Решение по дело №1774/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието гр.София. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Милен Георгиев.

Ответник по касация е П.К.К., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в затвор Бургас, ЗО Дебелт. Тази страна участва в производството лично.

Страна в производството е и прокурор от ОП Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу осъдителната част на решение № 733/07.07.2023г. по а.д. № 1488/2022г. на Административен съд Бургас, като се иска решението да бъде отменено в тази му част. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ГДИН да заплати на П.К. обезщетение в размер 550лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за периода от 17.10.2016г. до 06.04.2017г., като е отхвърлил исковата претенция за периода от 07.04.2017г. до 30.04.2017г., както и за сумата над 550лв., до размера от 10 000лв.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че по делото не е установено неизпълнение на конкретни задължения на органите по изпълнението на наказанията, които да се разглеждат като основание за уважаване на предявения иск, още по-малко това да е било сторено умишлено. Оспорва се наличието на установена причинно-следствена връзка между поведението на администрацията и евентуално търпени от К. неблагоприятни въздействия в разрез с определения му режим. Излагат се доводи, че установените от съда несъответствия в осигурените от ГДИН условия за изтърпяване на наказанието на К., в своята съвкупност не надвишават приемливото ниво на суровост на наложеното от съд наказание. Касаторът счита решението в осъдителната му част за необосновано. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и направените с нея възражения, доводи и искания. Иска осъдителната част от първоинстанционното решение да бъде оставена в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за основателност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в осъдителната част. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Установените от първоинстанционния съд факти по делото не се оспорват от касатора. Констатирано е, че К. през процесния период е изтърпявал наказание, свързано с лишаване от свобода, в затвор Бургас, като за периода от 17.10.2016г. до 06.04.2017г. е бил в централната сграда на затвора в гр.Бургас, а за периода от 07.04.2017г. до 30.04.2017г. е бил преместен в ЗО Дебелт, поделение на затвор Бургас. Констатираното от първоинстанционния съд основание за присъждане на обезщетение се отнася до първия от двата периода.

Констатирано от съда е, че през този период ищецът е бил настаняван последователно в три различни помещения, в които разполагаемата площ за едно лишено от свобода лице е била съответно 2.05 кв.м., 1.785 кв.м. и 1.5 кв.м. В тази връзка съдът обосновано е формирал извод за сериозно нарушение на изискванията за човешко третиране на затворниците.

Установено е, че спрямо К. не са били спазвани изискванията по чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС за достъп до санитарен възел и течаща вода, като такъв достъп не е бил наличен всяко денонощие от 20 часа вечерта до 6 часа сутринта. Освен липсата на течаща вода за лишените от свобода не е бил осигурен достъп до тоалетна, като физиологичните нужди са били задоволявани в спалното помещение в кофи, заедно с реализирането на всички други дейности като спане, хранене, простиране. Установено е, че в спалните помещения не е било осигурено достатъчно добро проветрение и осветление, поради недостатъчна площ на прозорците и пренаселеността.

Неоснователни са направените оплаквания за неправилна преценка на установените факти. Първоинстанционният съдебен състав обстойно е обсъдил всички събрани доказателства и твърдения на страните, отнасящи се до обстоятелства, които са съществени с оглед очертания предмет на делото, като е изложил обосновани изводи относно характера на установените условия и същественото им негативно влияние върху принуденото да ги търпи лице. Несъгласието на страните с дадената от първоинстанционния съдебен състав оценка на събраните доказателства, с фактическите констатации и правната оценка на установените факти не сочи допуснато процесуално нарушение, доколкото в мотивите на съдебния акт много подробно са обосновани възприетите от съда по вътрешно убеждение изводи.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно преповтарянето им в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичащо от установените факти наличие на конкретни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът, след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода през процесния период, продължителността, както и всички други установени обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, включително и за определяне размера на дължимото обезщетение.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение в обжалваната му част следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА частта на решение № 733/07.07.2023г. по а.д. № 1488/2022г. на Административен съд Бургас, с която ГДИН е осъдена да заплати на П.К. обезщетение в размер 550лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за периода от 17.10.2016г. до 06.04.2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: