№ 188
гр. Момчилград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100172 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК вр.чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „********“ ЕАД /преди „Теленор България” ЕАД/ твърди, че се
е снабдил със Заповед за изпълнение против ответницата Т. К. Й. по ч. гр. д
№ 31/ 2022 г. по описа на РС-Момчилград. Тъй като същата не е била открита
на известните по делото адреси и съобщението до ответницата било
приложено на основание чл.47 ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на
заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията му по заповедта, а именно за сумата от 2 141,63 лева за
потребени услуги, обективно кумулативно съединени с искове за неустойка и
за лизингови вноски. Посочва, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Твърди, че на 12.01.2018г. и по повод Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******** от същата
дата, мобилният оператор като лизингодател, сключил с отв.Т. К. Й.-
1
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone X 64GB
Silver за обща лизингова цена в размер на 1862,77 лв., дължима чрез внасяне
на 23 лизингови вноски всяка в размер на 80,99 лв. По договора за лизинг Й.
дължала заплащане на сума в общ размер на 161,98 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 25.10.2019г. - 24.12.2019г., а именно:
по 2 х 80,99 лв.- по фактура № **********/25.11.2019г. и по фактура №
**********/25.12.2019г.;
Посочва се също така, че на 09.10.2019г. между страните е
сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359******** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал +“ и стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. Й. не
изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер 273,19 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 25.10.2019г.— 24.01.2020г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 124,98 лв., която не надвишавала размера на три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/25.03.2020г.
В исковата молба са твърди, че на 25.08.2018г. между
страните, а именно- ответницата Т. К. Й. и „Теленор България“ ЕАД,
понастоящем „********“ ЕАД, е било сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598****** за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 с допълнителни 5000 МВ“ и
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Ответницата не е
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 75,84 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.10.2019г.-
24.01.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл.3 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46
лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/25.03.2020г.
На същата дата— 25.08.2018г. и по повод горепосоченото споразумение
с предпочетен номер +3598******, мобилният оператор предоставил на Т. К.
Й., устройство марка HUAWEIР20 Lite Dual Pink на преференциална цена,
2
посочена в раздел II от споразумението. В същия раздел е посочена и
стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни
услуги Й. дължала сума в размер на 79,29 лв., начислена във фактура №
**********/25.03.2020г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал
задълженията си по споразумението.
Ищцовото дружество твърди, че на 17.10.2018г. между същите страни е
било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Нонстоп 29,99 с промо такса 17,99“ и стандартен месечен абонамент в
размер на 29,99 лв. Й. не изпълнявала задълженията си по споразумението в
общ размер 172,09 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 25.10.2019г. - 24.01.2020г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 3 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 128,57 лв., която не надвишавала
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/25.03.2020г.
На 15.01.2019г. между страните е било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с
допълнителни 6000 МВ“ и стандартен месечен абонамент в размер на 30,99
лв. Й. не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер
95,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги
за отчетен период 25.10.2019г.- 24.01.2020г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 77,46 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/25.03.2020г.
Сочи се, че на същата дата - 15.01.2019г. и по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като
лизингодател, сключва с Т. К. Й.- лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black за обща лизингова цена в
размер на 1241,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски всяка в
3
размер на 53,99 лв. По договора за лизинг Й. дължала заплащане на сума в
общ размер на 711,88 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 25.10.2019г. - 24.03.2020г., посочени подробно в исковата молба, и
отразени в съответните описани фактури; фактура №
**********/25.11.2019г.; фактура № **********/25.12.2019г.; фактура №
**********/25.01.2020г.;фактура №**********/25.02.2020г.; фактура
№**********/25.03.2020г.
Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Й. дължал сума в размер на 178,03 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг
и начислена във фактура № **********/25.03.2020г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е била
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг,
посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставените устройства не са били върнати на
мобилния оператор.
Горепосочените задължения са били индивидуализирани в следните
фактури: 1/ фактура №**********/25.11.2019г. за отчетен период 25.10.2019г.
- 24,11.2019г.. срок за плащане - 10.12.2019г. издадена за сумата от 439,66 лв;
2 / фактура №**********/25.12.2019г. за отчетен период 25.11.2019г. -
24.12.2019г., срок за плащане -09.01.2020г., издадена за сумата от
323,46 лв.; 3/ фактура №**********/25.01.2020г. за отчетен период
25.12.2019г.- 24.01.2020г., със срок за плащане-09.02.2020г.- за сумата
от 177,94 лв; 4/ фактура № **********/ 25.02.2020г., за отчетен период
25.01.2020г.- 24.02.2020г., със срок за плащане- 11.03.2020г., издадена за
сумата от 10,01 лв.; 5/ фактура №**********/ 25.03.2020г., за отчетен период
25.02.2020г.- 24.03.2020г., със срок за плащане- 09.04.2020г., издадена за
сумата от 1190,69 лв.;
Предвид това иска да се постанови съдебно решение, с което да бъде
призна за установено, че „********“ ЕАД, ЕИК ******** има следните
вземания срещу Т. К. Й., а именно: суми в общ размер на 2141,63 лв,
представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с
предпочетен номер +359********; неплатени месечни абонаментни такси,
4
използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********; неплатени
абонаментни такси, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598******; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг
към него, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането;
Претендира направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез назначения му особен представител адв.Б.М., в който заявява,
че предявеният иск е допустим и като за основателността на същият ще
изрази становище в по-късен етап. В съдебно заседание, след получаване на
справка за плащания по представените фактури към исковата молба, изразява
становище за вероятната основателност на иска, като моли за уважаването на
същият.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 31/ 2022 г. по
описа на РС- Момчилград е издадена Заповед за изпълнение № 12 от
24.01.2022 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата Т.К. Й. е осъдена да
заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 2 141,53 лева,
представляваща неизплатено задължение за месечни абонаменти, използвани
услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки
по цитиран договор, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда, както и направените разноски по делото- държавна
такса в размер на 42,83 лева, и 365,95 лева- за адвокатско възнаграждение.
Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
5
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск по реда на 415 ал.1 т.2 от ГПК, поради което е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Към заявлението за издаването на заповедта за изпълнение /т.е. в
заповедното производство/, и в настоящото производство са приложени
следните писмени доказателства; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******** и Договор за лизинг към него за
устройство марка APPLE iPhone X 64GB Silver от 12.01.2018г.;Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359******** от 09.10.2019г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598******; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +3598******; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Договор за лизинг към него; Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД; и копия на Фактура №**********/ 25.11.2019г.,
№**********/ 25.12.2019г., № **********/ 25.01.2020г., № **********/
25.02.2020г.; № **********/ 25.03.2020г. – като същите са приети и като
доказателства по настоящото производство.
Към посочените по-горе договори и допълнителни споразумения са
издадени и съответни фактури, за дължимите по тях суми, както следва; 1/
фактура №**********/25.11.2019г. за отчетен период 25.10.2019г. -
24,11.2019г.. срок за плащане - 10.12.2019г. издадена за сумата от 439,66 лв; 2
/ фактура №**********/25.12.2019г. за отчетен период 25.11.2019г. -
24.12.2019г., срок за плащане -09.01.2020г., издадена за сумата от 323,46
лв.; 3/ фактура №**********/25.01.2020г. за отчетен период 25.12.2019г.-
24.01.2020г., със срок за плащане-09.02.2020г.- за сумата от 177,94
лв; 4/ фактура № **********/ 25.02.2020г., за отчетен период 25.01.2020г.-
24.02.2020г., със срок за плащане- 11.03.2020г., издадена за сумата от 10,01
лв.; 5/ фактура №**********/ 25.03.2020г., за отчетен период 25.02.2020г.-
24.03.2020г., със срок за плащане- 09.04.2020г., издадена за сумата от 1190,69
лв.;
6
Дължимостта на цитираните в горните фактури суми се установява и със
справка за издадените фактури за ползвани телефонни услуги и съответни
плащания за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2022г., от която се установява,
че последното плащане по тях е на 22.11.2019г., и общо дължимата сума по
тези фактури възлиза на исковата сума- 2 141,63 лева. Представените
фактури, договори и допълнителни споразумения към тях, както и
представената в съдебно заседание справка, не са оспорени от особеният
представител на ответника, както и са приети от съда, и с тях се установява
основателността на исковата претенция, и респ.дължимостта на
претендираната парична сума по основание и размер.
От представените договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумния, подписани от страните, се установяват възникналите
облигационни правоотношения между страните по доставка на мобилни
услуги. В тях е посочен избраният от потребителя абонаментен план и
дължимата месечна абонаментна такса. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите
условия на ищцовото дружество, месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните
абонаментни такси се дължат по силата на сключения договор и
споразумение за мобилни услуги, след като ответника е получил достъп до
мрежата на оператора.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответника дължи претендираните
суми за главници по Договор за мобилни услуги с предпочетени номера-
описаните в исковата молба и в представените писмени доказателства, както
и описаните в допълнителните споразумения към тях от цитираните дати-
посочени по-горе.
Неплащането на месечните абонаментни такси е нарушение на
договорните задължения и основание за възникване на вземането за
неустойка. В допълнителното споразумение е уговорено, че максималният
размер на неустойката не може да надвишава сбора на три абонаментни
такси. В случая по договорите за мобилни услуги с предпочетени номери
/описаните по-горе/ абонаментната такса е в посочените размери в тях, като
претендираната неустойка не надвишава размера на три такси по всеки
7
договор.
Предвиди изложеното, съдът приема, че претендираната неустойката в
размер на три месечни абонаментни такси /за всеки един от договорите/ не
представляват необосновано високо обезщетение и не е неравноправна
клауза. Съдът намира за основателна и претенцията за лизингови вноски по
договорите за лизинг- описаните по-горе. Съгласно Договорите за лизинг, с
подписването им лизингополучателят декларира, че получава описаното в
същия устройство във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо,
заедно с цялата документация, включително гаранционна карта. Сиреч съдът
приема, че ищецът на основание на подписаните договори /описани по-горе в
т.ч. и лизинговите/ и приложенията към тях, а и Общите условия, начислява
като дължими от ответника суми за ползвани услуги, както и начислява
неустойки, в резултат на твърдяното и доказано от ищеца упражнено право да
прекрати всички съглашения с ответника поради неплащане на дължими
парични суми за мобилни услуги. Размерът на претендираните задължения
съдът приема да е установен със предявената исковата молба и приложените
по делото доказателства /в приобщеното ч.гр.д.- описано по-горе/, с които се
удостоверява задължения на абоната съгласно договорите за мобилни услуги,
при липса на спор, че договорите са сключени с посочените по тях параметри
- срок, дължима абонаментна такса и др., начислени с съответни фактури
/които са приложени по делото, и тяхната истинност не се оспорва- цитирани
като крайна фактура с посочена в тях дължима неустойка/, за които ищецът
като оператор на далекосъобщителни услуги определя цена съгласно
договорите и общите условия, при което неизпълнението на договорите
поражда правото на оператора да претендира и неустойки за неизпълнение на
договорите.
Уговорените от страните парични неустойки в различни хипотези на
неизпълнение на договорите обезпечават от една страна изпълнението на
задълженията на потребителя, а от друга обезщетяват
оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите
да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в
отношенията между страните и вземането за неустойка в претендираният
размер.
Следва да се посочи, че в отделните договори за лизинг е уговорена
8
общата лизингова цена на устройствата, както и размерът и броят на
лизинговите вноски. Установява се, че договорите за лизинг са сключени за
съответен срок, като с изтичането на уговорения срок падежът на всички
лизингови вноски е настъпил и те са изискуеми, поради което се дължат
претендираните суми. Основателна и доказана се явява и претенция за
вземанията съставляващи разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Вземането за разлика в
цената на предоставените чрез двата договора за лизинг устройства е
уговорено в договорите и в допълнителните споразумения за мобилни услуги.
Съгласно уговорените клаузи, при неизпълнение от страна на потребителя,
последният дължи част от направената отстъпка в цената на предаденото
устройство. В договора и в споразумението са посочени устройствата, които
ответникът е получил чрез договорите за лизинг. Посочени са стандартната
цена на съответното устройство, преференциалната цена, на която
потребителят го получава, както и размерът на направената отстъпка.
Предвид факта, че ответника не е изпълнил задължението си за плащане на
абонаментните такси, нито е върнал устройствата или заплатил в пълен
размер лизинговите вноски, е дължима и основателна претенцията за
заплащане на сумите, съставляващи разлика в цената на предоставените чрез
двата с договора за лизинг устройства. Съгласно Общите условия
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури- с описаните по-горе
номера и дати на издаване, макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги. Ответникът
не е представил доказателства за заплащането на дължимите суми по
договорите за лизинг и за ползваните от него мобилни услуги, поради което
съдът приема исковата претения за основателна и доказана, като предявения
иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в общ
размер на 722,74 лева, от която 42,83 лв- за д.т., 300 лв- възнаграждение за
особен представител и 379,91 лв.– адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и направените в заповедното производство разноски в
общ размер 408,78 лева, от които 42,83 лева- д.т. и 365,95 лева- за адвокатско
9
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. К. Й. с ЕГН- **********,
че дължи на „********“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в
общ размер на 2141,63 лв, представляващи неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг с предпочетен номер +359********; неплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********; неплатени абонаментни такси, дължима сума за мобилно
устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +3598******; неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство
и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по
Договора за лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, за което вземане е идадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 12/24.01.2022г. по ч.гр.д. N 31/ 2021г. на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА Т. К. Й. с ЕГН- **********, да заплати на „********“ ЕАД, с
ЕИК ********, разноски в размер на 722,74 лева- в настоящото
производство, и 408,78 лева- в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10