Решение по дело №110/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260019
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260019

 

Град Несебър, 17.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.При секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия П.П.административно наказателно дело № 110 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на “С.”  ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.Д.Х., против Наказателно постановление № 434342-F447400 / 08.04.2019г., издадено от Д.Т. В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

              Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано и за незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, а описаното деяние е несъставомерно. Оспорва правната квалификация на нарушението, тъй като с посочването като нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, не ставало ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя. Наред с това са описани две нарушения и не е ясно за кое от тях е наложена санкцията, с което от една страна се нарушава правото на защита на наказаното лице, а същевременно е нарушен чл.18 от ЗАНН, предвид, че е наложена само една санкция. Позовава се и на издадена Резолюция за освобождаване от административно наказателно отговорност с отправяне на предупреждение № 432962-F447424 от 05.04.2019г., но въпреки това за същото описано в нея нарушение дружеството-жалбоподател е наказан с налагане на Имуществена санкция. Моли постановлението да бъде отменено.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

              Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита нарушението за безспорно доказано, а твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения не са допуснати. Претендира юристконсултско възнаграждение.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 06.10.2018г. за времето от 11:03 часа до 12:20 часа П.Т.К. и А.Т. М., двамата на длъжнот “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД “Фискален контрол”, Отдел “ОД”, са извършили проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство в търговски обект – пекарна “Вкусно”, находяща се в град Несебър, улица О.П.№ **, стопанисван от “С.” ЕООД, а за резултатите от проверката съставили протокол за извършена проверка серия АА № 0269523 / 06.10.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка на 1 брой баница на стойност 1,50 лева, която сума е била заплатена от А.Т. М. с банкнота от 50 лева на А.С., като е било върнато ресто от 48,50 лева. След легитимация от страна на органите по приходите е изведен дневен отчет “Х” с №  с общо в сейфа 707,05 лева. Има служебно въведени 500,65 лева. Попълнен е опис на паричните средства в касата общо в брой 693,74 лева. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 13,31 лева между дневен отчет “Х” и описа на паричните средства в касата. За извършената контролна покупка не е издаден фискален бон, което се установи от отпечатания КЛЕН за извършените продажби на 06.10.2018г. Фискалното устройство в обекта е модел DAISY MICRO C-01KL с инд.№ на ФУ DY297545 и инд.№ на ФП – 36550032. Налични са в обекта свидетелство за регистрация на ФУ от 15.02.2012г., регистрирано в НАП с № 3165019 и договор за абонаментно обслужване, валидно до 18.03.2019г.. В обекта не се използва програмен продукт за регистриране на извършените продажби. В резултат на неиздаването на фискален бон за извършената продажба и констатираната разлика в касовата наличност, в обекта на видно място е залепено съобщение за установено нарушение по ЗДДС, което е предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка “Запечатване на обект”. Наредено било на управителя на дружеството, стопанисващо обекта, да се яви лично или чрез упълномощено лице на 22.10.2018г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за представяне на договор за наем  и за връчване на АУАН, включително и на А.С..

              От приложения списък на лицата, работещи по трудови/нетрудови (граждански) правоотношения в търговския обект, попълнен от лицата, заварени да полагат труд към момента на проверката, се установява, че Айше Мехмед Сюлейман, която е приела плащането при контролната покупка, работи като “продавач”.

              На 23.11.2018г. в сградата на ТД на НАП – Бургас се е явил управителят на “С.” ЕООД – С.Д.Х., в чието присъствие е бил съставен АУАН № F447400/23.11.2018г. от П.Т.К. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, за това, че на 06.10.2018г. в 11:03 часа на адрес: град Несебър, улица О.П.№ **, пекарна – Вкусно, стопанисвана от “С.” ЕООД, ЕИК ****, се извършила контролна покупка на 1 брой баница на стойност 1,50 лева, заплатени в брой от А.Т. М. с банкнота от 50 лева на А.С., като е било върнато ресто от 48,50 лева. След легитимация от страна на органите по приходите е изведен дневен отчет “Х” с № 050670 с общо в сейфа 707,05 лева. Има служебно въведени 500,65 лева. Попълнен е опис на паричните средства в касата общо в брой 693,74 лева. Установена е разлика в касовата наличност в размер на 13,31 лева между дневен отчет “Х” и описа на паричните средства в касата. За извършената контролна покупка не е издаден фискален бон, което се установи от отпечатания КЛЕН за 06.10.2018г. Фискалното устройство в обекта е модел DAISY MICRO C – 01 KL с инд.№ на ФУ-DY 297545 и инд. № на ФП-36550032. Задълженото лице не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба в момента на извършването й. Според актосъставителя по този начин “С.” ЕООД е извършил нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

            На 23.11.2018г. П.Т.К. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП е съставил на “С.” ЕООД и друг АУАН с № F447424, със същото съдържание, но този път е посочил, че с тези действия дружеството е нарушило чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като като задължено лице не е изпълнило задължението си да регистрира всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й.

             Разпитан в качеството му на свидетел, актсъставителят потвърждава констатациите при извършената проверка, както и че е издал два акта за две отделни нарушения, включително потвърждава, че лицето, което е работило в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и чийто служител е, и което е приело плащането при извършената контролна покупка, не е издало фискален касов бон от монтираното и работещо в обекта фискалното устройство.

              Административно наказващият орган е освободил от наказателна отговорност  “С.” ЕООД за нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като това е сторено с Резолюция № 432962-F447424 / 05.04.2019г. за освобождаване от административн наказателна отговорност с отправяне на предупреждение, и на основание чл.28, б.”а” от ЗАНН. Не буди съмнение, че тази резолюция се отнася именно за това нарушение, тъй като в нея е изрично посочен АУАН F447424/23.11.2018г., койо е издаден за него.

              Въз основа на АУАН № F447400/23.11.2018г., административно наказващият оргат е издал обжалваното НП № 434342-F447400/08.04.2019г., в което е приел, че нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е доказано, и след като е възпроизвел съдържанието на акта, е наложил санкцията.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 27.12.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 03.01.2020г.

              При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно е ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

              Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

              Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заподед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрираното в обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на проверката в обекта.

              Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът на издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална касова бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.

              Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвид в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадена фискална касова бележка.

              В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините “доставка на стоки” и “доставка на услуги”, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на фактическото предоставяне на стоката.

              Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители, присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.

             След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.

              Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

              Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност.  Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция, за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 1,50 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществуване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

              Съгласно чл.63, ал.4 т ЗАНН в плза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

              Мотивиран от греизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

              ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 434342-F447400 / 08.04.2019г., издадено от Д.Т. В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – 0Бургас в Централно управление на НАП, с което на “С.”  ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.Д.Х., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

              ОСЪЖДА “С.”  ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.Д.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лв. (сто лева) за юристконсултско възнаграждение.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: