№ 2862
гр. Варна, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501275 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „М. К.“ №*, ет.*, срещу решение
№891/13.03.2025г., постановено по гр.д. № 16091/2023 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на потребление: гр. София, бул. „Сливница“
№444, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че
ищецът в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20238080400663
по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна, не дължи на
ответника следните суми, предмет на изпълнителен лист от 30.01.2013 г.,
издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. № 180/2013 г.: • 19,48
лв., представляваща неплатена вноска по застраховка „Автокаско“; • 586,43
лв., представляващ платен от лизингодателя пътен данък; • 9260,95 лв.,
представляваща неустойка в размер на пет лизингови вноски; • 7982,43 лв.,
представляващи неустойка за просрочие при неплащане на лизингови вноски;
• 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за изземване на
автомобила; • 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за
процесуална защита; • 50,00 лв., представляваща деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
последно давността е прекъсната на 25.02.2013г. с налагането на запор на
банкова сметка на ищеца, след което срещу него не са предприемани други
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Подавани са само
молби за налагане на запори, без да са заплатени такси и без да е посочена
конкретна банкова сметка, които не прекъсват давността. Излага се, че не
всички поискани изпълнителни действия прекъсват давността, а само тези,
които пряко засягат имуществото на длъжника, т.е. осъществява се някаква
принуда в изпълнителния процес и длъжникът е започнал да търпи някакви
ограничения в своята правна сфера, каквото в случая не е налице.
Неизвършването на тези действия се дължи на бездействието на ответника,
1
който невнасяки такси, разноски, непосочвайки банкова сметка, неоказвайки
необходимото съдействие, е осуетил и станал причина за настъпилото
забавяне и неизвършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който се твърди неоснователност на жалбата по съображения, че според т. 10
от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Излага се, че в случая давността е
прекъсвана многократно с представените по делото молби от 16.04.2015г.,
05.10.2017г. и 05.03.2020г. В случая извършването на поисканите от
взискателя изпълнителни действия не е било предприето поради бездействие
на ЧСИ. В случай, че ЧСИ е констатирал някакви нередовности по подадените
молби, е следвало да приложи чл.129, вр. чл.426, ал.3 от ГПК и да даде
надлежни указания на взискателя за отстраняването им, но такива данни по
изпълнителното дело няма. При това положение течащата погасителна
давност следва да се счита прекъсната с искането за налагане на запор.
Взискателят няма задължение да посочва конкретните банкови сметки на
длъжника, тъй като ЧСИ разполага с тази информация след справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове и впоследствие определя
дължимите такси за налагане на запорите, които взискателят следва да
заплати. В този смисъл е т.3 от ТР от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС,
според която води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена. Както е изяснено в т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на
ВКС молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по
себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрана
върху имуществени права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, тази молба е редовна и прекъсва давността. Поддържа се, че в нито
един момент не е изтекла погасителната давност за вземането, тъй като по
изпълнителното дело многократно са постъпвали молби от взискателя с
искане за извършването на същински изпълнителни действия от ЧСИ и е
прекъсвана давността по отношение на вземанията. Наред с това съгласно ТР
от 28.03.2023г. по т.д. 3/2020г. на ВКС, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г.
на ВКС. С оглед даденото тълкуване до момента на постановяването му
давност за вземанията по изпълнителното дело не е текла. Така, дори да не
бяха извършвани никакви изпълнителни действия от момента на образуване
на изпълнителното дело до постановяване на тълкувателното решение,
петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист е
започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. На следващо място, дори да се
приеме, че в някакъв момент е настъпила перемпция, то подадените след нея
молби отново прекъсват давността, стига да съдържат в себе си искане за
извършване на същинско изпълнително действие. Както изрично се прие с ТР
от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
2
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Изразява се несъгласие с изложеното в
жалбата, че само действията, засягащи пряко имуществото на длъжника,
прекъсват давността. В много случаи при насочване на изпълнението към
определено имущество на длъжника, то не го засяга пряка, било поради липса
на авоари в банковите му сметки, било поради неизвършване на опис
вследствие невъзможността да бъде открит длъжникът, но във всички тези
случаи се приема, че е налице прекъсване на давността, след като взискателят
е поискал извършването на същински изпълнителни действия. ТР 3 от
10.07.2017г. по т.д. 3/2015г. на ВКС приема, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Направеното във въззивната жалба доказателствено искане за изискване
на изпълнителното производство съдът намира за несвоевременно, доколкото
не се твърдят и установяват обстоятелства по чл.266 от ГПК за допускането
му за първи път пред въззивна инстанция.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „М. К.“ №*, ет.*, срещу решение
№891/13.03.2025г., постановено по гр.д. № 16091/2023 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2025 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изискване на
изп.д. 203/2013г. на ЧСИ Мария Цачева.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора В.а.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4