№ 22907
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231110155049 по описа за 2023 година
Ищецът С. Т. В., ЕГН **********, е предявил срещу ответника
„СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от Е.М.Г., осъдителен иск с правно основание 128 КТ за заплащане на сумата
от 1 530.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както
следва за месец април 2023 г. – в размер на сумата от 530.00 лв., за месец май
2023 г. – в размер на сумата от 500.00 лв. и за месец юни 2023 г. – в размер на
сумата от 500.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
06.10.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува трудово
правоотношение по силата на сключения договор № 3/03.04.2014 г., по силата
на което изпълнявал длъжността „ватман“ при основното, месечно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 1 680.65 лв. Ищецът поддържа, че
претендираната сума в общ размер от 1 530.00 лв., представляват
неправомерно удържани суми от работодателя от дължимото му трудово
вънаграждение, във връзка с реализиране на имуществената му отговорност.
Сочи, че на 28.02.2023 г. по време на изпълнение на служебните си
задължения, е станал участник в ПТП, в следствие на което била увредена
вратата на управлявания от него трамвай. Оспорва да му е връчвана заповед с
1
правно основание чл. 210 КТ, но бил уведомен устно от работодателя, че
сумата, за възстановяване на нанесените материални щети, ще му бъде
удържана от заплатата. Сочи, че удръжки върху трудовото си възнаграждение
започнали през м. април, въпреки че бил изтекъл преклузивния срок за
издаване на заповед по чл. 210, ал. 1 КТ, поради което счита направените му
удръжки за неоснователни и незаконосъобразни. Навежда подробни доводи,
че от работодателя не била спазена регламентираната в чл. 210, ал. 1 КТ
процедура.
Ответникът „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Релевира
доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 206 КТ, при причинена вреда на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите
задължения, работникът или служителят отговаря в размера на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Сочи, че
настъпилото на 28.02.2023 г. ПТП е признато от страна на ищеца, като във
връзка с причинените от ищеца материални щети на превозното средство, в
срока по 210, ал. 2 КТ, на основание чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КТ спрямо ищеца е
осъществена ограничена имуществена отговорност за сумата от 1 530.00 лв.,
за което е издадена от работодателя заповед № 80/06.03.2023 г., която е
връчена на служителя при отказ, който факт бил удостоверен с подписите на
двама свидетели. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП на служителя било
наложено и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със
заповед № 78/01.03.2023 г. на работодателя, която също била връчена при
отказ. Поддържа, че след връчване на заповедта за налагане на имуществена
отговорност, изчакал да изтече законоустановения срок за възражение, след
което сумата от 1 530.00 лв. била удържана през месец май 2023 г., но е
отразена във фиша за месец април.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а това е видно и от представените по
делото трудов договор № 3/03.04.2014 г. и допълнително споразумение към
него от 03.04.2014 г., че между тях съществува безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„ватман“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 830.65
2
лв. считано от 01.09.2023 г.
Не е спорно между страните по делото, а и същото обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства, че на
28.02.2023 г. при изпълнение на трудовите си задължения – управлявайки
ППС – трамвай, ищецът е станал участник в ПТП с насрещно движещо се
МПС – лек автомобил с марка „Опел Астра”, в резултат на което са причинени
материални щети на управляваното от ищеца превозно средство на обща
стойност от 6 066.76 лв.
По делото е представена Заповед № 80/06.03.2023 г., издадена от
началник депо при ответното дружество, видно от която е разпоредено на
ищеца да се удържи сумата от 1 530.65 лв., представляваща ограничена
имуществена отговорност за причинена от него на 28.02.2023 г. щета, поради
движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движение,
при което е допуснал ПТП с лек автомобил, поради преминаване на забранен
сигнал. Върху заповедта е извършено отбелязване от 03.04.2023 г., че „лицето
отказва да подпише заповедта”, удостоверено с подписите на двама свидетели
– В.Б.М. и А.Б. Г..
Установява се от показанията на свидетеля В.Б.М. (служител на
ответното дружество на длъжъност „инспектор – безопасност на движението),
че през месец март 2023 г. свидетелят, заедно с колегите си от сервиза – А. и
Р., отишли при ищеца при приключване на работната му смяна, около обяд, за
да му връчат заповеди, които били в папка, носена от Р.. Свидетелства, че след
като ги видял, ищецът казал, че няма да разпише и отказал да вземе
документите. Сочи, че не си спомня, дали е информирал ищеца, какви
документи искат да му връчат, както и дали ищецът се е запознал със
съдържанието на документите, преди да откаже да ги подпише. Свидетелства,
че е чел заповедта за дисциплинарно наказание на ищеца, но не е чел
заповедта за имуществената санкция, като и двата документа били носени в
папка от колежката му Р..
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че сумата в размер на
6 066.76 лв., представляваща стойност на ремонт на ТМ 2306, е осчетоводена
от ответника като разход на дружеството за възстановяване на щетата. Видно
3
от счетоваодна справка на ответника за м. април 2023 г. е начислена сумата от
1 530.65 лв. по счетоводна сметка 442 Вземания по липси и начети – партида
С. Т. В..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника
(служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът
черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да начислява във
ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина,
определен в императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ - лично по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или
служителя - на влог в посочена от него банка.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него
лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог
на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането.
В конкретния случай страните не спорят, а и с оглед презумцията
уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че през процесния период ищецът е
изпълнявал своите основни трудови задължения да престира на работодателя
своята трудова сила. В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е
било да докаже пък изплащането в пълен размер на уговореното и
претендирано от ищеца трудово възнаграждение, което ответникът е
направил.
4
В разпоредбата на чл. 272, ал. 1, т. 1-6 КТ са определени случаите на
допустими удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласие на работника
или служителя, както следва: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие
на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се
удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за
сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4
КТ.
Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за
вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на
трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2
КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по
отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово
възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят
ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл. 207, ал. 1,
т. 1 КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/. Ограничената
имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а
пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл.
211 КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената
вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената
отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде
реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.
Специалният ред за реализиране на ограничената имуществена
отговорност на служителя (в която хипотеза попада и разглежданият спор) е
императивно разписан от законодателя в разпоредбата на чл. 210 КТ и
включва два етапа – извънсъдебен етап и съдебен етап, като съдебният етап се
реализира в зависимост от начина на приключване на извънсъдебния етап.
Съобразно чл. 210, ал. 3 КТ, ако служителят в 1 месечен срок от връчването на
заповедта оспори писмено основанието и размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. В теорията и в
съдебната практика еднозначно се приема, че извънсъдебният етап
представлява едно рекламационно производство за доброволно
осъществяване на ограничената имуществена отговорност, чието
законосъобразно, но неуспешно реализиране представлява процесуална
5
предпоставка за възникване правото на искова защита на работодателя.
По аргумент от чл. 210, ал. 1, изр. 1 КТ в случаите на ограничена
имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя, като
съгласно чл. 210, ал. 2, изр. 1 КТ заповедта се издава в едномесечен срок от
откриването на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването, а когато
вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа
дейност - в тримесечен срок от откриването, но не по-късно от 5 години от
нейното причиняване. От представената по делото Заповед № 80/06.03.2023 г.
се установява, че в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок от
откриването на вредата ответникът е издал в качеството си на работодател
изрична писмена заповед, с която е установил елементите от фактическия
състав на ограничената имуществена отговорност на служителя, в т. ч.
нейното основание и размер.
С оглед на показанията на разпитаните по делото свидетели в
конкретния случай не може да се приеме за установено, че издадената от
работодателя Заповед № 80/06.03.2023 г. е била надлежно връчена на ищеца,
доколкото същите не установяват, че на ищеца е направен опит да бъде
връчена именно горепосочената заповед и че той е бил запознат с нейното
съдържание. За пълнота следва да се посочи и, че показанията на свидетеля са
вътрешно противоречиви, относно това какви документи е отказал да получи
ищеца.
На следващо място, съдът намира, че служителят в конкретния случай
не е могъл да се възползва от уредената в чл. 210, ал. 3 КТ възможност
писмено да оспори заповедта на работодателя в едномесечен срок от
връчването, като възрази срещу основанието или размера на отговорността си
С оглед на събраните по делото доказателства не би могло да се приеме,
че при налагане на имуществената отговорност на ищеца са спазени
формалните изисквания за това – издадена е нарочна заповед от лице,
притежаващо работодателска власт в 1-месечен срок от откриването на
вредата, която да е била надлежно връчена на ищеца, срещу която той би имал
възможност да възрази в 1-месечен срок.
Доколкото между страните по делото не е спорно обстоятелството, че за
периода от месец април 2023 г. до месец юни 2023 г. от дължимото трудово
6
възнаграждение на ищеца е удържана сума в общ размер от 1 530.00 лв., като
същото обстоятелство се установява и от заключението на приетата ССчЕ,
следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за
заплащане на трудово възнаграждение в размера на сумата от 1 530.00 лв. за
периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. следва да бъде уважен.
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 600.00 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следа да бъде осъден да
заплати в полза на СРС държавна такса за уважените искове в размер на 61.20
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Подполковник Калитин“ №30, да заплати на С. Т. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ***0 – адв. К. Х., на основание чл. 128, т. 2 КТ
сумата от 1 530.00 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода
от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Подполковник Калитин“ №30, да заплати на С. Т. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ***0 – адв. К. Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 600.00 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Подполковник Калитин“ №30, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 61.20 лв. – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8