Р
Е Ш Е Н И Е
№
568/ 13.3.2020г.
гр.
Перник, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 02799 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от Г.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, със седалище и адрес: пл.
„Св. Иван Рилски” № 1а, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди лева, 00 ст./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправилна
поддръжка на тротоарен участък на ул. „Железничарска” в гр. Перник, изразяващи
се в понесени болки, страдания и психически стрес, получени вследствие на
претърпян инцидент на 07.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на главницата, както и да
заплати на ищеца сумата от 2206,00 /две хиляди двеста и шест лева, 00ст./ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на
претърпения на 07.12.2017г. инцидент, настъпил вследствие нанеправилна
поддръжка на тротоарен участък, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата. В условията на евентуалност,
в случай, че се установи, че претърпения инцидент не се дължи на нарушения на
тротоарната настилка, а на производствен дефект, свойство или друг присъщ белег
на вещта, то се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове
със същото съдържание и размер на искова претенция. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 07.12.2017г., около 11.30 часа, ищцата,
вървейки по тротоара на ул. „” в гр. Перник, в района на пазара, в участъка под
надлеза за автомобили, претърпяла инцидент, вследствие на падане. Сочи се, че
причина за претърпения инцидент е лошото състояние на тротоара, който бил с
нарушена настилка, изразяваща се в неравност на тротоарните плочки – счупени и
разлепени, а други липсвали. Ищцата твърди, че при падането си усетила
изключително остра и силна, непоносима болка в областта на десния крак. Същия
ден била транспортирана в Бърза помощ, където й били извършени медицински прегледи
и манипулации. Излагат се твърдения, според които получените наранявания са се
отразили цялостно на ищцата, като се е увредило цялостно опорно-двигателния й
апарат. Получените наранявания довели до извършване на операция под анестезия,
при което в крака на ищцата били поставени различни медицински метални
приспособления. За тези приспособления ищцата заплатила сумата от 2206,00 лева.
Ищцата сочи още, че от полученото, в резултат на падането, увреждане е
претърпяла силни болки както при самото падане, така и по време на лечението.
Твърди, че такива понася и понастоящем, като и до днес се придвижва
изключително трудно и не може да използва пълноценно пострадалия си крак. Освен
физическите болки, ищцата твърди, че е понесла и изключително големи затруднения
в ежедневното си обслужване. За период, по –дълъг от 4 месеца, не можела сама
да се грижи за личната си хигиена. Не можела сама да отиде до банята, до
тоалетната. Била напълно неспособна да се грижи за себе си, да излиза навън,
което й създало допълнителни психически страдания. Освен това, дълго време не
можела да преодолее случилото се, като чувствала безпокойство и напрегнатост.
Твърди, че този психически стрес не може да преодолее и до днес. Ищцата намира, че претърпените неимуществени вреди биха били справедливо
обезщетени със сумата от 25 000 лева.
В предоставения
от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния
си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искови
претенции и излага становище за неоснователността им. Твръди, че претендирания
размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен
и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди, че съгласно чл. 50
ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Такива са физическите болки и
страдания, както и евентуално получените вследствие на падането трайни
увреждания и белези, ако има такива. Твърди се, че в исковата молба не се сочат
доказателства на наличието на трайни увреждания, вследствие на падането, които
да обосноват претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът намира, че придружаващите заблявания – остеопороза и захарен диабет
тип II, са допринесли до утежняване на вредоносния
резултат и са повлияли върху продължителността на възстановителния период.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.
Аргументира се с обстоятелството, че същата е имала възможност при
придвижването си по тротоара да избегне нарушеният участък и така да
предотврати настъпването на вредоносния резултат. Ответникът счита, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Припомня, че
същия следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, за което
излага подробни аргументи.
В
съдебно заседание, както и в представени в срок писмени бележки, ищцата, чрез
пълномощника й, пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат
изцяло уважени, като основателни и безспорно доказани. Заявява, че е безспорно
установено, че инцидента е настъпил на участък от тротоара, за пълната
изправност на който отговаря Община Перник. Заявява още, че и безспорно са доказани
и установени всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба и
релевантни за решаването на настоящия спор. Посочва, че от изслушаната съдебна
психолого-психиатрична експертиза се доказва, че психологичното състояние на
ищцата по време на случилия се инцидент, се е влошило от различни симптоми на
травматичен стрес, резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие,
което променя, застрашава и уврежда за продължително време качеството на живота
й. Доказва се, че и към момента, при ищцата се установяват високи нива на
депресия и тревожност, като и към момента последната не е преодоляла
последиците от инцидента. Намира, че изслушаните психолого-психиатрична и
съдебно-медицински експертизи, в синхрон с показанията на разпитаните по делото
свидетели, потвържават категорично изложеното в исковата молба. С тези
съображения намира предявените осъдителни искове за основателни и доказани.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, пледира за решение, с което предявените
искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага се, че в хода на
съдебното производство ищцата не е доказала по категоричен начин мястото на
настъпване на инцидента. Изтъква се, че макар свидетеля, който е съпруг на
ищцата, да е бил очевидец на случилото се, не е успял също да конкретизира
мястото, което е наложило отправянето на множество уточнителни въпроси.
Посочва, че в случай, че съда намери исковите за основателни, то поддържа
направеното възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като в тази връзка
сочи, че безспорно е установено, че инцидента е станал в светлата част на
денонощието, при липса на снежна покривка, т.е. ищцата е могла да види в какво
състояние е бил участъка, по който се е придвижвала. Освен това, същата е могла
да избегне нарушения участък, като го заобиколи, за да не се стигне до
инцидента. Твърди, че съпътстващите заболявания на ищцата са утежнили
последиците от настъпване на инцидента.
И
двете страни претендират разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове
са процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по тях.
От
фактическа страна:
На 07.12.2017г., преди обяд, ищцата се
намирала в гр. Перник, в района на Кооперативен пазар, където заедно със
съпруга си – св. А.Д.А.и малкото си внуче, се разхождали из пазара. Същите
пристигнали с личния си автомобил, който паркирали на ул. „”, от дясната страна
в посока магазин „Лидъл”. След като приключили с разходката, ищцата и
придружаващите я лица се отправили към автомобила си. След като пресекли
намиращата се на ул. „” пешеходна пътека тип „Зебра”, намираща се под
изградения пътен надлез, тримата тръгнали по десния тротоар на улицата, в
посока към магазин „Лидъл”. Тъй като тротоара бил тесен, св. А.А.вървял
най-отпред, а зад него се движела ищцата и внучето й. На около 15 метра от
пешеходната пътека, ищцата попаднала в неравност на тротоара, образувана
вследствие на изкривени и счупени, а на места и липсващи, тротоарни плочи, при
което загубила равновесие и паднала. При падането усетила силна болка в
областта на десния крак, при което извикала. Чул писъка й, както и този на
уплашеното дете, св. А.се обърнал и видял съпругата си да лежи на тротоара.
Опитал се да я вдигне, но тя пищяла от болка, при което не успял да я изправи. Намиращите
се в близост хора, сред които и св. М.С.М., се втурнали и опитали да помогнат
на св. А.да изправи ищцата, която продължавала да вика от болка. Отзовалите се
хора, заедно със св. А., успели да заведат ищцата до автомобила й, където вече
били пристигнали и синовете й. Последните успели да качат ищцата в автомобила,
след което последната, заедно със съпруга си, се прибрала в дома си. Ищцата и
съпругът й очаквали болката да отшуми, предполагайки, че е временна, в резултат
на удара, но болките се усилвали все повече и повече. Предвид това, на същия
ден, около 21.00 часа, синовете на ищцата я закарали в Спешна помощ към МБАЛ
„Р. Ангелова” – Перник, където, след направена рентгенография е установено
счупване на дясната бедрена шийка и ищцата е била насочена за ендопротезиране.
На 09.12.2017г. е извършена втора рентгенография, а на 10.12.2017г. ищцата е
постъпила за лечение в УМБАЛ „Софиямед” с диагноза „фрактура коли феморис
декстра”. На 12.12.2017г. е извършено ендопротезиране на дясна тазобедрена
става. На 17.12.2017г. ищцата е изписана с указания да проведе рехабилитация,
поради което на 20.12.2017г. постъпва в ХОСПИС „Сердика” –МБДПЛР за ЛФК –
упражнения. Изписана е на 27.12.2017г. с подобрение, след което продължава лфк
в домашни условия. На 13.12.2018г. отново й е назначено ЛФК с дозирано
натоварване на крайника. Впоследствие са извършени още няколко прегледа, при
които е назначено медимекаментозно лечение.
От показанията на свидетелите А.Д.А., М.С.М.
и Р.А.А.се установява, че тротоара, в процесния участък, е бил с нарушена
настилка, като част от плочките са били счупени, част от тях липсвали, а
повърхността на тротоара била неравна. Установява се още, че не е била налична
снежна покривка, напротив – времето е било хубаво, сухо и слънчево. Свидетелят М.сочи,
че част от плочките не са статични, като при стъпване, същите се надигат, а
други пропадат. Разпитаните по делото свидетели са категорични в показанията
си, че никога не са били свидетели на паркирани върху тротоара леки автомобили.
От показанията на свидетелите А.А.и М.М.се установява, че ищцата е паднала
върху тротоарната настилка именно заради лошото състояние на последната. Тези
свидетели, както и св. Р.А.установяват, че настилката е била нарушена, като
част от тротоарните плочки са били счупени, някои липсвали, а друга част бил
подвижни. Установяват още, че повърхността на тротоара в процесния участък е
била неравна. Свидетелите А.А.и М.М.свидетелстват и за състоянието на
пострадалата, непосредствено след падането й. Свидетелят М.посочва, че е
помогнал на св. А.да вдигне ищцата от земята и да я заведат до автомобила й. От
показанията им се установява, че вследствие на силната болка ищцата е извикала,
което и всъщност е привлякло вниманието на св. Мирчев, който се е намирал на
тротоара от насрещната страна на улицата. Свидетелите посочват, че преди
инцидента, ищцата се е движела нормално, без помощни средства. Свидетелстват,
че дълго време след това, ищцата не е могла да се предвижва сама, поради което
използвала помощни средства. От показанията на свидетеля А.А.се установява,
както при самото падане, така и в часовете на деня по-късно, ищцата е изпитвала
много силна болка в областта на десния си крак. Установява се, че до момента на
оперативната интервенция, ищцата е изпитвала много силни болки, както и
неудобства от битов характер. Същата не била в състояние да се движи сама,
както и да се обслужва сама. Свидетелят сочи, че и след операцията състоянието
на ищцата било много тежко. Посочва, че до една година след инцидента ищцата не
успявала да се раздвижи, въпреки проведените рехабилитациии и раздвижвания. Ищцата, с чужда помощ, успявала да излезе за
около десетина минути в двора на къщата й, след което, отново с чужда помощ се
прибирала. Свидетелят сочи, че след инцидента, ищцата почти спряла да се храни.
Не спяла, психически е била разстроена, била много отчаяна и очаквала това да
бъде края на живота й. Св. А.посочва, че едва от 4-5 месеца ищцата е започнала
да се храни нормално, но и до настоящия момент не може да излиза навън без
чужда помощ. От показанията на свидетеля се установява, че преди инцидента
ищцата се е движила свободно, без чужда помощ и е била нормално социално
адаптирана.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите А.А., М.М.и Р.А., като тези на свидетелите А.А.и Р.А.са
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид роднинската връзка
между ищцата и тях .Същите са последователни, непротиворечиви, логични и
кореспондиращи помежду си, като същевременно се подкрепят от заключението на
съдебно-медицинската експертиза (в частта, касаеща нараняванията на ищцата).
От изслушаната и неоспорена по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпения на
07.12.2017г. инцидент, ищцата е получила следното травматично увреждане:
счупване на дясна бедрена шийка. Счупването е било субкапително (счупване на
главата на бедрената кост, в нейната основа – счупване в областта на
тазобедрената става). Освен това, счупването е било вклинено, т.е. фрагментите
са се вбили един в друг и по този начин са били разместени. На 12.12.2017г.,
ищцата е претърпяла оперативна интервенция, при която е поставена изкуствена става
– ендопротеза, двуполюсна, с циментно стебло. На 17.12.2017г. е изписана с
указания за ЛФК (лечебна физкултура) и същия ден е постъпила в МБДПЛР „Сердика”
– гр. София (с доплащане за 3 дни). При постъпването е била със силно ограничен
обем на движения в дясна тазобедрена става, като е изписана с подобрение както
в обема на движения в ставата, така и в мускулния тонус и болковия синдром. В
период от 3 месеца е ходила с две патерици, без да стъпва на десния долен
крайник, като е търпяла неудобства от това. След този период се е движела с
едно помощно средство. По повод страданията е преглеждана 4 пъти от
лекар-травматолог – на 13.02.2018г., на 17.03.2018г., на 03.04.2018г. и на
29.09.2018г. При прегледите, след рентгенографии, че ставата е с нормален
стоеж. Налице е болков синдром с ограничения в движенията. Лекувана е с
„Репатрил”-крем, анаглегитици и лечебна физкултура. Обичайният период на
лечение и възстановяване е бил за около 6 месеца, като през първите 3 се е
нуждаела от чужда помощ. От заключението на вещото лице се установява още, че
при самата травма, ищцата е изпитала силни болки и страдания, с невъзможност да
стъпва и ходи нормално и самостоятелно. Предвид обстоятелството, че фрактурата е
била вклинена, болките са били силни, но не така, както и при разместено такова
счупване. Постоперативно отново е търпяла по-силни болки, особено в първите
няколко дни. Постепенно с времето, за около 20-30 дни, силните болки са
намалели. Изпитвала е неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение за
около 3 месеца „времето на двежения с две патерици и ограничено натоварване на
оперирания крак). В съдебно заседание, проведено на 16.01.2020г., вещото лице е
посочило, че съпътстващите заболявания на ищцата – остеопороза и захарен
диабет, са повлияли върху самата травма и фрактурата, но не са оказали влияние
върху възстановителния период.
От изслушаната и неоспорена от страните съдебно
психолого-психиатрична експертиза се установява, че у ищцата се установяват
високи нива на депресия и тревожност. Ищцата е споделила, че изпитва страх,
като се страхува, че е обременила и продължава да притеснява семейството със
себе си. Изпитва страх от последващо падане. Приема болкоуспокояващи
медикаменти и все още не може да заспива без тях. Установява се, че поради
претърпените за продължително време болки и страдания и лишаването на ищцата
поради тях за продължителен период от елементарни удобства и комфорт по време
на лечението и възстановяването, както и лишаването от професионална дейност,
ищцата е развила психично разстройство – разстройство в адаптацията. В
заключение вещите лица са посочили, че психологическото състояние на ищцата по
време на случилия се с нея инцидент от падането й на тротоара на ул. „Железничарска”
се е влошило от различни симптоми на травматичен стрес, резултат от единично,
внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава и уврежда за
продължително време качеството на живота й. Установява се, че ищцата е изживяла
психологически стрес по време на инцидента, както и след това. Същата е била
изложена на психотравмиращо събитие. Установява се, че към момента, все още не
е отшумяло напълно установеното психично разстройство, а именно: разстройство в
адаптацията. Установява се още, че и към момента ищцата не е преодоляла
последиците от инцидента.
Съдът намира заключенията на вещите лица
по изслушаните съдебно-медицинска и съдебна психолого-психиатрична експертизи
за обосновани, компетентно дадени и кореспондиращи, както с медицинската документация,
приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по делото
свидетели. Поради тези обстоятелства,
съдът ги кредитира изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, вследствие на
претърпения на 07.12.2017г. в гр. Перник инцидент, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и
за заплащане на сумата от 2206,00 лева, представляваща имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпилия на 07.12.2017г. инцидент.
Според
чл. 45
ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От правна страна, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на непозволено увреждане, т.е противоправно
поведение на ответника, вреди (включително техния размер), причинна връзка
между поведението и вредите. Виновното
поведение на ответника са презюмира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като
подлежи на обратно доказване от същия.
Същевременно, съгласно разпоредбата на §
6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата
“Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част
от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Тази дефинитивна норма, както и разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗУТ
дава основание да се приеме, че тротоарът представлява част от пътя. Доколкото
процесният тротоарен участък се намира на ул. „Железничарска“ в гр. Перинк, то
същият представлява общинска собственост, тъй като е част от общински път
(улица). В допълнение следва да се отбележи, че страните не спорят за
общинската собственост на процесния тротоарен участък.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Следователно ответникът има задължение да осигурява доброто състояние
на тротоара. От показанията на свидетелите А.А., М.М.и Р.А.се достига до извод
за наличието на нарушена настилка по
тротоарния участък, изразяваща се в наличие на множество счупени плочки,
липсващи такива, както и нестатични тротоарни плочи. Това води до извод, че
ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоара,
на който е станал процесния инцидент, в такова състояние, че същият да може да
бъде използван по предназначение и за свободно придвижване на пешеходци. В
резултат на нарушената тротоарна настилка и наличието на счупени и движещи се
плочи, ищцата се е спънала, като след това е паднала на земята, при което й е
причинено процесното травматично увреждане. Това увреждане е довело до
причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобство в ежедневното битово самообслужване, както и до имуществени такива –
стойността на заплатените медицински услуги.
Разписаната от закона грижа на добрия
стопанин вменява задължение на Община Перник да поддържа тротоарите в такова
състояние, че да се осигури нормално движение на пешеходци. След като Община
Перник не е извършила необходимите действия за привеждане на процесния
тротоарен участък в състояние, годно за нормално преминаване и от това
бездействие са настъпили вреди (имуществени и неимуществени) в правната сфера
на ищеца, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на Общината
за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието
“справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За
обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки, страдания и неудобства, както и психически страдания, съдът приема за
достатъчна сумата от 18 000 лева.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът отчита вида, характера и
мястото на уврежданията - счупване на бедрена става на десния долен крайник,
както и психологическото състояние на ищцата. От значение е и обстоятелството,
че счупването на тазобедрената става е довело до невъзможност на ищцата да
стъпва на десния си долен крайник самостоятелно за период от около 3 месеца,
което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и социален живот на
ищцата. През този период ищцата е изпитвала и силни болки, като в първите дни
след инцидента са били с по-висок интензитет. Болки и неудобства ищцата е
търпяла и след проведената оперативна интервенция, както и ще търпи такива
и в бъдеще, като болките ще бъдат
по-слаби по сила. Ставата, поставена на ищцата, е разположена правилно и
функционира добре, поради което пострадалата може да стъпва на десния долен
крайник и да се придвижва самостоятелно с едно помощно средство. Установеното
при ищцата психично разстройство не е отзвучало напълно, но за в бъдеще това е
възможно да се случи. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 18 000 лева,
ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и
неприятни емоции, болки, страдания и неудобства, свързани с инцидента.
Що се отнася до
възражението за съпричиняване, тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
увредения и негов принос към вредите, е необходимо поведението му да нарушава
предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в
определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т.
о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. В този смисъл, дори да се приеме тезата за
знание от страна на ищцата за това, че настилката е била нарушена, то това
субективно отношение не представлява съпричиняване.
Освен това липсва нормативно задължение за ищцата да се предвижва спокойно,
бавно и внимателно по тротоарите, за които общината има задължението да ги
поддържа в добро състояние. С тези съображения,
съдът намира релевираното възражение за неоснователно.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявения осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера
от 18 000 лева и отхвърлен в останалата му част. Следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от
датата на непозволеното увреждане – 07.12.2017г. (арг. чл. 84 ал. 3 ЗЗД) до окончателното
изплащане на сумата.
Като основателен и доказан, с оглед
приетите по делото писмени доказателства (в т. ч. и три броя фактури), съдът
намира и иска за имуществени вреди в размер на 2206.00 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -
24.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, поради и което същия следва
да бъде уважен.
С оглед уважаване на главните искове,
съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени в условията на евентуалност.
По
разноските:
И двете
страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което
такива се дължат и на двете страни, съобразно отхвърлената и уважена част от
исковите претенции.
Ищцата е
доказала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1340 лева. С оглед
изхода на делото, на същата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
995,22 лева, изчислени съобразно с уважената част от исковите претенции.
Ответника
претендира разноски в размер на 450.00 лева. Съобразно с отхвърлената част от
исковите претенции, на същия следва да бъдат заплатени разноски в размер на 115,78 лева.
Дължимата
държавна такса по делото е в размер на 1088,24лв., а направените разноски – в
размер на 280.00 лева, направени за възнаграждение на вещи лица. С оглед
обстоятелството, че ищцата е била освободена от внасянето на държавни такси и
разноски, в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 1016,20 лв., представляващи разноски за
държавна такса и възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част от иска.
Останалата част до пълния размер на дължимата държавна такса и разноски за вещо
лице, следва да останат за сметка на съда.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав
Иванов Владимиров, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” №
1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.А., с ЕГН: **********
и с адрес: *** сумата
в размер на 18 000 лева /осемнадесет
хиляди лева, 00ст./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и
психически стрес, получени в резултат на травма на десния крак, причинена
вследствие на претърпян инцидент на 07.12.2017г. в гр. П., на ул. „”, възникнал
в резултат на неправилна поддръжка на тротоарния участък, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част – за разликата от 7 000 лева до пълния предявен размер
от 25 000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав
Иванов Владимиров, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” №
1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Г.В.А., с ЕГН: **********
и с адрес: *** сумата от 2206,00
/две хиляди двеста и шест лева, 00ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди (заплащане на ендопротеза и лечение), получени вследствие на претърпения на
07.12.2017г. инцидент, настъпил вследствие на неправилна поддръжка на тротоарния
участък, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.04.2019г.
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав Иванов Владимиров,
със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 995,22 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав
Иванов Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” №
1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Пернишки районен съд сумата от 1016,20 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса и възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА Г.В.А., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, представлявана от
кмета Станислав Иванов Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св.
Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата от 115,78 лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: