РЕШЕНИЕ
№ 7657
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110125264 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца С. Й. Н., ЕГН **********
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, срещу ответника А. С. В., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца предаване на владението върху САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, одобрени със Заповед *****г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда-
многофамилна, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта:1, представляващ АПАРТАМЕНТ № ******* блок строителна
номерация 11-14, вход А, на 4 етаж, със застроена площ 83,84 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост:
стълбище, улица 408, В******* двор, и при съседи по кадастрална схема:на същия
етаж: ****.15.11, под обекта: ****.15.7, над обекта: ****.15.13, заедно с припадащото
се ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17, без посочена площ по документ за собственост и с
площ по декларирани данни по данъчна оценка 4.00 кв.м., при съседи по документ за
собственост: коридор, ***** и ******, заедно с 1,554% идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ****, за
което задължение е издадена заповед за изпълнение от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. №
68177/2022 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че въз основа на
Нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № **7, том *рег. № **, дело № *** г., прехвърлила на ответника
3/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
одобрени със Заповед *****г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, с
предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1,
представляващ АПАРТАМЕНТ № ****, със застроена площ 83,84 кв.м., състоящ се от
1
две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост:
стълбище, улица 408, ******, двор, и при съседи по кадастрална схема:на същия етаж:
****.15.11, под обекта: ****.15.7, над обекта: ****.15.13, заедно с припадащото се
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17, без посочена площ по документ за собственост и с
площ по декларирани данни по данъчна оценка 4.00 кв.м., при съседи по документ за
собственост: коридор, **** и ***, ****, заедно с 1,554% идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ****,
а ответникът се задължил да я издържа и гледа лично или чрез трето лице при нужда,
като й осигури спокоен и нормален живот, грижи при болест и старческа немощ.
Поддържа, че си запазила пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползване върху
прехвърляемите идеални части. Сочи, че към момента на сключване на договора
ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота и поел задължение за
предаване на фактическата власт на ищцата, което не изпълнил. Същият предал
фактическата власт върху имота едва след образуване на изпълнителното дело във
връзка с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Поради изложеното
моли да бъде признато за установено съществуването на задължение на ответника да
предаде фактическата власт върху имота на ищцата.
Ответникът А. С. В., в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че в процесния нотариален акт
не е уговорено задължение за предаване на владението върху имота от страна на
ответника. Сочи, че с нотариалния акт ищцата си е запазила правото на ползване върху
прехвърляните идеални части, а ответникът е поел задължение за издръжка и гледане
на прехвърлителя, без да е уговорено в договора задължение за предаване на владение.
Сочи, че не живее в имота, а посещава същия единствено с цел изпълнение на
задълженията за издръжка и гледане на ищцата., а именно за доставка на храна и
лекарства. Поддържа, че поради влошеното здравословно състояние на ищцата се
налагало понякога да пренощува в имота. Сочи също така, че въз основа на
изпълнителния лист, издаден по заповедното производството преди същият да бъде
обезсилен, е предадено владението върху имота на ищцата и протокола е отразено, че
ответникът обитава само една стая. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен
или - евентуално, поради извършено прихващане с насрещно негово вземане.
Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
Нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 97, том I, рег. № 2693, дело № 85/26.01.2022 г., че са
сключили договор за прехвърляне на 3/4 ид. части от недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***** - АПАРТАМЕНТ №
****, със застроена площ 83,84 кв.м., заедно с припадащото се ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 17, срещу задължение за издръжка и гледане, както и че ищецът,
като прехвърлител, си е запазил вещното право на ползване върху прехвърлените
идеални част от имота.
В приобщеното ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, 157 с-в е приложен
Нотариален кат за покупко-продажба на недвижим имот № *, том I, рег. № *, дело №
*от 2021 г., видно от който ответникът заедно с други съсобственици, на датата
10.02.2021 г. е прехвърли собствеността върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** представляващ Апартамент 14 в
сграда, находяща се на адрес: гр. София, *****
На същият адрес е бил регистриран и постоянният адрес на ответника, видно от
приложеното копие на лична карта.
Видно от приложения по заповедното производство Договор за отдаване под
наем на недвижима собственост, на дата 01.03.2021 г. ответникът е наел къща,
находяща се в гр. Банкя, ул. *****, за срок от 36 месеца.
2
По делото е представен и Протокол за въвод във владение на недвижим имот,
видно от който въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
68177/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, на дата 02.03.2023 г. е отнето владението върху
процесния имот от ответника и е предадено на ищеца.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
****, *****
От показанията на св. И*** се установява, че същата се познава с ищцата С.
повече от 50 години, същата е кръстница на децата на свидетеля. Познава и ответника
А., който е племенник на С., но не е общувала много с него. С. имала съпруг и син,
както и внук, който не е добре със здравето Първо починал съпругът й, а след това и
синът през м. ноември 2022 г. и тя била много разстроена от смъртта му. Първоначално
С. живяла малко при свидетелката, известно време при племенника й Деси, както и при
сестра й Стефка, но тя починала. А. отишъл да живее при нея през месец март за около
3-4 месеца в ж.к. „Люлин“, бл. ***, защото тя била много тревожна и също така нямало
къде да живее. С. била в такова състояние, че постоянно се чувствала заплашена, по
някое време гонела животни с дърво, а всъщност нямало животни. През месец март
2023 г. сменили патрона на апартамента за да не влиза А. и в момента ищцата живее
сама. С. била в такова болно състояние около 7-8 месеца, била тормозена и не била
добре психически, имала халюцинации, гонила постоянно животни и казвала, че Сашо
й свети с фенерче в очите, и никой не могъл да и помогне.
От показанията на св. К**се установява, че познава отдавна ответника А.,
приятели са от младежи. А. живее в гр. Банкя от година и нещо, а преди това живял в
ж.к. „Люлин“ в 8-ми или 9-ти микрорайон, с приятелката си М*. Знае, че ищцата С. е
негова леля и свидетелят я виждал в трудно състояние. Веднъж извикали Сашо по
спешност, защото жената паднала, като свидетелят отишъл заедно с него. А. не живеел
при нея, а ходил само да и помага. Лелята живее в бл. 411, на ет.4 до асансьора, а
свидетелят живял дълго в бл. 413. Свидетелят влизал веднъж в апартамента на ищцата,
за да помага на Сашо. Ответникът живял далече от блока на С..
От показанията на св. Ма*се установява, че познава ответника А. от 30 години,
били са обща компания. Той живее сега в гр. Банкя, а преди това живял при бившата
приятелка в ж.к. „Люлин“. Свидетелят знае, че А. има възрастна леля, която е останала
без близки и той полага грижи за нея, пазарува, помага в домакинството, но не е живял
при нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявеният иск за установяване на задължение на ответника за
предаване на владението върху процесния имот, в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на договор за прехвърляне на идеални части на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с ответника, ищецът си е запазил правото
на ползване, а за ответника е възникнало задължение за предаване на фактическата
власт върху имота.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е изпълнил
задължението са предаване на владението.
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, а именно с договор за
прехвърляне на идеална част върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 97, том I, рег. № 2693, дело №
85/26.01.2022 г., ищецът е прехвърлил собствените си 3/4 ид.части от недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***** -
АПАРТАМЕНТ № ****, със застроена площ 83,84 кв.м., заедно с припадащото се
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17, на ответника срещу насрещно задължение за издръжка
и гледане. Не е спорно и обстоятелството, че с процесния договор ищецът, като
прехвърлител, е запазил вещното право на ползване върху прехвърлените идеални част
от имота.
3
Видно от съдържанието на представения нотариален акт, в който е обективиран
договора, са в тежест на ответника е уговорено единствено задължение за осигуряване
на издръжка и гледане по отношение на прехвърлителя. В договора не е уговорено
задължения на приобретателя за предаване на владението върху имота, на каквито
обстоятелства се основава претенцията на ищеца. Доколкото прехвърлителят си е
запазил вещното право на ползване върху прехвърлените идеални части, то такова
задължение не е уговорено и за прехвърлителя. Следователно и само на това
основание може да се обоснове извод, че задължение за предаване на владението върху
имота за ответника не е възникнало по силата на сключения договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане.
Наред с това следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Иванова, които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, беше доказано, че ответникът е отишъл да живее
при ищеца в процесното жилище през месец март 2022 г., като преди това ищецът е
живял при различни роднини. Следователно към момента на сключване на договора за
прехвърляне на имота срещу издръжка и гледана (26.01.2022 г.) ответникът не е бил
във владение на имота, за да възниква за него задължение за предаването му със
сключването на договора. Същевременно не са събрани доказателства прехвърлителят
да е предавал владението на ответника, поради което следва да се приеме, че същата
имала фактическа власт върху имота към момента на сключване на договора и тя не е
била изгубвана, отнемана или предавана доброволно.
В допълнение съдът намира за уместно да спомене, че предвид характера на
договора и поетите с него задължения от страна на приобретателя, същият е имал
задължението да полага грижи и издържа прехвърлителя, като в теорията и съдебната
практика е застъпено последователно становището, че грижите следва да се полагат
лично от задълженото лице. В този смисъл и доколкото от събраните гласни
доказателства от разпитаните свидетели непротиворечиво се доказа, че ищцата е имала
непосредствена нужда от полагане на специфични грижи, предвид психичното й и
емоционално състояние, то в изпълнение на задълженията по договора ответникът е
пребивавал в имота именно с цел да осигурява необходимите грижи.
По доводите на ответника, че искът следва да се отхвърли и само на основание
това, че владението е предадено в хода на делото, видно от приложения Протокол за
въвод, съдът намира, че действително по арг. от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС в
производството по чл. 422 ГПК, развило след възражение на длъжника, на общо
основание съдът следва да вземе предвид настъпилите в хода на делото нови факти. За
разлика обаче от производството по чл. 410 ГПК, в това по чл. 417 ГПК заповедта за
изпълнение има незабавно изпълнение и извършеното принудително изпълнение е на
основание валидна заповед за изпълнение, и осъществените в рамките на принудително
изпълнение факти не намират отражение при постановяване на решението. Именно
такъв е и настоящият случай, доколкото предаването на владението е осъществено в
рамките на принудителното изпълнение, образувано въз основа на заповедта за
изпълнение. Последваща отмяна на незабавното изпълнение, не променя този извод.
Следователно факта на предаване на владението въз основа на заповедта за изпълнение
по чл. 417 ГПК не може да обоснове самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Въз основа на изложеното предявеният иск се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В случая и предвид изхода на спора право на разноски има само ответника и то на
разноските за адвокатско възнаграждение само в исковото производство. Същият е
сторил разноски, съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК в размер на 1600 лв.
реално заплатено адвокатско възнаграждение, които разноски следва да се присъдят в
тежест на ищеца.
4
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца С. Й. Н., ЕГН ********** положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, срещу
ответника А. С. В., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца предаване на владението върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
одобрени със Заповед *****г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, с
предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 10, с административен адрес: град София, район
Люлин, улица „******* строителна номерация 11-14, вход А, на 4 етаж, със застроена
площ 83,84 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при
съседи по документ за собственост: стълбище, улица 408, В* А* Б* и А* Г* Б*, двор, и
при съседи по кадастрална схема:на същия етаж: ****.15.11, под обекта: ****.15.7, над
обекта: ****.15.13, заедно с припадащото се ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17, без
посочена площ по документ за собственост и с площ по декларирани данни по данъчна
оценка 4.00 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, Е*А* Г* и Д* Д*
П* В* и Н* Х* заедно с 1,554% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ****, за което
задължение е издадена заповед за изпълнение от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68177/2022
г. на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА С. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на А. С. В., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600 лв. – разноски в исковото производство
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5