№ 7
гр. Стара Загора, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500705 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Х. Х. от гр.С.З.
действащ чрез адв. Д. Д., против решение № 296/26.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 1900/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в
която е уважен предявеният срещу въззивника осъдителен иск за сумата от
4 800 лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на „А.- И.“ ООД.
Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Въззивникът счита, че с атакуваното решение първоинстанционният
съд е приложил неправилно материалния закон, т.к. не е уважил неговото
възражение относно правно-релевантното обстоятелство, че през процесния
период от време не е ползвал недвижимият имот. В тази връзка се твърди, че
фактическите изводи на съда са необосновани, т.к. не са обсъдени всички
събрани доказателства в тяхната съвкупност и не са кредитирани събраните
по почин на въззивника свидетелски показания и прието писмено
доказателство –удостоверение за настоящ адрес. Необоснованост на изводите
на съда се твърди и поради изграждането им въз основа на косвено
доказателство – покана за доброволно изпълнение, която не е била връчена
надлежно на Г. Х. Х..
Неправилно приложение на материалния закон се обосновава и
посредством допуснатото от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на възражението на
1
въззивника относно правно-релевантното обстоятелство, че през част от
процесния период имотът е бил ползван от трето лице.
Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и
постановяването на ново, с което предявеният срещу Г. Х. Х. иск бъде
отхвърлен като неоснователен, а нему бъдат присъдени направените
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „А.- И.“
ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
представлявано от законния си представител А.М.К., действаща чрез адв. П.
Г., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. е
постановено при съблюдаване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани.
Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства и правилно не е кредитирал събраните по
почин на въззивника свидетелски показания, т.к. същите са опровергани от
останалите доказателства, установяващи правно-релевантния факт на
ползването на имота през процесния период. и като такова следва напълно да
бъде потвърдено. В тази връзка се оспорва наличието на прието по делото
писмено доказателство - удостоверение за настоящ адрес на Г. Х. Х., което да
не е било обсъдено от първоинстанционния съд и да подкрепя изложените от
свидетеля факти.
Оспорва оплакването за необоснованост на изводите на съда поради
основаването им на покана за доброволно изпълнение, която не е била
връчена надлежно на Г. Х. Х. като възразява, че това оспорване не е било
направено своевременно с отговора на исковата молба и е преклудирано.
Оспорва като неоснователно и оплакването за неправилно приложение
на материалния закон поради допуснатото от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на
възражението на въззивника относно правно-релевантното обстоятелство, че
през част от процесния период имотът е бил ползван от трето лице, като
посочва, че това възражение е било обсъдено от съда и правилно е намерено
за неоснователно, т.к. въззивникът не е доказал тези свои твърдения по
надлежния ред.
Претендира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
разноските по делото.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част и
постановяването на ново решение, с което предявеният срещу него иск бъде
отхвърлен. Претендира присъждането на сторените разноски.
Въззиваемото дружество „А.- И.“ ЕООД се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за
потвърждаване на решението в обжалваната му част, както и за присъждането
2
на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в
предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните му части, при
наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Пред Районен съд – Стара Загора „А.- И.“ ЕООД е предявило пасивно
субективно съединени искове срещу трима ответници, като искът срещу Г. Х.
Х. е с правно основание по чл.59 от ЗЗД за осъждането му заедно с
ответницата К. Г. Х. да заплати на ищеца обезщетение за неоснователното му
обогатяване за сметка на дружеството със сумата от 16 000 лв. от ползването
без основание на собствен на ищеца недвижим имот, находящ се в гр.С.З..
Искът е бил изменен по размер чрез намаляване до сумата от 14 491 лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода 23.04.2016 г. –
23.04.2021 г. Г. Х. Х. и другия ответник – К. Г. Х. са ползвали без наличието
на правно основание собствения на „А.- И.“ ЕООД недвижим имот, находящ
се в гр.С.З. ***, от където са били отстранени по принудителен ред в хода на
производството.
С отговора на исковата молба Г. Х. Х. е оспорил предявеният срещу
него иск като недопустим и неоснователен. Изложил е възражения, че до 2014
г. е ползвал имота със съгласието на дружеството, а след това го е напуснал.
След тази дата в имота останала да живее само К. Г. Х. заедно с болния си
съпруг, който през 2018 г. починал.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано,
че през целия исков период Г. Х. Х., заедно с ответницата К. Г. Х., е ползвал
собственият на „А.- И.“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр.С.З. ***,
където двамата са живели, поради което ги е осъдил общо и при условията на
разделност да заплатят на дружеството обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на 14 491 лв.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна.
Правно – релевантните факти са били установени правилно от
първоинстанционния съд след извършен всестранен, съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, а въз основа на тези факти са изведени обосновани фактически и
правни изводи, последните от които при правилно приложение на
материалния закон, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че през
3
2010 г. „А.- И.“ ЕООД е придобило на публична продан недвижим имот,
находящ се в гр.С.З. ***. С влязло в сила на 09.07.2014 г. съдебно решение Г.
Х. Х. и К. Г. Х. са били осъдени да предадат владението на имота на
въззиваемото дружество. Това съдебно решение е било изпълнено на
31.05.2021 г., когато двамата са били отстранени по принудителен ред от
имота. Съставеният от съдебния изпълнител при осъществения въвод във
владение протокол е бил подписан без възражения от Х., а в документа е
отразено, че от имота са били отстранени множество негови движими вещи.
На адреса на имота са били връчени лично на Г. Х. Х. срещу подпис
съответно на 10.11.2020 г. и 18.05.2021 г. покана за доброволно изпълнение и
призовка за принудително изпълнение по изп.д.№ 20207650403238 на ЧСИ
Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –Стара
Загора. Този адрес е бил регистриран в НБД „Население“ като постоянен
адрес на Г. Х. Х. за целия исков период от време.
Съвкупният анализ на тези косвени доказателства обосновава
фактическият извод, че в периода от време от приключване на устните
състезания по гражданското дело с предмет ревандикация и изпълнението му
на 31.05.2021 г. Г. Х. Х. е живял в имота, т.е. фактически го е ползвал. Този
извод не е опроверган от въззивника, в частност посредством събраните по
негов почин гласни доказателства, т.к. на първо място същите се явява
изолирани и в противоречие с останалите събрани доказателства. Освен това
обстоятелството, че Х. е ползвал със съгласието на свидетеля И.Д. неговият
апартамент, находящ се в съседство с процесния, не изключва ползването на
имота на въззиваемото дружество, т.к. именно на адреса на този имот
въззивникът е получавал своята кореспонденция по изп.д.№ 20207650403238
на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –
Стара Загора лично, и от този имот е бил отстранен на 31.05.2021 г. от
съдебния изпълнител. Наличието на адресна регистрация на Г. Х. Х. по
настоящ адрес в друго населено място през 1995 г. не опровергава факта на
ползването на имота по изложените вече съображения досежно регистрацията
по постоянен адрес и другите обстоятелства, установяващи фактическото му
пребиваване в имота на въззиваемото дружество.
Не е налице и твърдяното с въззивната жалба допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на възражението на Х.,
че през една част от периода имота е бил ползван и от трето лице, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Съвместен отговор на исковата молба са подали ответниците Г. Х. Х. и
К. Г. Х., като възражение, че имотът е бил ползван и от покойния съпруг на К.
Х. до смъртта му през 2018 г., е било въведено единствено от нея.
Въведеното от Г. Х. Х. правоизключващо възражение е било, че през
2014 г. той е предал владението на имота на дружеството-собственик и го е
напуснал.
Ето защо недопустимо и в нарушение на принципа на процесуалните
преклузии въззивникът обосновава неправилност на обжалваното решение,
4
при липса на подадена от страна на К. Г. Х. въззивна жалба.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемото
дружество.
Предвид представените доказателства за сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., Г. Х. Х. следва да бъде осъден
да заплати на „А.- И.“ ЕООД разноски в такъв размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1 пр.1-во и
чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296/26.04.2022 г., постановено по гр.д. №
1900/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в която Г. Х.
Х., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З. ***, е осъден на основание чл.59 от
ЗЗД да заплати на „А.- И.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител А.М.К.,
сумата от 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, с която се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството вследствие ползването в периода
23.04.2016 г. – 23.04.2021 г. без правно основание на собствения на „А.- И.“
ООД недвижим имот- апартамент № 4, находящ се в гр.С.З. ***.
В останалата му част поради необжалването му решение №
296/26.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1900/2021 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Х. Х., ЕГН – **********,
с адрес: гр.С.З. ***, да заплати на „А.- И.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител
А.М.К., сумата от 700 лв. / седемстотин лева/ - съдебно.деловодни разноски
за платено адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните - Г. Х.
Х. и „А.- И.“ ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6