РЕШЕНИЕ
Номер 260337 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 14.09
Година 2020
В публично заседание на 12.08.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
1257 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.232, ал.3 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Карго
Ер” ООД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 1 419, 58 лева – главница, представляваща заплатени
от ищеца разходи за повишаване на квалификацията на ответника по сключени между
страните в гр. С. Договор за повишаване на квалификацията от *г. във връзка с
Трудов договор № *г.; сумата 6 270 лева, представляваща неустойка по чл.6
от Договора за повишаване на квалификацията за предсрочно прекратяване на
Договора, заедно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2019 г. -
23.01.2019 г. в размер на 42, 72 лева, заедно със законната лихва върху
главницата и неустойката, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът
С.С. *** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за недействителност на чл.5
и чл.6 от Договора за повишаване на квалификацията, възражение за прекомерност
на претендираната неустойка, както и възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото писмени доказателства и заключението от 18.06.2020 г. на в. л.. по
ССЕ Д.С. (което, въпреки направеното оспорване от ответника, съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвено, в рамките на специалните знания на
вещото лице и по поставените от страните задачи) се установява, че действително
ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество на
основание сключен между страните Трудов договор № *г., последно на длъжност „*“,
от * г., считано от която дата трудовото правоотношение с ответника е било
прекратено на основание отправено от С.С. Предизвестие от * г. по чл.326, ал1
от КТ със Заповед № *г. на У. на ищцовото дружество, връчена на ответника на *
г. Тъй като заеманата от ответника длъжност е изисквала притежаването на
квалификация за управление на с. *, между страните на *г. в гр. С. е бил
сключен Договор за повишаване на квалификацията и ответникът е преминал
обучение за придобиване на изискваната квалификация, стойността на което (в
размер общо на 33 440, 13 лева) е била заплатена от ищцовото дружество.
Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в чл.6 от Договора за повишаване на
квалификацията страните са уговорили, че ако обучаемият прекрати трудовото си
правоотношение по реда на чл.326, ал.1 от КТ преди изтичане на 5 години от
датата на допускането да извършва п. без *, той дължи връщане на работодателя
наведнъж на цялата сума за обучението (като плащането е следвало да бъде
извършено по банков път в едномесечен срок от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, като в противен случай обучаемият дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима сума от датата на
изпадане в забава до датата на пълно издължаване), както и неустойка, изчислена
до момента на погасяване на задължението – като с писмо от * г., връчено на С.С.
на * г., ищцовото дружество го е поканило да му заплати в срок до * г.
дължимите суми за обучението му и за неустойка.
От
посоченото заключение на ССЕ се установява, че след прекратяване на трудовото
му правоотношение с ищеца, на * г. ответникът е заплатил на ищеца 10 268,
11 лева от заплатените от ищеца разходи за обучението му в размер на
33 400, 13 лева, а на * г. – още 21 722 лева – или общо 31 990
лева и са останали дължими още 1 450, 02 лева, а размерът на мораторната
лихва за горепосочения период върху претендирания от ищеца размер на тази
главница, изчислен служебно от съда, е в размер на 9, 07 лева.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер е по-нисък от установения
от съда действително дължим, съдът намира, че искът с правно основание чл.232,
ал.3 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява доказан по основание и по
размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 23.01.2019 г.
– датата на подаване на исковата молба, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД
– доказан по основание и до посочения размер, до който размер следва да се
уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Както се установява от посоченото
заключение на ССЕ, дължимата неустойка по т.6 от Договора за повишаване на
квалификацията поради предсрочното му прекратяване от ответника, е в размер на
6 270 лева – поради което, доколкото този размер съвпада с претендирания
от ищеца, съдът намира, че искът с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява
доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със
законната лихва от 23.01.2019 г. –
датата на подаване на исковата молба, като с оглед направените от ищеца разходи
за обучението на ответника съдът намира, че направеното от ответника възражение
за прекомерност на претендирания размер на неустойката се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Неоснователно се явява и направеното от
ответника възражение за недействителност на чл.5 и чл.6 от Договора за
повишаване на квалификацията и това възражение също ще следва да се остави без
уважение, доколкото не само че същите не противоречат на императивните
разпоредби на Конституцията на Република България и на Кодекса на труда, както
твърди ответника, но именно Кодекса на труда предвижда в чл.232, ал.3 страните
по трудовото правоотношение да уговорят срок, в който работник или служител,
завършил обучение, организирано от работодателя, да дължи обезщетение при
напускане на работата преди изтичане на този срок.
С оглед на изхода от спора и съобразно
уважените размери на обективно съединените искове, ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на
1 157, 58 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение,
като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на
уважението искове, съдът намира, че направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
С оглед отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на
400 лева – платени депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение, като предвид
фактическата и правна сложност на спора и определения размер по съразмерност на
адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответника (300 лева), съдът
намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно
и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *ДА ЗАПЛАТИ НА „Карго
Ер“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.
М. Д.“ № 75 – хотел „Вега София“, представлявано от У. П. Г. Ц., със съдебен адрес:***, *, СУМАТА 1 419,
58 лева – главница, представляваща заплатени от ищеца разходи за повишаване на
квалификацията на ответника по сключени между страните в гр. С. Договор за
повишаване на квалификацията от *г. във връзка с Трудов договор № *г., ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода 01.01.2019 г. – 23.01.2019 г. В
РАЗМЕР НА 9, 07 лева, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ
23.01.2019 г., ДО окончателното й изплащане; сумата 6 270 лева,
представляваща неустойка по чл.6 от Договора за повишаване на квалификацията за
предсрочно прекратяване на Договора, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума,
НАЧИНАЯ ОТ 23.01.2017 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 157, 58 лева, КАТО иска
с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 42, 72 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Карго Ер“ ООД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА С.С.С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, разноски по
съразмерност за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от
ответника възражения за недействителност на чл.5 и чл.6 от сключения между
страните в гр. София Договор за повишаване на квалификацията от *г., за
прекомерност на претендираната ищеца неустойка И ЗА прекомерност на заплатеното
от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.