Р Е Ш Е Н И Е
№136/20.1.2021г.
Град Пловдив, 20.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2871 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на О.Х.К. *** против принудителна административна мярка, обективирана в
констативен протокол № 0067464 от 29.10.2020 г., издаден от С. З. и С. П.,
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Според жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка е нищожна и алтернативно
незаконосъобразна, тъй като на посоченото в констативния протокол място липсва
знак за синя зона, липсват предпоставките на чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, налице е
несъответствие с целта на закона, липсва и компетентност на органа, приложил
мярката. Иска се обявяване нищожността на оспорената мярка или алтернативно
мярката да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да се присъдят
разноските по делото.
Ответниците считат
жалбата за неоснователна.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са
били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка,
и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 29.10.2020 г. в 15,23 часа, в
град Пловдив, на бул. „България“ – юг, до № 29, е извършено принудително
блокиране със скоба на ППС, марка „Мерцедес”, с рег. № *****, за което е
съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0067464 от 29.10.2020
г. След заплащане на таксата от 30 лева (фискален бон – л.7) автомобилът е бил
отблокиран.
В хода на съдебното производство
от ответната страна са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета
на община Пловдив (л.26), с която на основание
чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 ЗДвП е определено ОП „Паркиране и
репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява принудителни
мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на неправилно паркирано
ППС на територията на община Пловдив, и заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на
кмета на община Пловдив (л.27), с която на основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168
и чл.172, ал.1 ЗДвП, в съответствие с глава ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35,
ал.2, т.1, във връзка с чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
(НРСППППСТГП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени конкретните
длъжностни лица от ОП „Паркиране и репатриране“ да използват техническо
средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на пътното
превозно средство, както и да съставят констативни протоколи за принудително
блокиране на пътни превозни средства,
като под №№ 14 и 15 са посочени ответниците С. З. и Сергей П..
Видно от приложение №
1 към Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията
на град Пловдив, в обхвата на „Синя зона“ се включва бул. „България” (№ 106 по
списъка – л.25) – мястото, където на 29.10.2020 г. е бил паркирал автомобила си
жалбоподателят. Т.е., категорично се установява, че целият булевард с двете си
платна е включен в обхвата на „Синя зона“.
При тези факти съдът
намира, че оспорената принудителна административна мярка е законосъобразна.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената мярка поради липса на
компетентност на органите, които са я приложили.
Съгласно чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват
техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство. Съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може
да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на
общината на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това
законово задължение със заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. кметът на Община
Пловдив е определил ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни
административни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС, а със заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. са
определени конкретните длъжностни лица, които да използват техническо средство
за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ и да съставят констативни
протоколи за принудително блокиране на ППС, сред които длъжностни лица са и
ответниците С. З. и С.П., служители на общинското предприятие на длъжност скобар, видно от допълнителните
споразумения към трудовите им договори и длъжностните им характеристики (л.28-31).
Т.е., налице е изрично оправомощаване както на общинското предприятие, така и
на конкретните длъжностни лица в ОП „Паркиране и репатриране“ при община
Пловдив С. З. и С.П. да налагат принудителната административна мярка по чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП и противно на застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно
е установено, че оспорената мярка е наложена от компетентни органи. Изпълнен е
фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица,
служители на общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.
Съгласно чл.99, ал.1
и 2 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя,
може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за
паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране. Т.е., техническото средство скоба може да се прилага единствено и само по
отношение на ППС, за което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и което е
паркирано на определените от общинския съвет места за платено паркиране,
обозначени съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1
НРСППППСТГП на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за
зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на
денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на
обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон
от 08.30 до 17.30 часа. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че обхватът
на „Синя зона” се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък,
приложение № 1 на настоящата наредба (общодостъпен на сайта на община Пловдив),
като условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална
маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община
Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия
Генерален план за организация на движението в град Пловдив.
В настоящия случай по
безспорен начин е установено, че жалбоподателят е бил паркирал автомобила си в
границите на „Синя зона“ без да е платил дължимата такса. Посоченият в
констативния протокол за принудително блокиране час на блокиране е 15,23 часа,
а фискалният бон, с който е платена таксата за отблокиране, е издаден в 15,29
часа, следователно, жалбоподателят е бил паркирал автомобила си в часовия
диапазон, когато съгласно чл.10, ал.1 НРСППППС паркирането в „Синя зона“ е
платено.
Без правно значение
за законосъобразността на мярката е обстоятелството дали и колко продължително
е престоял на мястото на нарушението процесният автомобил. Престоят дори и за
шестте минути между 15,23 часа и 15,29 часа също е платен. А обстоятелството,
че служителите от ОП „Паркиране и репатриране” не са таксували жалбоподателя с
такса за престой, не влияе върху законосъобразността на самата мярка –
принудително блокиране чрез скоба, защото плащането на таксата за престой не е
елемент от фактическия състав, при наличието на който може да приложи мярката.
Тъкмо напротив, ако таксата е платена, принудителната административна мярка не
може да бъде приложена. В този смисъл алогично и напълно необосновано е
твърдението на жалбоподателя за несъответствие на наложената мярка с целта на
закона. След като е констатирано нарушение на правилата на ЗДвП, служителите на
ОП „Паркиране и репатриране” са имали основание да приложат принудителната
административна мярка, за да мотивират нарушителя да спазва правилата и да не
допуска нови нарушения, включително и такива, свързани с паркирането в „Синя
зона” на град Пловдив.
Недоказано е
твърдението на жалбоподателя за липса на пътни знаци на мястото на нарушението,
забраняващи паркирането, защото, видно от представената от ОП „Паркиране и
репатриране” схема на пътната маркировка и пътните знаци, касаеща бул.
„България” № 29, на мястото на нарушението има пътен знак Т17 с текст, указващ
„Синя зона”, часовия обхват на зоната, принудителното блокиране или
принудителното отстраняване на нарушителите, цената на платеното паркиране и
начина на изпращане на СМС. Т.е., по безспорен начин е доказано, че мястото на
нарушението е било обозначено съгласно изискването на чл.99, ал.2 ЗДвП.
Без правно значение
за законосъобразността на оспорената мярка е обстоятелството, че блокираният
автомобил е идентифициран само с марката и регистрационния си номер, който сам
по себе си е абсолютно достатъчен да определи по безспорен начин което и да е МПС,
защото регистрационният номер е уникален за всяко МПС буквено-цифров код за
идентификация.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата О.Х.К., ЕГН **********,***,
против принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол
№ 0067464 от 29.10.2020 г., издаден от С. З. и С. П., служители на ОП
„Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Решението е окончателно.
Съдия: