РЕШЕНИЕ
№…
24. 06. 2019 г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №261 по описа за 2018 год.
ИСК
с правно основание чл. 15 от КМЧП вр. чл. 327 ТЗ с цена на иска 24 950 евро.
ИСК с правно основание чл. 15
от КМЧП вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 878, 66 евро.
Ищецът „СИ ** ******“АД с ******, със седалище г.М., Ш., твърди, че между него и ответника „******“ООД – гр.П., Република България с ЕИК*** съществуват трайни търговски отношения по продажба на обезпенителни, детергенти и други химикали и през 2017 г. и 2018 г. ищецът е доставил на ответника поръчаните стоки ***. Твърди се, че въпреки многократните покани ответникът не е платил дължимата цена на доставката в уговорения между страните срок от 90 дни след получаване на стоката. Ищецът твърди, че до предявяване на исковете ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената по процесните фактури, като по този начин е изпаднал в забава.
Ищецът е отправил искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 828, 60 евро, представляваща стойността на издадените от ищеца фактури за доставена стока на ответника, лихва за забавено плащане в размер на 878, 60 евро за периода от датата на изискуемостта на цената по всяка една от фактурите до 23.11.2018 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 24.11.2018 г. до окончателното заплащане в размер на 5 % годишно съгласно чл. 104 В, ал. 2 от Облигационния кодекс на Ш., както и направените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът „******“ООД – гр.П., Република България с ЕИК*** твърди, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са доказани от ищеца наличието на договорни отношения и съответно неизпълнение по такива договорни отношения. Ответникът е заявил, че не претендира разноски по делото, но е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА :
От представените по делото фактури №№ ***/ 20.11.2017 г.; № ***/ 15. 12. 2017 ; №***/ 10. 01. 2018 г.; ***/ 10. 01. 2018 г.; ***/ 08. 02. 2018 г.; № ***/ 22. 02. 2018 г. и № ***/ 19. 10. 2017 г. и приложените към тях документи за доставка и приемо- предавателни протоколи се установява, че ищецът е доставил на ответника описаните във документите стоки.
Видно от цитираните фактури страните са уговорили доставката да е по седалището на ответника, като сроковете за плащане от ответника на ищеца е 90 дни нето.
За изясняване на въпроса относно задълженията на ответника към ищеца е допусната съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че към всяка от процесните фактури са издадени протоколи по чл.117 ЗДДС, с който ответникът е начислил ДДС по доставката. В заключението е посочено, че протоколите по чл.117 ЗДДС са включени в дневниците за продажби за данъчния период, през който са издадени. За упражняване правото си на данъчен кредит по осъществените доставки ответникът е включил същите протоколи по чл.117 ЗДДС и в дневниците за покупки, с което е ползвал данъчен кредит в размер на начисления ДДС. Експертът е посочил, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на ответника като доставка на материали за производството (счетоводна сметка 302- 001 Материали) и задължение към доставчик *** ( счетоводна сметка 401- 002 Доставчици в EUR) и плащане по разплащателна сметка ( счетоводна сметка504- 002 Разплащателна сметка в евро).
В изпълнение на поставената задача вещото лице е установило по счетоводни данни при ответника, че размерът на задължението на ответника към ищеца по извършените доставки по процесните фактури е в размер на 24 950 евро с левова равностойност 48797, 97 лева. Вещото лице е изчислило лихвата за забава по процесните фактури за периода от 17.01 2018 г. до 23. 05. 2018 г. в размер на 1780, 89 евро въз основа на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерски съвет и с ПМС № 426 от 18. 12. 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, като размерът се формира въз основа на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно първи юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. В заключението е изчислена лихвата за просрочие и при 5 % законна лихва годишно съгласно претенциите на ищеца съгласно чл. 104В, ал. 2, последно изменение ,в сила от 01. 04. 2017 г., част V от Швейцарския Облигационен кодекс, като размерът на лихвата за същия период е в размер на 878, 24 евро.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищецът е доставил отразените в процесните фактури и приемо- предавателни протоколи стоки на ответника, като последният е отразил счетоводните документи по доставките в дневниците за покупки и продажби, съставил е протоколи по чл. 117 ЗДДС и съответно се е ползвал от данъчния кредит в размер на начисления ДДС по фактурите.
Съдът приема, че са налице договорпни отношения между страните, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че в издадените от ищеца фактури са отразени страните по договора, описана е стоката, която е доставена по количество , вид и стойност , съответно е определена цена на изплащане от страна на ответника и е определен падеж на изплащане, както е отразено и местоизпълнението на доставката. По тези причини съдът приема, че страните са се договорили по основните елементи от договора за покупко- продажба на стоки, извършена е доставка на стоките от страна на ищеца и съответно ответникът е отразил в собственото си счетоводство всички документи по покупко- продажбата и доставката на стоките.
От доказателствата по делото става ясно, че единствено по фактура № ***/ 19. 10. 2017 г. ответникът е извършил плащане на 06. 08. 2018 г. и плащането е извършено значително след падежа по фактурата на 17. 01. 2018 г., за който период ищецът претендира за лихва за забава. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че главницата по задължението на ответника към ищеца е в размер на 24 950 евро, какъвто е и размерът на исковата претенция досежно главницата по задължението за доставка. Съдът счита, че тази сума е дължима от ответника на ищеца, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че сумата не е изплатена след извършената доставка на стоките от ищеца по процесните фактури и до настоящия момент.
Ищецът е претендирал лихва за забавено плащане върху главницата за периода преди предявяване на иска и след подаване на исковата молба в размер на 5 %, като се е позовал на разпоредбата на чл. 104В, ал. 2, последно изменение ,в сила от 01. 04. 2017 г., част V от Швейцарския Облигационен кодекс. С оглед на това, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на доставената стока по шест от фактурите, а по фактура № ***/ 19. 10. 2017 г. плащането е направено значително по- късно от падежа, съдът счита, че ответниктът е изпаднал в забава и следва да заплати дължимата лихва на това основание.
Съдът счита, че приложимото право в настоящия случай е българското търговско право съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3, предл. 2 КМЧП. Съгласно цитираната норма ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната,в чието изпълнение на занятието или професионалната дейност е сключен договорът, същият е в най- тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението. Видно от процесните фактури доставката е извършена по седалище на ответника, което означава с оглед цитираната разпоредба на КМЧП, че е приложимо българското право. Съгласно чл. 86, ал.2 ЗЗД лихвата за забава се изчислява въз основа на основният лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Въз основа на тези изчисления вещото лице от съдебно – счетоводната експертиза е установило, че лихвата за забава за сумите по фактурите общо за периода от 17. 01. 2018 г. до 23. 11. 2018 г. е в размер на 1780, 89 евро, а лихвата върху 5 % от главницата, както се претендира от ищеца е в размер на 878, 24 евро. Съдът счита, че следва да бъде присъдена лихва за забава за периода от 17. 01. 2018 г. до 23. 11. 2018 г. в размер на 878, 24 евро с начисляване на 5% лихва за забава така както се претендира от ищеца, незанисимо от разпоредбата на чл. 86, ал.2 ЗЗД, тъй като приложението на цитираната норма би довело до произнасяне на съда плус петитум, което е недопустимо с оглед ограничението на правомощията на съда за произнасяне в рамките на исковата претенция. По тези причини съдът счита, че лихвата е в размер на 878, 24 евро, като се начисляват 5 % върху главницата с оглед претенцията на ищеца, която е изразена ясно и точно в исковата молба.
По аналогичен начин съдът приема, че следва да се произнесе и по претендираната лихва за забавено плащане върху главницата след датата на предявяване на иска, като следва лихвата да се присъди в размер на 5 % пункта върху основния лихвен процент на БНБ, тъй като приложението на чл. 86, ал.2 ЗЗД би означавало произнасяне на съда плус петитум, което е недопустимо.
По изложените съображения съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 24950 евро, представляваща стойността на неизплатените суми по процесните фактури, ведно със законната лихва от 5 % върху главницата считано от датата на предявяване на иска 24. 11. 2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца лихва за забавено плащане върху главницата от 24 950 евро за периода от 17. 01. 2018 г. до 23.11.2018 г. в размер на 878, 24 евро, като за разликата до 878, 66 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните разноски ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който са отразени платена държавна такса в размер на 2020, 66 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 510 лв.
Ответникът е заявил, че не претендира разноски, но е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения размерът се изчислява от сбора от сумата от 830 лв. до 10 000 лв. плюс 3% върху сумата над 10 000 лв. Присъденият размер в полза на ищеца е 50 515, 66 лв., съответно след изчисленията по чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата адвокатското възнаграждение е в размер на 1215, 47 лв. Следва да се прибави и сумата от 100 лева за трето съдебно заседание съгласно чл.7, ал.8 от наредбата и съответно размерът на адвокатското възнаграждение е 2145, 47 лева. Съдът счита, че следва с степента на фактическа и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение да е в размер на 2500 лева и тази сума следва да бъде присъдена като част от направените разноски от ищеца по отношение на адвокатското възнаграждение. След прибавяне на сумата от 2 020, 66 лв. държавна такса за предявяване на иска следва деловодните разноски на ищеца да са в размер на 4520, 66 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника на основание чл. 78, ал.1 и ал. 5 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
чл. 15 от КМЧП вр. чл. 327 ТЗ „******“ООД
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“***й“ № 18, ет. 4,
представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И.
заедно да заплати на „СИ ** ******“ АД, ******, търговско дружество , регистрирано по законите на Ш. със
седалище и адрес на управление и място на стопанска дейност г. М. 9462, ул. ***“20,
Ш., представлявано от *** (самостоятелно) и от *** (заедно с друг представител)
чрез процесуален представител и СЪДЕБЕН АДРЕС ***, адвокат А.И.Ч. сумата
от 24 950 евро, представляваща неизплатена сума за доставки на стоки по фактури №№***/
20.11.2017 г.; № ***/ 15. 12. 2017 ; №***/ 10. 01. 2018 г.; ***/ 10. 01. 2018
г.; ***/ 08. 02. 2018 г.; № ***/ 22. 02. 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 5 % на основание чл.86, ал.1 ЗЗД считано от 24.
11. 2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 15 от КМЧП вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД „******“ООД
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“***й“ № 18, ет. 4,
представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И.
заедно да заплати на „СИ ** ******“ АД, ******,
търговско дружество , регистрирано по законите на Ш. със седалище и адрес на
управление и място на стопанска дейност г. М. 9462, ул. ***“20, Ш.,
представлявано от *** (самостоятелно) и от *** (заедно с друг представител)
чрез процесуален представител и СЪДЕБЕН АДРЕС ***, адвокат А.И.Ч. сумата
от 878, 24 евро, представляваща лихва за забава за периода от 17. 01.
2018 г. до 23. 11. 2018 г. върху главница от
24 950 евро , като за разликата до 878, 66 евро ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 и 5 ГПК„******“ООД с ЕИК*** да заплати на „СИ ** ******“ АД, ******, търговско дружество , регистрирано по законите на Ш.
направените по делото разноски в размер на 4520, 66 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :