№ 1761
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110120728 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „З.Д.Е.“ АД,
ЕИК ********, искова молба, насочена против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1419,11 лв. –
регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на
увреденото лице с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и сумата от
115,90 лв. – мораторна лихва върху претендираното регресно вземане за периода
28.06.2021 г. до 17.04.2022 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 20.03.2021 г. в гр. Стара Загора, на ул. „Княз Борис“, е настъпило ПТП, при което
водачът л.а. „Фолксваген“, с рег. № СТ *** АК, застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, спрял на пътното платно с пуснати аварийни
светлини на МПС, потеглил на заден ход и ударил в предната част изчакващия зад него
л.а. „Дачия Докер“, с рег. № СТ *** РА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско
на МПС“, управлявано от М. Н. М., като му нанесъл материални щети. Сочи, че за
събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 20.03.2021 г. от
участниците в ПТП, видно от който водачът на л.а. „Фолксваген“, с рег. № СТ *** АК
признал вината си. Твърди, че в резултат на ПТП, са причинени материални щети на
л.а. „Дачия Докер“, с рег. № СТ *** РА – повредени предна броня, преден капак и др.
Поддържа, че при ищцовото дружество е образувана преписка по щета №
**********/2021 г. и съставен опис-протокол на щетите. В изпълнение на договорното
си задължение твърди, че на 18.05.2021 г. е изплатил сумата от 1404,11 лева,
представляваща стойността на одобреното застрахователно обезщетение по щетата.
Сочи, че с регресна покана, получена на 28.05.2021 г., е поканил ответното дружество
да възстанови изплатеното обезщетение, както и направените ликвидационни разноски
в размер на 15,00 лева, но до момента сумата не била изплатена. С оглед изложеното се
твърди, че ответникът е изпаднал в забава считано от 28.06.2021 г., поради което
1
ищецът претендира и мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 17.04.2022 г.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че л.а.
„Фолксваген“, с рег. № СТ *** АК, към датата на настъпване на процесното ПТП е бил
застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е осъществен фактическият състав на деликта,
в това число и да са допуснати нарушения на правилата за движение от страна на
водача на МПС, застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“.
Счита, че не е ясно кой е виновен за настъпилото ПТП. В условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване и излага, че другият участник в ПТП е нарушил
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“
Оспорва претенцията и по размер, като в тази връзка излага, че същата е силно
завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Оспорва към дата на ПТП
увреденото МПС да е било в гаранция, както и преди ПТП да е било в добро състояние
и без щети. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане е прието релевиранoтo от ответника възражение за
съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото
обективирано в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: че товарен автомобил
„Дачия Докер“, с рег. № СТ *** РА към датата на настъпване на произшествието е
имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, че л.а. „Фолксваген“, с рег. №
2
СТ *** АК, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на ПТП-то, сключена с ответното дружество, че ищцовото дружество на
18.05.2021 г. е изплатило сумата от 1404,11 лева, както и че е сторило ликвидационни
разноски в размер на 15.00лв., че до ответното дружество е изпратена регресна покана,
която е получена на 28.05.2021 г.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице
съдът изведе следния механизъма на произшествието, а именно: на 20.03.2021г., около
15.15 часа водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген“ с ДК
№ СТ *** АК, се движи в гр. Стара Загора с посока на движение от бул. „Княз
Александър Батенберг“ към ул. „Екзарх Антим I“, като непосредствено след
кръстовището с ул. „Стефан Стамболов“ спира, включва аварийни светлини и
предприема движение на заден ход, при което удря спрелия зад него товарен
автомобил „Дачия Докер“ с ДК № СТ *** РА, като причинява щети в предната част на
същия.
Така описания механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: декларация за щета, искане за допълнителен оглед и оценка на
щети на МПС, двустранен констативен протокол от 20.03.2021г., изготвен и подписан
от двамата водачи и опис – протокол. Изведеният механизъм намира опора и в
показанията на разпитания свидетел М. М., водач на застрахованото при ищеца МПС,
който по време на разпита си посочи, че движещия се пред него лек автомобил,
застрахован при ответника, е тръгнал на заден ход, при което е ударил управлявания от
него товарен автомобил в предната част. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал. Механизмът се потвърждава и от заключението на
вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Следващият спорен момент между страните е размерът на дължимото се
застрахователно обезщетение.
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество, във връзка с процесното ПТП, е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1404,11 лева, както и че е сторило
ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че стойността необходима за възстановяване на
застрахования при ищеца товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК № СТ *** РА,
изчислена на база средни пазарни цени, е в размер на 1684.94лв., като експертът е
посочил, че вредите са в причинна връзка с процесното ПТП.
По гореизложената аргументация и след като съобрази принципа на
диспозитивното начало, доколкото претенцията е заявена за сума в по-малък размер, от
стойността необходима за възстановяване на МПС-то, съдът намира, че искът с правно
основание чл. 411 КЗ се явява изцяло основателен.
При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото
обективирано в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
3
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 23, ал. 1 ЗДвП „водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства по делото, от които да
се изведе наличие на противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца
товарен автомобил. Точно обратното установи се по делото, че водачът на
застрахования при ищеца товарен автомобил, възприемайки движещия се срещу него
на заден ход автомобил, застрахован при ответника, е спрял, тоест към момента на
удара товарен автомобил „Дачия Докер“ с ДК № СТ *** РА е бил в покой, респективно
не се установява нарушение на правилата, систематизирани в чл. 23 ЗДвП.
С оглед изложеното претенцията с правно основание чл. 411 КЗ се явява изцяло
основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. С доклада по делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че до ответното дружество е изпратена регресна
покана, която е получена на 28.05.2021 г., респективно считано от 28.06.2021г., „Б.И.“
АД е в забава. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода
28.06.2021г. – 17.04.2022г. За процесния период размерът на лихвата за забава върху
размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, изчислен с помощта
на компютърна програма е 115.90лв. Доколкото претенцията е заявена именно за тази
сума, същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сумата от 946.77лв. – разноски, от които
100.00лв. – депозит свидетел, 400.00лв. – депозит вещо лице, 340.00лв. – адвокатско
възнаграждение и 106.77лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
4
сумите както следва: 1419,11 лв. – регресно вземане за изплатено обезщетение по
щета № **********/2021г., във връзка с настъпило на 20.03.2021г. в гр. Стара Загора
ПТП между лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № СТ *** АК и товарен автомобил
„Дачия Докер“ с ДК № СТ *** РА, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022г. до окончателно
изплащане на сумата и 115,90 лв. – мораторна лихва върху претендираното регресно
вземане за периода 28.06.2021 г. до 17.04.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, сумата от 946.77лв. – разноски
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5