Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 14207 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 62144 от 11.03.2019
г., постановено по гр. д. № 62204/2018 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, В.Ф. В.–
Т.е осъдена да заплати на Н.П.Б. сумата от 1 200 лв., на основание чл.45 ЗЗД
вр. с чл.52 ЗЗД, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода 01.09.2018 г. до 18.09.2018 г., изразяваща се в морални болки
и страдания във връзка с отказа на ответницата да спазва и прилага утвърденото с решение №
396071/27.04.2018 г. по описа на СРС, 83 състав споразумение по чл.127, ал.1 СК, в частта му относно режима на лични контакти със сина на ищеца М. Б. и
отказът на майката да предаде детето на бащата на 01 и 02 септември и на 15 и
16 септември 2018 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 3 000 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 40 лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
С решене № 165890 от 15.07.2019
г., постановено по същото дело по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка в
постановеното на 11.03.2019 г. съдебно решение, като в диспозитива на съдебния
акт след „отказът на майката за предаде детето на бащата на 01 и 02 септември и
на 15 и 16 септември 2018 г“ и преди „като отхвърля иска за разликата над
сумата от 1 200 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв.“ да се чете „ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането. Решението
е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба
от ответницата В.Ф. В.– Т.. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че
ищецът никога не е отглеждал и възпитавал дете, включително и своето и не
познава особеностите на този процес, контакта родител – дете, държането и
отношението на децата с околните и причините за промяна в поведението им и
начините на избягване на конфликти с тях. По делото е установено, че ищецът не
е виждал и вземал, и не е търсил нито веднъж детето си в период от повече от 6
месеца от фактическата раздяла на страните през м.10.2016 г. до датата на
постановяване на решението от 27.04.2018 г. и дори не се е интересувал как
изглежда детето, здравословното и емоционалното му състояние. По тази причина
при първото идване на ответника след постановяване на решението относно личните
отношения е заявила, че иска да се види с ищеца и детето, да разкаже за детето,
за интересите му, за нещата, които обича, да съгласуват поведението си при
възпитанието му. Съдът не е отчел факта, че ищецът не е виждал детето от
третата до петата му година, поради което не познава навиците му и не е искал
да научи за тях. С оглед на това счита, че причината за невземане на детето е в
самия ищец. Счита, че по делото няма ангажирани доказателства относно
здравословното състояние на ищеца – медицински документи относно потърсена
квалифицирана помощ и посещение на специалист, прием на лекарства и др. Неправилно
е отчетена доказателствената стойност на свидетелските показания. Разпитаните
по делото свидетели не дават показания за лично възприети от тях факти, а
преразказват това, което им е споделил ищецът. Свидетелите не сочат конкретни
факти за привързаност между бащата и детето, а и нямат преки наблюдения за това
– свидетелкат С.Б.живее в Стара Загора, а свидетелят Г.Б. не е присъствал на срещи между бащата и детето.
Поддържа, че размерът на определеното обезщетение е прекомерен. Решаващият съд
не е съобразил също така, че съгласно представената и приета по делото служебна
бележка от 12.02.2019 г. на ДГ № 191 „Приказка без край“, съгласно която детето
е „служебно извинено“ и не е посещавало детска градина в периода от 01.09.2018 г.
до 15.09.2018 г. През този период майката се е нуждаела от почивка и е била с
детето си. Счита, че това е равнозначно на годишен отпуск на майката.
Неправилно е определен и моментът на законната лихва, считано от 01.09.2018 г.,
а датата на следващото виждане е 15.09.2018 г. Към 01.09.2018 г. не е настъпила
вреда за 15.09.2018 г. и 16.09.2018 г. Поддържа, че ищецът не е доказал по
делото наличието ва вреда. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н.П.Б., с който я оспорва.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Счита, че твърденията на жалбоподателката за липса на контакт на ищеца с детето
за период от 6 месеца, не е подкрепено с доказателства. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че с ответницата са живели на семейни начала от 2012 г. до 2016 г. От
съвместното им съжителство имат дете – М.Н.Б., на 5 години. С решение № 396071
от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7633/2018 г. по описа на СРС, 83
състав, е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК
относно упражняването на родителските права и режима на свиждане на детето. В
него е предвидено, че детето ще живее при майка си, а ищецът има право да го
посещава всяка нечетна седмица от годината с преспиване от 09.00 ч. в събота до
понеделник сутринта, с ангажимент да го води на детска градина в понеделник.
Въпреки подписаното споразумение ответницата категорично отказвала да предаде
детето в определените за това дни и го лишавала от лични контакти с него. В
обстоятелствената част на исковата молба са описани конкретни събития във
връзка с отказа за предаване на детето. Исковият периода обхваща 01.09.2018 г.
– 18.09.2018 г. на 01.09.2018 г. ответницата е следвала да предаде детето за
почивните дни. Бил придружаван от негов приятел – К.М., с който отишли на
адреса в 09.00 часа. Звънял на мобилния телефон на ответницата в продължение на
три минути, но тя не му отговорила. Видял, че тя била на терасата. Казал й, че
е дошъл за детето. Тогава съпругът на ответницата заплашително му казал, че
няма да види или вземе М., като го отпратил. На 15.09.2018 г., когато е
рожденият му ден, отишъл да вземе сина си в 09.00 ч., придружаван от приятеля
му К.М.. След като се свързал с нея, тя заявила, че няма да предаде дето и няма
да допусне да го види. Въпреки многократно подадените жалби срещу ответницата в
СРП, АЗД и РУП, не е успял да установи контакт с детето. Заявените факти извън
исковия период, спрямо който е постановено решението в обжалваната част, не
следва да се посочват, тъй като стоят извън пределите на въззивното
производство. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от това, че
ответницата го лишила от лично контакти със сина му. Тези вреди се изразявали в
огромни психически, душевни и емоционални болки и страдания от невъзможността
да вижда и общува с детето. Потискал го и го измъчвал фактът, че синът му расте
без баща, че ответницата тенденциозно препятства общуването му с детето, че е
изолиран от него и не допринася за възпитанието на сина си. Опасявал се, че
синът му ще го забрави, че ще се отчужди от него, че няма да може да го
опознае. Въпреки непрекъснатите му опити, детето щяло да живее с чувството, че
е бил отхвърлен от баща си. Страдал, че въпреки огромното си желание и
родителски капацитет, възможност да обгрижва М. в определените за това
споразумението дни, ответницата не му дава възможност за това, а тенденциозно
го изолира от него. Тази тревожност била денонощна и непрестанна, правила го
непълноценен и духовно осакатена личност, защото не можел да изпълни
отговорността си да бъде баща. В резултат на терзанията му в продължение на 4
месеца отслабнал 10 килограма. Имал подкрепяща социална среда около себе си –
роднини, близки и приятели с малки деца, общуването с които щели да се отразят
позитивно на детето. Получавал обиди от ответницата. Твърди, че неимуществените
вреди търпял денонощно, не можел да спи и да работи пълноценно. Изгубил желание
да общува с приятели и роднини, способност да се радва. Липсата на достатъчно
сън му се отразявало на тежкото му психическо състояние. Свидетел на неговите неуспешни опити да се
срещне със сина си била неговата майка. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 500 лв. – частично предявен иск
от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.09.2018 г. до 18.09.2018 г., във връзка с отказа на ответницата да предаде
детето на 01 и 02 септември 2018 г. и на 15 и 16 септември 2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответницата. Отправено е искане за възстановяване на
пропуснатия срок, което решаващият съд е оставил без уважение. Оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото
разноски.
С решение № 396071 от 27.04.2018
г., постановено по гр. д. № 7633/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, е одобрено постигнатото между В.Ф. В.– Т.и
Н.П.Б. споразумение по чл.127, ал.1 СК, съгласно което детето М.Н.Б. ще живее
при своята майка, която ще упражнява родителските права. Бащата има право да
взема сина си, както следва: до седемгодишна възраст – всяка нечетна седмица от
годината за уикенда с преспиване от 09.00 часа в събота до понеделник сутрина,
като бащата поема ангажимент да води детето на детска градина; за Великденските
празници в нечетните години; за Коледните празници в нечетните години за
първата половина, а през четните – за втората половина от ваканцията; през
лятото за 30 дни, който период не съвпада с годишния отпуск на майката, като по
усмотрение на родителя и с оглед ангажиментите на детето тези 30 дни могат да
бъдат разделяни на два пъти по 15 дни или на три пъти по 10 дни. Постигнати са
уговорки относно режима на лични контакти след седемгодишната възраст на
детето. Страните са се съгласили ангажиментите на детето да са с предимство,
като непосредствено след това пропуснатите дати за лични контакти на бащата да
се компенсират в друго време.
На 18.06.2018 г. е издаден
изпълнителен лист относно режима на личните контакти.
На 03.09.2018 г. ищецът е
депозирал жалба в СРП за това, че на 01.09.2018 г. ответницата е следвало да му
предаде детето по силата на горепосоченото споразумение. Възпроизведени са
същите обстоятелства, като описаните в исковата молба относно отказа
ответницата да му предаде детето.
На 17.09.2019 г. ищецът е
депозирал жалба в СРП относно посещение на адреса на ответницата, придружаван
от К.М., във връзка с режима в споразумението, но ответницата му затворила
телефона и не предала детето.
Видно от представената по делото
служебна бележка изх. № 40/12.02.2019 г., издадена от ДГ № 191 „Приказка без
край“, за м.09.2018 г. детето М.Н.Б. има 9 служебно извинени отсъствия за периода
01-15.09.2018г., служебно извинени.
Ангажираните доказателства, които
не се отнасят за исковия период, не следва да се обсъждат, като неотносими за
спора. Не следва да се обсъждат и доказателствата относно заплатената от ищеца
издръжка и режийни разходи от времето на съвместното му съжителство с
ответницата, тъй като нямат отношение към спорния предмет.
От показанията на разпитаната
пред СРС свидетелка С.Н.Б.– майка на ищеца, се установява, че ищецът бил
привързан към сина си, само за това живеел, непрекъснато мислел как го
възпитават, какво яде. След раздялата ответницата канела ищеца да вижда детето.
След подписване на споразумението ответникът не бил виждал детето нито за час.
Според споразумението ищецът трябвало да вижда детето всяка нечетна седмица от
09.00 часа. Свидетелката била с него и видяла. Той винаги бил на място. Не е
виждал детето на 01.09.2018 г. и на 15.09.2018 г. Знаела, че по време на
вижданията им бил с К.и после с К.. За рождения ден на ищеца на 15.09. също
имало отказ от ответницата по телефона
да предаде детето. Ищецът много тежко го изживял, бил много притеснен.
Разговаряли какво е щяло да бъде, ако детето е било с тях и колко добре са щели
да прекарат. Ищецът бил много притеснен. От м.04.2018 г. ищецът е нямал контакт
с детето. Това се отразило зле на здравето на ищеца, който получавал паник
атаки. Вечер трудно дишал. Това продължило месец-два. В присъствието на
свидетелката 5-6 пъти ищецът е имал паник атаки. Съветвала го да отиде на
лекар, но ищецът обяснил, че проблемът му бил М. и като го види, ще му мине. Ищецът
отслабнал с 10 кг. Понастоящем също не можел да спи нощем, сънувал М.. Отивал
на работа с подтиснато настроение. Променил се, не бил весел, разговаряли само
за М.. Ищецът през седмица никъде не ходил. Като му се струпало много, ходел в
планината, тичал в парка. Приятелите му се отдръпнали от него. И до сега не е
преодолян проблема. Свидетелката била при ищеца в продължение на 2 месеца и той
само за М. говорел. Детето му липсвало. Не знаела защо ответницата отказвала да
даде детето на ищеца. Свидетелката живеела в Нова Загора и идвала за датите на
виждане на детето, е през последните два месеца била при ищеца. Знаела за
преживяванията на ищеца, тъй като всяка вечер се чували по телефона и той
всичко й споделял. Свидетелката не знае дали преди раздялата с ответницата
ищецът е спортувал. Занимавал се с детето. Сега се разтоварвал в парка, защото
квартирата му била срещу парка.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Г.А.Г..
От показанията му се установява, че познавал ищеца от 15 години. Познавал и
ответницата. Ходел 2-3 пъти в дома им. Знаел, че страните се разделили. Знае,
че ищецът не е виждал М. от доста време. Два пъти ходил с ищеца за виждането му
с М. един път през м.05., м.06 и м.09. Единият път – през м.09., имало и
полиция и ЧСИ. Обадили се в полицията, защото така ги посъветвали. Ищецът е
звънял пред свидетеля на ответницата и разговаряли на високоговорител. Ищецът
бил разтревожен, започнал да отслабва. Преживявал случващото се тежко. Не знаел
ищецът да е виждал сина си от м.04.2018 г. насам. Ищецът подавал жалби до
социалните служби, ходили са в полицията, имал дело пред ЧСИ. Ищецът бил доста
по – изнервен. Детето му липсвало. Ищецът звънял на ответницата, в
споразумението били посочени датите за лични контакти. Те спазвали тези дати.
Ходили на самата дата при детето. Трябвало да го вижда два пъти месечно. От
ищеца знаел, че е търсил детето си след раздялата с ответницата. Чувал е
проведения разговор по телефона на високоговорител. Свидетелят не знаел ищецът
да празнува рождения си ден сам.
С определение, постановено в
проведеното на 14.02.2019 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на 3 000 лв., на основание
чл.214, ал.1 ГПК.
Във връзка с допуснато от
решаващия съд процесуално нарушение – отказ да допусне събирането на
своевременно посочени доказателства в първото редовно заседание по делото, след
доклада на делото, на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е допуснал
двама свидетели на ответницата.
От показанията на свидетеля С.Н.Н.се
установява, че познавал ответницата от 12 години. Познавал и нейният съпруг.
Били колеги и приятели. Почти всеки ден се виждал със семейството й. Познавал ответника
и М.. През м.07.2018 г. имало обир в апартамента на ответницата. През м.08.2018
г. не са се виждали, тъй като имала снимки извън София. През първата половина
на м.09.2018 г. семейството на ответниците били на вилата им в Атолука. По това
време бащата на съпругът й имал рожден ден. Детето било с тях, на чист въздух.
Свидетелят познавал дома им в София. Имало балкон откъм кухнята, от вътрешната
страна на кооперацията. Балконът откъм ул. „Черковна“ не се използвал, тъй като
бил пълен с вещи. Свидетелят не е посещавал вилата на Атолука. Давал е
показания и по друго дело между страните.
От показанията на свидетеля Х.Х.Т.–
съпруг на ответницата, се установява, че през м.08. – м.09.2018 г. не е са
виждали ищеца. Бил заедно с ответницата. По това време снимала филм, тя била
сценограф. Той организирал къде да бъде сниман филмът. В този период детето
следвало да бъде на планина, поради проблем, който имал с наличието на трета
сливица. В Атолука били заедно с родителите му, които детето наричало „баба и
дядо“. Отишли във вилата през м.08.2018 г., веднага след обира в жилището им,
който се случил в кая на м.07.2018 г. След обира на жилището детето изпитвало
неистов страх. След като взел детето от детската градина и влезли в дома им,
видели разхвърлян дома им, имало стъкла и кръв. Детето било много изплашено,
поради го завели на вилата директно на следващия ден. След рождения ден на баща
му – на 05.09., се прибрали на 08.09. Свидетелят не знаел дали на 01.09.2018 г.
ищецът е звънял по телефона. Той поначало не се обаждал. В продължение на 6
месеца не се поинтересувал от детето как е. В деня след постановлението на СГС
ищецът дошъл и казал, че идва да получи детето. Тогава бил заедно с детето на
балкона и броели автомобилите – имали такава игра. Ищецът бил с майка си С.Б.и
казал, че идва да го получи. На 15.09. ищецът имал рожден ден. Имало уговорка
между страните на рождения ден на който и да е детето да бъде при другия
родител, за да може спокойно да организира празника. Това винаги било така.
Коментирали го и с адвокатите си. Ищецът винаги е държал на рождения му ден
детето да бъде при майка му. На 15.09.2018 г. са били в дома си. Свидетелят не
си спомня ищецът да е звънял. Тогава те били в парка „Заимов“. На два от
рождените си дни не е искал да е с детето. Ответникът не е предупреждавал, че
ще дойде да вземе детето. Идвал само в събота, звънял по телефона и казвал, че
идва да получи детето. В останалото време не се интересувал от детето. Знаел за
обира в дома им, защото давал показания в полицията.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Въпросите относно родителските права, личните отношения с детето
и издръжката му са уредени между страните с одобреното от съда споразумение,
обсъдено по – горе.
Спори се между страните относно обстоятелството дали на
01.09.2018 г. и на 15.09.2018 г. ответницата е отказала да предаде на ищеца
детето, съгласно постигнатото между тях споразумение.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи фактическите твърдения, на които
основава исковата си претенция, в каквато насока е и съставения от СРС доклад
на делото. Ищецът следва да изпълни доказателствената си тежест при
условията на пълно, главно доказване. Същевременно ответницата – жалбоподател в
настоящото производство, провежда насрещно доказване, за да разколебае сигурността, че
претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети пълното доказване,
което следва да осъществи ищеца.
В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал
свидетелските показания на разпитаните пред СРС свидетели.
Показанията на свидетеля Г.А.Г. са общи, като същият не
дава сведения за процесните две дати – 01.09.2018 г. и 15.09.2018 г.
Същевременно отношенията между страните извън тези дати са неотносими към
спорния предмет. Ето защо въз основа на тези показания не могат да се направят
обосновани изводи относно отправено от ищеца искане към ответницата за
предаване на детето за осъществяване на лични контакти с него, съобразно
постигнатото помежду им споразумение, на горепосочените дати. Отделно от това
самият ищец твърди, че при посочените посещения е придружаван то друго лице – К.М.,
а не от свидетеля Г..
Свидетелката Бъчварова – майка на ищеца, е дала показания
за спорните две дати за лични контакти на ищеца и детето. Същата не е
присъствала на проведен разговор между страните в тази насока, нито е
придружила ищеца при посещението му на адреса на ответницата. С оглед на това
показанията й се основават единствено на информацията, предоставена й от ищеца.
Ето защо въз основа на тези показания, ценени по реда на чл.172 ГПК, не може да
се достигне до обоснован и еднозначен извод за осъществяване на заявените в
исковата молба фактически обстоятелства.
Въз основа на двете жалби на ищеца до СРП, в които са
възпроизведени същите фактически обстоятелства, като заявените в исковата
молба, отново не може да се обоснове извод в тази насока, доколкото в жалбите
се съдържат единствено твърденията на ищеца. Следва да се отбележи също така,
че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на одобреното от съда
споразумение с ответницата. По делото не са ангажирани доказателства относно
извършените процесуални действия за предаване на дете по реда на чл.528 ГПК и
сл. в рамките на съдебно изпълнително производство. Не са ангажирани и
доказателства за взети мерки по реда на чл.65 ЗМВР, предвид показанията на
свидетеля Г., че на едно от посещенията е присъствал полицай.
Същевременно от ангажираните във въззивното производство
свидетелски показания се разколебава сигурността, че заявените от ищеца в
исковата молба факти относно спорния период са осъществени.
От показанията на свидетеля С.Д.се установи, че ответникът
не е отправял искане за предаване на детето през първата половина на м.09.2018
г. за осъществяване на лични контакти. Също така в началото на м.09.2018 г.
семейството на ответницата, заедно с детето не са били в София. От показанията
на свидетеля Х.Т.– съпруг на ответницата, се установи, че до 08.09.2018 г. са
били извън София, на вилата в Атолука поради наличието на обективни причини,
които налагат това – емоционално-психологическото състояние на детето след обир
в семейното жилище, което налагало откъсването му от жилището за определен
период от време, както и здравословното му състояние, налагащо престой на
планински въздух. Свидетелят дава показания, че на 15.09.2018 г., когато ищецът
има рожден ден, са били в София. Ищецът не е поискал контакт с детето, в
каквато насока са били и устните уговорки между родителите още преди одобряване
на споразумението помежду им, по повод рождените им дни. Показанията на
свидетелите за отсъствието на детето от София в началото на м.09.2018 г.
кореспондират с представената по делото служебна бележка от ДГ № 191 „Приказка
без край“, обсъдена по – горе, съгласно която за периода 01.09.2018 г. -
15.09.2018 г. детето не е посещавало детска градина.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
ангажираните във въззивното производство свидетелски показания разколебават
сигурността, че описаните в исковата молба фактически твърдения, свързани със
спорния период, са осъществени. Процесуално недопустимо е да се приеме, че на
разглежданите дати детето е потърсено от ищеца и не е предадено от ответницата,
въз основа на множеството сигнали на ищеца до СРП, тъй като такъв извод би
почивал на предположения и на извънпроцесуални твърдения на ищеца.
Тъй като юридическите факти от сложния фактически състав на
деликтната отговорност следва да участват в условията на кумулативност,
достатъчна липсата на един от тях, за да бъде предявеният иск неоснователен.
След като ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите, заявени в
исковата молба за процесния период – явяване пред дома на ответницата на
01.09.2018 г. и на 15.09.2018 г. с цел да осъществи лични контакти с детето и
отказ на ответницата да му предостави детето в изпълнение на постигнатото
споразумение, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като
предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски. Съгласно представения по делото
списък на разноските жалбоподателката претендира единствено заплатеното
адвокатско възнаграждение за въззивно обжалване. Неговият размер възлиза на 300
лв., предвид направеното отбелязване в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 24.02.2020 г.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ответницата е възложена сумата от 40 лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото за платена
държавна такса.
В полза на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди сумата от 300 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
в производството пред СРС, съгласно направеното отбелязване в представения
договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 62144 от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. №
62204/2018 г. по описа на СРС, ГО,
27 състав, поправено с решение № 165890 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 62204/2018 г. по описа на СРС, ГО,
27 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която В.Ф. В.– Т., ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на Н.П.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С., на основание чл.45 ЗЗД вр. с
чл.52 ЗЗД, сумата от 1 200
(хиляда и двеста) лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 01.09.2018 г. до 18.09.2018 г., изразяваща се в
морални болки и страдания във връзка с отказа на ответницата да спазва и прилага утвърденото с решение № 396071/27.04.2018
г. по описа на СРС, 83 състав споразумение по чл.127, ал.1 СК, в частта му
относно режима на лични контакти със сина на ищеца М. Б. и отказът на майката
да предаде детето на бащата на 01 и 02 септември и на 15 и 16 септември 2018
г., както и В ЧАСТТА, с която В.Ф. В.–
Т., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
Н.П.Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 40 (четиридесет) лв., представляваща
разноски по делото за платена държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.П.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. Д.С., срещу В.Ф. В.– Т., ЕГН **********, с адрес ***
и съдебен адрес *** – адв. М.З., с правно основание чл.45 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 1 200 (хиляда и
двеста) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода 01.09.2018 г. до 18.09.2018 г. във връзка с отказа на В.Ф. В.– Т., ЕГН **********,
да изпълни одобреното с решение № 396071/27.04.2018 г. по описа на СРС, 83
състав, споразумение по чл.127, ал.1 СК, в частта му относно режима на лични
контакти на Н.П.Б., ЕГН **********, с детето М.Н.Б., на 01 и 02 септември и на
15 и 16 септември 2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С., да заплати на В.Ф. В.– Т.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.З., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 300 (триста)
лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство, както и да заплати, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300
(триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявения иск, е влязло в сила, като необжалавно.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.