Решение по дело №295/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., [държава], насочена срещу Решение № 784 от 21.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход.

Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидата. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според който към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално си завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава] и към период 2012 и 2018г. стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. НЕ било изследвано и обстоятелството дали отклонението от военна служба съставлява тежко престъпление , за което да се налага лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти или да се наложи наказание , което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко и унизително отношение , тъй като напускането на жалбоподателя от [държава] можело да се изтълкува като отказ – отклонение от военна служба. Сочи се също, че в държавата му на произход и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът преценил. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП-34746 от 20.09.2024г., жалбоподателят е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-34746 от 20.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.(собствено име) А. (бащино име) А.(фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], А., обл.Х., [семейно положение]. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], с постоянен адрес [държава], А., Обл. Х., етническа принадлежност – ***, религия –****, професия хлебар, образование основно, [семейно положение].

С писмо рег. № УП-34746 от 25.09.2024г. на ДАБ, Началникът на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. №М-20073/04.12.2024г.е постъпил отговор от ДАНС. Видно от същото, на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, адресатът се уведомява, че ДАНС не възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 18.12.2024г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34746/18.12.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят посочил, че е напуснал [държава] на 09.09.2024г. за Турция, където останал 7 дни. В България влязъл нелегално на 17.09.2024г., след което се предал на полицията в [населено място]. Съпругата му и децата останали в [държава]. Споделил, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не участвал във въоръжена групировка, не било оказвано насилие върху него и семейството му, нито били заплашвани.Не бил отбил военната си служба. По отношение причините, поради които напуснал страната си по произход сочи, че напуснал заради войната и несигурността, икономическото положение също било много лошо и едва се препитавали.По тези причини решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място на живот.

С процесното Решение №784/21.01.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е връчено на лицето лично на 06.02.2025г.в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 06.02.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган.Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба не са изразявани в хода на интервюто, но и същите сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д., както и представените по делото справки от 12.12.2024г., 29.01.2025г. и 03.02.2025г. на Директор Дирекция“Международна дейност“ при ДАБ.След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Приел е, че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал. 8 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Т.е., от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници и от приобщените по делото справки от 12.12.2024г., 29.01.2025г. и 03.02.2025г. на Директор Дирекция“МД“ при ДАБ става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Видно е от последната справка от 03.02.2025г., че по данни на ВКБООН към 23.01.2025г. считано от 08.12.2024г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход., тази цифра включва повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания от 08.12., 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 10 00 до 1500 души на ден. Съответно от справките и от общоизвестните факти за [държава] става ясно, че засега тенденциите за общото положение в тази страна са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Д. е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на А. Р.. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.). Същевременно видно е от най-новата информация от общодостъпни източници от 05.01.2025г. (dir.bg), че съгласно изявления на немски официални лица (германският министър на вътрешните работи) Федералната служба за миграцията и бежанците ще преразгледа и отнеме предоставената закрила в Германия, ако хората вече не се нуждаят от такава, тъй като ситуацията в [държава] се стабилизира.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Предвид така установеното в справките и горецитираните общоизвестни данни, то по мнение на съда, правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на постановяване на оспорения акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят твърди, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. От проведеното с него интервю се установява, че семейството му продължава да живее в [държава] и доколкото липсват твърдения за обратното - необезпокоявано. Следователно, не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Предвид това, обоснован се явява изводът на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив - налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., [държава], насочена срещу Решение № 784 от 21.01.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.