Решение по дело №8148/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен,16.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8148 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

   Делото е образувано по искова молба от “***”, ЕАД, гр. ***, чрез адв. З.Ц. от САК, против Х.Р.Н. ***, с която се твърди, че между ответника Н. и „***”- понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД, са сключени следните договори за мобилни услуги : Договор за мобилни услуги №*** от 12.12.2013г., като съгласно същия на клиента е предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилен апарат LG G2 White, както и Договор за мобилни услуги №*** и Договор за лизинг  от 28.11.2014 г., като съгласно договорите на клиента е предоставен мобилен номер ***, както и мобилно устройство Samsung Galaxy Note 4 Blaсk. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в три броя фактури, издадени в периода м.юни 2015г. - м.август 2015г., като в същите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента. Посочва се, че стойността на фактура  № **********/ 15.06.2015г. възлиза на 58,64 лв., като същата включва абонаментни такси и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy Note 4 Blak. Стойността на фактура № **********/ 15.07.2015г. възлиза на възлиза на 40,54 лв., като същата включва абонаментни такси и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy Note 4 Blak. Фактура № **********/15.08.2015г. възлиза на 1154,76 лв. и включва задължение за изплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на двата договора и лизингови вноски. Падежът за изплащане на всяка от фактурите бил петнадесет дни след издаването й. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1253,99 лв. по фактури № **********/ 15.06.2015г., № **********/ 15.07.2015г. и № **********/ 15.08.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Иска се назначаване на СИЕ. Претендират се разноски.

В срока за отговор ответникът Х.Р.Н. не оспорва дължимостта на суми по договор за мобилни услуги и лизинг №*** от 28.11.2014г. Оспорва положеният подпис за потребител, положен в Договор за мобилни услуги №*** от 12.12.2013г. Твърди, че не е сключвал такъв договор, че не е ползвал посочения мобилен номер и посоченият Договор не носи неговия подпис като потребител. Направено е искане да бъде задължено ищцовото дружество да представи оспорените писмени документи в оригинал на основание чл.183 от ГПК. Прави искане, в случай, че ищецът ще се полза от оспорените доказателства, да бъде открито производство по чл.193 ГПК. Не възразява да бъде допусната поисканата СИЕ, като ВЛ да посочи дължимите суми по представените два броя договори за мобилни услуги и посочи дали са извършени плащания. Претендира да бъде допусната СГЕ със задача- изпълнен ли е подписът под договор за мобилни услуги №*** от 12.12.2013г. от ответника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С молба е изразил становище, че ще се ползва от представения договор за мобилни услуги от 12.12.2013г. и е представил оригинала на договора.

В съдебно заседание ответникът навежда доводи, че задълженията му са за незаплатени суми по договор за мобилни услуги от 28.11.2014г. и договор за лизинг от 28.11.2014г., но не и за дължими суми по договор за мобилни услуги от 12.12.2013г., тъй като такъв договор не е подписвал.

В хода на съдебното производство, съдът е назначил съдебно графическа и съдебно-счетоводна експертиза.

По делото е представен Договор за мобилни услуги, в който е посочено, че на 12.12.2013г. между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги за срок от две години с месечна такса в размер на 25,99 лева. След като се е запознало с представения в оригинал договор,  вещото лице е установило, че подписът, положен в графа „подпис“ за потребителя, както и карето с ръкописен текст „***“ в договора не е положен от ответника Х.Р.Н.. С оглед установеното, от фактическа страна, съдът приема, че на 12.12.2013г. между страните не е бил сключен Договор за мобилни услуги със срок две години и месечна такса 25,99 лева, т.е. между страните не са възникнали облигационни отношения.

По делото е представен сключен между страните на 28.11.2014г. договор за мобилни услуги, със срок 24 месеца и месечна такса в размер на 13,99 лева. От същата дата е представен и Договор за лизинг, с който ответникът е получил мобилен апарат на обща лизингова цена от 1209,57 лева, която да изплати на 23 месечни вноски в размер на по 52,59 лева. Двата договора не са оспорени и съдът приема като доказателства по делото. От тези договори се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения, съответно права и задължения. С договора за мобилни услуги ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответника мобилни услуги срещу месечни такси в размер на 13,99 лева. С Договора за лизинг, на ответника е предоставено мобилно устройство на обща стойност 1209,57 лева, която сума ответникът се е задължил да изплати на 24 месечни вноски в размер на по 52,59 лева.

По делото е назначена съдебно- икономическа експертиза, заключението на която съдът приема като правилно и компетентно. Вещото лице заяви и в съдебно заседание, че при наличие на няколко различни договора, включително за мобилни услуги и за лизинг, ищцовото дружество води задълженията по една партида, без да разграничава размера на задълженията по кой договор са. При плащане на суми, внесената сума погасява най-старото от възникналите задължения. От заключението се установява, че общо задълженията по фактурите на името на ответника са в размер на 1253,99 лева. Тези суми включват една месечна такса от 6,05 лева по договор за мобилни услуги от 28.11.2014г, Лизингови вноски в общ размер на 934,62 лева по Договора за лизинг от 28.11.2014г., неустойка в размер на 114,74 лева по Договор от 12.12.2013г. и неустойка в размер на 198,58 лева по Договор от 2014г. Вещото лице е установило, че по Договора за мобилни услуги от 12.12.2013г. задълженията са заплатени изцяло и ответникът няма задължения по него. Също от заключението се установява, че по Договора за мобилни услуги от 12.12.2013г., ответникът е погасил общо сума в размер на 556,57 лева, като сумата включва месечни такси в размер на 441,83 лева и неустойка по същия договор в размер на 114,74 лева. След като по делото се установи, че оспорения от ответника подпис в Договор за мобилни услуги от 12.12.2013г. не е положен от него, съдът приема, че от правна страна този договор не е породил облигационни отношения между страните и ответникът не следва да дължи по този договор суми за месечни такси и неустойки. Т.е. тази сума в размер на 556,57 лева е погасила едно несъществуващо за ответника задължение, тъй като между страните не са съществували облигационни отношения.

При така изложеното, съдът приема, че от общо  претендираната сума от 1253,99 лева, следва да бъде приспадната сумата от 556,57 лева, платена без правно основание и задължението на ответника към ищцовото дружество възлиза в размер на 697,42 лева.

До този размер е основателна и исковата претенция, като за разликата до 1253,99 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По делото разноските на ищеца са в размер на 250 лева за държавна такса, 381,33 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 120 лева за съдебно-икономическа експертиза ( общо 751,33 лева). Разноските на ответника са в размер на 120 лева за съдебно-графическа експертиза и 320 лева за адвокатско възнаграждение – 440 лева. Съобразно уважената и отхвърлена част на двата иска, разноските на ищеца са в размер на 417,86 лева, а на ответника – в размер на 195,28 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото 222,58 лева.

За заповедното производство, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 200,21 лева.

По тези съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х.Р.Н. ЕГН **********,***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, сумата от  697,42 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.08.2017г., дължима по фактури № **********/ 15.06.2015г.  № **********/ 15.07.2015г. и № **********/15.08.2015г. по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, двата от 28.11.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение 3924/08.08.2017г. по ч.гр.дело ***. по описа на РС Плевен, като за разликата до 1253,99 лева ОТХВЪРЛЯ  исковете като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Х.Р.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** разноски по делото в размер на 222,58 лева, както и разноски по ч.гр.дело №***. по описа на РС Плевен в размер на 200,21 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: