№ 2343
гр. В., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110111965 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Е. В. Н., с адрес в гр. В.,
срещу „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Х., с искане да бъде
постановено решение, по силата на което:
-да бъде признато за установено, че клаузата, предвидена в чл. 8 на сключения между
страните Договор за паричен заем с номер 321929 от 03.08.2021г., предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 996,70 лв., е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в условията
на евентуалност на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, в условията на евентуалност на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП и в условията на евентуалност на осн. чл. 19 вр. чл. 21 ЗПК.
Твърди се в исковата молба следното: Ищцата е страна по Договор за паричен заем
с номер 321929, сключен с ответника на 03.08.2021г. Съгласно чл. 3 от Договора ищцата
следва да върне сумата от 1475,30 лв., при сума на получаване от 1200,00 лв., при ГПР
48,155 %, месечен лихвен процент 3,33 %, при срок на кредита от 12 месечни вноски. В чл. 8
от Договора било уредено, че в случай, че не предостави едно от описаните в чл. 6
обезпечения, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 996,70 лв. Излага се, че тази
неустоечна клауза е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и
поради нарушение на чл. 19 ЗПК вр. чл. 21 ЗПК. Налице е накърняване на добрите нрави.
Освен това тази клауза е и неравноправна по реда на чл. 143 ЗЗП. Излага се, че клаузата е
нищожна и на осн. чл. 146 ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че искът е нередовен, доколкото всички задължения по договора били
прехвърлени от ответника в полза на „***“ ЕООД. В условията на евентуалност се твърди,
че искът е неоснователен.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че на 03.08.2021г. в гр. В. бил сключен Договор за
паричен заем с номер 321929 към искане с номер 187326, въз основа на който ищцата Е. Н. е
получила в заем сумата от 1200,00 лв., при следните условия:
-месечен лихвен процент от 3,33 %;
-ГПР от 48,155 %;
1
-обща сума за плащане – 1475,30 лв.;
-брой вноски – 12;
-срок на договора – 12 месеца.
Уговорено е между страните, в чл. 6, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно
от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна
книга. Атакуваният от ищеца чл. 8 от договора урежда, че при непредоставяне на някое от
обезпеченията по реда на чл. 6 в тридневен срок от сключването на договора, то заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 996,70 лв., с начина на разсрочено плащане,
подробно посочен в погасителния план към договора за заем. Самият договор е приложен по
делото. Прави впечатление, че дължимата неустойка е предварително разбита на 12 равни
части, като е част от общия размер на погасителната вноска.
На 19.04.2021г. вземането по процения договор е било прехвърлено в полза на
„АКПЗ“ ЕООД от „К. Й.“ ООД. Това обстоятелство е без значение за допустимостта на
настоящото производство, доколкото обявяването на договорна клауза за нищожна има
обратна сила, сякаш такава клауза никога не е съществува и не е обвързвала страните,
сключили атакувания договор.
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД
нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят
недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или
спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може
да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави, основанието на
настоящия иск, съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения
живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор
и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен
субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с
цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно
понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните
могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не
противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия,
уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две задължения – осигуряване на
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно
от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна
книга. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в
2
размер на 996,70 лв.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор,
уреждаща размер на неустойка – чл. 8 от договора, противоречи на добрите нрави, поради
което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие.
С оглед на това претенцията на ищцата е основателна.
За пълнота следва да се посочи, че първата индиция за нарушаване на добрите нрави е
изготвеният и приложен към договора погасителен план, в който предварително е включена
сумата от 996,70 лв. и е разбита на 12 вноски, част от вноската, включваща главница и
възнаградителна лихва. Втората индиция е, че по този начин, а именно включване на
неустоечна клауза, кредитодателят поставя икономически по – слабото лице в състояние на
невъзможност да осигури не едно, а цели две обезпечения, изрично определени от самия
кредитодател. Тези обезпечения водят и до заобикаляне на уреденото в ЗПК, а именно, че
при забава на длъжника, кредиторът може да търси само главница и възнаградителна лихва.
Стойността на неустойката, която е над ¾ от самата главница по договора за заем, води до
извод, че неусточената клауза не изпълнява своята законова функция, а именно да има
обезщетително действие от евентуални вреди, а цели неправомерно облагодетелстване.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че в полза на адв. М. следва да бъде
присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в минимален размер от 480,00 лв. с
ДДС. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата, представляваща държавна такса в
размер на 50,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВЯ нищожността на чл. 8 от Договор за паричен заем с номер 321929
към искане с номер 187326., сключен между „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, и Е. В. Н., ЕГН
**********, с която е уговорена неустоечна клауза и задължение за заплащане на сумата от
996,70 лв., поради нарушение на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на адв. М. В. М. сумата от
480,00 лв. – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Е. В. Н., ЕГН **********,
сумата от 50,00 лв. – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3