 17 744.99 лв.- лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до
22.02.2017 г. Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от
Търговския закон, позовавайки се на следното: ответникът е търговец по смисъла
на чл. 1 ал.2 от ТЗ; задълженията по подписания между страните договор за
застрахователно посредничество са задължения по търговска сделка на основание
съгласно чл. 286 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 т. 4 и т. 8 от ТЗ; позовава се
на установената с чл.608, ал. 2 от ТЗ презумпция - неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, поради което моли съда да
постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответното
дружество, да определени началната й дата на 05.12.2016 г. и да открие
производство по несъстоятелността му.
В писмения си отговор ответникът, чрез управителя си С. С., счита молбата
за неоснователна, като не оспорва наличието на сключения между страните договор
№ 77/04.03.2015 г., но оспорва размера на претендираното
вземане; възразява, че съществуващите задължения не са заплатени не поради
невъзможност, а поради наличие на други факти и обстоятелства, неизложени от
молителя – между страните е налице спор, който следва да бъде разрешен в едно
исково производство, като този спор касае и трето за настоящото производство
лице; счита, че в заобикаляне на закона, молителят се е възползвал от
възможността да подаде молба по реда на чл. 625 ТЗ, по която дължи д.т. от 250 лв.,
за разлика от дължимата 4% върху интереса в исковото производство; позовава се
на некоректно поведение на молителя – същият е предприел системни действия,
насочени не към удовлетворяване на паричните си притезания,
а към поставяне на ответника в ситуация, в която да е принуден да се съгласи с
исканията на застрахователя, с оглед избягване на нежелани последици, като
сигнали до прокуратурата, до КФН- висящи производства.
В съдебно заседание, страните, чрез своите процесуални представители
поддържат своите твърдения и възражения. Основният спор между страните се води и
е свързан с техните взаимоотношения по повод договора за застрахователно
посредничество както между двете дружества, така и досежно
взимоотношения им с трето за настоящото производство
лице - румънското дружество „Р.“.
По направеното възражение от ответника за недопустимост на молбата (както в
отговора , така и в хода на производството), поради недоказване по основание и
размер на вземането на ищеца, поради което не била налице активна легитимация
за предявяване на иска, съдът съобрази следното: С решение № 134 от 8.12.2009
г. по т.д. № 141/2009 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което
същото има задължителен характер за съдилищата, ВКС е приел, че материалноправна предпоставка е изискването задължението да
произтича от търговска сделка - за нея съдът следи служебно, но когато липсва -
молбата се отхвърля. Процесуалната легитимация за подаване на молбата се
основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца - за качеството му на
кредитор с изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не е
в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната
легитимация, който е въпрос за основателността на иска, се отговаря с
решението, и това не е въпрос за неговата допустимост, а на неговата
основателност. В този смисъл е и Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№
392/2010г. на ВКС, ТК; Определение № 283/08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 235/2014 г.
на ВКС, ТК и др.
Молбата е депозирана пред компетентния окръжен съд, с оглед седалището на
ответното дружество (чл. 613 от ТЗ), от пълномощник, с надлежни пълномощия, отговаря
на изискванията на чл. 628 ал. 2 от ТЗ, внесена е дължимата държавна такса,
представено е удостоверение по чл. 78 ал. 2 от ДОПК във вр.
с чл. 628 ал. 3 от ТЗ.
С оглед горните констатации молбата се преценява от съда по несъстоятелността
като допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като се запозна с твърденията по молбата и възраженията на ответника,
съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е от кръга на лицата по чл.625 ал.1 от ТЗ -
кредитор на ответното дружество по търговска сделка, с вземане, породено от осъществяваната
от страните застрахователна дейност.
Ответникът е търговец – еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано
в ТР на 24.03.2014 г.
Видно от събраните по делото писмени
доказателства, както и от становищата на страните, не е спорно в процеса, че търговските
взаимоотношения между страните са уредени в рамките на сключения Договор за
застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015 г., представен с исковата
молба, не е спорно и обстоятелството, че ответникът има задължения към молителя,
видно и от воденото от ответника счетоводство и счетоводни записвания, спорният
въпрос е относно размера на тези задължения. С оглед така изложеното съдът
намира, че за ищеца е налице активната легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност на ответника.
За установяване на общото стопанско и финансово състояние на ответното дружество
е назначена съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), както и допълнителна такава,
по поставени от съда и страните въпроси,.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата ССЕ се установява
следната фактическа обстановка:
Между страните е сключен Договор за
застрахователно посредничество от 04.03.2015г., съгласно който ответникът се е задължил
да извършва застрахователно посредничество с цел сключване на застрахователни
договори между потребителите на застрахователни услуги и Застрахователя (Д.Б.).
В молбата си по чл. 625 от ТЗ молителят твърди, че към датата на молбата (22.02.2017г.)
ответникът в качеството му на застрахователен брокер и предвид условията на
договора му дължи главница в размер на 1 615 133.48 лв. – дължими
премии по общо 4297 бр. застрахователни полици, сключени в периода от 05.12.2016 – 22.02.2017 год., както
и мораторна лихва за периода 05.12.2016г. –
22.02.2017г. от 17 744,99 лв. Сумата от 1 615 133.48 лв. представлява общия премиен приход, при което на
ответника би се дължало комисионно възнаграждение в размер на 276 603,68
лв., при внасяне на премийния приход.
В подкрепа на твърденията си относно размера на задълженията на ответника е
представена справка по чл. 366 от ГПК, съдържаща подробно описани счетоводни
документи (полици/сметки) за продажба на полици в периода 05.12.2016 –
13.02.2017 г., като въпреки указанията и задълженията на съда молителят така и
не представи съответни счетоводни данни и счетоводни регистри или извлечения,
от които да се установи по кои счетоводни сметки са отразени разчетите
между ищеца и ответника. Вещото лице е
установило несъответствие между салдата на водените разчети по сключени
застраховки при двете дружества, намерило отражение в представената ССЕ.
Към датата на последния съставен междинен баланс – 30.04.2017 г. ответникът
води в регистрите си задължения към кредитори в общ размер 791 665,38 лв.
към различни кредитори, в това число задължения към доставчици в размер на общо
115 758.37 лв., към доставчици по аванси- 270 лв. към персонала-
7 739.64 лв.; други вътрешни разчети (към клона на дружеството в гр.С.) –
1 619,36 лв.; публични: данъчни и осигурителни – 42 781,02 лв.
(39 863,93 лв./ 2 917.09 лв.); Разчети по застраховане – общо
623 496,99 лв., от които 617 782.51 лв. – към „Д.Б.: Живот и здраве“
(табл. 1 на ССЕ). Всички задължения са текущи – с падеж, който вече е настъпил,
с изключение на едно от задълженията- по гражд.договор
( 6 875,63 лв.) – с падеж 31.12.2017 г. По отношение на публичните
задължения вещото лице е посочило, че съгласно протокол № 35/15.05.2017 г. на
ТД на НАП публичните задължения на ответника, за които е образувано изп.дело на публичен изпълнител, са разсрочени за
погасяване в периода 07-10.2017 г. на четири вноски по 10 хил.лв.
По отношение на воденото задължение към ищеца в размер на 617 782.51
лв.- в периода 01.01.2017 – 30.04.2017 г. са правени
плащания за погасяване на съществуващи разчети, последното от които на
06.03.2017 г. , както и прихващания на тристранни разчети (между страните и
трето лице- румънско дружество). Вещото лице е посочило, че най-рано
възникналото непогасено задължение на ответника към ищеца е от м.декември 2016
г. , като за периода 05.01.2017 – 06.03.2017 г. по отношение на ищеца е
установило плащания в размер на
600 027,33 лв. (табл.9-2 от допълнителната ССЕ). Очевидно това са плащания
по стари задължения, след като към 30.04.2017 г. ответникът в счетоводството си води
задължения към молителя в размер на 617 782,51 лв. Всъщност този извод се
подкрепя и от разменената кореспонденция между страните, приложена към молбата
по чл. 625 от ТЗ, където управителят на ответното дружество, в отговор на писмо
от 10.02.2017г. от страна на молителя за погасяване в 3 дневен срок на задължения
на Б. към Д.Б., които към 1.01.2017 г. са посочени в общ размер от
780 525.14 лв. (от които главница 768 244,48
лв.) , е отговорил (в писмо от 13.02.2017г.- л.19-20 ), че предвид обективни
финансови пречки, свързани с очаквани плащания от други контрагенти към Б., последното
е в невъзможност на изплати посочените задължения, поради което иска
разсрочване на задължението. Въпреки разменената кореспонденция, до разсрочване
на задължението не се е стигнало, напротив последвало е подаването на молбата
за обявяване на ответника в неплатежоспособност.
От заключението на вещото лице се установява, че в различни периоди от
търговските отношения между страните във връзка с изпълнението на сключения
договор е прилагана два вида практика по отношение на плащанията на
комисионната - посредникът превежда цялата сума от продажбите към
застрахователя, като впоследствие застрахователят превежда към посредника стойността
на комисионната по издадената фактура, и втори вариант – посредникът удържа
комисионната и превежда на застрахователя остатъка, представляващ нетната
стойност на продадените застраховки по отчет. Според заключението на вещото
лице разликата между водените от ответника задължения и претендираните
от молителя не се дължи на неотчетени задължения при Б., а на наличие на други
разчети между страните ( в това число и по отношение на трето лице- Р.). Наличието
на такива разчети се установява както от кореспонденцията между страните, така
и от допълнително представените писмени доказателства във връзка с образувана
прокурорска преписка при СГП, както и образувано исково производство пред СГС
по предявен от молителя срещу ответника и третото лице установителен
иск за установяване на извънсъдебно прихващане, заявено с компенсационно
заявление от Д.Б. от 27.03.2017 в размер на 771 602.08 лв.
Относителният дял на воденото от ответника задължение към ищеца спрямо
останалите му задължения представлява 78,04 %. Относителният дял на
задължението на ищеца към всички спрямо всички задължения към застрахователи, водени
по счетоводна сметка 495.Разчети по застраховане, възлиза на 99,08 %.
Падежиралите задължения, и датите на
последните плащания по тях са отразени от в.лице в табл..1 от допълнителната
ССЕ, като вещото лице е уточнило, че за част от вземанията не са посочени основание,
падеж и дата, поради непредставяне на съответните данни от счетоводството на
ответника. Установява се, че ответникът обслужва част от задълженията си, като
публичните задължения в размер на около 40 000 лв. е разсрочил, към ищеца
датата на последно плащане е 06.03.2017 г.
Съгласно ССЕ водените от ответника активи в периода 2014-2016г. и към
30.04.2017 г. са променлива величина, от 939 хил. към 31.12.2015г. нарастват на
2 211 хил.лв. към 31.12.2016г., към 30.04.2017 г.- са 1 849 хил. лв.
Видно от отразеното в табл. 3.1-1 от първоначалната ССЕ и представените писмени
доказателства увеличението на ДМА през 2016 г. е въз основа на закупения
недвижим имот с приложения нот.акт от 26.04.2016 г.,
като стойността на ДМА към 31.12.2016 г. и към 3.04.2016 г.. възлиза на 612
хил.лв. Основен дял от активите заемат краткотрайните активи (вземания от
клиенти, доставчици и др. + парични средства. Тенденцията е намаляване на
паричните средства (съответно 470 х.лв.- 93 х.лв.- 54 х.лв.). Основната част от
КА са вземанията, като видно от изготвената справка към 30.04.2017 г. от общ
размер от 1355 910.05 лв.- основният дял се пада на воденото в счетоводството
на ответника вземане от „Р.“ СРЛ – 1 138 963,54 лв. Всички посочени вземания са краткосрочни – с
настъпил падеж в текущия или в предходни периоди..
При анализа на балансовите показатели за периода 2014 – 30.04.2017 г. се
установява, че през целия изследван период дружеството е извършвало търговска
дейност и е формирало положителен финансов резултат, като през 2015-2016 година
е отчетено съществено увеличение в резултат на увеличение на отчетените приходи
в по-голяма степен от ръста на отчетените разходи. Ответникът е реализирал
достатъчно приходи, с които да покрива текущите си разходи и задължения. Що се отнася
до изследвания период на 2017 г. (01.01.-30.04.2017
г.), съгласно ССЕ, разликата между приходи и задължения е отрицателна величина,
тъй като отчетеният период е само от 4 месеца, а основен дял в стойността на
текущите задължения има непокрито салдо от предходни периоди (което вече е
участвало в съпоставката за 2016 г.)
Собственият капитал на дружеството, чийто размер е показател за
способността на предприятието да финансира активите си със собствени средства,
бележи тенденция на увеличение през изследвания период.
Съгласно ССЕ през 2016 г. задълженията на предприятието са нараснали в значителна степен, но срещу тях
е отчетено съществено увеличение на активите, като увеличението на
краткосрочните задължения е в по-ниска степен от ръста на текущите вземания. Тези
съпоставки сочат подобрена способност на предприятието да обслужва дълговете
си.
Въз основа на балансовите данни за периода 2014-30.04.2017 г. вещото лице е
изчислило и коефициентите на финансовия анализ (табл.5-1 от ССЕ) , чиито
референтни стойности са посочени в допълнителната ССЕ (табл.3) Анализът на тези
коефициенти показва, че през целия изследван период коефициентите на
рентабилност (около 0.35-0.47) са значително над препоръчителните стойности
(над 0.01), сочещо добра способност на предприятието да реализира печалба от
употребата на активите си и от управлението на пасивите. Коефициентите за финансова автономност (съответно:
13,67- 1.0728 – 1,6552, при референтна стойност над 0.5) и задлъжнялост (съответно
0.07 - -0.9321- 0.6041, при референтна стойност
под 2) са в рамките на препоръчителните стойности през целия изследван
период и сочат финансова независимост на дружеството от кредиторите му.
Коефициентите за ефективност, представляващи количествени характеристики на
съотношението между приходите и разходите, също са в съответствие с
препоръчителните граници (съответно над 1- за коефициента на ефективност на
разходите, и под 1 – за коефициента на ефективност на приходите), сочещо добра
способност на предприятието да генерира приходи с извършените разходи.
Едни от най-важните показатели за доброто финансово състояние на
предприятието са коефициентите за ликвидност. През 2015 година високите
стойности и на четирите показателя: обща , бърза , незабавна и абсолютна
ликвидност се дължат на факта, че
дружеството е обслужвало текущо задълженията си, като същевременно е водило
високи по размер текущи вземания и парични средства. През 2016 и 2017 г.
коефициентите на обща и бърза ликвидност се доближават до препоръчителните
стойности (табл. 9 от доп. ССЕ- КОЛ: 2015г. -13.57, 2016г – 1,64, към 30.04.17г.-
2,03; КБЛ: 2015г.- същите показатели), докато тези на незабавна и абсолютна
ликвидност са под референтните нива,
като според ССЕ причината за това е в същественото намаление на водените
парични средства, които, съгласно балансите, от 470 х.лв. през 2015г. намаляват
на 93 х.лв. към 31.12.2016 г., съответно-
54 х.лв.- към 30.04.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на
чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1 .Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице „изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане”; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.
Безспорно ответникът притежава качеството търговец и задължението му към
ищеца е парично задължение, отговарящо на характеристиките на чл. 625 от ТЗ във
вр.с чл. 608 ал.1 ТЗ.
Неплатежоспособността от своя страна е обективно състояние на търговеца, което предпоставя
не само спиране на плащанията към ищеца, към друг кредитор или към всички
кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява
своите задължения по търговски сделки. За да бъде изследвано финансовото
състояние на длъжника следва да се направи анализ на имуществото му, на
структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата
на задълженията му, както и преценката дали имуществото на длъжника е
достатъчно за покриване на задълженията му – т.е. да се извърши съпоставка
между стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Следва
да бъдат изследвани и показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на
търговеца.
От анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника по приетата
ССЕ се установява, че собственият
капитал на дружеството към всички изследвани периоди е положителна величина и с
тенденция за увеличение. Длъжникът продължава да осъществява дейност, всичките
стопански години от изследвания период са приключили с положителен финансов
резултат /печалба/; собственият му капитал е положителна величина. Основният
показател, даващ най-голяма информираност относно финансово състояние на
длъжника - коефициентът на обща ликвидност е в рамките на референтните
стойности - над 1. В референтните стойности е и коефициентът за бърза
ликвидност, както и останалите финансови показатели, обсъдени по-горе в
мотивите.
Освен добрите финансови показатели (с изключение на коефициента за
незабавна и абсолютна ликвидност) следва да се посочи, че при преценката за
неплатежоспособност следва да се вземат предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника.
Макар в процеса да не бе установено по безспорен начин точния размер на
вземането на застрахователното дружество-молител към ответника, факт е обстоятелството,
че към 30.04.2017 г. самият ответник води в счетоводните си записвания и
съставения нарочен баланс към тази дата задължение в размер на 617 782, 51 лв.,
което задължение представлява почти 80 % от общия размер на задълженията на
ответника Няма спор и относно обстоятелството, че последното плащане, извършено
от ответника към ищеца е от 06.03.2017 г. Както вещото лице е посочило в
допълнителното си заключение, освен извършените „множество плащания в брой и по
банков път, включително към търговски контрагенти и за публични задължения“ за
периода 01.01.2017 – 30.04.2017 г., плащанията,
извършени от ответника след 30.04.2017 г. касаят извършени плащания за задължения за
осигуровки и данъци за м. 05.2017 г., както и авансов корпоративен данък. От
посочените от в.л. дати на последни плащания от ответника към негови кредитори
(табл. 1 от доп.ССЕ) се установява, че ответникът обслужва задълженията си, с
изключение на това към ищеца, предвид посоченото последно плащане.
Съгласно ССЕ както общият размер на активите на ответника, така и само
краткотрайните му активи, са достатъчни за покриване на текущите му задължения.
Но само паричните средства не са достатъчни за погасяване на всички задължения,
следователно за покриването им е необходимо ответникът да събира текущо
вземанията си.
Основният краткотраен актив, с който дружеството разполага, извън паричните
средства в брой и по сметка ( за които средства вещото лице в с.з. разясни, че
са му представени от ответника
инвентаризационни описи и извлечения от банкови сметки), е вземането от
румънското дружество „Р.“.
Събираемостта на основното вземане на ответното дружество се установява от
извършваните разчети между ответника и румънското дружество, респ. извършените
плащания. При извършената проверка в счетоводството на ответника, в.лице е
установило, че погашенията по това вземане се отразяват по хронология, като
начислената сума на вземането (дебитно салдо) се намалява с размера на
извършеното погашение (кредитен оборот). При извършеното самостоятелно
изчисление въз основа на представените отчети на л. 267 и сл. от делото, в.лице
е констатирало, че сумата по това вземане към 30.04.2017 г. е формирана от
стойности на вземанията по периодични отчети за периода 28.11.2016г.-
11.02.2017 г. Първият отчет, по който в счетоводството на Б. се води неплатен
остатък – вземане от Р. е за периода 28.11.-03.12.2016 г. който към 30.04.17 г.
възлиза на 47 295,53 лв. (остатък след частично погасяване от първоначален
размер на вземането 53 320.48 лв).
Тази забава в плащанията по вземането не дава основание да се приеме
безусловно, че този актив може да се преценява като имущество, достатъчно да
покрива задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите( по аргумент
от чл. 631 от ТЗ). В същото време като възникнало и падежирало
през 2016 г. на същото не е правена обезценка, нито е
класифицирано като несъбираемо. Всички задължения на ответника са падежирали, но както се установява от приетата ССЕ
ответникът не е спрял плащанията спрямо останалите кредитори, той погасява
своите задължения, публичните му задължения са разсрочени по надлежния ред, не
се установява да са предприети обезпечителни мерки по образуваното изпълнително
дело на публичен изпълнител. Неплащането към ищеца е израз не на невъзможността
за погасяване на задълженията, предвид и
наличието на ликвидни краткотрайни активи, а поради спор относно размера на
това задължение, неяснота относно анулирани полици, обвързаност с договорни
взаимоотношения с трето лице – в тази
връзка е и представената към молбата по чл. 625 от ТЗ кореспонденция между
страните (въпреки признанието за затруднение и след разменената кореспонденция
ответникът е извършвал плащания по задълженията си към ищеца – табл. 9-2); образуваното
пред СГС т.д.№ 2139/2017 г. във връзка с отправено на 27.03.2017 г. от ищеца до
ответника и до румънското дружество Р. СРЛ изявление за прихващане (видно от
удостоверение на СГС от 14.0.2017 г.) и
не на последно място признанието на представляващият застрахователното
дружество, макар и извънсъдебно, от 27.04.2017 г. (л.620 ), но съдържащо
негативни факти за представляваното дружество, а именно - за погасяване на
вземането на застрахователя от ответника-в качеството му на застрахователен
брокер. Ето защо и това неплащане не би могло да се преценява като спиране на
плащане по смисъла на чл. 608 ал. 3 от ТЗ.. Още повече, че поради непредставяне
на съответната счетоводна документация от страна на ищеца, за което последният
бе двукратно задължаван, вещото лице е посочило, че не може да направи
съпоставка между съответните счетоводни регистри и записвания, при всяка от
страните, съответно - за установяване на
размера на задължението на ответника.
От гореизложеното следва изводът, че ответникът не е в състояние на
неплатежоспособност. Установените в рамките на референтните стойности всички
финансови показатели (с изкл. на коефициента на незабавна и абсолютна
ликвидност), съпоставени с положителните финансови резултати от дейността на
ответника, наличието на имущество, достатъчно да покрие задълженията му, погасяването,
макар и с известно закъснение на задълженията му, обуславят извода за евентуални
временни затруднения,но не и за необратимо състояние – поне към настоящия
момент. Образуваните пред КФН административни производства, на които се
позовава ищецът, не са приключили и няма как да бъдат съобразявани в настоящото
производство.
По отношение на релевираното основание свръхзадлъжнялост – макар в началото на молбата по чл. 625
от ТЗ молителят да е посочил това основание, същото не фигурира в петитума на молбата, нито в обстоятелствената част са
изложени доводи за наличието й. Дори и да се приеме обаче, че такова искане е
въведено, то видно от заключението на вещото лице и легалната дефиниция на свръхзадължеността в чл. 742 от ТЗ и това основание не е
налице – дружеството разполага с имущество, достатъчно за покриване на своите парични задължения.
Поради неоснователността на молбата, основателно се явява искането на
ответника за присъждане на разноски - представен
е списък на разноските по чл. 80 ГПК – за адв.възнаграждение
в размер на 9600лв. и 25.00лв.- държавна такса в производството по В.ч.т.д.№ 256/2017 г. на АпС-Варна
(производство по предварителни обезпечителни мерки).
На осн.чл. 78 ал. 3 от ТЗ на ответника се следват
разноски за един адвокат. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ищеца относно претендираното адв.възнаграждение за основателно. Наред с това следва да
се посочи, че при определяне на дължимите разноски във фазата на откриване на
производство по несъстоятелност, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7
ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/32004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а не тази по т.3 – предметът на спора е сведен до състоянието
на неплатежоспособност и предполага квалифициране на предявения иск като неоценяем (в този смисъл Решение № 17/10.01.2014 г. по
В.т.д. № 474/2013 г. на АпС-Варна , поради което и
искането за присъждане на адв.възнаграждение е
основателно до размер на 300 лв. Освен тези разноски дължими разноски се явяват
и разходите от 15.00лв.- заплатена д.т. по В.ч.т.д.№ 256/2017 г. на АпС-Варна
(а не както се сочи в списъка по чл. 80 ГПК– 25.00лв.), + допълнителното
заплатеното възнаграждение на в.лице в размер на 125.00лв. – или общо 440лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна подадената от „ЗАД” АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, Г.М.Димитров No 1, действащо чрез адв. Д.С.- САК, МОЛБА по чл. 625 от ТЗ за откриване
производство по несъстоятелност на ответника „Б.Г.Г.”
ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.И.С. –на осн.чл. 631 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„ЗАД” АД, с ЕИК *********, гр. С.,*** No 1, действащо
чрез пълномощник адв. Д.С.- САК, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Г.Г.” ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.И.С., сумата от 440.00 лв., представляваща
разноски в производството - на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
във вр.с чл.621 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен
срок от връчването му на страните – на осн.чл.613а
ал.1 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: