Решение по дело №225/2021 на Районен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Кюстендил, 30.06.2021г.

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание на първи юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                          Районен съдия : Н. Николов             

при секретаря  Ирена Александрова,

като разгледа докладваното от съдията АНД №225 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Делото е образувано по жалба от „Кюстендилска вода“ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител№15, представлявано от управителя И.A.И. против наказателно постановление №ПО-02-38/22.01.2021г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), гр.Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Иска се отмяна на атакуваното постановление, с доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган (АНО) чрез юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 14.08.2020г. свидетелите С. и Ш. извършили проверка на водовземно съоръжение (ВС)  „Старка“ в землището на с.Търсино, общ.Кюстендил във връзка с установяване на обстоятелствата по водоснабдяване на селото. Установено било, че се извършва водовземане от посоченото съоръжение, водите от което се зауствали в каптажна шахта, състояща се от мокра и суха камера, от която водите се подавали по тръбопровод гравитачно към водопроводната мрежа на с.Търсино.  „Кюстендилска вода“ЕООД, за извършваното водовземане, не притежавала разрешително за такова по реда на Закона за водите (притежаваното такова било изтекло на 08.03.20217г.).

Посочените констатации били отразени в констативен протокол №КД-01-856 от същата дата.

На 02.11.2020г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН. В него са отразени посочените констатации. Прието е, че нарушен чл.44, ал.1 ЗВ. Актът е предявен и връчен на 26.11.2020г. на управителя на дружеството.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП. В НП е възпроизведена идентична фактическа обстановка и за визираното нарушение на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 ЗВ е наложена посочената имуществена санкция.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите С. и Ш..

Показанията на св.Харалампиева, както и представените множество писмени доказателства във връзка с кореспонденцията между страните по повод удължаване срока на разрешителното, са неотносими към предмета на доказване.

Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен материал, които следва да се обсъждат.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението, в извършването на което е обвинен. Възраженията на защитата за противното са неоснователни.

Безспорно бе установено, че при посочените в НП условия дружеството-жалбоподател е ползвало процесното водовземно съоръжение без необходимото за това основание, доколкото не е притежавало съответното разрешително за водовземане по реда на ЗВ.

При това положение, АНО правилно е приел, че с описаното дружеството-жалбоподател е нарушило посочената разпоредба, като по този начин е осъществен състава по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 ЗВ. Правилно е приложен материалния закон, като е наложен минималния размер на предвидената санкция.

Липсват основания за приложение на чл.28 ЗАНН.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 във вр. ал.5 ЗАНН, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на учреждението, чийто орган е издал процесното НП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Размерът бе определен от съда, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ПО-02-38/22.01.2021г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), гр.Благоевград, с което на „Кюстендилска вода“ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител№15 на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „Кюстендилска вода“ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител№15 да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), гр.Благоевград сумата 80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                              Районен съдия: