Решение по дело №1475/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 260
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20203420101475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Силистра , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101475 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ К. ИВ. ИВ.,с ЕГН – **********, от гр.Сс, ул.„П."№..., ет....,ап...,чрез
пълномощника адв.Ст.Н., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответницата, че е съсобственик на ½ ид. ч. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО) с площ от 1400 кв.м. (хиляда и четиристотин
квадратни метра), находящо се в с. Пр.И., общ. Сс, обл. Сс с административен адрес - ул.
„Хр. Б.“ № ...., за което по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № РД-09-
247/01.08.1985 год., Заповед № 728/18.05.2006 год. и Заповед № 785/26.02.2007 год. в
квартал 23-А е отреден УПИ IV, кад. № 269, ведно с построената в имота еднофамилна
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 88 кв.м. (осемдесет и осем
квадратни метра), ИЗБА с площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра) и СТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м. (четиридесет квадратни метра), при съседи на
имота: от две страни улици, УПИ V-270 и УПИ II - обществено обслужване.
Твърди, че имотът е бил притежаван от И. К. И. и И. Н. И.а- негови родители и баба и
дядо на ответницата.
След смъртта на баща му / 31.05.1978г./ в имота е продължила да живее неговата
майка- И. И.а. След нейната смърт / на 02.02.1999г./ единствено той и неговото семейство са
ползвали и поддържали имота. Той е заплащали дължимите данъци за имота. Въпреки това,
никога не е отричал правото на сестра си Ел. И.а Н. на наследник и съсобственик на имота.
Наскоро установил, че ответницата, която е дъщеря на сестра му Е., се е снабдила със
нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. Останал учуден и огорчен
1
от това, тъй като тя не е стъпвала в имота от 20 години.
Оспорва това право и моли съда да отмени като неверен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №147, том I, рег.№
1461,д.№ 131/2020г. по описа на нотариус Н.И., вписан в СВп. с Акт №158,т.ХII,д.
№2028/2020г.
Претендира разноските си по делото.
ОТВЕТНИЦАТА Й. Г. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Сс,
ул.“Я.Т.“№...,ет....,ап...., е подала отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди че имотът действително е бил собственост на дядо и баба -И. и И. И.и, и
след тяхната смърт собствеността върху него е преминала върху нейната майка и на ищеца,
който е неин вуйчо. Признава факта, че до смъртта на баба й, К.И. е посещавал имота, но
единствено във връзка с полагането на грижи за пчелите, които отглеждал там. След смъртта
на баба й, той не е проявявал грижа и интерес към имота тя е започнала да го владее и да
ползва двора. И това продължава повече от 10 години.
Многократно тя и родителите са му предлагали да уредят взаимоотношенията си по
повод собствеността, но той категорично е отказвал. Предлагала му е определена сума пари,
той първоначално се е съгласил, но после се отказал. Дори се е съгласил да стане свидетел
пред нотариуса за снабдяването с документ за собственост, но в последния момент се
отказал.
По изложените съображения моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен.
СЪДЪТ, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
Койчо И.И.а и сестра му Е. И.а Н. са деца и наследници на И. К. И. /починал на
31.05.1978г./ и И. Н.И.а /починала на 02.02.1999г.- удостоверение за наследници-л.6/.
ответницата Й. Г. Н. е дъщеря на Елена И.Н..
Страните не спорят, че И. К. е придобил правото на собственост върху дворното
място, предмет на спора. /този факт се установява и от приложения към нотариалната
преписка НА № 83, н.д.№852/1963 г. по описа на НС при Районен съд-Сс-л.57/. Страните не
спорят, че наследодателите им са построили жилищната сграда в имота, отразена в
приложените скици и подробно описана в обжалвания нотариален акт, с който ответницата е
призната за собственик на имота.
От изложената фактическа обстановка се налага извода, че ищецът и сестра му Е.Н.
са наследили правото на собственост над имота. Правата им в съсобствеността са равни-
2
всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от дворното място и построените в него сгради.
Ответницата твърди, че е придобила правото на собственост върху имота въз основа
на давностно владение, което е продължило необезпокоявано предвидения в закона срок.
Няма твърдения, нито доказателства, че е отблъснала владението на ищеца и другия
съсобственик. Напротив, твърденията в отговора на исковата молба и в писмените бележки
изцяло противоречат на застъпваната теза. „Въпреки това, отчитайки качеството му на
наследник, преди да се снабдя с нотариален акт за собственост, а и след това…аз
многократно съм предлагала той да получи определена сума пари от мен, именно в
качеството му на наследник…“/отговор на исковата молба- л.35/; „…въпреки многократните
молби от наша страна да се прояви грижа за този имот, то категорично е отказвал и е
заявявал, че той няма да става селянин“…“не е направил и опит да се снабди с документ за
собственост, въпреки молбата ми. Претенциите му се появиха след съставяне на акта и то не
заради това, а заради сумата, която исках да му дам, отчитайки качеството му на наследник.“
…“като са заявявали, че този имот струва много пари и предлаганата от мен сума е
незначителна“.
Анализът на тези изявления красноречиво говори, че ответницата не е владяла имота,
тъй като не го е своила. Ако тя го беше завладяла и приела като свой, то не би предлагала
заплащане на равностойността на дела на ищеца. Това означава, че тя признава качеството
му на собственик на имота и че владението му не е отблъснато.
Това се установява и от показанията на свидетелите И., И.а /син и съпруга на ищеца/
и Т..
Свидетелят Д.И. заяви, че е отглеждал пчели в имота в периода 2013-2018г. тези му
показания се потвърдиха и от свидетеля Т., който в този период е посещавал имота, за да
помага при грижите за пчелите. Д.И. е сложил катинар на входната врата на двора и на
къщата и е дал ключове на своята леля. Тези катинари не са сменяни до снабдяването на
ответницата с нотариален акт. Едва от този момент достъпът им до имота е бил ограничен.
Дори и от показанията на водените от ответницата свидетели се установява, че
владението на ищеца не е отблъснато. Показанията на свидетеля Чолаков, с когото
ответницата съжителства:
„Ние отивахме да работим по двора и имахме желание, след като се придобие
собствеността, да се оправи и къщата за живеене. …нямаме достъп до къщата, защото беше
заключена от баба Е. и брат ѝ.“
„От 2-3 години започнахме разговори с ищеца и неговото становище винаги беше
различно.“
„Ние му предлагахме да се съгласи и да прехвърли собствеността…“
3
Преките впечатления на свидетеля Хр. от имота са след снабдяването на . Н. с
нотариалния акт. Той е ангажиран с оглед на имота и евентуално с бъдещия му ремонт.
Няма непосредствени впечатления откога ответницата е придобила имота. В съдебно
заседание пресъздаде това, която тя му е споделила.
Показанията на свидетелката Е.Н. потвърждават, че ключ за къщата има тя и
свидетелят Д.И..
Коментираните изявления на ответницата и свидетелските показания, оборват
твърденията , че е владяла имота в продължение на 10 години и е отблъснала владението
на действителните собственици. Реално тя е демонстрирала собственическите си намерения
едва след снабдяване с нотариалния акт.
От изложеното до тук става ясно, че ответницата не е придобила имота въз основа на
давностно владение, тъй като не го е владял необезпокоявано в продължение на 10 години.
От това следва, че ищецът не е загубил правото си на собственост над имота, поради което
искът му е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В следствие на това, на основание чл.537,ал.2 от ГПК, издаденият Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №147, том I, рег.№
1461,д.№ 131/2020г. по описа на нотариус Н.И., вписан в СВп. с Акт №158,т.ХII,д.
№2028/2020г. следва да бъде отменен частично -за ½ ид.ч от имота- тъй като удостоверява
неверни обстоятелства.
Пред вид изхода от процеса и на основание, чл.78,ал.1 от ГПК следва да се уважи
искането на ищеца за присъждане направените по делото разноски, които са в общ размер на
826.57 лева- от които 720 лева заплатено възнаграждение за адвокат, 101.57 лева държавна
такса за образуване на делото и 5 лева държавна такса за съдебно удостоверение.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. ИВ. ИВ.,с ЕГН – **********, е собственик на ½ ид.
ч. от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО МЯСТО) с площ от 1400 кв.м. (хиляда и четиристотин
квадратни метра), находящо се в с. Пр. И., общ. Силистра, обл. Силистра, с
административен адрес - ул. „Хр. Б.“ № ..., за което по регулационния план на селото,
одобрен със Заповед № РД-09-247/01.08.1985 год., Заповед № 728/18.05.2006 год. и Заповед
№ 785/26.02.2007 год. в квартал 23-А е отреден УПИ IV, кад. № 269, ведно с построената в
имота еднофамилна МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 88 кв.м.
4
(осемдесет и осем квадратни метра), ИЗБА с площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра) и
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м. (четиридесет квадратни метра), при
съседи на имота: от две страни улици, УПИ V-270 и УПИ II - обществено обслужване.

ОТМЕНЯ КАТО НЕВЕРЕН Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение №147, том I, рег.№ 1461,д.№ 131/2020г. по описа на нотариус Н.И.,
вписан в СВп. с Акт №158,т.ХII,д.№2028/2020г. ЗА РАЗМЕРА от ½ ид.ч. от описания в акта
недвижим имот.

ОСЪЖДА Й. Г. Н., с ЕГН **********, да заплати на К. ИВ. ИВ.,с ЕГН – **********, сумата
от 826.57 (осемстотин двадесет и шест лв. и 57 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 1475/2020г. по
описа на РС-Силистра.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5