№ 6870
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело №
20211110149920 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. П. , с ЕГН:
********** от гр. Бургас , ул. „С...........“, № 3. Ет.1, ап.2 чрез своя
пълномощник адв. Г.К. , с посочен съдебен адрес за призоваване срещу Д. В.
В. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. София, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД за сумата 2500 лева,
като частичен иск от сумата 21450 лева, претендирано , като обезщетение за
извършени от ищеца подобрения в собствен на ответника недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда , ап. 3 със застр.площ от 92.65кв.м., разположен
на целия трети етаж на триетажна жилищна сграда със сутеренен и мансарден
етаж, построена в УПИ VI – 1411, в кв.90 по действащия план на гр. Бургас, с
адм.адрес на имота - ул. „............“ № .. за който се твърди в молбата , че след
прекратяване на сключения брак между страните с решение , влязло в сила на
11.06.2019г. от съда по семейни дела в Източен Мидлендс – Великобритания
е поставено в дял, като е изцяло лична собственост на ответницата по делото
.
След извършена размяна на книжата по делото , и в срока по чл.131
ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
иска по подробно изложени съображения, както и се прави възражение за
недопустимост на иска , които се развиват от ответната страна в хода на
протеклото производство до провеждане на едно открито съдебно заседание
на 17.11.2022г.
В същото съдебно заседание ответната страна се позовава на
представеното от нея Решение от 22.01.2019 г. по дело на фамилния съд в гр.
Линкълн, Великобритания, по дело № ......, конмкретно на записаното като
диспозитив/ след записа на преамбюл/, че страните са се споразумели и
всички имоти между тях по делото са поделени в гр. Линкълн, като имоти,
като реално с това решение е извършена делба на цялото недвижимо
имущество придобито преди и по време на брака, и при изрични текст и воля
1
на споразумението между страните , че са постигнали споразумение по
всички имуществени въпроси касаещи тези имоти.За яснота от страната се
посочва, че предмета на настоящия спор /извършени и претендирани от
ищеца за заплащане подобрения / в имотите, в т.ч. и процесния имот , са
оценени по пазарна стойност , което обстоятелство е относимо към СПН, като
след извършеното оценяване на имотите , същите са поделени от страните от
съда в гр. Линкълн, и именно въз основа на извършените оценки в съда в гр.
Линкълн, тези обстоятелства са взети предвид от съда в Линкълн като е
извършена делбата на имотите между страните, придобити от тях по време на
брака им.
В писмено становище по делото с вх. № 257561/23.11.2022г. , ответната
страна подробно е изложила аргументи в подкрепа на заявената от нея
позиция за недопустимост на настоящото производство при разпростиране на
силата на пресъдено нещо , установено с влязло сила решение , за което се
иска от съда да признае по реда на инцидентното производство по
признаване, влязлото в сила решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на
Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания, и да прекрати висящото пред
СРС производство по същество поради наличие на вече формирана СПН в
резултат на признаването.
При изложеното от фактическа страна и след запознаване с материалите
по делото, настоящият състав намира и споделя изложените аргументи от
страната, че съдебното решение на което се позовава ответната страна е в
обхвата на действие на Регламент (ЕС) 2016/1103 г. на Съвета от 24.06.2016 г.
за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси,
свързвани с имуществения режим между съпрузи, като макара и същият да не
се прилага в Обединеното кралство (Съображение 11-13 от Р-2016/1103 и
решение за сътрудничество 2016/954 ), е приложимо когато българският съд
е сезиран с признаване (и инцидентно) на английско решение, постановено в
рамките на ЕС.Безспорно е обстоятелството за страните по делото, че към
момента на постановяване на решението Обединеното кралство е било
държава-членка на ЕС, като „Брекзит“ е на 31.01.2020 г, а правото на ЕС
продължава да се прилага в Обединеното кралство до 31.12.2020 г. и няма
следователно никаква пречка да се признае това решение на английския съд /
сочи се и съд. Практика - реш. № 248/26.10.2012 г. по гр.д. 241/2012, ВКС, 2-
ро ГО, С-171/ 16/.
В случаят , е приложим редът по чл. 36 ал. 1 от P-2016/1103, съгласно
който решението следва да се признае инцидентно в настоящето исково
производство. Така с признаването на чуждестранното от държава-членка на
ЕС/към онзи момент / решението придобива действие, като национално
решение.
Видно от приетото , като доказателство по делото - заверено копие с
апостил на съдебно решение от 22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд
2
в гр. Линкълн, Великобритания, с него са уредени всички финансови
отношения между страните, считано от датата на постановяване на
решението, като в същото решение е посочено, че то е изпълняемо /стр. 2,
параграфа на раздел „Страните“/ и окончателно /последен параграф, който
постановява, че не подлежи на обжалване и могат да се подават заявления
само относно прилагането и разпределението във времето на сроковете по
това решение.
Видно от съвпадение волята на страните и постигнатите от тях
споразумения, обективирани в съдебното решение от 22.01.2019 г. по дело No
...... на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания, тълкувани поотделно и
в съвкупност , настоящият състав приема , че с отделните му клаузи в т. „b“ и
т.“ g“, както и клаузата в раздел „Общи споразумения“, съгласно която
страните се договарят , че никоя от тях няма никакво законно или по
справедливост право върху имуществото или активите притежавани
понастоящем от другата страна , и никоя от тях няма никакво задължение към
другата , като тълкувано от съда същото доказва тезата на страната , че за да
извърши подялбата на недвижимото имущество между страните е оценено
във вида в който е съществувало , и доколкото се претендират извършени
подобрения от ищеца именно към онзи период , то същите са оценени при
определяне на пазарната стойност на отделните имоти, като на още по -
голямо основание – страните са се съгласили си е отразено в чуждестранното
решение съвпадение на тяхната воля за този вид отношения /уредени
имуществени отношения между тях / . Безспорен е факта , че предявените в
настоящето производство по същество си претенции не са нововъзникнали и
извършени след постановяването на чуждестранното решение подобрения,
доколкото в ИМ се твърди и претендира от ищеца подобрения от 2006 и 2014
г. относно имот, който е включен в подялбата между страните и оценен с
решението от 2019 г.
При изложеното се формира извода, че спорът между страните в
настоящото производство и с оглед дадените по - горе съждения за
тъждественост на исковата претенция в настоящото производство разгледана
и от съда във Великобритания, се разрешава автоматично с признаването на
чуждото решение, което формира СПН. Като в националния правен ред при
разглеждане на делото в настоящото производство по същество, образувано
след постановяване на чуждестранното решение производството следва да се
прекрати, тъй като за породения между страните материално правен спор е
формирана волята на съда и се разпростира СПН за разрешен спор.
Настоящото производството се явява недопустимо, тъй като спорът
между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в рамките на
съдебно производство и постановеното по него съдебно решение от
22.01.2019 г. по дело No ...... на Семейния съд в гр. Линкълн, Великобритания.
Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. При
3
преценката за наличието или липсата на идентитет между две дела следва да
се изходи от техните субективни и обективни предели, която преценка, с
оглед влязлото в сила решение на Семейния съд в гр. Линкълн,
Великобритания обуславя извода на съда за наличието на абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимост на инициираното производство
при проявени субективните предели на СПН, както и обективни предели на
СПН , като следва да се разбира предмета, за който СПН важи за
съдържанието, духа и съвпадението на волята на страните обективирани в
чуждестранното решение и които обстоятелства съвпадат с предмета на
настоящото производство , т.е. със СПН се установява оценяване на
извършени подобрения по време на брака между страните и най - вече не
пререшаване на имуществени въпроси между тях за притежаваното им
недвижимо имущество, в т.ч. облигационни претенции за подобрения/по
аргумент на клаузи в т. „b“ от чуждестранното решение /.
Ето защо, съдът намира, че е налице пълен обективен и
субективен идентитет между делата – разрешени въпроси по съдебен ред ,
поради което искът се явява процесуално недопустим и производството по
делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран от горното, районен съд, трето отделение 142 – състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49920/2021г. по описа на СРС, 142
- състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4