М О
Т И В И
към Присъда № 5/06.03.2017г. по НОХД № 52/2017г. по описа на Сливенски окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 1020/2015г. по описа на РУ на МВР Сливен,
вх.№ 2026/2015г., пор.№ 187/2015г. на ОП – Сливен по обвинението на Т.Г.Д. ***,
за престъпление по чл.343 ал.3 предл.2 алт.2 б.“б“ алт.1, вр.ал.1, вр.чл.342
ал.1 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия Т.Г.Д., така както
е било повдигнато и предявено с обвинителния акт, като акцентира относно
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия. Намира, че са налице
единствено смекчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства. Пледира за
налагане на наказание на подсъдимия по реда на чл.54 от НК за извършеното от
него престъпление по
чл.343 ал.3 предл.2 алт.2 б.“б“ алт.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК в
редакцията му преди изменението в ДВ бр.74/2015г., за което се е предвиждало
наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, като предлага да бъде четири
години лишаване от свобода. Представителят на държавното обвинение предлага по
правилата на чл.58а от НК наказанието да бъде намалено с 1/3 и по този начин да
бъде определено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Пледира за налагане на
основание чл.343г от НК кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
Частните обвинители Ш. и Ш., чрез
процесуалния си представител, се присъединяват към казаното от представителя на
държавното обвинение.
Повереникът им пледира за
налагане на наказание на подс.Д. в размер на четири години лишаване от свобода,
което на основание чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3, което е справедлив
еквивалент и ще изпълни функциите на специалната и генерална превенция. Намира,
че определеното наказание може да бъде отложено с три години изпитателен срок,
съобразявайки характеристичните данни за подсъдимия. Моли да се наложи лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият в с.з. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимия в
съдебно заседание счита, че при така установената фактическа обстановка в
обвинителния акт следва при определяне на наказанието на подсъдимия да се приложи
чл.58а ал.1 от НК, като му се определи наказание ориентирано към минимума от
три години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3. По този начин
да се определи наказание на подсъдимия от две години лишаване от свобода, което
да бъде отложено с три години изпитателен срок. Предлага да бъде наложено
наказание на подс.Д. лишаване от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК за срок от две години. Защитата пледира за налагане на посочените размери на
наказанията отчитайки, че този случай е изолиран в живота на подсъдимия,
обстоятелството, че подсъдимият е мъдър и отговорен човек, с безукорно и чисто
обществено поведение, което не налага изолирането му от обществото. Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства защитникът на подс.Д. посочва
чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, въпреки пенсионната
възраст, множеството добри характеристични данни за него, оказаното в пълна
степен съдействие по разследването в хода на ДП и обстоятелството, че
подсъдимия, независимо че има дългогодишна квалификация от момента на
придобиването на правоспособност да управлява МПС от 05.05.1981г., до настоящия
момент има само две влезли в сила наказателни постановления за маловажни
нарушения на ЗДвП. Посочва, че не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Предвид всичко изложено, защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на предложеното от него наказание.
От събраните на досъдебното
производство доказателства и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се
установява следното:
Подсъдимият
Т.Г.Д. е правоспособен водач на МПС от 1981г., като притежава свидетелство за
управление на МПС № *********/21.11.2011г., издадено от ОД на МВР гр.Стара
Загора, категории „А“, „В“ и „М“. Като водач на МПС е наказван еднократно с административно
наказание за нарушения на ЗДвП, видно от справка за нарушител от региона и
писмо на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Сливен.
Подсъдимият
Т.Г.Д. притежава и управлява лек автомобил „Киа Спортидж“ /с десен волан/ с
рег.№ СТ 3407 АН, който закупил през 2009г.
Пострадалият
К.Т. К. притежавал и управлявал мотоциклет „Honda CBR1000F“ с per.№ СН 1795 В.
В
края на м.август 2015г. подс.Д. решил да отиде за няколко дни на почивка на море.
Отседнал в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, където престоял до 29.08.2015г. В деня
преди да отпътува обратно към С.Я., където живее, подс.Д. случайно срещнал своя
позната - свид.Д.Е.. Двамата се познавали отдавна, тъй като подс.Д. работел
като медицински фелдшер, а свид.Е. - в Спешния медицински център в гр.Мъглиж.
Уговорили се на следващия ден, тръгвайки си от морето, подс.Д. да я вземе със
своя автомобил, за да не пътува свидетелката с автобус.
На
29.08.2015г., сутринта, след като станал, подс.Д. отишъл за няколко часа на
плаж. Около 12.30 часа - 13.00 часа, съгласно уговорката, той отишъл до мястото
където била настанена свид.Е.. Натоварили багажа й в колата и потеглили от кв.“Сарафово“
за гр.Казанлък, където по това време живеела свид.Е.. Първоначално тръгнали по
автомагистралата Бургас - София, но на пътен възел „Карнобат“ се отбили и
продължили по стария главен път Бургас - Сливен / път І-6/, в посока към пътен
възел „Петолъчката“. Настилката на пътя била суха, едрозърнест асфалт, времето
било сухо, слънчево и много горещо. След като подминали с.Трапоклово,
обл.Сливен, решили да потърсят отбивка, където да спрат за кратка почивка, да
обядват и да продължат. В района на Т-образното кръстовище за с.Глушник, от
лявата страна по посока на движението си, подс.Д. забелязал високо дърво /орех/
и решил да спре за почивка под сянката му. За целта пресякъл непрекъснатата
лента, установяваща забрана за преминаване в съседната лента за насрещно
движение, самата лента за насрещно движещи се автомобили /в посока гр.Бургас/ и
паркирал в т.нар „пътен джоб“ /пътно уширение/, под ореха. Там престояли около
30 минути.
По
същото време от гр.Сливен в посока пътен възел „Петолъчката“ с управлявания от
него мотоциклет пътувал постр.К. К.. На седалката зад него се возела жената, с
която постр.К. живеел на съпружески начала - постр.Б. Ш.. В същата посока
пътувал и свид.Г.Б. със собствения си автомобил „Фиат“. С него в колата били
свид.А.А. и съпругата му - свид.П. М.. Свид.Б. управлявал автомобила си в
рамките на позволената скорост за движение извън населено място - около 90 км/час,
в участъка след с.К.ово, обл.Сливен. Пред тях, на разстояние около 20 метра,
със същата скорост се движел и друг автомобил с неустановена по делото марка. След
като преминали пазара в края на селото и продължили движението си, свид.Б.
забелязал в страничното огледало за обратно виждане, че бързо ги наближава
мотоциклет. Мотоциклетът ги наближил и с висока скорост предприел изпреварване
на автомобила им. След като мотоциклетът преминал покрай тях и двамата
свидетели, седящи на предните седалки в автомобила - Б. и А., разпознали във
водача на мотоциклета пострадалия К. К., както и пострадалата Ш., тъй като и
двамата свидетели били запалени по моторните спортове и често карали
мотоциклети, заедно с пострадалите. Мотоциклетът, управляван от постр.К.,
продължил да се движи с висока скорост и след като изпреварил автомобила на
свид.Б., продължил движението си в лявата лента изпреварвайки и движещия се
пред тях автомобил.
Малко
преди това подс.Т.Д. и свид.Е. се качили в автомобила и потеглили. Тъй като
нямал възможност да се върне обратно и да се включи по друг начин в движението,
подс.Д. погледнал първо вдясно, откъдето не се виждали автомобили, след това
погледнал наляво. Там забелязал идващите два автомобила, но преценил с оглед
разстоянието на което се намирали /около 300 - 400 метра/, че ще успее да
пресече лентата им за движение и да се включи в своята лента за движение в
посока гр.Сливен. Поради особения релеф на местността /наличието на леко
възвишение/, подс.Д. въобще не забелязал мотоциклета, макар че самият мотоциклет
е бил на разстояние около 229 метра от мястото на удара. Поради същата причина
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да оцени положението на
навлизащия в пътното платно автомобил. Пострадалият е възприел навлизащият на
пътното платно автомобил на разстояние около 94 метра от мястото на удара.
В
момента, в който управляваният от подс.Д. автомобил потеглил от уширението на
пътя, вдясно на платното /гледано по посока движението на мотоциклета/ и се
озовал по средата на пътното платно, движещият се със скорост около 116 км/час
мотоциклет се блъснал челно в предната дясна част на автомобила. Водачът на
мотоциклета – постр.К., след възприемане на автомобила, предприел заобикаляне
от лявата му страна, като към мястото на удара навлязъл на около 0.40 метра в
насрещната лента. В този момент автомобилът на подс.Д. бил разположен косо на
платното за движение с предния десен габарит в дясната лента /тази в посока гр.Сливен/
и по-голямата си задна част - в лентата за движение на мотоциклета. След
настъпилия удар, управляваният от подс.Д. лек автомобил продължил движението си
като се завъртял около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка и леко
връщане назад. Мотоциклетът „Хонда“ преустановил окончателното си движение
близо до банкета на пътната лента за насрещно движение. В резултат на удара
пострадалият К. К. паднал в канавката от лявата страна на платното за движение,
а пострадалата Б. Ш. - на около 20 метра от него.
Движещият
се на разстояние автомобил на свид.Б. спрял на около 100 метра от мястото на удара
и всички пътници се втурнали да окажат помощ на пострадалите. Първо се спрели
до тялото на пострадалия К., но не забелязали признаци на живот, след което
отишли и до пострадалата Ш.. Забелязали, че тя също не диша. Междувременно
свид.М. сигнализирала на тел.112 за настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Подс.Д. и свид.Е.
също слезли от автомобила си, но се страхували да се
доближат до телата на пострадалите, още повече, че разбрали за инцидента, към
мястото започнали да пристигат познати на пострадалия с мотоциклети.
Веднага
след настъпилото произшествие, на мястото пристигнали екипи на РУ „Полиция“ Сливен,
а малко след тях и на ЦСМП при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ Сливен. Медицинският
екип констатирал смъртта на двамата пострадали. На местопроизшествието
полицейски служители тествали подс.Д. с техническо средство „Дрегер
Алкотест" за употреба на алкохол, като резултатите били отрицателни. Бил
извършен оглед на пътно-транспортното произшествие.
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 200/2015г.,
непосредствената причина за смъртта на постр.К. е съчетана травма с обхващане
на главата, гръдния кош, корема и крайниците, и изпадане на пострадалия в тежко
шоково състояние, вследствие множествените тежки травми и масивни кръвоизливи. Установено
е, че водещо значение за настъпването на смъртта на пострадалия има тежката
черепномозъчна травма и тежката гръдна травма, а на второ място - тежката
коремна травма и травмите на десните крайници. Тежката черепномозъчна травма е
довела до изпадането на пострадалия за кратко време в състояние на дълбока
кома. Тежестта на гръдната травма се изразява в множествените счупвания на
ребрата, тежките контузионни изменения на белите дробове и разкъсванията на
паренхима им. Травматичните увреждания и на трите телесни кухини, взети
поотделно, са били смъртоносни. Настъпването на смъртта е било неизбежно и
неминуемо. Тя се дължи на получените травматични увреждания при възникналото
пътно-транспортно произшествие, които са пряка и непосредствена последица от
възникналото ПТП. Черепномозъчната травма, гръдната травма и разкъсването на
черния дроб са получени вследствие на изпадане на пострадалия от мотоциклета
със значителна скорост и удряне на тялото върху повърхността на терена със
значителна сила.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 201/2015г. е видно, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалата Б. Ш. е
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците и
изпадане на пострадалата в тежко шоково състояние вследствие множествените
тежки травми и масивни кръвоизливи. Установено е, че водещо значение за
настъпването на смъртта на пострадалата Ш. има тежката гръдна травма с
разкъсвания на белите дробове и стената на аортата. Настъпването на смъртта е
било неизбежно и неминуемо. Тя се дължи на получените травматични увреждания
при възникналото пътно-транспортно произшествие, които са пряка и
непосредствена последица от възникналото ПТП. Черепномозъчната травма, гръдната
травма и разкъсването на черния дроб са получени вследствие на изпадане на
пострадалата от мотоциклета със значителна скорост и удряне на тялото върху
повърхността на терена със значителна сила.
Видно
от заключението на съдебно автотехническата експертиза, скоростта на движение
на управлявания от подс.Д. автомобил „Киа Спортидж“ преди пътно-транспортното
произшествие била около 11 км/час, а движението на управлявания от постр.К.
мотоциклет - около 116 км/час. Опасната зона на спиране на мотоциклета при тази
скорост на движение била около 118 метра. Към момента на навлизане на
автомобила на пътното платно мотоциклетът се намирал на разстояние от около 94
метра от мястото на удара и в този момент автомобилът бил напълно забележим за
водача на мотоциклета, но поради високата скорост на движение пострадалият не е
имал техническа възможност на предотврати настъпването на пътно-транспортното
произшествие. От заключението на експертизата се установява, че водачът на
мотоциклета би имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортното
произшествие при движение със скорост 90 км/час и същите действия от страна на
двамата водачи, като при тази скорост и своевременно предприето спиране, не би
настъпил удар. Това е така, тъй като при скорост на движение на мотоциклета от
90 км/час, опасната зона за спиране на мотоциклета е около 79 метра, т.е.
по-малка от разстоянието от 94 метра, на което автомобилът вече е бил видим за
водача на мотоциклета.
В
съдебно автотехническата експертиза категорично се установяват, че техническите
причини, довели до възникването на ПТП са:
-
предприетата технически неправилна маневра за навлизане на платното за движение
от подс.Д. при наличие на насрещно движещ се мотоциклет;
- навлизането
на управлявания от подс.Д. автомобил в опасната зона за спиране на мотоциклета
при определените скорости на движение на двете моторни превозни средства;
- движението
на мотоциклета със скорост 116 км/час /над допустимата за извън населено място,
съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП разрешената максимална допустима
скорост за движение на мотоциклети кат.А извън населено място е 80 км/час/. При
движение на мотоциклета със скорост до 90 км/час и предприето спиране от страна
на водача на мотоциклета в момента на откриване на възможността за възприемане,
не би настъпило пътно-транспортното произшествие.
Фактическата
обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Настоящият
съд прие за установено, по несъмнен и
безспорен начин, описаното по-горе като фактическа обстановка, в
резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички, събрани
и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си,
а именно самопризнанията на подсъдимия Т.Г.Д., показанията на свидетелите А.И. А.,
Д.М. Е., Г.Й. Б., П. М. М., И.П.Б., Х.Н.С., Д.Х.Ш., М.И.С., от заключенията на
съдебно автотехническата експертиза, две съдебно-медицински експертизи на труп,
пет химически експертизи, както и от писмените и веществените доказателства,
приложени по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, относими към предмета на доказване
и допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимия, тъй като същите кореспондират с показанията на
свидетелите и събрания и проверен доказателствен материал по делото.
От
показанията на свидетелите Д.Е., А.А., Г.Б. и П. М., очевидци на
пътно-транспортното произшествие, се установява описаната фактическа
обстановка. Тези показания кореспондират и с обясненията на подс.Д., който
описва същите факти и обстоятелства, установени и от показанията им. Съдът ги
кредитира като последователни, безпротиворечиви, ясни, логични, кореспондиращи
помежду си.
Възникналото
ПТП, времето и мястото на произшествието, моторно-превозните средства, между
които е възникнало ПТП, както и водачите на превозните средства и настъпилата
смърт на двамата пострадали се потвърждават и от разпитите на полицейските
служители от сектор ПП при ОД МВР Сливен – свид.И.Б. и свид.Х.С., както и от
протокола за оглед на ПТП и приложения фотоалбум към него. Водачът на л.а.“Киа
Спортидж“ подс.Д. бил изпробван с техническо средство за алкохол, който е отчел
отрицателна проба, видно от показанията на свидетелите Б. и С.. Безспорно
установено по делото е, че подс.Д. спрял лекия автомобил, който управлявал в
т.нар. „пътен джоб“ /пътно уширение/ на сянка под голямо дърво – орех, като
пресякъл непрекъснатата лента, установяваща забрана за преминаване в съседната
лента за насрещно движение, както и самата лента за насрещно движещи се
автомобили. След 10-15 минути почивка, подс.Д. потеглил, заедно със свид.Е., с управлявания
от него автомобил. Подс.Д. се огледал в двете посоки – първо, в дясно, където
нямало МПС, а след това и в ляво, където се движили автомобили, но подсъдимият
преценил, че са на голямо разстояние /около 300-400 метра/ и ще може да
премине. Така подс.Д. предприел пресичане на лентата им за движение, за да се
включи в своята лента за движение в посока Бургас-Сливен. Подс.Д., предвид особения
релеф на местността /наличие на леко възвишение/, въобще не забелязал
мотоциклета, управляван от пострадалия К. К., който се движел от посока Сливен
и бил на разстояние около 229 метра от мястото на удара. Поср.К., като водач на
мотоциклета, също не е имал техническата възможност да възприеме положението на
навлизащия в пътното платно автомобил, като той го е възприел на разстояние
около 94 метра от мястото на удара. Подс.Д. потеглил от уширението на пътя и
когато се намирал по средата на пътното платно, мотоциклетът се блъснал челно в
предната дясна част на автомобила. Безспорно е установено, че мотоциклетът се
движил със скорост 116 км/час, а лекият автомобил – с 11 км/час, към момента на
удара. Водачът на мотоциклета – постр.К., след възприемане на автомобила
предприел заобикалянето му от лявата си страна, като навлязъл около 0.40 метра
в насрещната лента, а автомобилът бил разположен косо на платното за движение с
преден десен габарит в дясната лента по посока Бургас - Сливен и по-голямата си
задна част – в лентата за движение на мотоциклета.
Скоростите
на движение на двете МПС са установени категорично от заключението по
изготвената съдебно автотехническа експертиза, което кореспондира и с
показанията на свидетелите, очевидци на настъпилото ПТП. Свид.А., свид.Б. и
свид.М. са възприели мотоциклета, управляван от постр.К. и постр.Ш., возеща се
зад водача /техни познати/, преди да настъпи произшествието. Постр.К. с
мотоциклета си изпреварил лекия автомобил, управляван от свид.Б., в който на
предна дясна седалка бил свид.А., а зад него - свид.М.. Водачът на мотоциклета
изпреварил автомобила на свид.Б., както и още един лек автомобил, неустановен
по делото, които се движили със скорост около 80-90 км/час. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите А. и Б., че според тях „К. е карал със скорост преди
ПТП с около 100 км/час, както и на свид.М., която сочи, че постр.К. е карал с
над 100 км/час. Обстоятелството, че постр.К. е управлявал мотоциклета с висока
скорост се потвърждава и от показанията на свид.Е., която казва, че „един мотор
изневиделица се удари челно от дясната страна на автомобила“. Няма спор относно установените скорости на
движение на двете МПС, участвали в ПТП, както и относно мястото на удара – в
лявата лента, гледано по посока на движение на мотоциклета, които са установени
от заключението на съдебно авто-техническата експертиза и се подкрепят от
показанията на разпитаните свидетели А., Б., М., Е. и обясненията на подс.Д..
Лекият
автомобил, управляван от подс.Д., след настъпилия удар продължил движението си
като се завъртял около вертикална ос, в посока по часовниковата стрелка и се
върнал назад. Мотоциклетът продължил движението си напред и наляво и спрял
движението си близо до банкета на пътната лента за насрещно движение, като
водачът му паднал в канавката от лявата страна на платното за движение в посока
Бургас, а постр.Ш. – на около 20 метра от него. Свид.Б. спрял автомобила си на
около 100 метра от мястото на удара, като свид.М. се обадила на тел.112 и
съобщила за катастрофата. Подсъдимият и свид.Е. също слезли от автомобила си.
Свид.Б. и свид.А. отишли при пострадалите К. и Ш.. След това пристигнали екип
на РУ Сливен и на ЦСМП Сливен.
Подс.Д.
при управление на лекия си автомобил нарушил няколко разпоредби на ЗДвП, а
именно чл.8 ал.1 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя
по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано друго; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; чл.37 ал.3 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, излизащо от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция или други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по
този път, както и чл.96 ал.1 от ППЗДвП - За престой извън населените места
пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е
невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя,
най-вдясно на пътното платно и чл.101 ал.1 т.3 от ППЗДвП - Спирането за престой
и паркиране са забранени в пътни участъци с ограничена видимост.
Съдът
кредитира напълно и заключенията на вещите лица по съдебно авто-техническата,
съдебно-медицинските експертизи и химическите експертизи, които са подробни,
пълни, обосновани, без съмнение по отношение на правилността им. Те не са
оспорени от страните и допринасят за изясняване на съществени обстоятелства,
включени в предмета на доказване, механизма на причинените увреждания и
причината за смъртта, както и причините за възникване на ПТП и механизма на
неговото протичане.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С
деянието си подс.Т.Г.Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.343 ал.3 предл.2 алт.2
б.“б“ алт.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК /в ред. преди изм. в ДВ
бр.74/2015г./, тъй като на 29.08.2015г.
в община Сливен на път I-6, км.406, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Киа Спортидж" с ДК № СТ 3407 АН, нарушил
правилата за движение, визирани в чл.8 ал.1 от ЗДвП /Водачите на пътни превозни
средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в
случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано друго./, чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП /На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне/, чл.37 ал.3 от ЗДвП /Водачът на пътно превозно
средство, излизащо от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция или други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път/, чл.96 ал.1 от ППЗДвП
/За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън
платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се
извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно/ и чл.101 ал.1
т.3 от ППЗДвП /Спирането за престой и паркиране са забранени в пътни участъци с
ограничена видимост/ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице - на К.Т. К. ЕГН ********** и Б. Д.Ш. ЕГН**********.
От
обективна страна е несъмнено, че подс.Т.Д. при управлението на лекия автомобил,
в посочения по-горе път, е нарушил правилата за движение, визирани в цитираните
разпоредби на чл.8 ал.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.37 ал.3 от ЗДвП, както и чл.96 ал.1
и чл.101 ал.1 т.3 от ППЗДвП. Неспазването на изисквания в посочените разпоредби
от ЗДвП и ППЗДвП по същество са важни правила, регламентиращи движението на МПС
по пътищата на страната и са в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилото ПТП и резултата от него – смъртта на постр.К. и постр.Ш.. Подс.Д.
като водач на МПС е бил длъжен да използва дясната половина на пътя по посока
на движението си, тъй като нито с пътен знак, нито със светлинен сигнал било
указано друго. На подсъдимия било забранено да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, тъй като е имало две ленти за движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, какъвто не е бил настоящия случай. Също така,
подс.Д., след като излизал от уширение /пътен джоб/ на пътя, бил длъжен да
пропусне ППС, които се движат по този път. Подс.Д., като водач на МПС, след
като е решил да спре за престой извън населено място е бил длъжен да спре извън
пътното платно, а в случая като е било невъзможно е следвало да спре за престой
успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно, а не както той е спрял
в уширение на пътя, намиращо се от лявата му страна по посока на движението му,
т.е. насрещната за подсъдимия лента за движение. Подс.Д. при спирането си за
престой не е съобразил и е нарушил забраната за спиране в пътни участъци с
ограничена видимост, предвид наличието на леко възвишение на пътя, ограничаващо
видимостта.
По
отношение на характера на причинените телесни увреждания на постр.К. и постр.Ш.,
механизма на получаването и причината за смъртта, по делото е несъмнено
доказано, че получените телесни увреждания, са в резултат на ПТП, вследствие на
което К. К. и Б. Ш. са починали, както и че е налице пряка и непосредствена
връзка между нарушаването на правилата за движение, възникването на ПТП, както
и на последиците от него – получените наранявания на пострадалите, и
настъпването на смъртта им.
От
субективна страна деянието на подс.Д. е извършено по непредпазливост,
несъзнавана – в нейната форма небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3 предл.1 от НК, тъй като подсъдимият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат,
но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди
настъпването на обществено опасните последици – да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението на пътя преди да навлезе на пътното платно,
да се съобрази с другите МПС, намиращи се на пътя, както и да пропусне ППС,
които се движат по пътя, да се движи само в своята дясна лента за движение, да
спира за престой извън пътното платно, а при невъзможност най-вдясно на пътното
платно, да не спира за престой в пътни участъци с ограничена видимост. Подс.Д.
е бил длъжен, съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.37 ал.3 от ЗДвП, както и
чл.96 ал.1 и чл.101 ал.1 т.3 от ППЗДвП, в съответствие с особеностите на
конкретната пътна обстановка и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, съобразно квалификацията си на дългогодишен
правоспособен водач на МПС, и да ги предотврати, ако не беше допуснал
посочените по-горе нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая са
налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина – обективният,
тъй като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективният, тъй като е могъл да ги предвиди и
предотврати.
По
делото е установено по несъмнен начин от целия доказателствен материал, че ПТП
и причинената в резултат на него смърт на постр.К. и постр.Ш. са пряка
последица от допуснатите от страна на подс.Д. нарушения на правилата за
движение по чл.8 ал.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.37 ал.3 от ЗДвП, както и чл.96 ал.1 и
чл.101 ал.1 т.3 от ППЗДвП, като е установена като причина и нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП /разрешената
максимална допустима скорост за движение на мотоциклети кат.А извън населено
място е 80 км/час/ от водача на мотоциклета – постр.К. /движението на
мотоциклета било със скорост 116 км/час, а при движението му със скорост до 90
км/час и предприето спиране от страна на водача на мотоциклета в момента на
откриване на възможността за възприемане, не би настъпило пътно-транспортното
произшествие/.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява проявеното
от страна на подсъдимия незачитане на правилата за движение.
Разпитан на досъдебното производство подс.Д.
се признава за виновен и дава подробни обяснения. Изразява искрено съжаление и
разкаяние за случилото се.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото
в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на дееца и
неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши
конкретното престъпление, както и прецени всички останали обстоятелства,
влияещи върху размера на отговорността и изискванията на чл.36 относно целите
на наказанието. Съдът съобрази разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК и приложи
най-благоприятния закон за дееца, а именно нормата на чл.343 ал.3 предл.2 алт.2
б.“б“ алт.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК
в редакция преди изменението й в ДВ бр.74/2015г., към момента на
извършване на деянието, съгласно която се предвижда наказание от три до десет
години лишаване от свобода. Поради това съдът наложи наказание на подс.Д. при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като за подс.Д. такива са чистото
му съдебно минало, изключително добрите му характеристични данни, изразеното искрено
съжаление и разкаяние за настъпилия резултат, възрастта на подсъдимия /71
години/, обстоятелството, че пострадалият К. също е допринесъл за настъпване на
произшествието като е нарушил правилата за движение по пътищата. Съдът отчете и
наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
обстоятелството, че е наказван, макар и един път по административен ред за няколко
нарушения на правилата за движение през 2011г., а също и съобразявайки тежестта
и броя на допуснатите от подсъдимия нарушения на няколко правила за движение по
пътищата по настоящото дело. Съдът, след като ги съобрази, наложи наказание на
подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства към минималния,
предвиден в закона размер, а именно четири години лишаване от свобода. Съдът
приложи и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и намали така наложеното наказание
с 1/3, като определи окончателно наказание на подсъдимия Д. в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода. Съдът счита, че не следва да се
приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, тъй като не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства. Всички изброени по-горе смекчаващи
обстоятелства, съдът взе предвид при определяне размера на наказанието на
наказанието и то при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но
същите не са от категорията на многобройни, нито имат изключителен характер, за
да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко.
С оглед постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК, трудовата ангажираност на подсъдимия,
макар и пенсионер, обстоятелството, че подс.Д. е на 71 години /една преклонна
възраст/, съдът намира, че подс.Д. не следва да изтърпява ефективно наложеното
му наказание и определи изпитателен срок в размер на три години, съгласно разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК. Преценката за приложението на чл.66 от НК безспорно е
свързана най-вече с личната обществена опасност на подсъдимия, която в случая е
определено незначителна. Поради това се налага извода, че не са налице
основания за изолиране на подсъдимия от обществото предвид положителните данни
за неговата личност и липсата на данни, характеризиращи подсъдимия като
системен нарушител. Наказанието на подсъдимия, макар и с отложено изпълнение,
ще въздейства в достатъчна степен възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото и ще се постигне принципът за справедливост на
наказанието чрез неговата индивидуализация.
Съдът приложи императивната
разпоредба на чл.343г от НК и лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството,
че подсъдимият и друг път е наказван по административен ред за нарушаване на
правилата за движение, визирани в ЗДвП с наказателни постановления №№ 2036/28.04.2011г.
и 2037/28.04.2011г. Изхождайки от възрастта на подсъдимия Д., от коментираните административни
наказания, наложени на подсъдимия през 2011г., които не го характеризират като
системен нарушител, но налагат една по-завишена санкция, свързана с
ограничаване на правото на подсъдимия да управлява МПС, както и от
обстоятелството, че по настоящото дело подс.Д. е нарушил няколко разпоредби от
ЗДвП и ППЗДвП, съдът направи извода, че за поправянето и превъзпитанието му е
необходим един по-дълъг период от време, какъвто му наложи в размер на три
години лишаване от право да управлява МПС. С отнемане на възможността на
подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време, какъвто е срокът
от три години, ще се отнеме възможността той да извърши ново нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Предвид постановената присъда и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен направените по делото разноски в
размер на 1510.75 лева.
Вещественото доказателство по делото л.а.
марка „Киа Спортидж“ с рег.№ СТ 3407 АН, оставен на съхранение на паркинга на
КАТ Сливен, следва да се върне на
подсъдимия Т.Г.Д., след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство мотоциклет
„Honda CBR1000F“ с рег.№ СН 17 95 В, оставен на съхранение на паркинга на КАТ
Сливен, следва да се върне на наследниците на К.Т. К. и Б. Д.Ш., след влизане
на присъдата в сила.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите се изготвиха на 21 март 2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: