О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1867 4.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1361 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1827 от 16.07.2019г. по гр.д.№861/19г. на РС- Бургас e изменeна издръжката от 150 лв. месечно, която ответникът И.Г.С. е осъден да заплаща на малолетното си дете Георги Иванов С., родено на *** година, чрез неговата майка и законен представител С.А.В., съгласно
решение №926 от 7.06.2016г. по гр.д.№ 6398 по описа на
Бургаския районен съд за 2015 г. и решение №VI-96
от 11.11.2016 г. по в.гр.д. №1208 по описа на
Бургаски окръжен съд за 2016 г. Същата е увеличена на
300 лв. месечно, платими до 5- то число на месеца, считано от датата на
подаване на исковата молба- 30.01.2019г. до настъпване на основания
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла месечна вноска, като иска за увеличението на издръжката е отхвърлен за разликата над
уважения размер до претендирания от 400 лв. като неоснователен.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв.- разноски по водене на делото, съразмерно на уважената част от иска, като е отхвърлено искането за разноски на ищеца до
пълния предявен размер от 500 лв.
Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 140 лв.- разноски по водене на делото, съразмерно на отхвърлената
част от иска, като
искането му разноски е отхвърлено до пълния предявен размер от 350 лв.
Ответникът е осъден да заплати
по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 216 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 18.07.2019г., а на ответника- на 5.08.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№33897/2.08.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от И.Г.С.. С
нея решението е обжалвано в частта, с която издръжката на детето е увеличена
над сумата от 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху разликата от 100
лв. месечно. Изложени са оплаквания, че в обжалваната от въззивника част
решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че същото е
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Съдът кредитирал
изцяло показанията на заинтересован от делото свидетел, в родствена връзка с
ищеца и член на домакинството- св.В., във връзка с представен частен документ-
разписка, издадена от г-жа Рангелова, за да направи извод, че детето посещава
курсове по математика. Намира, че свидетелските показания са неверни в частта, в
която се сочи, че на детето се преподават частни уроци по математика, понеже се
опровергавали от становището на училищния педагог, изготвил психолого-
педагогическа характеристика, че детето имало затруднения с този предмет, като
са дадени конкретни примери. Намира, че ако такива уроци били провеждани, то
резултатите от тях следвало да са различни от посочените в характеристиката.
Изтъква, че знанията и уменията на детето били незадоволителни, като безспорно
били доказани незаинтересоваността на майката от усвояването на уроците от
детето и липсата на индивидуално занимание на родителя с детето след училище.
Според него детето било оставено да се справя с уроците само и доколкото може.
Научено било да чете от своята баба по бащина линия през м.август 2018г.
Резултатите на детето говорели за пълно безразличие на майката към него, липсата
на подход към детето, липсата на родителски капацитет при израстването му и
изграждането като личност, въпреки посоченото в мотивите на решението, че
детето имало ежедневни занимания с майката и тя била ангажирана с отглеждането
и възпитанието на детето, което според въззивника не отговаряло на обективната
истина. Неправилно районният съд игнорирал характеристиката на детето, но
кредитирал изцяло показанията на св.В., че за отглеждането на детето са
необходими много финансови средства- 400 лв., както и че тя не участва във
финансовите такси за жилището, понеже е пенсионерка, а разходите били заплащани
от дъщеря ѝ.
На следващо място са изложени
оплаквания, че съдът не е определил общата сума, необходима за издръжката на
детето, както и не я е разпределил между двамата родители съобразно
възможностите им, които били приблизително равни. Сочи още, че не били обсъдени
доходите на майката, нито били изложени доводи каква издръжка се дължи от нея.
Изтъква, че съгласно съдебната практика когато майката не работи- минималния
размер на дължимата от нея издръжка се определял на ¼ от МРЗ за 2019г.,
т.е. 140 лв., а максималният бил обвързан с получаваното от нея месечно
възнаграждение, възрастта на детето и неговите нужди. Понеже в случая майката
получавала трудово възнаграждение над 1000 лв., същата следвало да заплаща
месечна издръжка най-малко 200 лв., която сума следвало да заплаща и
въззивника. Счита, че издръжка в размер на 400 лв. осигурява нормални условия
на живот, какъвто детето би имало, ако родителите му биха живели заедно.
Не бил отразен вярно получавания
от въззивника средно месечен доход от Първо частно основно училище, който бил
изчислен на база брутно, а не нетно възнаграждение. Тази грешка била допусната
и при определяне на дохода от АЕГ, който освен това бил инцидентен и по
заместване. Сочи, че договорът му с ПЧОУ е бил прекратен, като в момента
единствения му трудов договор е с ГПНЕ „Гьоте“ Бургас. Общият му доход за
процесния период на база една година бил 1147 лв., от който плащал наем в
размер на 200 лв., комунални разходи, транспортни разходи над 200 лв., както и
издръжка в размер на 150 лв., като през летния период доходите му намалявали на
около 830 лв. месечно, когато детето се отглеждало от него.
В заключение е посочено, че при
определената издръжка от съда в размер на 300 лв., платима от въззивника,
майката следвало да осигурява същия размер, при което общата издръжка се
равнявала на 600 лв. и надвишавала минималния размер на работната заплата за
страната за 2019г. с 40 лв. Ноторно известно според въззивника е, че
болшинството от семействата в България се издържат с минимална работна заплата,
а в конкретния случай ставало въпрос за издръжката на 9 годишно дете. Затова
счита, че иска за увеличение на издръжката е прекомерно завишен.
Твърди, че не разполага с
недвижим имот в община Бургас, а притежава 2/3 ид.ч. от имот- дворно място и
къща в с.Граматиково. Според него С.В. не се нуждае от парични средства, понеже
е дарила, ведно с майка си земеделски земи на трето лице, находящи се в
с.Бръшлян. Не били доказани твърденията на ищцовата страна, че въззивникът има
доходи в размер над 4000 лв. месечно, че имал висок жизнен стандарт и не бил
заинтересован към детето. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е
осъден да заплаща издръжка над 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. Претендира разноски.
Направени са доказателствени
искания, като се сочи, че същите не са преклудирани и че същите касаят
изясняването на средата, в която живее детето, подготовката му за училище и
начин на прекарване на свободното време:
-
допускане на разпит на детето в присъствието на психолог, по въпроси, които
ще бъдат уточнени в нарочна молба при допускането на искането;
-
задължаване на ищцата да представи
доказателства: рецептурна книжка на детето за изписани лекарства; нотариално
заверена декларация от учител, преподаващ уроци по математика на детето с
посочена отговорност по чл.313 НК и платени данъци върху получени доходи;
удостоверение за получавана пенсия за една година назад от св.В.; договор с
мобилен оператор, който да доказва, че детето ползва мобилен телефон; платежни
документи за платени такси и закупуване на спортна екипировка, издадени от
Ръгби клуб „Моряците“; платежни документи за платено посещение на горски
училища и лагери на детето през последните две години; платежни документи за
издадена карта за пътуване с градски транспорт; фактури за платена ел.енергия,
топлофикация и вода 6 м. назад.
Представени са писмени
доказателства- медицинско направление от 23.07.2019г., изд. от д-р Мигарова и
заповед №9 от 28.06.2019г., издадена от ПЧОУ ООД, като се сочи, че преклузията
за събиране на доказателства във въззивното производство не се прилага.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. М.П. като пълномощник на С.А.В.. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас за
валидно, допустимо, правилно, законосъобразно, постановено мотивирано и при
пълнота на доказателствата, поради което моли същото да бъде потвърдено. Правилен
и законосъобразен намира извода на БРС, че предявения иск за увеличение на
издръжката е основателен. Безспорно се установило, че след фактическата раздяла
на страните за детето се грижи единствено майката, както и бабата на детето по
майчина линия. Установило се също, че ответникът е трудоспособен, трудово
ангажиран и реализира изключително добри месечни доходи, няма задължение за
издръжка на други лица. При него, за разлика от ищцовата страна била налице
тенденция за подобряване на качеството на живот и повишаване на жизнения
стандарт. Недоказани останали твърденията на въззивника, че реализираните от
него доходи са крайно недостатъчни за стандарта на живот, както и че не били
отчетени разходите за комунални услуги. Според въззиваемата страна изводът на
съда, че за малолетното дете е налице изменение на обстоятелствата относно
нуждите му и разходите по отглеждането и възпитанието му е правилен и
законосъобразен. Самият факт, че предходната издръжка била постановена когато
детето е било на 6 години и е посещавало предучилищна група, а сега е ученик,
завършил втори клас през учебната 2018-2019г., обуславял безусловно наличие на
трайно и съществено изменение на нуждите на малолетното дете. На следващо място се изтъква, че
възнагражденията на учителите понастоящем били съществено завишени, а
въззивникът получавал допълнителни възнаграждения. Последният разполагал със
собствен недвижим имот, а наскоро продал ½ ид.ч. от друг жилищен имот в
Бургас и следователно разполагал със средства в брой. Ако се приемело за
достоверно твърдението на въззивника, че продажбата на имота в Граматиково от
страна на майка му и сестра му била фиктивна, с цел усвояване на лихвоточки, то
отново следвал извод, че имущественото състояние на въззивника било увеличено, понеже отново бил
получил добра сума парични средства. Оттук е направено заключение, че е налице
и втората предпоставка за уважаването на иска по чл.150 СК- трайна и съществена
промяна във възможностите на въззивника. Не отговаряло на истината твърдението
в жалбата, че В. не се нуждаела от парични средства. Намира за неотносими към
предмета на делото доводите в жалбата, касаещи родителските качества на В.,
като изтъква, че отношението на въззивника към майката вероятно се дължи на
постановеното спрямо въззивника решение, с което на детето е наложена мярка за
защита по ЗЗДН срещу осъществено от бащата домашно насилие. Поставя въпроса за
родителския капацитет на бащата при положение, че е осъден за осъществено
домашно насилие над собственото си дете, въпреки че е учител, педагог и не
взема никакво участие в усвояването на учебния материал на сина си. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемата страна, че в
първоинстанционното производство са безспорно установени разходите на детето,
посещаваните от него извънкласни форми, състезания, занимания със спорт, лагери,
културни събития и пр., както и за столово хранене на детето. Намира за
неоснователни оплакванията за допуснати от БРС процесуални нарушения. Сочи, че
законодателят и съдебната практика са категорични, че при определяне месечната
издръжка на детето разходите не се разпределят по равно между родителите.
Установено било също, че детето не участва по никакъв друг начин в издръжката
по отглеждането на детето, а инцидентно закупени дреха или подарък остават в
дома му и не се предоставят на детето. Претендира разноски за въззивното
производство.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от страна, която има правен интерес да обжалва съдебното
решение в частта, с която иска е уважен. Жалбата /след отстраняването на
нередовностите/ отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Отговорът е
подаден своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.
Приложените от въззивника писмени
доказателства са относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат
допуснати. Останалите доказателствени искания на въззивника следва да се
оставят без уважение. Част от тях са неотносими към предмета на делото
/искането по т.1 от жалбата, както и за представяне на рецептурна книжка на
детето за изписани лекарства; удостоверение за получавана пенсия за една година
назад от св.В./. Неоснователно е искането да бъде задължена въззиваемата страна
да представи нотариално заверена декларация от учител, преподаващ уроци по
математика на детето с посочена отговорност по чл.313 НК и платени данъци върху
получени доходи, тъй като не са налице предпоставките на чл.190 ГПК. Платежни
документи, издадени от Ръгби клуб „Моряците“, както и за заплатени екскурзии и
прочее са представени по делото. Представянето на доказателства относно плащането
на комунални разходи извън обичайните размери не е необходимо, тъй като
необходимостта от извършването на такива и от двете страни по делото е ноторно
известно на съда и не се нуждае от доказване. По делото няма твърдения на
въззиваемата страна за заплащане на конкретни разходи за мобилен телефон и за
карта за градски транспорт, поради което искането на въззивника в тази насока е
неотносимо.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА представените с жалбата
писмени доказателства- медицинско направление от 23.07.2019г., изд. от д-р
Мигарова и заповед №9 от 28.06.2019г., издадена от ПЧОУ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания във
въззивната жалба: за допускане на разпит на детето в присъствието на психолог,
по въпроси, които ще бъдат уточнени в нарочна молба при допускането на
искането; за задължаване на въззиваемата страна да представи доказателства:
рецептурна книжка на детето за изписани лекарства; нотариално заверена
декларация от учител, преподаващ уроци по математика на детето с посочена
отговорност по чл.313 НК и платени данъци върху получени доходи; удостоверение
за получавана пенсия за една година назад от св.В.; договор с мобилен оператор,
който да доказва, че детето ползва мобилен телефон; платежни документи за
платени такси и закупуване на спортна екипировка, издадени от Ръгби клуб
„Моряците“; платежни документи за платено посещение на горски училища и лагери
на детето през последните две години; платежни документи за издадена карта за
пътуване с градски транспорт; фактури за платена ел.енергия, топлофикация и
вода 6 м. назад.
Препис от определението да се
връчи на страните.
На въззивника да се връчи и
препис от отговора на въззиваемата страна.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.