№ 4
гр. Свиленград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100461 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу М. АС. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, искове на основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника наличието на вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело №
323/ 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 122,01 лв.
- главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за
периода от 02.06.2019г. до 01.08.2020г. по партидата на длъжника с кл. №
**********, за обект на потребление: гр. ************, ИТН 1619999, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата
8,95 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за
периода от 21.07.2020г. до 25.04.2021г. Претендира направените разноски по
делото и тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008г.
По силата на същите ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си. Ответникът, от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от
Общите условия се задължавал да заплаща всички свои задължения, свързани
1
със снабдяването на електрическа енергия в сроковете и по начините,
определени в същите. Ищцовото дружество снабдявало длъжника с
електрическа енергия за имот, находящ се в гр. ************, ИТН 1619999.
За периода от 02.06.2019г. до 01.08.2020г. ищцовото дружество доставило на
обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 122,01 лв., която до този
момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на сумата ответникът
дължал и законна лихва в общ размер от 8,95 лв. за периода от 21.07.2020г. до
25.04.2021г.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд -
Свиленград за вземанията си към М. АС. М., по което било образувано частно
гр. дело № 323/2021г. по описа на съда. По делото била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ог ГПК, която била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на дедените му указания
ответникът предявил установителните искове в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното ищецът моли съда да уважи предявените искове и
да му присъди направените разноски.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен
представител адв. М., е подал отговор на исковата молба в указания му срок
по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е собственик или ползвател на
обекта на потребление в гр. ************. Оспорва и наличието на
облигационна връзка между страните, тъй като общите условия, на които се
позовавал ищеца, не били предоставени на ответника и той не се бил съгласил
с тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намери за
установено следното:
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 323/ 2021г.
по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено ответникът да му заплати сумата 122,01 лв. -главница,
представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от
02.06.2019г. до 01.08.2020г. по партидата на длъжника с кл. № **********, за
обект на потребление: гр. ************, ИТН 1619999, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 8,95 лв. - обезщетение
за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 21.07.2020г. до
25.04.2021г., както и разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда
ищецът е предявил настоящите установителни искове в срока по чл.415 от
ГПК, с оглед на което същите се явяват процесуално допустими.
Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като
за адрес: гр. ************, ИТН 1619999, е издал фактура №
**********/09.08.2020г. на стойност 122,01 лв. с ДДС, за отчетен период
2
02.07.2020г. – 01.08.2020г., с получател на доставката М. АС. М., като
клиентският номер е посочен **********.
От приетото по делото писмо от Общинска администрация –
Свиленград, Дирекция „Местни данъци и такси и търговска дейност“, и
приложеното към него Удостоверение за декларирани данни, се установява,
че М. АС. М. няма декларирани имоти в Община Свиленград.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
Съдът намери следното:
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие на
облигационно правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за
доставка на електрическа енергия при общи условия, пораждащ правото на
ответника закупува ел. енергия и насрещното право на ищеца да получи
цената на доставената от него стока; 2/. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3/. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По възражението дали ответникът дължи процесна сума, тъй като не
било установено да е потребител за обекта на потребление, съдът намира
следното:
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор
на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е
налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна, съгласно чл.1, т.4 от
Общите условия на договорите за продажба на електирческа енергия на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013 от 10.05.2008г.,
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
/има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/ ,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си,
като в чл.6, ал.2 от Общите условия е уточнено, че правата и задълженията на
клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил
своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен срок.
С оглед горното, по делото не се установи получателят на процесната
фактура да има има качеството клиент/ потребител на електрическа енергия
за процесния имот. Не се установи ответникът да е собственик или ползвател
3
на имота с адрес: гр. ************, ИТН 1619999, нито собственикът или
ползвателят да е дал своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, ответникът да бъде потребител на
електрическа енергия в неговия имот за определен срок.
Предвид изложеното, предявените искове се неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, срещу М. АС. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено наличието на вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по частно гр. дело № 323/ 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, а
именно: сумата 122,01 лв. - главница, представляваща стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 02.06.2019г. до 01.08.2020г. по
партидата на длъжника с кл. № **********, за обект на потребление: гр.
************, ИТН 1619999, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 8,95 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата, дължимо за периода от 21.07.2020г. до 25.04.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4