Определение по дело №2451/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260992
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530102451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   260992           Година   24.11.2020                 Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти ноември                                                                Година 2020

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2451 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответникът не е представял по делото.

Следва служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. превел ли е ищецът на ответника, на коя дата, на какво основание и по коя банкова сметка ***; 2/. заверена ли е, на коя дата и на какво основание, банковата сметка на ответника с тази сума; 3/. осчетоводен ли е този й превод в счетоводствата на всяка една от страните, кога, на какво точно основание, и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида; 4/. върната ли е изцяло или отчасти исковата сума от 20 000 лева от ответника на ищеца, кога и по кой начин (в брой или по банков път), и останала ли е невърната част от нея и в какъв размер към датата на проверката на вещото лице; 5/. какъв е размера на мораторната лихва върху главницата и невърната част от нея за исковия период от 01.02.2020 г. до 13.07.2020 г.; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да ги внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което същите да се призоват с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на заключението. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че между него, като заемодател, и ответника, като заемател, бил сключен неформален договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на 20 000 лева, а последният се задължил да върне този заем в срок до 31.01.2020 г., което било видно от основанието на преводното нареждане за извършения кредитен превод. Заемодателят предоставил реално заемната сума още на 10.01.2020 г., чрез банков превод по сметката на ответника. Ответникът не изпълнил задължението си да я върне в срок до 31.01.2020 г. Заради забавата си, наред с главницата, дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, което било изчислявало общо в размер на 911.11 лева, както следвало: 911.11 лева върху предоставената в заем сума от 20 000 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението - 01.02.2020 г., до 13.07.2020 г. Към момента никаква част от предоставения заем не била върната, което обусловило интереса от предявяване на иска.

Искането е да се осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лева за главница от невърната заета сума по договора за заем, с 911.11 лева мораторна лихва от 01.02.2020 г. до 13.07.2020 г., и законна лихва върху главницата от 13.07.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявения от ищеца главен иск е нормата на чл. 240 ЗЗД, а на иска за мораторна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове, не претендирал самостоятелни права и възражения,       не е посочил и представил доказателства.            

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от процесните главно и акцесорно вземания, и техния размер и изискуемост.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че за твърдения от него и подлежащ на доказване от него спорен факт за основанието (заем) на превода на исковата сума от 20 000 лева на ответника, не сочи годни доказателства, защото същото е отразено в представеното преводно нареждане на английски език, а не е придружено с точен превод на български език съгласно изискването на чл. 185 ГПК. 

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от преводно нареждане за кредитен превод от 09.01.2020 г., банково извлечение, извлечение от счетоводни операции за периода от 01.01.2020 г. до 01.07.2020 г., справка за размера на обезщетението за забава и две справки от търговския регистър.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка в счетоводствата на всяка от страните, съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.  

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: