Решение по дело №195/2023 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфрастриктура“ (АПИ), чрез юрисконсулт М. Н.-А., срещу Решение № 376 от 13.10.2023 г., постановено по АНД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № BG25012023/5800/P8-70 от 23.05.2023 г., издадено от директора на НТУ – АПИ, с което на И. Л. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Сандански, област Благоевград, за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева).

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и е налице касационно основание за отмяната му, по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Излагат се доводи срещу изводите в решението за неяснота на административнонаказателното обвинение, срещу изводите, че наказаното лице не е субект на административнонаказателната отговорност за процесното нарушение, срещу приетото в обжалвания съдебен акт, че в производството по издаване на процесното НП не е установен собственикът на МПС (моторно превозно средство), с което нарушението е извършено. Твърди се материална и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. По изложените съображения от касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, представя отговор чрез адвокат А. Б. от АК – Сандански. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на Районен съд – Перник, да се остави в сила.

В проведеното на 22.01.2025 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба с вх. № 95 от 16.01.2025 г. чрез юрисконсулт М. Н.-А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прави в условията на евентуалност, възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. В писмена молба вх. № 183 от 19.01.2024 г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 22.01.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – И. Л. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание на 22.01.2025 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като законосъобразно – съдебният акт е съобразен с решение С-61/23 на СЕС.

Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Доводите за това са следните:

С НП № BG25012023/5800/P8-70 от 23.05.2023 г., директорът на НТУ – АПИ, налага на И. Л. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв., за това, че на 13.01.2023 г., в 18:20 часа, управлява ППС (пътно превозно средство) с рег. № [рег. номер], вид: влекач, марка и модел „***“, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, по път № А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от ЗП – такса за изминато разстояние – ТОЛ такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. Наказващият орган приема, въз основа на данните от извършената служебно проверка, че за ППС с рег. с рег. № [рег. номер] не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като за дата 13.01.2023 г. към 18:20 часа, няма получени тол декларации и закупени маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката (20322), на която е отчетено нарушението. Наказателното постановление е мотивирано още с обстоятелството, че във връзка с това нарушение не е заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай нарушителят би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Административнонаказателно производство е основано и в приложен като доказателство създаден доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с рег. № [рег. номер] е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, засечено е на 13.01.2023 г. в 18:20 часа по път А-3, км. 21+932, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение – няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, за което са приложени статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 13.01.2023 г., 18:20 часа. Наказващият орган основава изводите си още и в приобщеното по преписката потвърждение от собственика на процесното ППС, относно самоличността на водача на ППС на 13.01.2023 г. към 18:20 часа, което потвърждение е получено с писмо от собственика на ППС, входирано при наказващия орган на 27.04.2023г., след съставяне на АУАН. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го отменя в цялост като незаконосъобразно – издадено в нарушение на процесуалния и материален закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема, че АУАН не съдържа констатации, които могат да се обвържат с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, чието именно нарушаване е скрепено със санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а описаните в АУАН факти и обстоятелства покриват административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С това според районния съд е нарушен императивът на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, изискващ посочване в АУАН на всички съставомерни обстоятелства от фактическия състав на конкретното административното нарушение, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, съставляващо правото му да узнае фактите, срещу които да ангажира съответно доказателства, от самото начало на производството, образувано със съставяне на АУАН. Районният съд приема в тази връзка, че е налице и следващ порок на производството, а именно, че съставомерни факти от хипотезата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, са установени от наказващия орган едва след съставяне на АУАН, както и за първи път са вменени на наказания водач с издаденото наказателно постановление.

На следващо място, районният съд приема, че актосъставителят е образувал административнонаказателното производство срещу водача на ППС в разрез с оборимата презумпция в чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, какъвто безспорно е настоящият случай, се приема, че ППС е управлявано от собственика или от вписания ползвател, освен ако не бъде установено, че ППС е управлявано от друго лице. Според районния съд към датата на спиране на процесното ППС на 25.01.2023 г. контролният орган не е разполагал, с каквито и да било доказателства, нито е събрал допълнителни такива, за водача на ППС към датата на извършване на процесното нарушение – 13.01.2023 г., но въпреки това е пристъпено към съставяне на АУАН на водача на ППС, спрян за проверка на 25.01.2023 г., вместо АУАН да се състави на собственика на това превозно средство, установим от наличните данни в системата и от свидетелството за регистрация на ППС, представено при проверката. С това, според решаващия първоинстанционен състав административно наказателното производство е образувано въз основа на предположения, необосновано в АУАН с конкретни факти и обстоятелства, тъй като доказателства за субекта на нарушението са събрани едва три месеца по-късно – въз основа на изискано потвърждение и получено на 27.04.2023 г. от собственика ППС копие на тахо шайба за 13.01.2023 г. с данни за водача на процесното ППС.

Решението е правилно.

Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението на районния съд за наличие на съществен порок на проведеното административнонаказателно производство, както и за констатациите, че същото е образувано на базата на предположение, в нарушение на императива на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Мотивите, обосновали оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към първоинстанционното решение.

На следващо място и независимо от горното, процесното наказателно постановление подлежи на отмяна на друго самостоятелно основание.

Процесното административнонаказателно производство е основано в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 1 800 лв. на водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да използва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС.

П. С. на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело C-61/23 („***“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково, отправено с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. С преюдициалното запитване по същество (т. 36 от C-61/23 на СЕС) се иска да се установи, дали член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, с възможност за освобождаване от тези наказания чрез заплащане на „компенсаторна такса" с фиксиран размер. В запитването Административен съд – Хасково (т. 31 от C-61/23 на СЕС) изразява съмнения, дали предвидените в чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП наказания, налагани за нарушения на задълженията, предвиден в законодателните актове за транспониране на чл. 9а от Директива 1999/62, а именно „глоба“, ако нарушителят е физическо лице и имуществена санкция, ако нарушителят е юридическо лице, съответстват на изискванията, съдържащи се в последната разпоредба, тъй като тази глоба, а и компенсаторната такса, чието плащане освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност, са с фиксиран размер.

С Определение № 187 от 09.02.2024 г. на Административен съд – Перник, производството по настоящото дело е спряно до произнасяне на СЕС.

С Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 („***“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“), СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност НЕ допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими към спора в настоящото производство. В конкретния случай е наложено административно наказание „глоба“ на физическото лице – водач на процесното ППС, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, в предвидения от законодателя фиксиран размер от 1 800 лв.

При това положение, на основание чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по силата на която разпоредба решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, при съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 („***“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“), настоящият касационен състав на Административен съд – Перник приема, дори да пренебрегне съществената процесуална опороченост на проведеното производство, че приложената в процесното административнонаказателно производство национална разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба с фиксиран размер от 1 800 лв. за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта му, е неприложима в процесния случай доколкото според цитираното решение на СЕС влиза в пряко противоречие с принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Иначе казано, определянето на наказание във фиксиран размер от 1 800 лв. без регламентирана нормативно възможност за индивидуализиране на наказанието при съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай, като изминато разстояние, наличие на заплатена предварително ТОЛ такса за даден маршрут, обстоятелства от техническо естество и пр., както и липсата на предвидена възможност да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, преценено ведно и с изключването по силата на чл. 189з от ЗДвП на възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, който въпреки предвиждащ, че държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, както и че тези държави предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им, предвижда също, че установените наказания трябва да бъдат освен ефективни и възпиращи, също и съразмерни.

Горният извод не се променя и от нормативно предвидената възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащането на компенсаторна такса, определена с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 6 от ЗП). В цитираното решение по дело C-61/23, СЕС приема (т. 54 и т. 55, и диспозитива на акта), че тази предвидена в националната правна уредба възможност за освобождаване от отговорност, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза, тъй като „компенсаторната такса“ също е във фиксиран размер, в случая от 750 лв. за ППС с четири и повече оси (разпечатка на л. 23 от АНД; чл. 26, ал. 2, във вр. с ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа). Т.е. такъв, който също не може да се адаптира в зависимост от тежестта на нарушението, тъй като единственото предвиждане, относимо към размера на компенсаторната такса се отнася до категорията, към която спада съответното ППС, която на свой ред се определя от броя осите му, съответно е без връзка с поведението на водача на ППС, както и не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение (т. 50 от цитираното решение на СЕС).

Изложеното мотивира настоящия касационен съдебен състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената служебно проверка на обжалваното решение в обхвата по чл. 218, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, решението е постановено при правилно приложение на закона, както се явява съобразено към настоящия момент и с извършеното задължително тълкуване на съюзното законодателство, дадено с Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23. Съдебният акт ще се остави в сила.

Разноски:

С оглед изхода на делото касаторът няма право на разноски.

Ответникът не претендира разноски, поради което съдът на дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 376 от 13.10.2023 г., постановено по АНД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно.