№ 184
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Н.кова
Членове:Константин Д. И.
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501983 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 266663/30.06.2022г. по регистратурата
на РС-Варна, депозирана от В. И. С., ЕГН ********** и С. И. СТ. – П., ЕГН **********,
чрез процесуалните им представители срещу Решение № 260287/26.05.2022г., постановено
по гр.д. № 14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав, с което са отхвърлени предявените
от въззивниците срещу С. А. П., ЕГН **********, Р. Н. А. , ЕГН **********, А. Н. А., З. Н.
А., ЕГН **********, В. И. В., ЕГН ********** и Я. И. С., ЕГН ********** активно и
пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. С. и С. И. СТ. – П. са
собственици при равни квоти от по ½ ид. част за всяка една от тях на реална част с
площ от 281 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5403.3499 по Кадастралната карта на
гр.Варна, находящ се в местност „Боровец-юг“, целият с площ от 5251 кв.м., номер по
предходен план 3499, при граници: имоти с ид. 10135.5403.2010; 10135.5403.3495;
10135.5403.2013; 10135.5403.3493; 10135.5403.9521; 10135.5403.3500; 10135.5403.2022;
10135.5403.3015; 10135.5403.5285; 10135.5403.9522 и 10135.5403.3498, при граници на
процесната реална част: ПИ с ид. 10135.5403.5285; 10135.5403.3500; 10135.5403.9522 и
останалата част от имот 10135.5403.3499, на основание изтекла в полза на ищцата В. И. С.
1
придобивна давност за периода 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в съда –
12.11.2020г., съответно изтекла в полза на ищцата С. И. СТ. – П. придобивна давност за
периода 28.01.1990г. до депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2020г.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и
неправилност. Изразява се несъгласие с извода на съда, че реституционната процедура по
отношение на имота не е приключила към момента на издаване на административния акт по
възстановяването му. Считат, че решението на ПК-Варна от 07.12.1998г. има конститутивно
действие, поради което е налице противоречие в мотивите на съда, доколкото сам същият е
приел, че „най – ранният момент, от който може да започне да тече давност, е именно от
момента на постановяване на това решение“. Считат, че от събраните по делото
доказателства се установява категорично, че ищците са владели процесната реална част
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години всяка от тях, а в
същото време липсват доказателства за това ответниците да са отблъснали и отнели
фактическата власт върху имота, респективно да са установили своя фактическа власт и до
този момент.
Излагат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че урегулирането с подробен
устройствен план за населено място или за част от него след установяване на владение върху
реална част от неурегулиран до тогава поземлен имот не спира и не прекъсва давността.
Процесните имоти /този на ищците и този на ответниците/ придобиват статут на
урегулирани едва с приемането на ПУП - ПУР през 2010г., съгласно който същите са
отредени за изграждането на „ПОЛИГОН", който и до днес не е реализиран. Сочи се, че при
отнемането на процесната реална част с площ 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
10135.5403.3499, оставащата част от същия отговаря на минималните изискванията за лице
и площ, а ако не бъде придадена тази част към имота на ищците, то последният остава
маломерен и неотговарящ на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Твърдят, че в случая приложима е
разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗУТ, вр.чл.17 от ЗУТ, според която е възможно
придобИв.ето по давност на реална част от имот, ако тя се присъединява към съседен имот.
Считат също, че съдът е следвало да съобрази, че от един от ответниците - Р. Н. А. е
налице признание на исковата претенция, а от други двама от тях – Я. И. С. и С. А. П.
липсва оспорване и възражения по отношение на собствеността за имот № 5285, към който
се иска да бъде придадена процесната реална част. По изложените съображения се моли за
отмЯ. на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Я. И. С., чрез пълномощника си е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето и
без уважение. Сочи, че поземлен имот с ид.10135.5403.3499 е частна собственост на
ответниците, възстановен с решение на ПК-Варна. Претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от С. А. П., чрез особения й
представител, в който също се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се
2
излагат подробни съображения в тази насока. Счита, че за подлежащи на реституция имоти
принципно давност може да тече едва след приключване на процедурата по
възстановяването им, а в случая този способ за придобИв.е на права по отношение на
процесната реална част от имота е неприложима с оглед забраната на чл.200, ал.1 от ЗУТ да
се придобиват реални части с по-малко размери от установените в чл.19 от ЗУТ. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Въззиваемите страни - Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А. и В. И. В. не са депозирали отговор
по въззивната жалба.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на активно и
пасивно субективно съединяване положителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от В. И. С. и С. И. СТ. – П. срещу С. А. П., Р. Н. А., А. Н. А., З. Н. А., В. И. В. и Я. И.
С. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при
равни квоти от по ½ ид. част за всяка на реална част с площ от 281 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.5403.3499 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност
„Боровец-юг“, целия с площ от 5251 кв.м. при граници на процесната реална част:
10135.5403.5285, 10135.5403.3500, 10135.5403.9522 и останалата част от имот
10135.5403.3499 и при граници на целия имот - ПИ с ид. 10135.5403.2010, 10135.5403.3495,
10135.5403.2013, 10135.5403.3493, 10135.5403.9521, 10135.5403.3500, 10135.5403.2022,
10135.5403.3015, 10135.5403.5285, 10135.5403.9522 и 10135.5403.3498, при твърдения за
придобИв.е на собствеността от ищците на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност - за ищцата В. И. С. в периода от 06.01.1989г. до депозиране на исковата молба в
съда 12.11.2020г., а за ищцата С. И. СТ. – П. - за периода от 28.01.1990г. до депозиране на
исковата молба в съда 12.11.2020г.
Ищцата В. С. твърди, че на съпругът й Ст. К. Ст., починал през 1990г., с решение на
ИК на ОНС Варна през 1989г. е било предоставено право на ползване върху земя с площ от
600 кв.м., намираща се в гр.Варна, местност „Боровец“. Излага, че за имот с площ от 1123
кв.м., включващ изцяло предоставения за ползване на наследодателя имот, е съставен АЧОС
от 13.10.2017г. Имотът по АЧОС с ид. 10135.5403.3503 по Кадастралната карта на гр.Варна
с площ от 1123 кв.м. е бил закупен от ищцата С. П. – дъщеря на В. С. с Договора за покупко
– продажба на имот частна общинска собственост от 02.08.2019г. по реда на чл.35, ал.1 от
ЗОС. След изменение на Кадастралната карта от имот с ид. 10135.5403.3503 са били
обособени два имота – имот с ид.10135.5403.5284 с площ от 623 кв.м. и имот с
ид.10135.5403.5285 с площ от 500 кв.м. С договор за покупко – продажба обективиран в
нот.акт № 15/2019г. С. П. продала на трето неучастващо по делото лице М. П. Г.ева имота с
ид. 10135.5403.5284 с площ от 623 кв.м. и запазила за себе си собствеността на имота с
ид.10135.5403.5285 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 500 кв.м.
3
Твърдят, че независимо от това, че С. П. е закупила имота с ид.10135.5403.5285 по
КК на гр.Варна с площ от 500 кв.м. през 2019г., тя и майка й В. С. са владяли реална част с
площ от 281 кв.м. от съседния имот с ид. 10135.5403.3499 по Кадастралната карта целият с
площ от 5251 кв.м. с намерение за своене. Посочват, че границите на владЯ.та реална част са
ПИ с ид. 10135.5403.5285, 10135.5403.3500, 10135.5403.9522 и останалата част от имот с ид.
10135.5403.3499, а периодът на давностно владение от страна на В. С. е от 1989г., когато
имотът е бил предоставен за ползване на съпругът й Ст. Ст. до настоящия момент, а ищцата
С. П. – от смъртта на Ст. Ст. на 28.01.1990г. до настоящия момент. Излагат, че като
собственик на целия имот с ид. 10135.5403.3499 е вписан наследодателят на ответниците Г.
И. Т., с което установяват правния си интерес от предявяване на исковете за собственост
спрямо наследниците му – ответниците по исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. И. С.,
процесуалния си представител, в който се излагат възражения за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва, че въз основа на Удостоверение от ИК на ОНС Варна №
83/1989г. на праводателя на ищците е предоставено право на ползване върху имот с площ от
600 кв.м. в местност „Боровец - юг“, но се твърди, че същото е погасено със смъртта на
ползвателя. Оспорват се и твърденията на ищците за придобИв.е по давност на процесната
реална част с площ от 281 кв.м. с твърдения за Н.опустимост на придобИв.е по давност на
земя частна държавна или общинска собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Р. Н. А., чрез
процесуалния му представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва се както фактът на упражнявана фактическа власт по отношение на процесната
реална част от ПИ с ид. 10135.5403.3499 от ищците, така и намерението им за своене на
имота. Счита, че дори В. С. да упражнява фактическа власт по отношение на имота, то тя го
държи за дъщеря си С. П.. По отношение на С. П. излага, че спрямо нея не е изтекъл
изискуемият по закон период на давностно владение, доколкото същото е установено на
02.08.2019г.
Писмен отговор е депозиран и от особения представител на ответника С. А. П..
Оспорва твърденията на ищците, че упражняват фактическа власт върху процесната реална
част с площ от 281 кв.м. от имота с ид. 10135.5403.3499 по Кадастралната карта на
гр.Варна, поради което счита, че не са я придобили по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното по делото удостоверение № 83/06.01.1989г., с решене на ИК
на ОНС – Варна на Ст. К. Ст. е предоставено право на ползване върху имот с площ от 600
кв.м., намиращо се в гр. Варна, местност „Боровец“ при граници М.Я. и Н..Ст..
С разрешение за строеж № 58/03.05.1989г. на Ст. К. Ст. е разрешено да осъществи
строителство на сезонна постройка в имот № 657, местност „Боровец“ със застроена площ
4
до 35 кв.м.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.48/ на Ст. К. Ст. и В. И. С. са
сключили граждански брак на 16.05.1981г., за което обстоятелство е съставен акт за
граждански брак № 6 от ОНС гр.Суворово.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Ст. К. Ст. е починал на
27.01.1990г. и негови наследници са съпругата му В. И. С. и децата му Косьо Ст. К. и Ив.
Ст. К..
Въз основа на договор за покупко – продажба вписан в Служба по вписванията гр.
Варна на 02.08.2019г., вх. № 19879, акт № 55, дело № 2268, ищцата С. И. СТ. – П. закупува
от Община Варна имот с идентификатор 10135.5403.3503, целия с площ от 1123 кв.м.
намиращ се в местност „Боровец -юг“, гр. Варна, район Аспарухово, с.о.“Боровец юг“.
Представена по делото е преписка по разделяне на имот с идентификатор
10135.5403.3503 на два отделни имота, като съобразно приложените към преписката скици –
проекти се установява, че от общия имот са образувани два отделни имота –ПИ с
ид.10135.5403.5284 с площ от 623 кв.м. и имот с ид.10135.5403.5285 с площ от 500 кв.м.
С договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 15, том ІІІ, рег. №4495,
дел №325/15.11.2019г. С. И. СТ. – П. е продала на М. П. СТ. имот с ид. №10135.5403.5284 по
Кадастралната карта на гр.Варна, целия с площ от 623 кв.м.
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на
26.01.2021г., Ив. Г.Т. е починал на 03.01.2001г. и негови наследници са С. А. П., Р. Н. А., А.
Н. А., З. Н. А., В. И. В. и Я. И. С. – ответници по настоящото дело.
По делото са представени писмени доказателства находящи се в административна
преписка на ОСЗ-Варна по заявление вх.№ 50588/04.08.1992г. подадено от Ив. Г.Т. за
възстановяване собствеността на Г. И. Т..
С протокол № 5/13.07.1939г. на общинска комисия на ТКСЗ на село Галата, Община
Варна е решено Ив. Ст. Т. да бъде оземлен с имот с площ от 5 дка. – общинска земя
намираща се в землището на село Галата, местност „Ламбур -кула“.
Със заявление вх.№ 50588/04.08.1992г. Ив. Г.Т., ЕГН ********** от гр.Варна, като
наследник на Г. И. Т. е направил искане за възстановяване имоти на наследодателя му
намиращи се в землището на гр. Варна, местност Галата.
С решение № 574/07.12.1998г. на Поземлена комисия – Варна на наследниците на Г.
И. Т. са възстановени земи в землището на гр. Варна, местност Галата, сред които нива с
площ от 8 дка, находяща се в терен по §4 на Галата, местност Караач Бунар, нива с площ от
5 дка находяща се в терен по §4 на Галата, местност Ламбур Кула, нива с площ от 3 дка,
находяща се в терен по §4 на Галата, местност Караач Бунар, както и нива с площ от 4 дка,
находяща се в терен по §4 на Галата, местност Лабадалък.
По делото е проведена Съдебно техническа експертиза, поддържана в съдебно
заседание от вещото лице Ж.Б.. От заключението по същата се установява, че в КП от 1996г.
като собствен на Ст. К. Ст. е записан имот № 2023 с площ от 655 кв.м. Процесната реална
5
част от 281 кв.м. представлява застъпване на имот № 2023 по КП от 1996г. и имот № 3499
по КККР от 2008г., целия с площ от 5252 кв.м., вписан в кадастралните регистри като
собствен на Г. И. Т..
По плана на старите имотни граници от 1997г. процесната реална част с площ от 281
кв.м. попада с площ от 260 кв.м. в стар имот № 155 записан на наследниците на Г. Т. и с
площ от 21 кв.м. в имот № 157 записан на наследниците на З.Ж..
Имот № 3499 по ПНИ от 2003г. е с площ от 5252 кв.м., като в регистъра за
собственост е вписан на наследниците на Г. И. Т.. За съседният имот № 3503 с площ от 1123
кв.м. в регистъра е записана неустановена собственост. Аналогични са записите за
собственост и в Кадастралната карта от 2008г. касателно имоти с ид. 10135.5403.3499 с
площ от 5252 кв.м. и имот с ид. 10135.5403.3503, с площ от 1123 кв.м. Посочва се, че
процесната реална част от 281 кв.м.попада изцяло в имот с ид. 10135.5403.3499 по
Кадастралната карта.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че при оглед на място е констатирал, че
оградата на имота, който се владее от ищците е разположена между точки 5 и 6 от
комбинирана скица № 5 към заключението, т.е същите владеят процесната реална част с
площ от 281 кв.м. от ПИ с ид. 10135.5403.3499, в която попада септична яма,
канализационен клон както и множество лозови насаждения в добре поддържано състояние.
Експертът посочва, че с решение на Общински съвет – Варна взето на 29.05.2000г. е
одобрен околовръстен полигон на СО „Боровец-юг“, поради което и на основание чл.2 от
ЗСПЗЗ след този момент земята в цялото селищно образование е престанала да има
земеделски характер и има урбанизиран характер.
Вещото лице при преглед на съдържащите се в съответните администрации планове
и документи посочва, че не може да бъде даден категоричен отговор дали имот №3499 е бил
включван за кооперативно ползване в ТКСЗ. Не установява също дали за този имот е бил
съставян акт за държавна собственост, но части от същия са били предоставяни за ползване,
в това число на Ст. Ст., което е индиция, че земята е била държавна.
Вещото лице посочва, че по повод подаденото заявление пред ПК-Варна вх.№ 50588
на наследниците на Г. И. Т. като негова собственост са идентифицирани стари имоти № 153,
154, 155 и 156 по плана на старите имотни граници, за които е отреден новообразуван имот
№ 3499 по ПНИ съответстващ на имот с ид. 10135.5403.3499 по Кадастралната карта на
гр.Варна. Реституционната процедура не е приключила предвид липсата на издадена
заповед на кмета по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание на въпроси на страните вещото лице е посочило, че на
комбинираната скица № 5 към заключението, реалната част с площ от 281 кв.м. защрихована
в син цвят представлява част от имот № 2023 по Комбинирания план от 1997г., чиито
граници са посочени в синьо и който е представлявал предоставеният за ползване имот на
Ст. Ст.. Оградата на имота се намирала между т.5 и т.6 по кафявата пунктирана линия.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
6
свидетелите Р.М.Хр. и В.Р.К..
Свидетелката Р.Хр. посочва, че познава В. и Сн. и техния имот в местност „Боровец-
юг“, тъй като са съседи там. Ищците имали имота от 1988-1989г. и той бил ограден още от
момента на получаването му с телена ограда на бетонни колчета, която ограда не е
променяла местоположението си от този момент до настоящия. В имота ищците имали
постройка, кладенец, дръвчета и лозе. Лозето било в лявата част на имота и граничело с
пътя. Имотът бил на В. и на Ст., те построили сградата в него, а след смъртта му В. останала
да живее в сградата, а дъщеря и Сн. и помагала в отглеждането на лозето и дръвчетата.
Отвъд оградата съседният имот бил запустял, с високи треви. На предявената на
свидетелката комбинирана скица №5 от заключението на вещото лице по СТЕ –Ж.Б., същата
посочва, че защрихованата в синьо част е онази, в която се намира лозето на ищците, а
телената ограда минавала между т.5-т.7, т.7-т.8, т.8-т.1 и т.1-т.2. Свидетелката посочва, че не
и е известно някой да е имал претенции към имота на ищците.
Свидетелят В.К. посочва, че му е известен имота на ищците в местност „Боровец-юг“,
тъй като неговият имот се намира под техния /№ 2008/. На предявена комбинирана скица №
5 към заключението на СТЕ посочва че това е имот № 5285, който бил ограден с телена
ограда между т.1 и т.8. Защрихованата в син цвят част от имота представлявала лозе, което е
част от оградената част от площта на имота. Лозовите насаждения били стари, а мястото под
лозето било празно и необработваемо. В. получила имота през 90-те години и заедно със Ст.
го оградили и започнали да строят вила. През всичките години имотът им бил ограден и
оградата не била местена. В имота идвала и дъщерята на В. - С., но не и други хора, който
да имат претенции към имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираните въз основа на
нея петитуми на претенциите обуславят извод за предявени в условията на активно и
пасивно субективно съединяване от ищците В. И. С. и С. И. СТ. – П. положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване спрямо ответниците на собственото им право на собственост по отношение на
процесния имот – реална част с площ от 281 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5403.3499
по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност „Боровец-юг“, целия с площ от
5251 кв.м. при граници на процесната реална част: 10135.5403.5285, 10135.5403.3500,
10135.5403.9522 и останалата част от имот 10135.5403.3499.
Основателното им провеждане възлага в тежест на ищците да установят при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия
състав на спорното право, а именно: правото на собственост по отношение на процесната
реална част придобита на твърдяното основание - изтекла придобивна давност в следствие
на осъществявана фактическа власт с намерение за своене в изискуемият от закона срок.
Позоваването на ищците е на оригинерно придобивно основание – давностно
владение с начален момент 1989г. за ищцата В. С. и 1990г. за С. СТ. и краен - датата на
7
депозиране на исковата молба в съда /2020г./. За да породи ефект на придобивен способ,
владението следва да е продължило повече от 5г. /при добросъвестно владение/ или 10г.
/при Н.обросъвестно владение/ съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, да е било трайно, явно и
необезпокоявано и да не са били налице пречки за придобИв.е по давност на конкретния
имот. В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Установява се от доказателствата по делото, в това число заключението на
проведената по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено, че процесната реална част от имот с ид. 10135.5403.3499 по
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 281 кв.м. е част от имота, предоставен за
ползване на Ст. Ст. – съпруг на ищцата В. С., идентифициран като имот № 2023 по КП от
1996г. Ползвателят е починал през 1990г., преди приемане на ЗСПЗЗ и предвидената в него
възможност за трансформиране на предоставено право на ползване в право на собственост и
смъртта му е довела до погасяване на учреденото му право на ползване.
Установява се също, че процесната реална част попада изцяло в имот № 3499 по
ПНИ от 2003г. с площ от 5252 кв.м. записан в регистъра като собствен на наследниците на
Г. И. Т. на основание проведена реституционна процедура. С реституционното решение №
574/07.12.1998г. на наследниците на Г. Т. са възстановени имоти попадащи в различни
местности в землището на Галата, но в терени по § 4, т.е в територии, в които имоти
преимуществено са предоставяни за ползване, както и в случая с имота на Ст. Ст..
Решението на административния орган постановено в полза на наследниците на Г. Т. е
издадено преди изменение на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./ и с него само се признава
правото на собственост върху съществуващи стари реални граници, без същевременно да е
осъществена индивидуализация на имотите предмет на решението на ПК с номер по план и
граници. Решението е постановено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, към който
момент е в сила редакция ДВ бр.122/1997г., която налага изискването към решението на ПК
да бъде приложена скица на имота заверена от административния орган. В реституционната
преписка няма данни такава скица заверена от ПК да е била издавана в полза на
реституираните собственици, в която възстановяваните имоти да са посочени с техните
номера и граници. При това положение макар и постановено преди изменение на чл.14, ал.1
от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./, доколкото решение № 574/07.12.1998г. не съдържа
индивидуализация на имотите, които се реституират, същото не се ползва с конститутивен
ефект, т.е не правопоражда права в полза на реституираните собственици по отношение на
конкретно определени имоти.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ границите на имотите, правото на собственост
върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на
§ 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят с плана на новообразуваните имоти. Именно с
този план се определя точното местоположение и форма на тези имоти, отразявайки
придобитите от ползвателите, респ. от бившите собственици права, при съобразяване с
8
ограниченията и възможностите по § 4з от ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ е
извършена индивидуализацията на имота и тогава е настъпило конститутивното действие на
решението на поземлената комисия.
В случая от заключението на проведената по делото СТЕ се установява, че ПНИ за
местността /„Боровец-юг“/, в която се намира процесния имот е бил окончателно одобрен
със заповед на областния управител на гр.Варна през 2003г. Съобразно него в полза на
наследниците на Г. Т. е записан новообразуван имот № № 3499 с площ от 5252 кв.м., в който
изцяло попада спорната реална част с площ от 281 кв.м. На това основание съдът приема, че
едва към 2003г. наследниците на бившия собственик – ответници в процеса са могли да
защитят правата си по отношение на физически обособения вече имот, което съгласно
трайно установената съдебна практика по приложението на ЗСПЗЗ означава, че от този
момент срещу тях принципно е допустимо да тече придобивна давност. В този смисъл
Решение № 54 от 14.05.2019г. по гр. д. № № 2800/2018г. на ВКС, II г.о.; Решение №
17/19.02.2016г. по гр.д. № 4335/2015г. на ВКС, II г.о. и др.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищците действително са упражнявали фактическа власт по отношение на
процесната реална част от имота. Както бе посочено по-горе, тя е част от имота предоставен
за ползване през 1989г. на съпругът на В. С. /ползвателски имот № 2023 по КП от 1997г./
посочен в син цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на СТЕ. Същият пак
съгласно експертното заключение и показанията на свидетелите Хр. и К. е бил ограден от
тях още при получаването му, а понастоящем в процесната реална част се намира лозето, за
което се грижели В. и дъщеря и С., както и септична яма и канализационен клон обслужващ
сградата в имот с ид.10135.5403.5285 по Кадастралната карта на гр.Варна собствен на С. П..
За да бъде осъществен фактическия състав на придобИв.ата давност следва да бъде
установено владение върху веща, което да продължи в период на 10 години в хипотезата на
чл. 79, ал.1 ЗС, на която ищците се позовават. В случая, както посочи по-горе съдът приема,
че при липса на отрицателни предпоставки, давностното им владение е следвало да
продължи от 2003г., когато е приет ПНИ на с.о.“Боровец юг“ до 2013г. Процесната реална
част попада в територията на селищно образование „Боровец-юг“, по отношение на което
считано от 29.05.2000г. е одобрен околовръстен полигон. Земите попадащи в селищното
образувание губят земеделския си характер, тъй като попадат в урбанизирана територия.
Урбанизираната територия е територията на населеното място, включено в строителните му
граници определени с устройствен план, а също и селищните образувания, чиято дефиниция
е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. Т. е щом поземлен имот попада в границите
на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана
територия, спрямо който намира приложение чл.200 от ЗУТ, като е без значение дали
имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението
му от земеделски по реда на ЗОЗЗ.
Следователно приложимият в случая материален закон във връзка с придобИв.ето на
реални части от съдени имоти находящи се в с.о.“Боровец юг“ е ЗУТ, който е в сила от
9
31.03.2001г.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл.19. Изискуемата според чл.19, ал.1, т.3 от ЗУТ минимална площ на
поземления имот находящ се във вилна зона е 600 кв.м. и лице най-малко 18 м. Процесната
реална част, която се владее от двете ищците няма минималните характеристики посочени в
закона, дори и при отчитане на действителното фактическо положение на място, което
както установява вещото лице по СТЕ възлиза на 314 кв.м., а не заявените с исковата молба
281 кв.м.
Основното възражение на въззивниците в жалбата е за приложимостта на
разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗУТ, предвиждаща изключение от забраната за придобИв.е
по давност на имоти под размерите по чл.19 от ЗУТ. Съгласно нея правилото на ал. 1 не се
прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот
при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се
присъединява към съседен имот.
Приложимостта на чл.17 от ЗУТ се предпоставя от наличието на първоначално
урегулиране на територията, при която възникват придаваеми по регулация части между
съседни имоти /дворищна регулация/, а не ПУП-ПУР, тъй като същият не урежда
регулационния статут на поземлените имоти, а в случая и не се касае за спор произходящ от
предприети действия по отчуждаване на имоти и прокарване на проектираните с него
улици. Съгласно трайната съдебна практика /Решение № 154 от 21.12.2020г. по гр. д. №
4689/2019г. на I г. о. на ВКС; Решение № 67 от 16.06.2017г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016г.,
II г.о., ГК/ на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този
имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т.
2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, в случай че той ги е владял 10 години. Т.е изискването на закона е да
има придаваеми части при условията на чл.17 от ЗУТ към имота на лицето, което се
позовава на придобивната давност, а не да е налице фактическо присъединяване на част от
съседен имот, както е в настоящия случай. В този смисъл Определение № 188 от 28.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 981/2021 г., I г. о., ГК; Решение № 14 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1600/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н..
С оглед изложеното и при липса на доказателства за присъединяване по силата на
първоначална регулация на неурегулирани имоти на процесната реална част от имота на
ответниците към този на ищците, хипотезата на чл.200, ал.2 от ЗУТ, вр.чл.17 от ЗУТ е
неприложима. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен
имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, както е в настоящия случай,
може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на
съседните имоти, а данни за постигнато съгласие в този смисъл между страните по спора
отсъстват.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищците, макар и доказано
10
упражняващи фактическа власт по отношение на процесната реална част от имот с ид.
10135.5403.3499, намиращ се в гр. Варна, местност „Боровец-юг“ с площ на частта 281 кв.м.,
не са я придобили на посоченото оригинерно основание по причина, че същата не отговаря
на изискванията на чл.19 от ЗУТ, за да може да бъде придобита по давност съгласно чл.200,
ал.1 от ЗУТ. Неприложимо е и изключението на чл.200, ал.2 от ЗУТ при липса на данни за
извършено първоначално урегулиране на територията на с.о.“Боровец-юг“ и
присъединяване на това основание на процесната реална част към имот на ищците. При тези
съображения предявените от ищците положителни установителни искове за собственост по
отношение на реална част с площ от 281 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
10135.5403.3499 по Кадастралната карта на гр.Варна, намиращ се в гр. Варна, местност
„Боровец-юг“, целия с площ от 5251 кв.м. основани на твърдения за придобИв.ето и по
давност се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни се явяват възраженията на въззивниците, че първоинстанционният
съд не е съобразил заявено признание на исковите претенции от ответника Р. А., доколкото
същият е оспорил исковете като неоснователни още с отговора на исковата молба.
С оглед съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция и тези, до
които е достигнал районният съд, решението на ВРС се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Особеният представител на въззиваемата С. П. е направила искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивната съдебна инстанция. Съдът констатира, че дължимото
такова определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение към момента на иницииране на въззивното производство по
делото е в размер на 634 лева и доколкото същото се дължи от въззивниците /ищци/, но не е
заплатено, същите са останали задължени за разноски и следва да бъдат осъдени да го
заплатят по реда на чл.77 от ГПК.
Процесуалният представител на въззиваемата Я. С. – адв.К. Р. е направила искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв., във връзка с
което е представила договор за правна защита и съдействие сключен с доверителя по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба на чл.38 от ЗАдв. при оказване на
безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, последният има право на адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. В тези случаи, доколкото
представителството се осъществява безплатно, клиентът и адвокатът не договарят размер на
възнаграждението, което клиентът да заплати, а съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. В случая приложима към датата на
сключване на договора за правна помощ с Я. С. е редакция на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 634 лева. За заплащане на същото
следва да бъдат осъдени ищците с оглед изхода на производството.
11
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260287/26.05.2022г., постановено по гр.д. №
14640/2020г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.************* и С. И. СТ. – П.,
ЕГН **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТЯТ на адв.К. Р. от АК-Варна, адрес:
********** сумата от 634 /шестстотин тридесет и четири/ лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.************* и С. И. СТ. – П.,
ЕГН **********, с адрес: *********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен съд-Варна
сумата от 634 /шестстотин тридесет и четири/ лева, представляваща дължимо
възнаграждение на назначен особен представител на ответника С. П. по чл.47, ал.6 от ГПК
за въззивната инстанция, на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12