РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Кърджали, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Панчугова
при участието на секретаря Симона И.а
като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно
наказателно дело № 20235140200919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.
№************ г., издадена от П. Х. К. – старши полицай в РУ- Кърджали
при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят Г. С. И. е бил задържан за
срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за
нейната незаконосъобразност. Поддържа се, че в заповедта не са изложени
конкретни фактически основания, наложили издаването й и ограничаване
правото на свободно придвижване на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че
изложените в заповедта правни основания за издаването й - чл. 72, ал. 1 т. 1 от
ЗМВР и чл. 144, ал. 1 от НК не освобождават административния орган от
задължението му да посочи фактическите основания на задържането, тъй като
с непосочването им правото на задържаното лице да бъде незабавно
уведомено за основанията за задържането му е нарушено. В допълнение се
твърди, че оспорената заповед протИ.речи на целите на закона. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа депозираната жалба, като пледира за
провъзгласяване на нейната нищожност или отмяната й като
незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и нецелесъобразна по
аргументите, изложени в жалбата, както и подробните такива, сочени в
представените писмени бележки. Депозиран е и списък с разноските, които
1
моли да се присъдят на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - полицейски орган- старши полицай в
РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали не се явява, представлява се от
процесуален представител, чрез когото иска от съда да потвърди издадената
от него заповед.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в
хода на делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.10.2023 г. в 09:10 часа жалбоподателят Г. С. И. бил
задържан в помещение за временно задържане на РУ- Кърджали. За
задържането му от П. Х. К. - старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-
Кърджали била издадена заповед за задържане на лице № ******* г., с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било постановено задържането на
жалбоподателя за срок до 24 часа. В заповедта било посочено, че същата се
издава на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР "във връзка със ЗМ ********. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали
по чл.144, ал.1 от НК- Закана на другиго с престъпление против неговата
личност“.
В хода на 24-часовото му задържане, на 28.20.2023г. за времето
от 17.55 ч. до 18.45 ч. жалбоподателят Г. С. И. бил изведен от полицейски
служители при РУ- Кърджали от помещението за задържане и конвоиран до
окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- Кърджали във връзка с
провеждане на процесуално-следствени действия по Досъдебно производство
№ ******г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-
гр.Кърджали, а именно разпит на свидетел, след което отново е настанен в
помещението за задържане при РУ- Кърджали. На 29.10.2023г. в 7.20 ч.
жалбоподателят Г. С. И. отново е изведен от това помещение от полицейски
служители при РУ- Кърджали за провеждане на беседа от полицейски
служители с оглед изясняване на случилото се на 28.10.2023г. в гр. **** до
входа на бензиностанция „****“, след което на същата дата, а именно
29.10.2023 г. в 07:30 часа., т.е 10 минути по- късно, жалбоподателят Г. С. И.
бил освободен. На 06.11.2023г. жалбоподателят Г. И. отново бил разпитан в
качеството на свидетел по Досъдебно производство № ******г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали.
В ОДМВР- Кърджали било образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
В хода на образуваното Досъдебно производство №
37/28.10.2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура-гр.Кърджали нямало лице привлечено в качеството на обвиняем.
Същото били спряно на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед
за задържане на лице рег. № ****** г., придружително писмо от Началник на
2
РУ – Кърджали от 13.11.2023 г.; копие на Заповед за задържане на лице от
28.10.2023 г.; копие на Протокол за обиск на лице от 28.10.2023 г.; копие на
Декларация за правата на задържано лице от 28.10.2023 г.; копие на Фиш за
спешна медицинска помощ от 28.10.2023 г.; копие на Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане от
28.10.2023 г.; копие на Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице
от 29.10.2023 г.; копие на Протокол за доброволно предаване от 28.10.2023 г.;
копие на Докладна записка от 30.10.2023 г.; копие на Докладна записка от
29.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 28.10.2023 г.; копие на Докладна
записка от 29.10.2023 г. – 2 броя; копие на Обяснение от 28.10.2023 г.; копие на
Докладна записка от 28.10.2023 г.; пощенски плик; писмо от Директор на ОД
на МВР – Кърджали от 17.11.2023 г.; уведомително писмо от Районна
прокуратура – Кърджали от 29.11.2023 г.; копие на болничен лист от
27.11.2023 г.; Декларация от 08.01.2024 г.; уведомително писмо от Районна
прокуратура – Кърджали от 06.02.2024 г.; удостоверение от 10.01.2024 г., както
и уведомително писмо от Районна прокуратура – Кърджали от 12.03.2024 г.,
писмо от ОДМВРКърджали с рег.№ **********г. ведно с изисканите протокол
с рег. № *******/******* г. (на видеозапис); протокол с рег. № ********г. (на
аудио запис); сведение с peг. № ****** г. на ответника П. К.; сведение с рег. №
****** г. на служителя Г. Ю.; сведение с рег. №********г. на служителя И. К.;
сведение с рег. №******** г. от Е. К. и писмо от РП-Кърджали с вх.
№*******г. от 15.05.2024г., писмо от РУ-Кърджали от 03.06.2024 г.; писмо от
РП-Кърджали от 02.07.2024 г., писмо от РП-Кърджали с рег.№*******г. от
15.12.2024 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима - същата е
подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ
на обжалване акт и от процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е основателна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да
извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите
на предоставената му компетентност - към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът П. Х. К. е бил назначен на длъжност младши
инспектор- старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали, видно
от представеното удостоверение с рег. № *******г. от ******* сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“
при ОДМВР- Кърджали и специфична длъжностна характеристика .Като
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР той разполага с
правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 1-7
от ЗМВР.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта
следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва и съдържанието на самата заповед, а именно - името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й,
видно от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са
посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал,
както и данните, индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането.
В обжалваната заповед за задържане е посочено, че
жалбоподателят се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чиято
разпоредба предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление", а като фактическо основание
е посочено "във връзка със ЗМ *********г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали по чл.144, ал.1 от НК- Закана
на другиго с престъпление против неговата личност“. Съдът намира, че
заповедта не съдържа ясни и конкретни фактически основания, относими към
конкретното поведение на задържаното лице в нарушение на изискването на
чл. 74, ал. 2 т. 2 от ЗМВР. От направеното описание не може да бъде
установено отношението на жалбоподателя Г. И. към престъплението по чл.
144, ал. 1 от НК - не е описано той да е извършител на това престъпление, не е
посочено кога, къде и какви точно действия е осъществил, срещу кого, били
ли са същите от естество да възбудят основателен страх от извършването им,
за да се приеме, че има данни за извършено престъпление от негова страна,
изобщо липсва изложен какъвто и да било факт, който да се свърже с
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК или с каквото и да било друго
престъпление. Жалбоподателят не е бил привлечен в качеството на обвиняем
по ДП № ********г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура- гр.Кърджали.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното
задържане на Г. С. И. не е фактически обосновано и обжалваната заповед за
задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в
протИ.речие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа
фактическите обстоятелства, на които се основава задържането.
Безспорно по делото беше установено, че не съществува
Заявителски материал под номер ******г. по описа на ОСлО при ОП-
Кърджали, което обстоятелство се подкрепя и от писмо от ЗА Директор на
ОДМВР- Кърджали с рег. № *******г., писмо от ЗА началник на РУ-
Кърджали, с рег. № **********г. Всичко това води до липса на фактическо
основание, като един от императивно задължителните реквизити на заповедта
за задържане.
4
Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена
от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай и изписване
само на правна квалификация и номер на заявителски материал, който в
обективната действителност не съществува.
Липсата на изложени фактически основания за задържането на
Г. И. се проявява и в още едно направление - при осъществяване на съдебния
контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана
именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаване на заповедта и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В
разглеждания случай обаче не са посочени никакви фактически данни за
извършено от жалбоподателя Г. И. престъпление, а са посочени единствено
разпоредби от НК и номер на заявителски материал, поради което съдът е
поставен в невъзможност да извърши преценка дали са били налице приетите
за съществуващи от административния орган фактически основания.
От друга страна липсата на изложени фактически основания за
издаването на оспорената заповед я прави немотивирана и необоснована и с
постановеното с нея задържане съществено се засяга правната сфера на
нейния адресат, тъй като се ограничава за срок до 24 часа субективното право
на Г. И. на свободно движение. Той е бил поставен в невъзможност да разбере
мотивите за това решение на административния орган, което от своя страна се
е отразило върху възможността за ефективна защита на неговите права и
законни интереси.
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия
случай административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този
смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание
за отмяна на издадения административен акт.
Същевременно, съдебната практика, прилагайки
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС,
приема, че не съществува пречка обстоятелствата, мотивирали органа да
издаде оспорения акт, включително и фактическите основания, да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез
изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта
на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по
които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно
да се извърши съдебен контрол върху тези съображения.
5
В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз,
постановено по дело C 608/21, се приема, че се допуска прилагането на
национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени
или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за
задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на
посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на
задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото.
В конкретния случай не се установи на жалбоподателя да е
била предоставена каквато и да е възможност да се запознае с наличните по
ЗМ №********г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура- гр.Кърджали материали, които според издателя на заповедта
съдържат фактическите основания за задържането на Г. И.. Установи се, че
още в рамките на 24-те часа от задържането на Г. И., със същия е проведен
разпит на свидетел по ДП ******г. по описа на ОСлО при ОП- Кърджали,
както и оперативна беседа след разпита с цел доизясняване на
обстоятелствата около вмененото му престъпление.
След освобождаването си на 29.10.23г. жалбоподателят И.
отново е разпитан в качеството на свидетел по горецитираното ДП на дата
06.11.2023г., за който разпит се е явил лично, не се е укривал, не е
възпрепятствал воденото ДП. С протокол за доброволно предаване е предал
служебното си оръжие и мунициите за него, което показва добро процесуално
поведение и липса на обществена опасност на личността му .Към Момента
участието му в досъдебното производство е приключило, а същото е спряно от
наблюдаващия прокурор на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, следователно
въпреки извършените множество ПСД, включително и експертизи, не са
събрани достатъчно данни за виновността на жалбоподателя в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като нещо повече, установено е, че не
налице престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Не се установява обаче на
жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с материалите по ДП
преди или по време на задържането му, още повече и предвид процесуалното
му качеството по това ДП. При това положение съдът намира, че атакуваната
заповед за задържане не е мотивирана и чрез материалите от заявителския
материал, до които жалбоподателят да е имал достъп и с които да е могъл да
се запознае и да организира защитата си преди подаването на жалбата до
Районен съд- Кърджали.
На следващо място следва да се отбележи, че процесната
заповед не е съобразена и с целта на закона, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането на жалбоподателя е
нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72
от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от
6
случая би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на
свобода и съгласно чл. 5, § 1, 6. "е" от ЕКПЧ по изключение е приложимо с
цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция
при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената принудителна административна мярка не се оправдава от
никоя от тези цели. По делото не се установява със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не
може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената
заповед и постановеното с нея задържане, по никакъв начин не става ясно кое
е наложило задържането на жалбоподателя и какви легитимни цели са
постигнати с това задържане. Установи се, че Г. И. не е възпрепятствал
извършване на полицейската проверка, не е оказвал неподчинение и
съпротива на полицейски органи, не е извършил нападение над граждани или
полицейски органи, както и у него не са се намирали опасни за жИ.та и
здравето предмети или вещи преди или по време на задържането му.
Задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН,
която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление
или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети
наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да
съобразяват същността и предназначението на принудителната
административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен
случай. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР няма за цел наказване на
уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е
наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие
или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи
безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не става ясно защо е
задържан Г. С. И..
В заповедта липсват мотиви и обстоятелства, че задържането
му е било наложително, такива не се извеждат и от приложените по
преписката материали. При издаването на заповед за задържане на посоченото
основание, полицейският орган действително действа в условия на оперативна
самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да
обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на
органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна
мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които
да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
мероприятия.
7
Ето защо предвид всичко гореизложено съдът намира, че със
задържането на жалбоподателя правата и законните му интереси са засегнати
в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава административният акт, което представлява още едно основание за
неговата отмяна.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, издадена в
протИ.речие с целта на закона, поради което и подадената срещу нея жалба е
основателна и заповедта за задържане следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, основателна се явява направената
претенция за разноски от страна на жалбоподателя. Предвид отмяната на
оспорвания акт, в полза на Г. И. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 750 лв., като от представителя на ответната страна
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението
е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото
административният орган постановил атакуваната заповед за задържане се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по
делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № ******* г.,
издадена от П. Х. К. – старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-
Кърджали, с която жалбоподателят Г. С. И. е бил задържан за срок до 24 часа
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати
на Г. С. И. от гр. Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 750 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали, в 14 -дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8