Решение по дело №4208/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260020
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20202120104208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260020                                             05.01.2021г.                                  гр.Бургас

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     54-ТИ  граждански състав

На двадесет и седми октомври                                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

           Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Недялка Димитрова  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 4208  по описа за  2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

    

     Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. С.П. с която се претендира да бъде установено по отношение  на ответника ЛЕЙС -13” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 24,  представляван от управителя К.И.Ж. , че и дължи сумата от  560 лв. - главница, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение поради прекратяване на 13.11.2019г. на трудовото правоотношение по сключен помежду им трудов договор  на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 292.17 лв. – главница, представляваща дължимо обезщетение по чл. 244 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2020г. до окончателното й изплащане. Ангажирани са доказателства.

     Твърди се в исковата молба, че Между ищцата и дружеството ответник е било налице трудово правоотношение по трудов договор №021 от 18.03.2019г. по силата, на който работодателят - е задължен да изплаща месечно трудово възнаграждение за положения от А.Г. труд, като *** в заведение за бързо хранене до края на месеца следващ месеца, за който се отнася възнаграждението.

Трудовото възнаграждение за месец септември не било изплатено в посочения по-горе и договорен срок, а именно до края на месец октомври 2019г.

Предвид гореизложеното за Г.  е възникнало правото на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ да прекрати съществуващото трудово правоотношение без предвиденото в трудовия договор предизвестие от 30 дни.

дружеството-работодател дължи на А.Г. следните брутни суми, а именно:

1. обезщетение по чл.224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година - 292,17 лева;

2. на основание чл.221, ал.1 от КТ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или по конкретно за един месец -560,00лева.    

Така предявените искове са с правно основание чл.221, ал.1 от КТ, вр. чл.224, ал.1 от КТ, като същите са допустими, като същите са допустими.

     Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

     В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

          В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явава и не се представлява. Не е депозирал и отговор на исковата молба.

         Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с исковата молба.

     Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

     В процесния случай са налице тези предпоставки.

         Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото доказателства и от извършената експертиза.

 

     Поради горното, съдът,  постановява настоящото неприсъствено решение.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ЛЕЙС -13” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 24,  представляван от управителя К.И.Ж. ДЪЛЖИ на А.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от  560 лв. - главница, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение поради прекратяване на 13.11.2019г. на трудовото правоотношение по сключен помежду им трудов договор  на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 292.17 лв. – главница, представляваща дължимо обезщетение по чл. 244 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 448/2020г. по описа на РС-Бургас е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение №307/10.02.2020 г.

     ОСЪЖДА „ЛЕЙС -13” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 24,  представляван от управителя К.И.Ж. ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС Бургас сумата в размер на сума в размер на 50 лева-държавна такса по делото.

 

     Препис от решението да се връчи на страните.

      Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

       Вярно с оригинала: НД