Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
9 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от Е.С.Н., Ж.С.Н. и С.Ж.Н. срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в
качеството си на наследници на М.К.Н., починала на 10.01.1997 г., ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, местност „М.“.
Приживе общата наследодателка на страните била титуляр на клиентски номер .и
страна по договор за продажба на електрическа енергия за така описания имот,
сключен с „Ч.Е.Б.“ АД.
Предвид желанието на ищцата Е.Н.
да ползва имота, същата депозирала молба до ответното дружество за прехвърляне
на създадената за имота партида на нейно име, но това се оказало невъзможно,
тъй като от страна на електроразпределителното дружество поставили условие
ищцата да заплати дължимите по партидата суми.
От направена справка на интернет
страницата на дружеството ищците установили, че за горепосочения клиентски
номер към 19.07.2019 г. имало задължение за сума, формирана от 15 бр.
незаплатени фактури за периода от 21.05.2011 г. до 16.04.2014 г., вкл., на обща
стойност 516,16 лева. От изложеното ставало ясно, че последното задължение е
възникнало на 16.04.2014 г., от което следвало, че вземането на ответното
дружество за сумата от 516,16 лева било погасено по давност.
С оглед изложеното, молят да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат
сумата в размер на 516,16 лева за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия по кл. № ., за електроснабден имот, находящ се в с. С.с., общ. Радомир,
обл. Перник, за периода от 21.05.2011 г. до 16.04.2014 г., като погасена по
давност.
С отговора на исковата молба
ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД признава изцяло исковата претенция, като моли
съда да постанови решение при признание на иска и да възложи разноските по
делото в тежест на ищците.
В съдебно заседание ищците,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Ответникът, редовно призован, изпраща
представител – юрисконсулт Л. М., която признава предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от
Столична община, р-н „Триадица“ на 23.08.2018 г., се установява, че ищците са
наследници на М.К.Н.,***, починала на 10.01.1997 г.
По делото е представен и нотариален акт ., том ., рег. № ., дело № .г. на
нотариус М. Д., с район на действие – района на РдРС, от който се установява,
че ищците са собственици на 1200/1500 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот с
площ от 1500 кв. м, находящ се в махала „М.“ на с. С.с., общ. Радомир, обл.
Перник, при граници: път, дере, имот на Тодор Асенов Джелепов, с реално
ползване на 1200 кв. м от имота.
Oт
представената от ответното дружество справка за незаплатени задължения за
обект, находящ се в с. С.с., общ. Радомир, с титуляр на партидата М.К.Н., се
установява, че незаплатеното задължение за електроснабдения имот е в размер на
516,16 лева.
По делото са представени и доказателства за водена кореспонденция между
всеки от ищците и ответното дружество във връзка с извършване на услугата
„Пререгистрация на потребител“ от ответника, като видно от писмо с изх. № ..г.
ищцата Е.Н. е била уведомена, че във връзка с подадено заявление с искане за
сключване на договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за обект,
находящ се в с. С.с., общ. Радомир, местност „М.“, за да бъде извършена исканата
услуга по пререгистрация на договора за продажба на ел. енергия, е необходимо
да бъдат заплатени задълженията по договора, които са в размер на 886,21 лева.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и
надлежно упражняване правото на иск. В подкрепа на допустимостта на иска следва
да се изтъкне също така, че няма изрични нормативни ограничения за начина, по
който следва (или е възможно) да се упражни правото на длъжника да се позове на
изтекла давност. Така например, разпоредбата на чл. 120 ЗЗД сочи единствено, че
давността не се прилага служебно, но не ограничава начините, по които
правоимащото лице може да я релевира. Поради това и доколкото нормативна
забрана се въвежда винаги изрично, липсата на такава по отношение на този вид
искове обуславя тяхната принципна допустимост, а въпросите, дали за ищеца е
налице правен интерес от иска и дали съответното право е въобще погасяемо по
давност, са предмет на конкретна преценка във всеки отделен случай. По
настоящото дело съдът намира, че спорното право (вземане) е облигационно и
поради това може да бъде погасено по давност, а ищците имат правен интерес от
предявяване на такъв иск.
По основателността:
Между страните не се спори, че ищците Е.С.Н., Ж.С.Н. и С.Ж.Н. са наследници по закон на М.К.Н.,***, починала на 10.01.1997 г., която е стопанисвала недвижим имот, находящ се в
с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, като партидата,
по която се отчита потреблението на ел. енергия е записана на нейно име – клиентски № ..
Съдът приема за безспорен факта, че между ищците и ответника - „Ч.Е.Б.” АД (енергийно предприятие по
смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което
осъществява обществено снабдяване с ел. енергия),
са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия и ищците притежават качеството „потребител на ел.
енергия за битови нужди“. Съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката
тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. С оглед характера на обществените
отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително е
определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са
типизирани.
Страните не спорят, че за процесния електроснабден имот, находящ се в с. С.с.,
общ. Радомир, обл. Перник, има незаплатено задължение в размер на 516,16 лева
за периода от 21.05.2011 г. до 16.04.2014 г.
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че така посоченото
задължение е погасено по давност, като от страна на ответното дружество е
направено изрично признание в тази насока, поради което съдът приема за
доказано, че ищците не дължат на ответника „Ч.Е.Б.“ АД сумата в размер на 516,16 лева за
консумирана, но незаплатена електрическа енергия по кл. № .за периода от
21.05.2011 г. до 16.04.2014 г., вкл., като погасена по давност, още повече, че
по делото липсват доказателства давността да е била прекъсвана на някое от
основанията по чл. 116 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците възниква правото на разноски. Ищците
претендират разноски в общ размер на 1250,00 лева, от които 50,00 лева –
заплатена държавна такса и 1200,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба. В процесния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, доколкото
извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане срещу ищците.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество е направил възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, като счита, че заплатеното
от всеки от ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая размерът на претендираното възнаграждение от всеки от ищците
на основание сключените с адв. Г. М. от САК 3 бр. договори за правна защита и
съдействие е в размер на 400,00 лева или общо сумата от 1200,00 лева, като
размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 300,00 лева по всеки от
трите договора (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към момента на
сключване на договорите за правна защита и съдействие и договаряне на
възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г. по ч. т. д. № 2490/2018 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 2973/2014 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др.) и бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата
в общ размер на 950,00 лева (900,00 лева – адвокатско възнаграждение и 50,00
лева – държавна такса).
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Младост“, бл. „БенчМарк“, „Бизнес Център“, че Е.С.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Ж.С.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Ж.Н., с
ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ на дружеството сумата от 516,16 лева
(петстотин и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки) за консумирана, но
незаплатена електрическа енергия по кл. № ., за електроснабден имот, находящ се
в с. С.с., общ. Радомир, обл. Перник, за периода от 21.05.2011 г. до 16.04.2014
г., вкл., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бл.
„БенчМарк“, „Бизнес Център“ ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Ж.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Ж.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева) - направени разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.